Решение по дело №156/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Б. Й. Б. от гр. Плевен, [жк] [адрес] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-000744/20.11.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата е посочено, че оспорващият счита обжалваната заповед за издадена в противоречие на материално правните разпоредби и издадена в несъответствие с целта на закона. Според оспорващия неправомерно му е отнето свидетелството за правоуправление с обжалваната заповед, а към датата на издаване на заповедта след лична справка от оспорващия в сектор ПП е бил уведомен, че има налични 5 контролни точки. Посочва, че впоследствие е изпълнил задължението си и по чл.157, ал. 3 от ЗДвП и съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП подлежи на възстановяване до 1/3 от предвидените точки. Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

В придружително писмо за изпращане на жалбата и административната преписка, ответникът изразява становище за законосъобразност на наложеното наказание, счита жалбата за неоснователна, недоказана и моли да бъде оставена без уважение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова.

В съдебно заседание оспорващият - Б. Й. Б., се явява лично и с адв. П. Е., като заявява че поддържа жалбата и заявява, че няма да сочи нови доказателства, като поддържа, че не са му отнети всички контролни точки и следва да се отмени заповедта. Заявява, че на Б. е следвало да бъдат автоматично възстановени 24 к.т., което не е сторено и дори при тези НП, които са описани, пак би имал в наличност 19 к.т. в момента, в който той е отишъл и е поискал удостоверение за възстановяване на точките, но няма писмен отказ, затова и не са приложили доказателства, а на оспорващия просто му е отказано и е информиран, че ще му бъде връчена заповед. Заявява, че самия административно- наказващ орган не е изпълнил задължението си съобразно този вътрешноведомствен акт да възстанови контролните точки автоматично м. април 2023 г. Претендира разноски в размер на 500 лева, съобразно приложения договор за правна защита.

В съдебно заседание ответникът – Началник сектор към ОДМВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, не се явява, не се представлява.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представени са НП №18-0285-000680/03.10.2018г., връчено на 25.02.2019 г. и влязло в законна сила на 05.03.2019г., като са отнети 6 контролни точки; НП №19-0256-000153/19.02.2019г., връчено на 30.12.2020 г. и влязло в законна сила на 07.01.2021г., като са отнети 6 контролни точки; НП №19-0938- 006471/13.12.2019г., влязло в законна сила на 03.03.2022 г., като са отнети 6 контролни точки; НП № 21 -0938-001052/01.04.2021г. влязло в законна сила на 03.03.2022 г., като са отнети 6 контролни точки; НП №22-0938-002167/07.07.2023г., влязло в законна сила на 29.11.2023 г., като са отнети 10 контролни точки и НП №23-0938-001941/11.06.2024г., влязло в законна сила на 11.10.2024 г., като са отнети 10 контролни точки.

На 11.06.2024 година е съставено НП №23-0938-001941/11.06.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР Плевен, Сектор Пътна полиция (лист 11), въз основа на АУАН GA1282281/23.05.2024 г., за това, че на 23.05.2024 г. в 14:10 часа, в гр.Плевен на улица И. М. до Мания Тауър с посока на движение към улица Б. А., Б. като водач, управлява лек автомобил Ф. Т. с регистрационен номер [рег. номер] като управлява горепосоченото МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение с които е оборудван автомобила. Водачът е извършил: 1. Управление на МПС, като не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А ал. 1 от ЗДвП и наред с наложената глоба, на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки, като е посочено, че към 11.06.2024 г. на водача остават 5 контролни точки.

По делото е приложена и заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 16) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.1 такава компетентност има и Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен – за цялата територията обслужвана от ОД на МВР Плевен.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-000744/20.11.2024 г. на началник сектор към ОДМВР- Плевен, сектор Пътна полиция, е иззето свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като именно тази заповед се оспорва.

По делото е представена още справка за нарушител/водач на името на оспорващия /л.л.12-15/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5, буква "а" и т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 16) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.1 такава компетентност има и Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен – за цялата територията обслужвана от ОД на МВР Плевен, а оспорената заповед е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, за нарушение извършено на територията, обслужвана от ОД на МВР Плевен.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“.

В случая по делото е безспорно установено, че на Б. Й. Б. са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

По делото са представени наказателни постановления, въз основа на които Б. е бил лишен от контролни точки – НП №18-0285-000680/03.10.2018г., връчено на 25.02.2019 г. и влязло в законна сила на 05.03.2019г., като са отнети 6 контролни точки; НП №19-0256-000153/19.02.2019г., връчено на 30.12.2020 г. и влязло в законна сила на 07.01.2021г., като са отнети 6 контролни точки; НП №19-0938- 006471/13.12.2019г., влязло в законна сила на 03.03.2022 г., като са отнети 6 контролни точки; НП № 21 -0938-001052/01.04.2021г. влязло в законна сила на 03.03.2022 г., като са отнети 6 контролни точки; НП №22-0938-002167/07.07.2023г., влязло в законна сила на 29.11.2023 г., като са отнети 10 контролни точки и НП №23-0938-001941/11.06.2024г., влязло в законна сила на 11.10.2024 г., като са отнети 10 контролни точки.

Влизането в сила на посочените НП се потвърждава и от приложената справка за нарушител/водач на името на оспорващия Б. Й. Б. (лист от 12 - 15), в която изрично е посочено, че посочените НП са влезли в законна сила, а и не са ангажирани доказателства същите да са обжалвани и отменени.

С пет от посочените НП, а именно: НП №18-0285-000680/03.10.2018г., НП №19-0256-000153/19.02.2019г., НП №19-0938- 006471/13.12.2019г., НП № 21 -0938-001052/01.04.2021г. и НП №22-0938-002167/07.07.2023г. на оспорващия са били отнети 34 от общо 39 контролни точки, като са му останали 5 контролни точки и именно тези 5 контролни точки са посочени в НП №23-0938-001941/11.06.2024г., към 11.06.2024г. и с влизането му в сила на 11.10.2024г., с което се отнемат 10 контролни точки /а оспорващият към този момент е разполагал с 5/, на Б. са отнети всички контролни точки и съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е загубил правоспособност и е следвало да предаде притежаваното от него СУМПС на съответната служба на МВР. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, но Б. Й. Б. не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Не е основателно възражението на оспорващия, че е следвало служебно да му бъдат възстановени контролни точки.

Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Тълкуването на разпоредбата на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер е допустимо при частичното им отнемане, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения максимален брой точки. Според оспорващия от 01.04.2021г., датата на издаване на НП № 21 -0938-001052/01.04.2021г., до издаването на НП №22-0938-002167/07.07.2023г. е следвало да му бъдат възстановени контролни точки – служебно тъй като са изминали повече от две години, но НП № 21 -0938-001052/01.04.2021г. е влязло в законна сила не на 01.04.2021г., а на 08.03.2022г. /видно от представеното НП на стр. 9/, като именно от датата на влизане в сила - 08.03.2022г. започват да се броят две години, като срокът е прекъснат преди изтичането им, а именно с издаването на НП №22-0938-002167/07.07.2023г., влязло в сила на 29.11.2023г., като по този начин на оспорващия не е следвало да бъдат възстановявани служебно контролни точки, доколкото не са изпълнени условията на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Не са били налице условия за служебно възстановяване на контролни точки на оспорващия и при издаване на останалите НП, въз основа на които са му били отнети контролни точки, тъй като не е изтекъл период от две години между влизането в сила на всяко от тези наказателни постановления, с които на водача са отнети контролни точки.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и на целта на закона и на принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.

Връщането на свидетелството за управление на МПС от водачи загубили контролните си точки, респ. отнемането на СУМПС при неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС от неправоспособни водачи, вкл. водачи на които е иззето СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.

Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Б. Й. Б. с [ЕГН] от гр. Плевен, [жк] [адрес] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-000744/20.11.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.