№ 4987
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110169839 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на „Фирма“ ЕАД, че ищецът С. Й. Д. не дължи сумата 1027,11 лева за
главница за периода м.01.2008-м.12.2008г., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за имот в (адрес). Твърди се, че ответното дружество претендирало заплащане на
процесната сума за доставка на топлинна енергия по подробно описани в искова молба
фактури, чиято дължимост ищецът оспорва със съображения: между страните не съществува
облигационна връзка, в т.ч. между наследодателят на ищцата и толопреностното
предприятие; ищецът няма качество на потребител на топлинна енергия; включително
оспорва да е извършена доставка на топлинна енергия на претендираната стойност; при
условията на евентуалност[1]паричното вземане е погасено по давност, на осн. чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, за което се навежда възражение.
Ответникът не оспорва изложените фактически твърдени относно изтеклата в полза
на ищеца погасителна давност. Моли иска да се уважи. Заявява съдебни разноски като
счита, че не е станал повод за водене на делото. Оспорва наличието на предпоставки по чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА, като основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира следното:
При предявения отрицателен установителен иск, на основание чл. 154 от ГПК, в
доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на договорно отношение за
доставка на топлинна енергия, по което ищецът има качеството потребител, а ответникът е
извършил доставка на стойност претендираното парично вземане, при условията на
евентуалност-наличие на изискуемо парично вземане, за което е изтекла кратката
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, през който период давността не е
спирана и прекъсвана. На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявено е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване само обстоятелството, че правото на парично вземане за сумата
1027,11 лева за главница за главница за периода м.01.2008-м.12.2008г., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за имот в (адрес), е покрито с давностен срок по чл. 111, б. в
1
от ЗЗД към датата на предявяване на иска. Правнорелевантните факти, че между страните
съществува облигационна връзка по договор за продажба и е извършена доставка на
топлинна енергия не са установени от ответника, който в съдебно заседание поддържа, че
няма да сочи доказателства, поради което за съдът се явяват ненастъпили в правната
действителност. Ето защо предявеният иск подлежи на уважение поради неустановено
основание на претендираното от ответника спорно право – сключен между страните
договор.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, когато е
признал е иска и не е дал повод за водене на делото. Макар да е осъществена първата
предпоставка, то в конкретния случай, както съдът е отбелязал в доклада по делото –
ищецът заявява недължимост на паричното вземане поради липса на продажбено
правоотношение и евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Второто
основание ще бъде разгледано и релевантно за изхода на спора, и отговорността за
съдебните разноски в случай, че ответникът докаже, че е титуляр на спорното материално
право поради съществуването на договорна връзка между страните през процесния период,
по която е престирал. При това положение, ищецът има право на съдебни разноски за
платената държавна такса от 50 лв., а подалия искова молба адвокат -възнаграждение за
преоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т. 2 от ЗА.
Възнаграждението обаче се определя от Съда, поради което според приложимия закон към
датата на приключване на съдебното дирене. Предвид защитавания материален интерес,
фактическата и правна сложност на делото, очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени, в полза на адв. Димиторва следва да се пресъди
възнаграждение от 300 лв., на осн. чл.7, ал.2,т. 1 от НМРАВ. Ответникът не ангажира
доказателства по оспорване хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. Й. Д., с
ЕГН: **********, не дължи на „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: ......... сумата 1027,11 лева за главница
за периода м.01.2008-м.12.2008г., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
имот в (адпес).
ОСЪЖДА „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: ......... да заплати на С. Й. Д., с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата на 50,00 лева – съдебни разноски за платена държавна
такса.
ОСЪЖДА „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: ......... да заплати на адв. С.Й. Д., с ЕГН:
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. Гургулят“ №31, ет. 1
партер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, сумата в
размер на 300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2