№ 3325
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20221100510773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.2 ГПК. СГС е сезиран с жалба от М. Б. К., която е
длъжник по изпълнението, срещу действието на ЧСИ У.Д. по изп.дело N 20198580401507,
изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество –
апартамент N 8, находящ се в гр.София, ж.к.“****, по отношение на който е извършен опис
на 28.09.2022 г. Според жалбоподателя процесният имот е негово единствено жилище,
поради което представлява „несеквестируемо“ имущество и срещу него не може да се
насочва изпълнение. Сочи се, че изпълнителните действия по налагане на възбрана и
извършване на опис на несеквестируемото жилище са незаконни. Иска се от жалбоподателя
действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнение върху процесния имот чрез
налагане на възбрана и извършване на опис да бъде отменено като незаконно.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД, който е взискател по изпълнението, е подал
възражение, че действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението срещу
процесния имот е законосъобразно, защото не е налице „несеквестируемост“. Сочи се, че
длъжникът по изпълнението притежава и други жилища.
ЧСИ У.Д. е представила мотиви, в които сочи, че имотът не е несеквестируем, защото
длъжникът притежава права върху ид.части от още две жилища. Освен това възбраната и
описът на несеквестируема непотребима вещ са допустими изп.действия.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Изп.дело N 20147830400377 на ЧСИ У.Д. е образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М.
1
Б. К. въз основа на изп.лист от 28.11.2019 г. на СРС, 169 с-в, по гр.дело N 33849/19 г., с
който е осъдена да заплати на взискателя парични суми за топлинна енергия.
С постановление от 22.01.2020 г., вписано в книгите на Служба по вписвания на
29.01.2022 г., съдебният изпълнител е наложил възбрана върху процесния имот и върху
ид.части от още два жилищни имота.
На 28.09.2022 г. съдебният изпълнител е извършил опис на притежавания от длъжника
недв.имот - апартамент N 8, находящ се в гр.София, ж.к.“****, а описаният имот е оставен
за управление на длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на проверка в производството по чл.435 ал.2 ГПК са действията на съдебния
изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот на
длъжника.
Процесният имот представлява „жилище“ по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, вр. с пар. 5, т. 30
от ДР на ЗУТ, защото по предназначение и естеството си служи за задоволяване на
жилищни нужди. В този случай длъжникът има право да се позове на неговата
несеквестируемост.
В случая съдебният изпълнител не е насрочил продан на процесния жилищен имот,
поради което съдът намира, че не е започнал да тече преклузивният срок за обжалване на
действията по насочване на изпълнението. Това обаче не означава, че преждевременно
подадената жалба е недопустима, защото длъжникът по изпълнението има интерес да се
разрешат въпросите досежно несеквестируемостта на възбранения имот. Нарушаването на
несеквестируемостта в по ранен момент – напр. с налагането на запор или възбрана,
съпроводена с предаване управлението на имота на трето лице, не е основание правото на
жалба да се преклудира по-рано, защото така защитата на длъжника би се намалила.
Върху процесния жилищен имот на жалбоподателя, длъжник по изпълнението, е
наложена от съдебния изпълнител възбрана и е извършен опис на 28.09.2022 г. С налагането
на възбрана и извършването на опис съдебният изпълнител е насочил принудителното
изпълнение върху имота, макар и да не са извършени действия по осребряването на
възбранения имот - оценка и публична продан. Жилището на длъжника представлява
непотребима вещ, поради което налагането на възбрана върху него и извършването на опис
са допустими изпълнителни действия. Това е така, защото възбраната е правно действие,
което цели да предотврати извършване на разпоредителни действия с имота, а описът
констатира неговото фактическото състояние, но с тези действия не се отнема фактическата
власт на длъжника върху имота. Описът не води до създаване на пречки за длъжника да си
2
служи с имота за задоволяване на жилищните нужди, когато имотът не е предаден за пазене
на трето лице, различно от членовете на домакинството на длъжника.
Изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС е прието, че е „допустим описът на непотребимите вещи (той е елемент
от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е
осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може
да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може
да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника
само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства“.
Според съда извършеният опис на 28.09.2022 г. не е в състояние да наруши
несеквестируемостта, защото процесното жилище не е предадено от съдебния изпълнител за
пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника. Видно е от протокола за
опис на 28.09.2022 г., че на основание чл.486 ГПК описаният жилищен имот е оставен за
управление на длъжника. Следователно действията на съдебния изпълнител не лишават
длъжника от фактическата възможност да ползва имота по предназначение и в този смисъл
не са несъвместими с несеквестируемостта.
Доколкото не е насрочена публична продан на описания имот, която е насочена към
неговото осребряване, обстоятелството дали процесният имот е единствено жилище на
длъжника и представлява ли несеквестируемо жилище е ирелевантно, защото описът в
конкретния случай не е съпроводен с предаване управлението на имота на трето лице,
поради което не е в състояние да наруши несеквестируемостта.
Следва да се спомене, че след налагането на възбрана и извършването на опис е
възможно да настъпят обстоятелства, които да рефлектират върху „статута“ на процесния
имот – напр. извършване на разпоредителна сделка с имота, придобиване от длъжника в
собственост на друг имот и т.н. В този смисъл съдът приема, че проверката за
„несеквестируемост“ по отношение на жилищен имот, когато при описа не е предаден за
пазене на трето лице, в най-пълна степен може да се извърши към момента на евентуално
насрочване на публичната продан.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение,
защото извършеното от съдебния изпълнител действие по насочване на изпълнението чрез
възбрана и опис на жилищния имот, който е оставен за управление на длъжника, не е
несъвместимо с несеквестируемостта.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Б. К., която е длъжник по изпълнението, срещу
действието на ЧСИ У.Д. по изп.дело N 20198580401507, изразяващо се в насочване на
изпълнението върху апартамент N 8, находящ се в гр.София, ж.к.“****, със застроена площ
3
от 44,42 кв.м., извършено чрез налагане на възбрана и опис по протокол от 28.09.2022 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4