РЕШЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 02.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XIV състав в публично заседание на четвърти май, две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретар:
Наталия Зирковска, като разгледа докладваното
от съдия ПЕЛОВСКИ адм. дело № 224 по описа за 2022 година на Административен съд-Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Административното
дело е образувано по жалба на С.Л.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв. И.В., подадена срещу Заповед № 37/13.01.2022 г. на Директора
на Агенция „Митници“. С оспорената заповед на жалбоподателят е наложено на основание чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96 ЗДСл дисциплинарно наказание „уволнение“ за дисциплинарно
нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му
правоотношение.
В жалбата са
наведени подробни доводи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, както и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е
незаконосъобразна. По конкретно се твърди, че оспорващият
не е извършил посочените в заповедта нарушения, като излага доводи от
фактическа страна в подкрепа на твърденията си. Счита, че дадените от него
обяснения в дисциплинарното производство не са взети предвид от дисциплинарно наказващия
орган и от дисциплинарния съвет при преценка дали е извършено нарушение от
него, както и при преценка определяне тежестта на нарушението и формата на
вината. Релевира доводи, че при издаването на процесната заповед е нарушено в
цялост дисциплинарното производство, съгласно разпоредбите на ЗДСл. Сочи, че
грубо е нарушен чл. 91 ЗДСл, като при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание не са били взети предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите,
обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и цялото му служебно
поведение.
Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на
сторени разноски по делото.
В съдебно
заседание, оспорващият чрез процесуалният
си представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена по изложените в нея
съображения. Счита, че решението на дисциплинарния
съвет е станало в отсъствието на фактическо установяване. Сочи, че поради
опорочената дисциплинарна процедура е бил в невъзможност да ангажира адекватна
защита. Подробни
съображения излага и в писмена защита.
Ответната страна, Директорът на Агенция „Митници“, се представлява
от надлежно упълномощеният юрисконсулт. Оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана, счита, че процесната заповед
е правилна и законосъобразна. Прави искане
за отхвърляне на жалбата. В писмена
защита сочи, че изложените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на
процесния административен акт са неоснователни и недоказани. Твърди, че С.Д. е
извършил посочените в процесната заповед нарушения. Счита, че са неоснователни
изложените в жалбата доводи, че не са спазени процедурите по чл. 95 и чл. 96
ЗДСл. Релевира доводи, че дисциплинарно наказващият орган –
директорът на Агенция „Митници“ е оценил всички събрани в хода на
дисциплинарното производство доказателства, отчитайки тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина, цялостното служебно
поведение на държавния служител, при спазване на разпоредбите на чл. 91, ал. 1,
чл. 93, чл. 1 и чл. 96, ал. 1 ЗДСл, както и на преклузивните срокове,
предвидени в чл. 94, ал. 1 ЗДСл и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е издал
Заповед № 37/13.01.2022 г.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. По представените пред съда
писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК.
В
хода на настоящото съдебно производство пред съда са разпитани трима свидетели
– по искане на процесуалния представител на оспорващия, за изясняване на
обстоятелства, свързани с изготвянето на работен график, с който е изменен
първоначалния график за м. ноември 2021 г., запознаването с този график на
служителите; комуникацията с оспорващия през периода от началото на отпуската
до явяване на работа на оспорващия.
Пред
съда разпитан свидетелят С. В. Ф., на въпроси на процесуалния представител на оспорващия
заявява, че работи в ТД Митница Варна от 2016 г. до момента, познава оспорващия
С.Д., който е бил в списъчния състав на МП
Варна – ферибот, до края на 2021 г. Посочва като причина за прекратяването на
служебното правоотношение самоотлъчка от работа, което е описано в докладна
записка на директора на ТД Митница Варна. Посочва, че се е чул с оспорващия по
телефона, но няма спомен на коя дата точно е било. В проведения телефонен
разговор оспорващият е казал, че е в болестно състояние. Свидетелят е казал на Д.
„щом е зле да си вземе болничен“, но няма спомен, какво му е отговорено.
На въпроса на процесуалния представител знае ли кога е съставен и от кого
коригираният график за месец ноември 2021 г., отговаря, че няма спомен за графиците,
но всичко е станало с утвърждаване на директора на ТД Митница Варна. На въпроси
на съда, когато се утвърди един график, как се предоставя на всеки служител,
респ. уведомен ли С.Д., С.Ф. отговаря, че след като директорът го утвърди, го
уведомяват електронно, като от негова страна в системата се пуска на всички
като задача, съответно всички са уведомени и в частност оспорващия. Не помни на
коя дата е уведомен оспорващият. На въпроси на процесуалния представител на
оспорващия, относно изготвянето на графиците и уведомяването на служителите
свидетелят заявява, че графиците се изготвят по негово предложение, утвърждават
се от директорът на ТД Митница Варна, и следвало в същите да се отразяват
отпуските на служителите, както и че това се отразява в софтуерната система
„АИДА“. При разпита на свидетеля процесуалния представител прави уточнение, че
двата дни на самоотлъчка – 28.11.2021 г. и 29.11.2021 г., не са променяни със
следващата заповед.
От
показанията на свидетеля Х. К. Д. се установява, че познава С.Д., който е бил
на работа до месец януари 2022 г., тъй като е бил уволнен, а причината за това
е неявяване на работа. На въпрос на процесуалния представител на оспорващия свидетелят
заявява, че около 20.11.2021 г., С.Д. му е звъннал по телефона и е питал кога е
на работа. Свидетелят разяснява, че е погледнал графика за месец ноември 2021
г. и забелязал, че не е отбелязано С.Д. да е в отпуск, като му е казал за това
в проведения телефонен разговор. След това е погледнал графика за месец
декември 2021 г. и го е уведомил, че на 01.12.2021 г. е в почивка, на
02.12.2021 г. е в компенсация и първият му работен ден трябва да е на
03.12.2021 г. Свидетелят заявява, че графиците се поставят на табло, в общо
помещение в МП Варна – ферибот. Относно самия график, е разбрал в последствие,
че има коригиран, на които се е подписал. Спомня си, че С.Д. е бил в отпуск
през месец ноември 2021 г., както и че не е бил здравословно добре, но няма да
си взема болничен, тъй като е в отпуска. На въпрос на съда по отношение на
28.11.2021 г. и 29.11.2021 г., имало ли е корекции по отношение на оспорващия,
свидетелят заявява, че не знае как е в последния, но вероятно е имало промяна.
По
делото е разпитана свидетелката Н.Д., съпруга на С.Д.. Пред съда на въпроси на
процесуалния представител на оспорващия, заявява, че на 11-ти или 12-ти ноември
2021 г., последния е излязъл в отпуска и се е разболял. Спомня си съпругът й да
е водил телефонен разговор със С.Ф. към края на месеца, като му е казано, че е
на работа на 03.12.2021 г. и ако тогава е все още болен да си вземе болничен.
Свидетелката твърди, че оспорващият е казал, че след отпуската на 03.12.2021
г., ще се върне на работа. На въпрос свидетелката отговаря, че С.Ф. не е
уведомил С.Д. за коригиран график. На въпрос на процесуалния представител на
ответника, разговора на високоговорител ли се е водил, свидетелката заявява, че
звука на телефона е много силен, а те са се намирали в малка стая, но не е чула
целия разговор, а части от него.
Настоящият съдебен
състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия
закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
административната преписка се установява, че преди да бъде прекратено служебното му правоотношение оспорващият е
заемал длъжността инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД Митница Варна, МП
Варна – ферибот. На тази длъжност е назначен със заповед № 976 от 27.07.2021 г. на Директора на
Агенция „Митници“ (л. 308 от служебното досие на оспорващия). С.Д.
е работил в структурите на Агенция „Митници“ от 2002 г. на различни длъжности.
Със Заповед № ЗАМ-489/32-84532/20.03.2019 г. (на лист 130 от делото), Заповед № ЗАМ-1882/32-370336/20.12.2019 г. (л. 132), Заповед
№ ЗАМ-780/32-142947/20.05.2020 г. (л. 133), Заповед № ЗАМ-1755/32-338267/18.11.2020 г. (л. 134 ), Заповед № ЗАМ-826/32-202973/25.06.2021 г. (л. 135),
Заповед № ЗАМ-2147/32-410642/16.12.2021 г. (л. 137), Заповед № ЗАМ-2162/32-414135/20.12.2021 г. (л. 139) и Заповед № ЗАМ-2163/32-414149/20.12.2021 г. (л. 140) на Директора на Агенция „Митници“ е назначен дисциплинарен
съвет.
Със Заповед № ЗАМ-2114/32-406678/14.12.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“ е образувано
дисциплинарно дело № 8 по описа на 2021 г., свикан е дисциплинарния съвет да разгледа дисциплинарното дело и да представи на
директора на Агенция „Митници“ своето решение, заедно с преписката по делото, в
сроковете по чл. 96, ал. 4 ЗДСл и т. 2.3., т. 2.11. и т. 2.12 от Правилата за работа на Дисциплинарния
съвет, определен със Заповед № ЗАМ-489/32-84532/20.03.2019 г. на директора на Агенция „Митници“.
На заседание на дисциплинарния съвет проведено на
21.12.2021 г., е разгледано дисциплинарно дело № 8 по описа на 2021 г. От
наличните по преписката документи дисциплинарния съвет е установил следното:
С докладна записка рег. № 32-393730/06.12.2021 г., директорът
на ТД Митница Варна е уведомил, че митническият служител С.Д. – инспектор в ТД
на агенция „Митници“, МП Варна – ферибот, ТД Митница Варна, не се е явил на
работа на 28.11.2021 г. и на 29.11.2021 г. Към докладната записка са приложени копие
от докладна записка на началника на МП Варна – ферибот, рег. №
32-388217/02.12.2021 г., копие на заповед на директора на ТД Митница Варна и
други документи, съдържащи информация по случая. Съгласно Планов график за
присъствие на служители от МП Варна – ферибот по работни места и режим на
работа през м. ноември 2021 г., утвърден със Заповед № ЗТД-2000-489/28.10.2021
г. на директора на ТД Митница Варна и изменена със Заповед № ЗТД 553/19.11.2021
г. на директора на ТД Митница Варна, дните 28.11.2021 г. и 29.11.2021 г. са били
работни дни за служителя С.Д., който следвало
да работи на дневен двусменен режим на работа – от 08:00 ч. до 20:00 ч., с
половин час обедна почивка. На 25.11.2021 г. началникът на МП Варна – ферибот е
провел телефонен разговор със С.Д., при който последния е уведомил, че е болен
и ще му бъде издаден болничен лист, ако се наложи да отсъства от работа. На
28.11.2021 г. и 29.11.2021 г. С.Д. не е вписал присъствие в регистър
„Присъствия и парични средства“ на МП Варна – ферибот и действително не е
присъствал на работа на тези дни. При съставяне на отработения месечен график
за месец ноември 2021 на МП Варна – ферибот, при запитване към служителя дали е
представил болничен лист в ТД Митница Варна, той е заявил, че не му е издаден
болничен лист за въпросните два дни. При проверка в отдел „Финанси, управление
на собствеността и разпореждане със стоки“ и отдел „Човешки ресурси,
административно обслужване и сигурност“ в Териториалното управление на ТД
Митница Варна се установило, че С.Д. не е представил болничен лист за
28.11.2021 и 29.11.2021 г. За посочените дни няма данни да е подавал заявление
да му бъде разрешено ползването на друг вид законоустановен отпуск.
Становището на дисциплинарния съвет по дисциплинарно
дело № 8 по описа на 2021 г., е следното:
Въз основа на доклада рег. № 32-406339/14.12.2021 г.,
съгласуван от ръководителя на Инспектората по чл. 46 от Закона за
администрацията в Агенция „Митници“ и приложената към него дисциплинарна преписка,
дисциплинарния съвет при агенция „Митници“ е приел, че:
Митническия служител С.Д. – инспектор в ТД на Агенция
„Митници“, ТД Митница Варна, с място на работа МП варна – ферибот, не се е явил
на работа на 28.11.2021 г. и на 29.11.2021 г., без законоустановено основание.
С това си деяние той не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в
чл. 23 от ЗДСл, т. 5.2.2.1 от Правилника за вътрешен трудов ред в Агенция
„Митници“, утвърден със Заповед № ЗАМ-546/32-126454/10.05.2017 г., изм. със Заповед
№ ЗАМ-1527/32-286532/04.10.2019 г., Заповед № ЗАМ-419/32-96072/24.03.2021 г. и
Заповед № 894/32-220048/09.07.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ (отм.
Със Заповед № ЗАМ-2036/32-393418/06.12.2021 г. на директора на Агенция
„Митници“), чл. 10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, във вр. с чл. 28, ал. 1 ЗДСл, във вр. с т. V. 28 от длъжностната му характеристика, връчена на
01.10.2021 г., което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т.
1 и т. 5 ЗДСл. Предвид изложеното, Дисциплинарния съвет е счел, че за
допуснатото от държавния служител С.Д. – инспектор в ТД на Агенция „Митници“,
ТД Митница Варна, с място на работа МП Варна – ферибот, дисциплинарно
нарушение, може да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5
ЗДСл – „уволнение“. Решението на Дисциплинарния съвет е взето единодушно.
С писмо рег. № 32-417491/22.12.2021 г. оспорващият С.Д.
е уведомен, че срещу него има открита процедура за ангажиране на дисциплинарна
отговорност. Във връзка с това и на основания чл. 93, ал. 1 ЗДСл., е бил
поканен:
- На 30.12.2021 г. в 14:30 часа, да се яви в
Инспектората в Агенция „Митници“, за запознаване с материалите по преписка рег.
№ 32-406339/14.12.2021 г., в т.ч. и с докладна записка рег.№
32-415813/21.12.2021 г., с приложен към нея протокол от заседание на
Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“, съдържаща и становище на съвета по
дисциплинарно дело 8 по описа на 2021 г.
- На 30.12.2021 г. в 15:00 часа, да се яви в кабинета на
директора на Агенция „Митници“, за изслушване и даване на писмени обяснения, по
смисъла на чл. 93, ал. 3 ЗДСл.
Писмо рег. № 32-417491/22.12.2021 г. е получено от
оспорващият С.Д. на 22.12.2021 г., в 12:55 часа – лично (л. 51 адм. пр.).
На 30.12.2021 г. С.Д. се е явил, и се е запознал с
материалите по преписка с рег. № 32-406339/14.12.2021 г., в т.ч. с докладна
записка рег. № 32-415813/21.12.2021г., с приложен към нея протокол от заседание
на Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“, съдържащ становище на съвета по
дисциплинарно дело № 8 по описа на 2021 г., което е удостоверено от служителя,
чрез собственоръчно вписан текст, подпис и дата на гърба на цитираните
документи. Проведено е изслушване на с.Д., на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл,
удостоверено с Протокол № П-133/32-423566/30.12.2021 г.
Оспорващият е представил своето писмено обяснение рег.
№ 32-423577/30.12.2021 г., по смисъла на чл. 93, ал. ЗДСл, в които в посочил
доводи отнасящи се до отсъствието му от работа на 28.11.2021 г. и 29.11.2021 г.
При съобразяване
решението на дисциплинарния съвет и събраните доказателства, директора на Агенция „Митници“ е издал оспорената
в настоящото производство заповед № 37/13.01.2022
г., с която на държавния служител С.Л.Д. – инспектор в ТД на Агенция „Митници“,
ТД Митница Варна, с място на работа МП Варна – ферибот, за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1
и т. 5 ЗДСл, според събраните доказателства, нарушенията са били извършени умишлено,
поради което на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 97 ЗДСл на
служителя е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, служебното му правоотношение е прекратено
без предизвестие.
С административната
преписка е приложена длъжностната характеристика на заеманата от оспорващия
длъжност, връчена му на дата 01.10.2021 г. (л. 38 от адм. пр.). Според преписката и служебното досие, за
времето, през което С.Д. е заемал държавна
служба от 2002 г. до 13.01.2022 г., ежегодно е оценяван с
атестационна оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, не е награждаван с
отличия по реда на ЗДСл и няма други наложени дисциплинарни наказания, освен
това с процесната заповед.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Същата е подписана, подадена е в
предвидения по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ЗДСл срок, от надлежна
страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред родово и
местно компетентния да я разгледа административен съд. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124 ЗДСЛ, поради което е процесуално
допустима.
Предприето
е оспорването и на заповедта по съдебен ред.
Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Административен съд – Варна, XIV състав, намира жалбата за основателна по
следните съображения:
В съответствие с
изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на Агенция „Митници“, който има
качеството на орган по назначаването по смисъла на чл. 92 ЗДСл, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност. Съобразно закона на
органа по назначаването са възложени правомощията за налагане на дисциплинарните
наказания.
Заповедта е съставена и в
предвидената от закона писмена форма за валидност, съобразно чл. 97, ал. 1
ЗДСл, съдържа правни и фактически основания, реквизити от обхвата на ал. 1, от
т. 1 до т. 7, вкл. дата, поради което доводите на оспорващият в тази връзка са
неоснователни.
Приложимимото право
относно отговорността на оспорващият за неизпълнение на служебните задължения е
ЗДСл, с оглед заеманата длъжност по служебно правоотношение според
Класификатора на длъжностите в администрацията. Редът за установяване и
наказване на дисциплинарните простъпки е уреден в раздел ІІ, глава V от закона,
по строго формално дисциплинарно производство, гарантиращо обективността при
преценката на органа и защитата на служителя. Затова отклонението от тези правила
е всякога съществено нарушение, налагащо отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание.
Съгласно чл. 96,
ал. 1 ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5,
дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет,
който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за
провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет е
задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5
ЗДСЛ, каквото е разглежданото. Касае се за производство, в чиито рамки се
събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при
необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат
представени от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 3 ЗДСл, дисциплинарният
съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния
съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна
отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното
нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението
дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на
дисциплинарно наказващия орган (ал. 4). Законодателят е предвидил специална процедура преди
налагане на по-тежките дисциплинарни наказания, за да бъде изяснена
безпристрастно фактическата обстановка и държавният служител да има възможност
за представяне на доказателства в своя защита.
По настоящото дело
са представени данни за провеждане на такова производство, видно от приложеното
решение на дисциплинарния съвет.
След като са
обсъдени събраните в производството доказателства, членовете на дисциплинарният
съвет се обединили около становището, че служителят е допуснал нарушения на
служебните задължения, описани подробно в решението, поради което са налице
основания за търсене на дисциплинарна отговорност. Наказващият орган се е
съобразил със становището на дисциплинарния съвет за налагане на дисциплинарно
наказание. Изслушването е документирано в нарочен протокол.
Разпоредбата на чл.
93, ал. 1 ЗДСл предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му
даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него
доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и неспазването на
едното от тях е основание съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. В процесният случай формално е спазено изискването
на чл. 93 от ЗДСл.
В случая са
изпълнени кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни
действия на дисциплинарнонаказващия орган.
Заповедта е
издадена в рамките на визираните в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл преклузивни срокове.
Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл, в редакцията му към момента на уволнението,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са
преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да
наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва
да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната
преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на
административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да
направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли
са законовите основания да материализира волята си в административен акт за
налагане на дисциплинарно наказание.
При това настоящият
състав ще следва да провери правилно ли е приложен от дисциплинарно-наказващия
орган материалният закон. Основният спорен въпрос по делото е дали са извършени
посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и съответства ли
наложеното наказание на тяхната тежест и настъпилите от нарушението последици
за държавната служба или за гражданите, както и спазил ли е
административнонаказващият орган изискванията на чл. 91 от ЗДСл при налагане на
дисциплинарното наказание.
От фактическите
установявания в Заповед № 37/13.01.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“ могат да се изведе едно нарушения: неявяване на работа, без уважителна
причина в два последователни работни дни на 28 и 29 ноември 2021 година. Изведено като нарушение е прието, че е в
нарушение на чл. 23 ЗДСл, т. 5.2.2.1 от
Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция „Митници“ и чл. 10 от КПСДА, във
вр. чл.28, ал.1 ЗДСл и т. V. 28 от
длъжностната характеристика на оспорващия.
Дисциплинарната
власт е проявление на йерархическата власт, която даденият орган има в
съответствие с принципа на йерархичност /субординация/, въз основа на който,
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията (ЗА) е изградена държавната администрация и изпълнението на
държавната служба - чл. 18 ЗДСл. Тази йерархична подчиненост или субординация
предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно
усмотрение за дисциплинарното наказание. Дисциплинарните наказания, за разлика
от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само
като общо съдържание, като във всеки конкретен случай, дисциплинарно -
наказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява
фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни
нарушения. За да е упражнил законосъобразно правомощието си да наложи
дисциплинарно наказание, органът трябва не само да е посочил точно твърдяните
дисциплинарни нарушения и да ги е доказал, но трябва и определеното от него
наказание да е в съответствие с изискванията на чл. 91 ЗДСл. Изискванията към
дисциплинарното нарушение и към дисциплинарното наказание са кумулативни.
Несъответствието, на което и да е от тях, с изискванията на закона прави
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание незаконосъобразна.
Административния
орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. Оспорената в случая
заповед не съдържа съображения по чл. 91 ЗДСл - за тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вина на
служителя и цялостното му служебно поведение, и в този смисъл
дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1,
т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание „уволнение“. Липсват изцяло
мотиви, в които да се проследи цялостното поведение на държавен служител, видно
от данните от приетото по делото лично досие на жалбоподателя, които да бъдат
съпоставени с допуснатото от него инцидентно нарушение, което е изолиран
случай, за да може да се прецени какво по вид и тежест наказание следва да му
бъде наложено.
Не са изложени
мотиви дали приетите от дисциплинарно-наказващия орган нарушения могат да
обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно принципа
за съразмерност по чл. 6 АПК. Това е така, защото при определянето на
наказанието административния орган и съдът следва да се съобразят с
разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, която изисква
наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици
за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния
служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното
служебно поведение на държавния служител. Административният орган не е изпълнил
и задължението си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да оцени посочените от държавния
служител доказателства и да обсъди писмените му възражения, както и не е
изложил доводи защо не ги възприема, не е оценено цялостното поведение на
служителя, който макар и да не е награждаван няма друго наложено дисциплинарно
наказание, освен процесното.
При немотивиране на
преценката за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание с
доказани в посочената част изводи по т. 1 и т. 4 от разпоредбата - за тежестта
на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите и за цялостното служебно поведение на държавния служител не може да
бъде направено обосновано заключение дали при определянето на размера на
дисциплинарното наказание е бил спазен принципът за съразмерност. Действително,
органът по назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност, но
тя не изключва съдебния контрол, съгласно чл. 169 АПК. Предоставената от закона
възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в
изпълнение на неговата цел. Не е мотивирана преценката на органа защо е решил
да наложи най-тежкото измежду всичките пет вида дисциплинарни наказания.
Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а
нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност
прави акта несъответен на целта на закона. В конкретния случай от данните по
делото не се установява на жалбоподателя да са налагани други дисциплинарни
наказания. При положение, че дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил
тежестта на нарушението, последиците за държавната служба от него и не ги е
преценил на плоскостта на цялостното служебно поведение на държавния служител,
то преценката му за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е
необоснована, съобразно принципа за съразмерност, а наложеното наказание
прекомерно.
Административния
орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 ЗДСл. Оспорената в случая заповед
не съдържа съображения по чл. 91 ЗДСл - за тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вина на
служителя и цялостното му служебно поведение, и в този смисъл
дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1,
т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание „уволнение“
(Решение № 2446/23.02.2021 г. на ВАС по адм.д. № 9905/2020 г.).
По изложените
съображения настоящият състав намира, че жалбата на С.Л.Д. се явява основателна и следва да бъде уважена, а
оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият следва
да бъде отменен.
При
този изход на спора искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски по
делото е своевременно направено и основателно. Следва с настоящото съдебно
решение Агенция „Митници“ да бъде осъдена на основание чл. 143, ал. 1 АПК да
заплати на С.Л.Д. ЕГН ********** разноски в общ
размер 1010 лв. за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса, съгласно
приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
заплащането им.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2
предложение второ от Административно-процесуалния кодекс, Административен съд
- Варна,
XIV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 37/13.01.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на С.Л.Д. ***,
ЕГН ********** е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за дисциплинарно нарушение по
чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, и е прекратено служебното правоотношение на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ да заплати на С.Л.Д. ЕГН ********** сумата от 1010 лв. /хиляда и десет лв./,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: