№ 186
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. З. КЬ., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ул.“***, против Решение № 260807 от 14.03.2021 г. постановено по
гр.д.№ 9892 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, II -бр.с, с което се
прекратява брака между Д. СТ. КЬ., ЕГН ********** и В. З. КЬ., ЕГН
**********, сключен на 14.10.1979г. с Акт за граждански брак №
0550/14.10.1979г. на Община Пловдив, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 49, ал.1 от СК, без да се произнася по въпроса за
вината, както и постановява: след прекратяване на брака съпругата ще носи
брачното си фамилно име – К.; ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. Пловдив, ул.“*** се предоставя на В. З. КЬ., ЕГН **********, и че
съпрузите не дължат издръжка помежду си. С решението районният съд
осъжда В. З. КЬ., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПдРС в полза на
бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25,00
лева, както и да заплати на Д. СТ. КЬ., ЕГН ********** от гр. Пловдив
сумата от 625,00 лева – направени разноски по делото.
С подадената жалба се моли за отмяна на решението ведно с
присъдените разноски с довода, че защитата на ищцата е могла да се избегне
с медиатор и споразумение по чл.51, ал.1 СК по взаимно съгласие, както и се
иска от съда да задължи страните да представят нотариално заверено
1
споразумение. Жалбоподателят излага доводи за възможността за постигане
на споразумение между страните с уреждане на имуществените им
отношения, а така и за спестяването на разноските по делото. Посочва се, че
защитата на ищцата е пропуснала да й разясни възможността за постигане на
споразумение между страните по взаимно съгласие, с което да се спестят
разходи. Поддържа се, че при споразумение по чл.51, ал.1 СК разходите са
щели да са минимални с оглед трудно изкарваните средства от ищцата в
чужбина и само 150 лева приход от жалбоподателя от 2002 г., предвид
блокираните приходи на фирмата му. Посочва, че съпругата му е действала по
указания и не е ползвала възможността си за сключване на споразумение,
поради което правото на жалбоподателя да ползва жилището е висящо и
предпоставя възможността за бъдещо делбено производство на апартамента
на страните, което намира за проблем, тъй като на него е регистрирана
фирмата му. Така се настоява, че обжалваното решение не изчерпва
възможностите за споразумение и не е полезно за страните. Заявява се, че
точното регламентиране на начина на ползване на семейното жилище от
жалбоподателя до определение на АС Пловдив по чл.178, ал.4 и 6 АПК
даващо право на фирмата му да получава ревизирани загуби след запор на
сметките от НАП са основание за компенсиране на ищцата и
добронамереност. Посочва, че това му искане е свързано с данни за
блокирани средства, одобрени за фирмата му от ЕС 2005 г., описани в молба
по НАХД 6817/2010 на ПРС с Решение 2262 от 14.12.2010 г., след Решение 44
на АС Пловдив по ахд 1776 /2008 г. Позовава се на определение по чл.178 от
АПК за налично съгласие с ведомства, общини и НАП по предложен от
жалбоподателя Проект с Баланс 1992-2020 г. за загуба на фирмата му Еко
техника ЕООД, платими от Евро фондовете от и за сметка на ЕС и СБ след
Постановление от 2016 г. на ТД на НАП Дирекция „Събиране“ с
разпореждане С160016-035-0322718 от 09.09.2016 г. за частично
прекратяване на производството по принудително събиране на
несъществуващи задължения, отменени ДРА от АС Пловдив 2009 г. Сочи за
изпратено споразумение до ищцата и за икономическите трудности на
семейството, предвид неразрешен казус с дейността на фирмата му от 2002 г .
- 2015г. С оглед на изложеното се иска отмяната на първоинстанционното
решение и да се задължат страните да представят нотариално заверено
споразумение по чл.51, ал.1 от СК.
В законоустановения срок по чл. 263 ал.1 ГПК въззиваемата страна Д.
СТ. КЬ., ЕГН ********** не взема становище по жалбата. В съдебно
заседание чрез пълномощника си адвокат Д., оспорва въззивната жалба като
неоснователна с искане за оставянето й без уважение. Претендира разноските
от 300 лева за въззивната инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК намира
2
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, предявен от Д. СТ. КЬ., ЕГН ********** срещу В. З. КЬ., ЕГН
**********, за прекратяване на сключения между тях граждански брак като
дълбоко и непоправимо разстроен. Твърденията на ищцата са, че на
14.10.1979 г. са сключили граждански брак с ответника, от който имат родени
две деца, понастоящем пълнолетни. Посочва за влошени отношения между
страните, както и че от 2002 г. са във фактическа раздяла, когато ищцата
заминала за Ирландия, където и понастоящем живее. Посочва, че бракът е
изчерпан и съществуването му е само формално, налице е дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, отчуждили са се напълно, желанието й
да се разведе е сериозно и непоколебимо. Моли за прекратяване на брака, без
произнасянето по вината, както и след прекратяване на брака да носи
брачната си фамилия К.. Не възразява семейното жилище в гр.Пловдив,
ул.“*** да се предостави за живее на съпруга на В. З. КЬ., ул.“***, който
обитава същото.
С отговора на исковата молба съпругът В. З. КЬ. е изложил
обстоятелства касаещи осъществена от него разработка по Проект Harmony за
климата и блокирани приходи на фирмата му, довели до финансови проблеми
и решение на съпругата и децата им да започнат работа в Ирландия. Посочва,
че се чувства ангажиран за тяхното репатриране при индикации за
преодоляване на финансовите проблеми, с предложение за оттегляне на
искането за развод от ищцата, както и за спиране на производството. Посочва,
че би приел развод с постигане на споразумение между страните.
От фактическа страна по делото няма спор, че страните са сключили
граждански брак на 14.10.1979 г., като от брака им има родени две деца, които
са пълнолетни към момента на предявяване на иска за развод. Не се спори, че
семейното жилище на страните е в гр.Пловдив, ул.“***, което се обитава от
съпруга В.З.. Няма спор, че страните са във фактическа раздяла от 2002 г.,
когато съпругата е напуснала семейното жилище и се е установила да живее
на територията на Република Ирландия, както и че съпрузите са напълно
отчуждени един от друг и бракът им е лишен от съдържание. В показанията
си разпитания свидетел С.В. К., син на страните, изрично сочи за постоянните
3
конфликти между съпрузите, поради което през 2002 г. съпругата е напуснала
страна и се е установила постоянно да живее в Ирландия. Свидетелят
посочва, че от тогава между родителите му няма никаква комуникация.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, за което се е позовал на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че
фактическата раздяла между страните е продължила повече от осемнадесет
години и брачните отношения между страните са изчерпани. Постановил е,
че след влизане в сила на решението, съпругата ще носи брачното си фамилно
име К.. Семейното жилище е предоставено за ползване на ответника.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира решението за правилно. Фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд и напълно се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Споделят се и изводите на районния съд
за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства,
както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не
следва повторно да бъдат анализирани и на основание чл.272 ГПК се
препраща към мотивите на първоинстанционния акт, с което същите стават
част от съжденията в настоящия съдебен акт.
По оплакванията във въззивната жалба настоящият съдебен състав на
ПОС намира следното:
По същество доводите на въззивника касаят визирана от него
4
възможност за разрешаване на правния спор с постигане на споразумение
между страните по реда на чл.51, ал.1 от СК, с което да уредят
имуществените си отношения и да спестят разноски по делото. Така и
доводите на въззивника са, че процесуалният представител на ищцата не й е
разяснил възможността за уреждане на отношенията между страните чрез
медиация, респективно за сключването на споразумение по чл.51, ал. 1 СК,
проект на което се представя към въззивната жалба. Въззивникът иска от
съда да задължи страните да сключат исканото от него споразумение по
чл.51, ал.1 СК, с което да уредят имуществените си отношения. Доводите на
въззивника са, че така ще се препятства бъдещо делбено производство по
отношение на съсобственото жилище, на чийто адрес е регистрирано
търговското дружество на въззивника, както и ще се спестят разноските по
делото, излагайки подробни доводи за финансовите си затруднения.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените от въззивника
съображения не обосновават извод за неправилност на атакувания съдебен
акт. Не се констатира нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, които да обосновават неправилността на
решението, а доводите на въззивника не водят до извода за наличието на
такива. Прекратяването на брака между страните със споразумение по реда на
чл.51, ал.1 СК представлява предоставена от законодателя правна възможност
за страните. Със споразумението съпрузите имат възможност доброволно да
уредят имуществените последици от развода по повод собствеността върху
придобитото през време на брака имущество. В предвид на това,
споразумението има договорен характер, поради което се сключва при
постигнато съгласие от двете страни по въпросите, предмет на
споразумението. При липсата на взаимни и насрещни изявления от страните,
съдът не е овластен да задължи страните да сключат споразумение,
доколкото и същото е предоставено на добрата им воля. Така и
съображенията на въззивника за отмяната на решението с цел постигане на
споразумение не обосновават извод за неправилност на решението. Постигане
на споразумение между съпрузите, респективно и уреждането с него на
имуществените им отношения, е възможност, а не условия за прекратяването
на брака при подадена искова молба от един от съпрузите на основание чл.49
СК. Предвид на това и непостигането на подобно споразумение необосновава
5
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а така
и извод за неправилност на решението. Досежно твърдяната от въззивника
необходимост от уреждането на имуществените отношения между страните,
следва да се отбележи, че същото може да бъде постигнато извън настоящото
производство при съгласие между страните. Доводите, че процесуалният
представител на ищцата не я е запознал с възможността за уреждане на
отношенията с медиация касаят единствено вътрешните отношения между
ищцата и нейният довереник и са неотносими към предмета на делото. Така и
съображенията за финансови затруднения на въззивника и постановени
административни и съдебни актове по отношение на дружеството му, също
неотносими към предмета на спора, съответно и към правилността на
решението.
Следователно се налага извод за неоснователност на въззивната жалба,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно.
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени претендираните от нея разноски, обективирани в протокола
от съдебното заседание от 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие. Доколкото при
администрирането на въззивната жалба не е събран пълният размер на
държавната такса за въззивното производство от 25 лева, представляваща
половината от окончателно определената държавна такса от 50 лева за
първоинстанционното производство, а е събрана таксата от 15 лева, следва да
се осъди жалбоподателя да заплати още 10 лева по сметка на Окръжен съд
Пловдив.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260807 от 14.03.2021 г. постановено по
гр.д.№ 9892 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, II -бр.с
ОСЪЖДА В. З. КЬ., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.“***, да
заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 10 лв.
/ десет лева /.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7