№ 323
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110118946 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ДРУЖЕСТВО срещу И. П. В., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 2736,04 лева, представляваща главница по незаплатена фактура №
*********/30.03.2018 г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), във връзка с чл. 51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), сумата в размер на 1317,59 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху неплатената част главницата за периода от изпадане в забава - 13.04.2018 г. , до
23.03.2023 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
искова молба - 30.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът навежда твърдения, че между страните съществува облигационно отношение
по договор за доставка на електрическа енергия за имот, находящ се в АДРЕС - обект къща,
с клиентски № ***********, съгласно Общи условия за продажба, одобрени от ДКЕВР.
Поддържа се, че бил съставен констативен протокол № 1019764/29.03.2018 г. след
извършване на проверка от служители на ищцовото дружество в присъствието на двама
независими свидетели на адрес на обекта на основание чл. 22 и чл. 58 от Общите условия на
29.03.2018 г. При проверката е присъствал и представител на МВР, който е подписал
изготвения протокол. Посочва се, че при осъществената проверка служителите констатирали
нерегламентирана промяна в схемата на свързване на средството за измерване на
електрическа енергия, с оглед което ищецът извършил корекция на сметката, за което била
издадена фактура № **********/30.03.2018 г. Посочва се, че количеството потребена
енергия било доначислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Сочи се, че
1
констативният протокол бил изпратен до ответника с писмо с изх. № NTZ793300/30.03.2018
г., а съставената фактура - с писмо с изх. № **********/02.04.2018 г. с обратна разписка ,
получени лично от ищеца. Този ред на уведомяване за извършена корекция бил предвиден в
чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49 от Общите условия, като с тези клаузи било изпълнено
изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Твърди се, че дори след отмяна на чл. 47 от ПИКЕЕ
проверките на електромер и електрическата инсталацията и извършените корекции на
сметки били законосъобразни, тъй като били извършени на основание чл. 22 и чл. 58 от
Общите условия на ДРУЖЕСТВО и чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Дължало се и мораторна лихва,
начислена от датата, следваща падежа на фактурата – 13.04.2018 г., до датата на подаване на
исковата молба – 23.03.2023 г. Поддържа се, че сумата е начислена еднократно, като
основанието на това задължение не е реално потребеното количество енергия през
посочения период, а служебно определена, въз основа на нормативно предвидена
корекционна процедура, с оглед което с е твърди, че се прилага общата погасителна давност,
в случай, че бъде заявено възражение за погасяване по давност. В подкрепа на това
твърдение се подчертава, че в случая не ставало въпрос за повтарящи се престации.
Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът оспорва предявените искове. Оспорва се
задължението, като ответникът се позовава на изричната отмяна на Правила за измерване
количеството електрическа енергия на ДКЕВР от 2013 г. Посочва се, че процесната фактура
касае консумирана електрическа енергия за период от 30.12.2017 г. до 29.03.2018 г., който е
след 14.02.2017 г. (отмяната с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС). Навеждат се
твърдения, ч е ПИКЕЕ се явяват нищожен административен акт, издаден при липса на
компетентност, който не поражда права и задължения , като същият е отменен с решение на
ВАС. Оспорват с е като нищожни всички норми от Общите условия на ответника, в частта,
която се определя едностранно привилегията за доставка да не изпраща индивидуални писма
- уведомления, с които ищецът да поставя в забава клиентите си за претендирани плащания -
чл. 19 от ОУ, с оглед на което се оспорва иска за мораторна лихва. Навеждат се твърдения,
че правилата за забава за текущите фактури (чл. 19 от ОУ), са неприложими към
корекционните фактури. Посочва се, че доколкото не е налице ред за уведомяване на
клиента в ОУ при извършване на корекции по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, законна
лихва за забава евентуално би се дължала едва след влизане в сила на решение, с което се
установява дължимостта на фактурата. Възразява се срещу твърдението, че чл. 17, ал. 2 и чл.
49 от Общите условия замествали липсващата процедура по уведомяване. Релевира с е
възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Твърди се, че давността
започнала да тече на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, доколкото датата на проверката
зависела изцяло от кредитора, и това била датата на констативния протокол – 27.02.2018 г.,
която е и последният ден на процесния период, касаещ доставката за 30.12.2017 г. до
29.03.2018 г. и не е била прекъсвана, респ. спирана до датата на исковата молба. Твърди се
погасяването по давност на вземането с изтичането на тригодишна давност с оглед
периодичния характер на доставка на електрическата енергия. Оттам се поддържа и
2
погасяване по давност на претенциите за лихви върху фактурата. Направено е искане за
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно
право за сумата от 2736,04 лева, представляваща главница по незаплатена фактура №
*********/30.03.2018 г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), във връзка с чл. 51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ).
Вземането по фактура № *********/30.03.2018 г. е установено за дължимо с оглед
влязлото в сила между страните Решение № 262820/26.08.2022 г. по гр.д. № 14027/2019 г. по
описа на СГС, и представлява коригирана цена на ел.енергия, начислена служебно по
констативен протокол от 29.03.2018 г. от извършена проверка за електроснабден имот с аб.№
**********, находящ се в гр. София, „Владая“, „Бистър поток“ № 2. Предмет на влязлото в
сила решение, с което е отхвърлен предявения от настоящия ответник отрицателен
установителен иск, е съществуването на притезанието на ищеца, т.е. на самото субективно
материално право, а не на правото на принудително изпълнение. Следователно между
същите страни е установено, че процесното материално право съществува на твърдяното от
ищеца основание, т.е. правопораждащият фактически състав на спорното право е установен
със сила на пресъдено нещо и обвързва страните по правния спор. В настоящето
производство се търси защита, чрез осъждане на ответника, на вече установеното със СПН
материално субективно право, поради което непреклудирани са единствено възраженията
свързани с погасяването на правото по давност.
Процесното вземане по корекционната сметка представлява вземане за
неоснователно обогатяване след като процедурата по установяването на предпоставките за
налагане на корекциите на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия цели да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване и има еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на
периодично плащане по см. на чл.111, б. „в“ ЗЗД, съгласно постановките в ТР №
3/18.05.2012 год. по т. дело № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС. Следователно, вземането се
погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която не е изтекла към датата на
исковата молба (в този смисъл: Решение № 189 от 09.01.2020 г. по в. гр. д. № 4887 / 2019 г.
на Възз. II-б. състав на СГС, Решение № 1637 от 07.03.2019 г. по в. гр. д. № 11468 / 2018 г. на
Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 372 от 15.01.2020 г. по в. гр. д. № 3725 / 2019 г. на
Възз. IV-г състав на СГС, Решение № 3999 от 04.06.2019 г. по в. гр. д. № 14278 / 2018 г. на
Възз. III-б. състав на СГС и др.), т.е. искът за сумата от 2736,04 лева. се явява изцяло
основателен.
Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорната
претенция в размер на 1317,59 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
неплатената част главницата за периода от изпадане в забава, т.е. от датата на падежа,
3
посочен в процесната фактура, - 13.04.2018 г. , до 23.03.2023 г., арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 262,14 лева, от които 164,14 лева държавна такса за производството пред първа
инстанция и 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна
помощ.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. В., ЕГН **********, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********,
сумата в размер на 2736,04 лева, представляваща главница по незаплатена фактура №
*********/30.03.2018 г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), във връзка с чл. 51 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1317,59 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху неплатената част главницата за периода
от изпадане в забава - 13.04.2018 г. , до 23.03.2023 г. , както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на искова молба - 30.03.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, И. П. В., ЕГН **********, да
заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата от 262,14 лева, представляваща
сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4