Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1632
Година 24.11.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети ноември две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря
Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2133 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.И.И. с ЕГН **********
*** против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70133/2014
издадена на 09.01.2014г. от началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му
за управление на МПС. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на
заповедта, като постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила и се прави искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и
да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Началник на сектор „Пътна
полиция“, при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Със заповед № 70133/2014 издадена на 09.01.2014г.
от началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети
всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и неизпълнение
на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на 13.10.2020г. и е
обжалвана с жалба вх.№ 8899/15.10.2020г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № Із-1741/28.08.2012г. на
министъра на вътрешните работи, на основание чл.21, т.11а от ЗМВР и чл.165,
ал.1 от ЗДвП са делегирани правомощия на ръководителите на службите за контрол
по ЗДвП и оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат принудителни
административни мерки. Със заповед № з-2499/12.09.2012г.
на директора на ОД на МВР гр.Бургас, са делегирани
правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началник
сектор „Пътна полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от
компетентен орган в рамките на неговата правомощия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган
не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за неговото
започване. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички
контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и
неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната
административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на наказание за извършено нарушение.
Заповедта е мотивирана, тъй като съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване, но е издадена в
несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането
на контролни точки по пет броя наказателни постановления, издадени в периода от
06.11.2003г. до 04.10.2006г., като в приложената справка са посочени и броя на
отнети контролни точки на водача.
През периода на спорното правоотношение е
действала отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията, съгласно която отнемането на контролни точки
се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Наказателните постановления, с които се
налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по
този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които
следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление дори и
само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона
контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.
От ответника са изискани наказателните
постановления, с които се твърди, че са отнети контролните точки на
жалбоподателя, като е представено наказателно постановление №9271/02.10.2006г. с
което са отнети 10 контролни точки и наказателно постановление № 9391/04.10.2006г.,
с което са отнети 6 контролни точки. Видно от изложеното с така представените
наказателни постановления от жалбоподателя са отнети общо 16 контролни точки.
По делото не са представени наказателни
постановления №0200-14834/ 06.11.2003г., № 0204-925/08.04.2005г. и №
0204-971/08.04.2005г. (обжалвано пред Районен съд Бургас, по повод на което е
постановено решение № 897/28.06.2005г.). По отношение на тези наказателни
постановления се твърди, че са унищожени със заповед №з-816/02.03.2010г. и заповед
№ з-1368/05.05.2011г. на директора на ОД на МВР Бургас, видно от представеното от
ответника писмо с рег.№ 769000-22324/23.10.2020г.
От съда служебно е изискано решение
897/28.06.2005г., постановено по нахд № 1316/2005г. по описа на Бургаски
районен съд и същото е прието, като доказателство по делото. С това решение е
отменено частично наказателно постановление № 0204-971/08.04.2005г., по
отношение на наложената на А.И. глоба в размер на 20,00 лева на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление се явява потвърдено в останалата му част, по отношение на
наложените на лицето глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12м., на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП и глоба в размер на 40,00 лева на основание чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.1 от ЗДвП.
Въпреки, че наказателно постановление №
0204-971/08.04.2005г. не е представено по делото, доколкото посредством цитираното
съдебно решение се установява, че то е връчено, обжалвано е по съдебен ред и
частично е потвърдено, следва да се зачетат отнетите с него контролни точки, за
потвърдените административни нарушения.
Към момента на извършване на административните
нарушения, описани в наказателно постановление № 0204-971/08.04.2005г., е
действала Наредба № I-139 от 16.09.2002г. в редакцията от 29.10.2004г. В тази
редакция на Наредбата не е предвидено отнемане на контролни точки за нарушението
за което е предвидена санкция в нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП. Съответно, за
нарушение за което е предвидена санкция в нормата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП,
съгласно чл.3, ал.1, т.17 от Наредбата се отнемат 10 контролни точки, което
отнемане следва да бъде отчетено на жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който
трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на
релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е
сторено, предвид липсата на част от наказателните постановления. Ето защо, след
като от представените по делото наказателни постановление и съдебно решение се
установява, че на жалбоподателят са отнети общо 26 контролни точки, тоест по-малко от максималния размер
контролни точки, който е притежавал – 39, то той не е имал задължението да
върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните
предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.
Следва
да се има в предвид, че причините поради които не са представени част от
наказателните постановления, не биха могли да доведат до извод различен от
изложения, доколкото за да бъде процесната заповед законосъобразна, административния
орган е длъжен да установи безспорно, както че наказателните постановления са
влезли в сила, така и броя на контролните точки който се отнема с тях. В
случая, след като тези наказателни постановления са унищожени, макар и поради
изтичане на срока им за съхранение, както административния орган, така и съдът
не би могъл да извърши проверка на посочените обстоятелства, обосноваващи
материалната законосъобразност на процесната заповед.
С оглед на изложеното, процесната заповед се
явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
следва да бъде отменена.
При
този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 360,00
лева, от които 10,00 лева държавна такса за образуване на производството и
350,00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
Бургас, десети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 70133/2014 издадена на 09.01.2014г. от
началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза на А.И.И. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 360,00 лева (триста и шейсет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: