Решение по дело №2482/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2178
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Николай Белев Василев
Дело: 20221110202482
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2178
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. В.
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. В. Административно
наказателно дело № 20221110202482 по описа за 2022 година
с участието на секретар Ива Алексова, след като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 2482 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе с решение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. В. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-
4332-000027 от 17.01.2022г., издадено от Началник сектор 03 „Административно
обслужване” при Отдел „Пътна полиция” на СДВР, с което на осн. чл.182, ал.1, т.6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и
чл.6, ал.1, т.7, предл.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнЕ.нето и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнЕ.т точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (обн., ДВ, бр.1 от 2013г. – в сила от 04.02.2013г.) (накр. Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР) е предвидено отнЕ.не на 12 (дванадесет) контролни точки.
В жалбата се посочва, че процесното НП било незаконосъобразно, както по
основание, така и по размер на наложените наказания. Жалбоподателят смята, че АУАН е
съставен след изтичане на тримесечния срок, установен в чл.34, ал.1 от ЗАНН, като посочва,
че нарушението е било извършено на 15.08.2018г., а АУАН е съставен едва на 10.01.2022г.,
въпреки че на пътната полиция било служебно известна информацията относно
собствеността върху всяко едно МПС. Жалбоподателят счита, че АУАН не е следвало да
бъде съставен с оглед изминалия срок от близо пет месеца след установяване на
нарушението. Допуснато било и друго нарушение на процесуалните правила, което
съществено накърнило правото на защита на жалбоподателя – на 10.01.2022г. му бил
съставен АУАН, с който му е било вменено извършване на нарушение – управление на
автомобил със скорост, превишаваща максимално допустимата, но съгласно чл.44, ал.1 от
ЗАНН, освен възраженията при съставяне на АУАН, в 7-дневен срок от подписването му
нарушителят може да направи и писмени възражения по него, а обжалваното НП е издадено
на 17.01.2022г., като срокът за писмени възражения бил изтекъл в деня на издаването на НП,
като административно-наказващият орган следвало да изчака срокът да изтече до края на
работния ден, за да установи дали има постъпило възражение по АУАН и едва вследствие
да издава процесното НП, като вземе предвид евентуално постъпилите писмени възражения.
1
На следващо място, жалбоподателят посочва, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
било допуснато съществено процесуално нарушение, което довело до накърняване правото
му на защита, изразяващо се в липса на пълно и точно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, като твърди, че били нарушени разпоредбите на
чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, съотв. чл.57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН, защото било направено
изключително лаконично описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е
извършено, като не са посочени такива, обуславящи обективни елементи от състава на
нарушението. Отразено е в жалбата, че с НП на жалбоподателя било наложено
административно наказание на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, при приложението на която
именно точното фиксиране на превишението на скоростта е съществено от гледна точка на
определяне вида и размера на наказанието, която е строго фиксирана и зависи от точния
размер на това превишаване, но в НП нарушението е описано изключително лаконично,
отразени били ограничението на скоростта (50 км/ч.); отчетената скорост (105 км/ч.);
наказуЕ.та скорост (102 км/ч.) след приспадане на толеранс от 3 % в полза на водача, но
конкретните стойности на превишението не са посочени, което е от съществено значение за
наказуемостта на вмененото нарушение, именно на основание посочената санкционна
разпоредба, съобразно приложения снимков материал, а липсата на данни за тази стойност в
АУАН и НП водело до невъзможност да се установи съответствие между описания
фактически състав и приложената санкционна норма, което жалбоподателят смята за
недопустимо, защото го ограничава да разбере точната правна рамка на вмененото му
обвинение. Иска се отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят К. В. П., редовно призован, не се явява и не
изпраща свой процесуален представител, като е представено от адв. Д. М. (пълномощник на
жалбоподателя – вж. л.75) писмено становище по хода на делото, по доказателствата и по
съществото на спора, в което се моли за отмяна на процесното НП.
ВъззиваЕ.та страна (и наказващ орган) – Началник Сектор 03 „Административно
обслужване” при ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща свой процесуален
представител и не взЕ. отношение по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди събрания доказателствен материал – поотделно и в
съвкупност, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното:
По повод на фактическите обстоятелства и доказателствените материали,
съдебният състав установява, че на 15.08.2021г., в 14:53.54 ч., в гр. София, по
ул. „Челопешко шосе”, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе” към
кв. „Челопечене”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел
„********” с рег.№ ******* (собственост на К. В. П. – вж. л.4), до № 40 се движело със
скорост на движение от 102 (сто и два) км/ч., при законово ограничение за населено място от
50 км/ч.
Техническо средство – преносима систЕ. за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации „ARH CAM S1” с фабр. № 11743ее, която била
„одобрен тип” средство за измерване и вписана в регистъра на БИМ на одобрените средства
за измерване под № 5126 и със срок на валидност до 07.09.2027г. (вж. л.5-6), заснело
движението на въпросния лек автомобил, като фиксирало датата, точния час, скоростта на
движение и регистрационния номер на автомобила и била изготвена фотоснимка за тези
обстоятелства (вж. л.7), като била образувана преписка № СПУКС 1-266/7519 от 2021г.
Била извършена проверка в информационните масиви на ОПП – СДВР и чрез справка
от тях се установило, че заснетият лек автомобил „********” е собственост на жалб. К. П.
(справката не е приложена по делото – бел. с.) и затова била изпратена призовка до същия
за явяване и даване на обяснения във връзка със заснетото превозно средство.
На 10.01.2022г. в сградата на ОПП-СДВР се явил жалбоподателят К. П., който
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на въпросната дата
15.08.2021г., ок. 14:53 ч. не може да посочи кой е управлявал въпросния лек автомобил (вж.
л.4).
Свидетелката Е. М. Б., заЕ.ща длъжност „младши автоконтрольор” в Отдел „Пътна
полиция” в СДВР, преценила, с оглед на данните по образуваната преписка № СПУКС 1-
266/7519 от 2021г., че жалб. К. П. е извършил нарушение, т. к. като собственик не може да
посочи лицето, което е управлявало автомобила (водача на МПС), поради което
свидетелката му съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
2
сер. АД № 027529/10.01.2022г., в който отразила обстоятелствата по твърдяното
административно нарушение и неговите фактически елементинеизвестен водач
управлявал въпросния лек автомобил на посочените дата, място и време, и се движел със
скорост от 102 км/ч., установени с техническото средство „ARH CAM S1” с фабр. №
11743ее, заснЕ.що дата, час, скорост и регистрационен номер на МПС, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч., като било посочено, че е нарушен чл.21, ал.1 вр. чл.165, ал.2, т.6 вр.
чл.188, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели на съставянето
му – Т.Н и свид. И. Б., както и в присъствието на жалбоподателя. Съставеният АУАН бил
подписан от актосъставителката и двамата свидетели, бил връчен на жалб. П., който
отразил, че не е сигурен дали въпросното място на снимката е населено място, а новият
знак в тая пътна отсечка ограничава скоростта на 70 км/ч., в последствие и на 50 км/ч.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН, на 17.01.2022г. Началникът на сектор 03
„Административно обслужване” при Отдел „Пътна полиция” – СДВР издала процесното НП
№ 22-4332-000027, в което били отразени фактическите обстоятелства по твърдяното
нарушение и неговите обективни характеристики – посочено било, че на 15.08.2021г., в
14:53 ч., в гр. София, неизвестен водач управлява лек автомобил марка/модел „********” с
рег. № ******* (собственост на К. В. П.), с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе”
към кв. „Челопечене”, като се движел по ул. „Челопешко шосе” и до № 40 се движи със
скорост на движение от 102 км/ч. (при приспаднат толеранс от 3 % от 105 км/ч.) при
законово ограничение за населено място от 50 км/ч., което е установено с посоченото по-
горе техническо средство, като с това е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
снимката била показана на жалб. П. като собственик и същият не могъл да посочи на кого е
предоставил МПС на въпросната дата и час. С този административно-наказателен акт на
жалбоподателя на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП били наложени две административни
наказания – „глоба” от 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 (три) месеца., а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР (ред., ДВ, бр.58 от 23.07.2019г.) било предвидено на жалбоподателя да
бъдат отнети 12 (дванадесет) контролни точки. НП било връчено с разписка на
жалбоподателя на 09.02.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Е. М. Б. и И. П. Б.; приобщените по надлежния процесуален
ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН сер. АД №
027529/10.01.2022г., декларация по чл.188 от ЗДвП (л.4), удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л.5, 25, 32-47), протокол за проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020г. от
БИМ (л.6, 24, 31), копия на лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен
талон (л.9), справка картон на водача с данни за нарушения на ЗДвП (л.11), Заповед №
8121к-13312/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи относно наказващ орган
(л.12), Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.13-14),
писмо от ОПП-СДВР (л.23), протокол за използване на АТСС № 4332р-42022/15.08.2021г.
(л.26), ежедневна форма на отчет (л.27), писмо-справка изх. № 57-00-60-1/21.03.2022г. от
БИМ (л.30), допълнение към удостоверение за одобрен тип (л.48-53), писмо от Столична
община – Дирекция „Управление и анализ на трафика” (л.58), схЕ. на организацията на
движението в пътния участък (л.59-67), както и от вещественото доказателство по
делото – фотоснимка (л.7).
Съдът извърши преценка на показанията на разпитаните пред съда свидетели Е. Б.
и И. Б., и прие, че същите кореспондират с отразените фактически обстоятелства по АУАН,
логични и обективни са, без вътрешни противоречия, като от показанията на тези свидетели
категорично може да се установи движението на превозното средство, датата и
приблизителния час, регистрационния номер на автомобила и обстоятелствата във връзка с
подписването на декларацията по чл.188 от ЗДвП от К. П.. Свидетелите посочват в
показанията си, че разликата между установената от средството за измерване (СИ) скорост
на движение на автомобила от 105 км/ч. и отразената в АУАН и НП скорост от 102 км/ч.
представлявала 3 % толеранс в полза на водача, който се приспадал, като показанията на
свидетелите кореспондират с данните от писмените документи, и съдът кредитира тези
гласни доказателства относно посочените обстоятелства.
Съдебният състав основа своите фактически изводи и въз основа на събраните по
надлежния процесуален ред писмени доказателства, доколкото същите допълват и
3
доизясняват в пълнота фактическите обстоятелства по делото, вкл. и служат за проверка на
гласните доказателства и за обосноваване и проверка на фактическите обстоятелства в
АУАН и в НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните свои правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано физическо лице (наказания нарушител),
подадена е в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 09.02.2022г., а
жалбата е подадена на същата дата), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен
контрол) административнонаказващ акт, и затова съдът я приЕ. за процесуално допустима.
По същество разгледана жалбата е основателна по съвсем други съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН, респ. при издаването
на НП, не са налични съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП в тази
му част – спазена е компетентността на органите, издали двата процесуални документа:
компетентно длъжностно лице „младши автоконтрольор” съгл. т.1.3.1. от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи е съставило АУАН и правилото на
чл.189, ал.1 от ЗДвП е спазено, а Началникът на 03 Сектор „АО” при Отдел „Пътна
полиция” – СДВР е компетентен орган съгл. т.3.6. от цит. заповед, с което и разпоредбата на
чл.189, ал.12 от ЗДвП е изпълнена.
Спазени са и разпоредбите на чл.40, ал.3 от ЗАНН – Актът за нарушение е съставен в
присъствието на „двама други” свидетели на съставянето му, и съгл. чл.43, ал.1 от ЗАНН е
подписан от нарушителя, като последният е присъствал и на съставянето на АУАН, с което
правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН също е изпълнено, като е дадена възможност да се
изложат в АУАН възражения.
Няма нарушение и на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и доводите в
жалбата относно това са напълно несъстоятелни, защото съставянето на АУАН следва
да бъде в тримесечен срок „от открИ.е” на нарушителя, съотв. в едногодишен срок „от
извършване” на нарушението, а доколкото се сочи нарушението да е извършено на
15.08.2021г. (а не 2018г.!), то в срок от една година от тази дата е бил съставен АУАН (на
10.01.2022г.), като на датата на явяване на жалб. П. и попълването на декларацията по
чл.188 от ЗДвП (10.01.2022г.), независимо от съдържанието , при всички положения
„нарушителят е открит”ако е посочено конкретно лице – водач на заснетия автомобил
е налице хипотезата на „открит нарушител” в лицето на водача, а ако не е посочено
такова лице – пак е налице „открит нарушител” по арг. чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП,
защото ще отговаря собственикът, като АУАН е съставен веднага след попълването на
декларация (на същата дата 10.01.2022г.). Издаването на НП е станало на 17.01.2022г., което
е в рамките на шестмесечния от съставяне на АУАН.
По принцип, този съдебен състав счита за спазени са изискванията на ЗАНН, т. к.
двата процесуални документа (АУАН и НП) съдържат всички изискуеми от закона
реквизити съгл. чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН – описано е соченото нарушение с
релевантните му фактически обективни признаци (дата, място и време на извършване,
обстоятелствата по извършването му), както и съответната му правна квалификация.
По правило, разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП предписва императивно
задължение на водача на пътно превозно средство (ППС) при избиране на скоростта на
движение да не превишава определени стойности на скоростта в зависимост от това
дали се движи в населено място, извън населено място, или по автомагистрала, или по
скоростен път, като за населено място тази законово разрешена максимална скорост е
50 км/ч. (в повечето случаи и съобразно категорията на превозното средство – вж.
таблицата в чл.21, ал.1 от ЗДвП), а когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената – това се сигнализира с пътен знак (обикновено
знак от Група „В”, в частност – знак „В 26”), както предвижда разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП.
За реализацията на състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП се
изисква наличието на следните кумулативни условия: управление на МПС в рамките на
населено място, движение със скорост над установената със закона пределна скорост,
съответна категория МПС, за която важи това ограничение, и установяването на
последното обстоятелство с годно техническо средство, отговарящо на критериите по
чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.
4
Съдебният състав намира, че са налице основания за отмяна на оспорваното НП,
доколкото по делото не се установяват няколко релевантни за твърдяното
административно нарушение обстоятелства – ограничението на скоростта на движение във
въпросния пътен участък, както и стойността на измерената скорост на движение, които
са от съществено значение за отговорността на водача по чл.182, ал.1 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
В разглеждания случай по делото е безспорно и категорично установено, че на
15.08.2021г., в 14:53 ч., в гр. София, по ул. „Челопешко шосе” до № 40, с посока на
движение от бул. „Ботевградско шосе” към кв. „Челопечене”, моторно превозно
средство – лек автомобил марка/модел „********” с рег. № *******, се е движело със
скорост от 105 км/ч., датата, часът, скоростта и регистрационния номер са били фиксирани
и заснети с техническо средство по чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП – преносима систЕ. за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации „ARH CAM S1”,
вписано в регистъра на „одобрен тип” средства за измерване и преминало успешно през
последваща проверка (вж. л.5-6).
От събраните по делото доказателства обаче, не се установява във въпросния пътен
участък да е съществувало законово ограничение на скоростта от 50 км/ч. , както се
твърди от актосъставителката в съставения АУАН и от наказващия орган в издаденото НП.
От снимката, която е изготвена от техническото средство въобще не може да бъдат правени
каквито и да било изводи дали заснетият лек автомобил действително се е намирал във
въпросния пътен участък; отделно от това, въведените законови ограничения на
стойностите на скоростта на движение в чл.21, ал.1 от ЗДвП са различни за различните
категории моторни превозни средства (напр. категория „А”, „В”, „С” и т. н.), като никъде в
АУАН и в НП не е отразена категорията на заснетото МПС, а то е от категория „М 1”
съгласно свидетелството за регистрация – част I (вж. л.9), за да бъде установено дали за тази
категория важи съответното законово ограничение на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
за тази категория законовото ограничение е 45 км/ч. съгласно таблицата в цитирания
законов текст.
Все в допълнение към казаното относно ограничението на скоростта в
конкретния пътен участък, то настоящият съдебен състав намира за нужно да добави, че
от изисканата и приложена по делото схЕ. на организацията на движението по
ул. „Челопешко шосе” (вж. л.59-67) се установява, че в началото на улицата (в близост до
бул. „Ботевградско шосе” – вж. внимателно л.59) е въведено ограничение на скоростта от
30 км/ч. с пътен знак „В 26 – Забранено е движение с по-висока от означената скорост”,
което важи за района на № 40 на въпросната улица, след което е въведено друго
ограничение70 км/ч. отново в пътен знак (вж. внимателно л.64), а след това
последователно са въведени в пътни знаци ограничения на скоростта от 50 км/ч. и от
30 км/ч. с оглед наближаване на пешеходна пътека (вж. внимателно л.65). Казаното
означава, че при наличието на пътни знаци от Група „В” на процесната улица,
въвеждащи определени ограничения на скоростта на движение, няма място за
приложение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, защото в такава хипотеза би бил изпълнен състава по
чл.21, ал.2 от ЗДвП. При това положение, съдебният състав не би могъл да изменя каквито
и да било фактически обстоятелства, нито едновременно с това „да променя” правната
квалификация на нарушението. Проблемът е в това, че при тази хипотеза е налице
невъзможност жалбоподателят К. П. да бъде санкциониран по чл.182, ал.1, т.6, предл.2 вр.
чл.21, ал.2 от ЗДвП – първо, защото ще противоречи на отразените фактически
обстоятелства в АУАН и в НП за наличието на определена скорост на движение, с друго
ограничение на скоростта и с друго превишение на същата максимално допустима скорост,
но и с друга правна квалификация; второ, поради факта, че самата стойност на скоростта не
е установена категорично, за да се прецени точно какъв е размерът на наказанието, който
зависи от тази стойност, а е установено по-високо превишение на скоростта и финансовото
наказание би било „глоба” от 900 лева, и трето, не е допустимо „съществено да се
променя” фактическото обвинение и да се променя правната квалификация, особено когато
би довело до нарушаване на принципа за reformatio in peius.
Изложените съображения на настоящия съдебен състав са изключително важни, т. к.
при положение, че се установява категорията на превозното средство и друга пределна
законово ограничена скорост на движение , както и установените данни за друга (съвсем
различна) скорост на движение и различно превишение на скоростта , то при установено
движение със скорост от 105 км/ч., при законов предел от 45 км/ч., би било налице
превишение на скоростта от 60 км/ч. (според измереното от техническото средство) или
5
57 км/ч. превишение (след приспадната грешка от 3 %), то би бил реализиран съставът на
по-тежко наказуемо нарушение по чл.182, ал.1, т.6, предл.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, защото
едно такова превишение „съществено променя” наказанието (финансовото наказание би
било „глоба” от 800 лева). Проблемът е в това, че е налице невъзможност жалбоподателят
К. П. да бъде санкциониран по чл.182, ал.1, т.6, предл.2 от ЗДвП първо, защото ще
противоречи на отразените фактически обстоятелства в АУАН и в НП за наличието на
определена скорост на движение, време на извършване на нарушението, с друго
ограничение на скоростта и с друго превишение на същата максимално допустима скорост;
второ, поради факта, че самата стойност на скоростта не е установена категорично, за да се
прецени точно какъв е размерът на наказанието, който зависи от тази стойност, и трето, е
допустимо „съществено да се променя” фактическото обвинение, макар да се запазва
правната квалификация, особено когато би довело до нарушаване на принципа за reformatio
in peius.
Наред с това, по делото не се установява и точната стойност на скоростта на
движение на заснетия автомобил, т. к. в АУАН и в НП е посочено, че тя е 102 км/ч. (след
приспаднат толеранс от 3 % – бел. с.), а в изготвената от техническото средство фотоснимка
на автомобила е видно, че отчетената скорост е 105 км/ч. Нито в АУАН, нито в НП са
изложени каквито и да било съображения защо е приета за меродавна скорост на
движение на автомобила от 102 км/ч., а наличието на тези противоречиви стойности на
фиксираната с техническото средство скорост, създава неяснота и относно още един
релевантен за нарушението факт – каква е била всъщност „засечената” скорост на движение
на превозното средство: дали 105 км/ч., или 102 км/ч., или други стойности, защото от
данните в писмените справки на БИМ се установява, че средството за
измерване (СИ) – преносима систЕ. за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации „ARH CAM S1” дава грешка в измерваните скорости
от 100 до 300 км/ч., която е ±3 %, но това означава, че в процесния случай доколкото
измерената скорост е 105 км/ч., в действителност с оглед на грешката в измерването
същата може да бъде 101,85 км/ч. (– 3%) или 108,15 км/ч. (+3 %), което внася допълнителна
неяснота относно този елемент от състава на административното нарушение, т. к. той,
наред с ограничението на скоростта в дадения пътен участък, е определящ за размера и на
административното наказание.
По този начин формално от обективна страна е реализиран съставът по чл.21, ал.2
от ЗДвП, доколкото е установено превишение на въведеното със знак ограничение на
максимално допустимата скорост на движение в населено място – при законово ограничение
от 30 км/ч. (вж. данните за наличието на този знак – бел. с.), е установена скорост на
движение от 101,85 км/ч. (с приспадане на точния толеранс /грешка/), и наличие на
превишение от 71,85 км/ч. (с отчитане на грешката в СИ), но поради недоказване на
ограничението на скоростта в този пътен участък от 50 км/ч., респ. на превишението от
52 км/ч., твърдени от актосъставителя и наказващия административен орган, и с оглед
противоречивите данни за засечената скорост, съдът от първа инстанция няма правомощия,
както бе посочено по-горе, да изменя нито фактическите обстоятелства, нито правната
квалификация на процесното нарушение, нито да налага по-тежки административни
наказания, като следва да се приеме наличието на необоснованост на процесното НП,
довело до недоказване на твърдяното административно нарушение с негоите обективни
елементи.
Към казаното следва да се добави и нарушаването на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
(ред., ДВ, бр.13 от 2020г.), като законът изисква даването на 7-дневен срок за писмени
възражения, считано от датата на връчването на АУАН, и едва след изтичането на този
срок, независимо дали са представени или не такива писмени възражения, наказващият
орган следва да пристъпи към издаване на Наказателно постановление, ако са налице усл.
на чл.53 от ЗАНН. В случая обаче, в последния ден от срока за писмени възражения,
наказващият орган е издала процесното НП, с което грубо е нарушила правото на защита
на жалбоподателя П., което се явява и основание а отмяна на въпросното НП.
И накрая, но не и по важност, в делото няма никакви доказателства от които да
бъде направен извод, че жалбоподателят К. П. се явява собственик или ползвател на
гореспоменатото МПС, заснето да се движи с посочената скорост на движение.
Разпоредбата на закона предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено
МПС, отговаря за извършеното с него нарушение (чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП), а
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство (чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП). За
6
да отговаря собственикът във втората хипотеза е необходимо категорично да бъде
установено с налични доказателства от страна на наказващия орган, чиято е тежестта на
доказване, както на обстоятелствата по извършване на нарушението, вкл. на неговите
обективни елементи, така и на качеството „собственик” на въпросното МПС. Доколкото в
делото не са доказани няколко обективни елемента на соченото административно
нарушение, т. е. не се установява извършването на административно нарушение с
определени обективни параметри (вж. по-горе), на фона и на доказателствената
необезпеченост относно качеството на „собственик” на жалбоподателя, води до извода,
че жалбоподателят не би могъл да отговаря, дори и като собственик, за неустановено
по обективните си признаци административно нарушение, а това пък от своя страна
означава, че е налице още едно основание за отмяна на оспорваното Наказателно
постановление.
При незаконосъобразно проведено административно-наказателно производство, с
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на
защита на наказаното лице – жалбоподател, при недоказаност на извършването на
соченото нарушение, вкл. и на негови обективни елементи, както и на субекта на
отговорност, съдът от първа инстанция счита, че НП следва да бъде отменено изцяло, и
затова на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН (ред., ДВ бр.109 от 2020г.) ,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-000027 от 17.01.2022г. , издадено от Началник 03 Сектор
„Административно обслужване” при Отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което на осн.
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя К. В. П. са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1,
т.7, предл.1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012г. на МВР (обн., ДВ, бр.1 от
2013г. – в сила от 04.02.2013г.) е предвидено отнЕ.не на 12 (дванадесет) контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7