Решение по дело №33/2020 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   № …

                                гр.Козлодуй, 22 декември 2020 г.

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 24.11.2020 г. /двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

                                                   Районен съдия: Борислав М.

 

при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Б.М. административно наказателно дело № 33 по описа на РС-Козлодуй за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод жалбата на А.К.А. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 18-0288-000150/22.03.2019г. на Началник група РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева; за нарушение на чл.137Е от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като счита, че същото е незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М.С. ***, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на доверителя му. Релевира се още, че нарушението не е извършено от А. поради технически проблем на мотопеда. Претендира разноски.

Ответната страна – административно-наказващият орган не изпраща представител, не сочи доказателства.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2019г., полицейските служители на РУ-К. – св.Ж.Х.М. и св.А.Й.Т. били на работа като се намирали на територията на с.Б.. Движейки се по ул.“Д. Б.“, забелязват да се движи мотопед, управляван от мъж, който бил без поставена предпазна каска. От ул.“Д. Б.“ водачът завива по ул.“П.“, което наложило полицаите да го последват. Тъй като, мотопедът продължил да се движи със скорост, служителите на реда пускат светлинен и звуков сигнал и успяват да спрат същия за проверка в близост до кръстовището на ул.“П.“ с ул.“П. К.“.

В резултат на извършената проверка, полицаите установяват, че водач на мотопеда е А.К.А. ***, който управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, без то да е преминало годишен технически преглед и без да има застраховка „Гражданска отговорност“.

За установените нарушения свидетелят Ж.Х.М. – мл. автоконтрольор при РУ-К., му съставил акт за установяване на административно нарушение, в който като свидетел очевидец бил вписан св. А.Й.Т.. Тъй като А.К.А. отказал да подпише акта, това обстоятелство е отразено с подписа на св.А.Т..

Въз основа на съставения АУАН по ЗДвП е издадено Наказателно постановление №19-0288-000150 от 22.03.2019г. на Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В. против А.К.А., затова, че на 10.03.2019г. около 15:10 часа в с.Б., на ул.“П.“ на кръстовище с ул.“П. К.“, управлява мотопед марка „А. 50“ с рег. №*******, собственост на И. Д. Д. с ЕГН:**********, без да носи СУМПС и контролен талон към него, без поставена обезопасителна каска по време на движение и без задължителен годишен технически преглед на МПС в срок, с което за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева; за нарушение на чл.137Е от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Това наказателно постановление е връчено лично на А.А. на 03.02.2020г..

На жалбоподателя е съставен и втори акт за установяване на административно нарушение по кодекса на застраховането, за това, че управлява мотопеда, без задължителна застраховка гражданска отговорност.

По делото, разпитани като свидетели са полицейските служители на РУ-Козлодуй Ж.Х.М. и А.Й.Т..

Показанията на разпитаните по делото служители на РУ-К. са едностранни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като от тях се установява, че на посочените в АУАН дата и място, жалбоподателят А.К.А. е управлявал мотопед марка „А. 50“ с рег. №*******, без свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, без поставена защитна каска и без мотопедът да е преминал годишен технически преглед в срок.

Съдът следва да кредитира показанията на свидетелите, като еднопосочни, логични и непортиворечиви.

По делото като свидетел е разпитан и Г.Х.К. – познат и колега на жалбоподателя. В показанията си същият заявява, че след 08.03.2019г. А.А. ***, за да си вземе по-рано оставен там мотор марка „А.“. Когато А. запалил мотора, той не успял да тръгне, тъй като бил скъсан ремък на предавките. Според свидетеля без този ремък двигателят на мотора може да работи на място, но не може да се движи. Поради това жалбоподателят е тръгнал да бута същия към дома си в с.Б.. По-късно св.К. тръгнал към с.Х. и установил, че А. е бил спрян от полицаи, но не спирал. На връщане минал през дома на познатия си и го попитал какво е станало, а той му отговорил, че полицаите са му написали акт, тъй като няма застраховка. Споделил му, че по баирите седял на мотопеда, за да го спуска по инерция.

Съдът допусна и обяснения от жалбоподателя, в които същият заяви, че на 10.03.2019г. отишъл до св.Г.Х.К., за да си вземе оставен от него в гаража му мотопед. Когато запалил същия, установил, че ремъкът на задвижването се бил скъсан. Поради това си тръгнал, като започнал да бута мотора. Уморил се и спрял да си почине на ул.“П. К.“, когато дошли полицаи и му извършили проверка. Съставили му акт за това, че е без каска и че моторът няма гражданска отговорност. Твърди, че е сядал на мотора, но не се е возил, тъй като той не бил в движение. На следващия ден написал жалба до Началника на РУ-Козлодуй, в която отразил, че моторът не е в движение, за да му бъде извършвана проверка.

Съдът не кредитира показанията на св.Г.К., доколкото същият е в близки отношения със жалбоподателя и като такъв е заитересован от изхода на делото. Той не е свидетел очевидец, на спирането и извършването на проверката на същия. Същият не е сигурен за датата на събитията, за които разказва. Също така К. не дава показания какво е станало в периода от време, след като А. си е тръгнал от дома му до момента, в който по-късно го видял. Обясненията на жалбоподателя, съдът също не кредитира, като приема, че същите са средство за защита. Обясненията на А. и показанията на св.К. са противоречие с показанията на свидетелите-очевидци, досежно обстоятелствата по извършване на проверката и констатиране на нарушенията. По делото не са представени доказателства, за това дали същите имат технически познания и могат да определят едно моторно превозно средство има ли повреди и какви са те. На следващо място освен обясненията на жалбоподателя, които съдът приема като средство за защита и показанията на доведения от него св.К., не са ангажирани никакви други доказателства, установяващи, че в посочените в акта ден и час мотопед „А.“ е бил технически неизправен.

Също така обясненията на А. и показанията на св.К., касателно факта, че жалбоподателят е сядал на мотора, за да се спуска с него използвайки наклоните на пътя, противоречат на показанията на служителите на реда, според които мотопедът се е движил със скорост и се е наложило да бъдат пуснати светлинен и звуков сигнал, за да бъде спрян за проверка, както и че същият е последван по няколко улици до преустановяване на движението му. Не е възможно по инерция моторно превозно средство да се движи по няколко улици и да извършва маневри. Налице е и противоречие на показанията на св.К. и обясненията на А., изложени пред съда с възраженията, депозирани от последния до Началник РУ-К., в които е отразил, че на 10.03.2019г. в с.Б. ул.“П. К.“ е чакал Г.К. да дойде и да му помогне да транспортира мотопед „А.“ до един гараж за ремонт.

Това обстоятелство се установява от приложеното по делото възражение, депозирано от А.А. ***, заведено с вх. №288000-1925 от 12.03.2019г..

От изискана и приложена по делото справка от РД „Автомобилна администрация“ – В. с вх. №2627 от 21.07.2020г., се установява, че в база данни ИААА не съществува информация дали мотопед марка „А. 50“ с рег. №*******, към 10.03.2019г. е имал годишен технически преглед.

Установява се от писмо вх. №260937 от 05.11.2020г. на РУ-К., че на 10.03.2019г. лек автомобил „КИА“ с рег. №********, който е служебен на РУ-К. е пътувал до гр.С., където са съпровождани привърженици за спортно мероприятие.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената административнонаказателна преписка, възражение с вх. №288000-1925 от 12.03.2019г. до РУ-К., справка от РД „Автомобилна администрация“ – В. с вх. №2627 от 21.07.2020г., писмо вх. №260937 от 05.11.2020г. на РУ-К. и показанията на разпитаните свидетели-очевидци.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като същият е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал при извършване на деянието – А.Й.Т., съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие, наказателното постановление е издадено от компетентното за това лице – Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В., упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.

В чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено, че „водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него“.

В чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с „глоба“ в размер от 10 лв., водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон...“.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на полицейските служители, които са свидетели очевидци се установи, че жалбоподателят А.К.А. на посочената в акта за установяване на административно нарушение дата в с.Б. по ул.“П.“ на кръстовището с ул.“П. К.“ е управлявал мотопед марка „А. 50“, с рег. №*******, без да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че свидетелите-полицейски служители не са посочили, че мотопедът е спрян по време на движение, както и че не е посочен начинът на спиране.

В показанията си полицейските служители ясно и точно описват, движението на мотопеда, управляван от жалпободателя, като посочват маршрута на същия с цитиране на съответните улици в с.Б.. Същите посочиха и начинът на спиране на мотопеда, а именно чрез подаване на светлинен и звуков сигнал.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не е имал качеството „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство по пътищата. Под управление следва да се разбира всяко едно действие по привеждането в движение на ППС. Самото привеждане в движение на ППС е свързано с упражняването на контрол върху същото.

Единствено показанията на св.Г.К., който не е бил свидетел-очевидец и жалбоподателят в обясненията си, заявяват, че последният е сядал на мотора, за да използва инерцията по наклона на улиците. Този свидетел е заинтересуван от изхода на делото, доколкото е близък на лицето, което е санкционирано по ЗДвП и поради това съдът не кредитира показанията на същия. Житейски нелогично е инерция от наклон на пътя да даде възможност на водач на МПС да предприема действия и маневри на движение по няколко улици, както и да се движи със скорост, за което обстоятелство свидетелства полицейския служител Т..

 Дори жалбоподателят да се е возил на мотопеда, използвайки инерцията на наклона, то съдът намира, че същият е имал качеството „водач“ на МПС и е бил задължен да носи изискуемите от закона документи, както и да бъде изряден.

В показанията си полицейските служители изразиха предположение, че най-вероятно са се придвижвали с лек автомобил марка „К.“, но не са заявили това обстоятелство с категоричност, както сочи процесуалният представител на жалбоподателя. Освен това от датата на извършване на проверката на жалбоподателя до разпита на свидетелите е минал период от повече от година. Същите ежедневно използват и се придвижват с различни служебни автомобили, като е невъзможно да се помни с категоричност всеки един ден с кой автомобил са се движили. Обстоятелството, какъв автомобил са използвали полицаите към датата на проверката е ирелевантно, относно факта има ли извършено или не деяние от жалбоподателя и съставлява ли то нарушение.

Неоснователно е и твърдението на представителя на жалбоподателя, че в мотивите на Решение №260019 от 23.11.2020г. по АНД №34/2020г. на РС-Козлодуй, влязло в сила е установен въпросът дали мотопедът е бил в движение към датата на проверката, както и че този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящия процес. С цитираното решение съдът е отменил наказателно постановление, издадено на жалбоподателя, поради наличие на процесуални нарушения, като не е обсъждал спора по същество. В мотивите на решението, не е обсъждан фактът дали той е управлявал мотопед марка „А. 50“ с рег. №******* и дали същият е бил в движение или не към 10.03.2019г.. Освен това, мотивите по друго дело не са обвързващи и задължителни за съда по настоящото дело.

Неоснователно е и възражението, че е недопустимо свидетел-очевидец на извършеното нарушение да бъде свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. Нормата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, изисква при отказ на нарушителя да подпише акта, това да се удостовери с подписа на един свидетел. Никъде не е създадено ограничение, за това кой или кое лице може да бъде свидетел на този отказ, както и че това не може да е лице, вписано като свидетел по установяване на нарушението. В настоящия случай нарушението е установено от двама души-единият е актосъставителят, а другият е вписан в акта като свидетел по установяване на нарушението и като свидетел на отказа на А. да подпише същия. При разпита си в съдебно заседание св.Т. ясно заяви, че жалбоподателят е отказъл да подпише акта, който му е бил съставен и предявен за подпис.

От изложеното съдът, приема, че А.К.А. на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място от обективна и субективна страна е извършил нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно е бил санкциониран по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.137е от ЗДвП, водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски, като в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за водач, който не изпълнява задължението за носене на каска.

Съдът не споделя твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в атакуваното наказателно постановление не са посочени индивидуализиращите белези на превозното средство, от които да се направи извод, че това е мотопед по смисъла на §6, т.14 от ДР на ЗДвП. Съгласно цитирания §6, т.14 от ДР на ЗДвП, „мотопед“ е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 см³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 км/ч. В обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят управлява мотопед марка „А. 50“ рег. №*******, без поставена обезопасителна каска по време на движение. Ноторно известен факт е, че посоченото превозно средство, представлява двуколесен мотопед. Това обстоятелство е общоизвестно и се установява от интернет. Според настоящата въззивна инстанция, посочването в наказателното постановление на марката, модела и регистрационния номер е достатъчно да бъде индивидуализирано моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, като не е необходимо да се отразяват и техническите му характеристики. Самото посочване на марката и модела на мотопеда дава възможност да се установят и техническите му характеристики. Поради това, съдът намира, че не е нарушено правото на защита на А. и същият е могъл за разбере за какво нарушение се наказва.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподетелят на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място от обективна и субективна страна е извършил нарушение на чл.137е от ЗДвП и правилно и законосъобразно е бил санкциониран по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав, ангажираната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, следва да отпадне.

Съгласно чл.147 ал.1 от ЗДвП „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи”. Тази норма на чл.147 ал.1 от ЗДвП не сочи конкретно дължимо поведение за водач на такова МПС, нито пък конкретна забрана за същото, така че неосъществяването на това дължимо поведение, съответно осъществяването на активно поведение в разрез с наложена забрана, да осъществява състава на това административно нарушение по този текст на чл.147 ал.1 от ЗДвП. Наред с това при излагане на обстоятелствата на приетото за извършено и от актосъставителя в АУАН и от административнонаказващия орган в НП не са изложени никакви такива кога това МПС – мотопед „А. 50” с рег. № ******* е следвало да бъде представено за ГТП, още повече, че изискуемия се технически преглед е периодичен и моментът за извършването му е от съществено значение за преценката за съставомерност на евентуалното нарушение. В конкретния случай собственикът на мотопеда е различен от жалбоподателя, който е бил водач. Предвид на това неправилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на неговия водач. В обжалваното наказателно постановление неправилно е посочена общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП за санкционна, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на която водачът не е адресат.

Предвид горното, Наказателно постановление № 18-0288-000150/22.03.2019г. на Началник група РУ-К. към ОД на МВР гр.В., следва да бъде изменено, като в частта в която на жалбоподателя за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл.137Е от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция, като законосъобразно и правилно издадено, а в частта в която за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.