Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
07.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2783/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Х.Н.В.,
с която е предявен срещу Л.Х.В. (действаща в процеса към момента на завеждане
на исковата молба – лично и със съгласието на М.П. Н.– майка, а след 12.05.2020
г. – лично) иск с правно основание чл.439 ГПК за липса на вземане в общ размер от
39784,05 лв., представляващо установени с влязъл в сила акт на съда задължения
по гр.д. №2433/2008 г. на СРС, 82 състав, за които е образувано изпълнително
дело №20208510400224 и включващо следните вземания: месечна издръжка по 200 лв.
за периода от 01.09.2006 г. – 29.01.2015 г. за сумата от 20200 лв., законна
лихва върху месечните задължения за периода 01.09.2006 г. – 12.02.2020 г. за
сумата от 19584,05 лв.
Ищецът твърди, че със съдебното решение по гр.д.
№4581/2005 г. на СРС, 83 състав е прекратен бракът му с М.П. Н., а родителските
права върху общото им дете – ответницата Л.Х.В. са предоставени на майка й М. Н..
Със съдебно решение по гр.д. №2433/2008 г. на СРС, 82 състав е осъден да плаща
издръжка на ответницата в размер на 200 лв. месечно, считано от 10.08.2006 г.
На 28.01.2020 г. е образувано изп.д. №20208510400224
и от банковата му сметка е изтеглена сумата от 63191,38 лв., включваща
месечната издръжка за периода от 10.08.2006 г. и законна лихва върху всяко
просрочено месечно вземане, както и разноски и такси по изпълнителното
производство. Твърди, че вземанията за периода 01.09.2006 г. – 29.01.2015 г. са
погасени по давност. Обосновава се с каузалното тълкуване на чл.115, б. „а“ ГПК, дадено в решение № 401 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 3552/2013 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС, съгласно което разпоредбата има предвид обичайната житейска
практика, възпроизведена в нормативните разпоредби, че децата и техните
родители - съпрузи живеят заедно и последните фактически упражняват правата и
задълженията си чрез непосредствена грижа за децата. Когато това съвместно
съжителство на детето с единия от родителите е преустановено и той е осъден да
му заплаща издръжка, а упражняването на родителските права е възложено и поето
от другия родител, само между него и детето е приложима разпоредбата на чл.
115, б."а" ЗЗД. Между детето другия родител, който не упражнява
родителски права, и е налице съдебно признато вземане за издръжка, това
правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се
обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД.
Ответницата оспорва иска. Оспорва ищецът, в качеството
си на родител, да е ограничен или лишен от правото да упражнява родителски
права и твърди, че давност не е текла на основание чл. 115, б. "а" ЗЗД.
Позовава се и на чл.115, б. „е“ ЗЗД, че давност не тече и за вземанията на
ненавършили пълнолетие, като сочи че в претендирания
период ответницата е била непълнолетна.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
По иска по
чл.439 ГПК:
С иска по
чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право
е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В случая са
наведени твърдения, че е изтекла давността за вземанията след влизане в сила на
съдебния акт, с които е установено съществуването им, което обуславя
приложимост на защитата по чл.439 ГПК.
Безспорно е
между страните, а и се установява от представените писмени доказателства
следното:
С решение от
15.07.2006 г. по гр.д. №4581/2005 г. на СРС, 83 състав, е прекратен бракът,
сключен между ищеца Х.Н.В. и М.П. Н., а родителските права върху роденото от
брака дете Л.Х.В., се предоставят за упражняване от майката М.П. Н..
С решение от
07.02.2011 г. по гр.д. №2433/2008 г. на СРС, 82 състав, е допълнено на
основание чл.250 ГПК решение от 23.12.2009 г., като ищецът Х.Н.В. е осъден да
заплаща в полза на детето си Л.Х.В., действаща чрез своята майка М.П. Н., месечна
издръжка в размер на 200 лв., считано от 10.08.2006 г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на дължимата издръжка. На 30.10.2014 г.
е издаден изпълнителен лист въз основа на така постановеното решение.
На 28.01.2020
г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
производство под №20208510400224 при ЧСИ М.П.. По делото са извършени следните
действия, установени от представените писмени доказателства:
На 29.01.2020
г. е наложен запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в
Райфайзенбанк България ЕАД за сумата от 63191,38 лв., начислена към 12.02.2020
г. На 04.02.2020 г. посочената сума е постъпила по сметката на съдебния
изпълнител.
Съгласно
чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е съдебно установено, срокът на новата давност
е всякога 5 години. Последната тече от момента на влизане в сила на решението и
се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Новата погасителна давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по т.д. 2/3013 г. на ОСГТК на ВКС „Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“ Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение /т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. 2/3013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
От
изложеното следва, че от налагането на запора - 29.01.2020 г. е прекъсната
давността за процесното вземане. Преди тази дата няма данни давността да е била
прекъсвана, тъй като не са ангажирани доказателства да са извършвани каквито и
да било действия по принудително изпълнение. Ето защо съдът приема, че всички
вземания, представляващи месечна издръжка, с падеж, настъпил до 29.01.2015 г.,
са погасени по давност, а именно - месечните вземания по 200 лв. за периода от
01.09.2006 г. – 29.01.2015 г. По силата на чл.119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо погасена е и начислената законна
лихва върху горните месечните задължения за периода 01.09.2006 г. – 12.02.2020
г.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че процесните вземания не са погасени по давност,
тъй като на основание чл.115, б. „а“ и б. „е“ ЗЗД давност не тече между деца и
родители и за вземания на ненавършили пълнолетие.
Съгласно чл.115, б. „а“ ГПК, давност не тече между
деца и родители, докато последните упражняват родителски права. Поради противоречиво
разрешаване от съдилищата на въпроса за приложението на чл. 115, б. „а“ ЗЗД
спрямо родител, който не упражнява родителски права, е допуснато касационно
обжалване по гр. д. № 3552/2013 г., Г. К., ІV Г. О. и с решение № 401/18.12.2013
г. по поставения въпрос за приложението на чл.115, б. „а“ ГПК е прието, че разпоредбата
има предвид обичайната житейска практика, възпроизведена в нормативните
разпоредби, че децата и техните родители - съпрузи живеят заедно и последните
фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена грижа за
децата. Когато това съвместно съжителство на детето с единия от родителите е
преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка, а упражняването на родителските
права е възложено и поето от другия родител, само между него и детето е
приложима разпоредбата на чл. 115, б."а" ЗЗД. Между детето родителя,
който не упражнява родителски права, и е налице съдебно признато вземане за
издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната
давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „а“ ЗЗД. Ето защо
не може да се сподели тезата на ответника, че за процесното задължени давностният срок е спрял да тече на основание чл. 115, ал.
1, б. „а“ ЗЗД.
Съгласно
чл.115, б. „е“ ЗЗД, давност не тече за вземанията на ненавършили пълнолетие и
на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен
представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след
прекратяването на недееспособността. Действително в процесния период 01.09.2006
г. – 29.01.2015 г. ответницата не е навършила пълнолетие. В същото време обаче
по делото отсъстват данни в този период ответницата да е нямала законен
представител. Както вече бе посочено, с решението, с което е прекратен бракът
между ищеца и майката на ответницата, родителските права върху Л.Х.В. са
предоставени за упражняване от майката М.П. Н.. Ищецът, като баща на
ответницата, не е бил лишен от родителските си права, макар да не е упражнявал
непосредствена грижа за детето. Поради това следва да се приеме, че в процесния
период ответницата е имала двама законни представители, единият от които е
упражнявал родителските права и няма момент, в който ответницата да е била без
законен представител. Поради това няма основание да се приеме спиране на
давността на основание чл.115, б. „е“ ЗЗД.
По изложените съображения вземанията на ответника срещу ищеца са погасени
с изтичане на 5-годишната давност. Предявените искове са основателни.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител – за сумата от 4453,12 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл.439 ГПК, че Х.Н.В., ЕГН:**********,
не дължи на Л.Х.В., ЕГН:**********, сума
в общ размер на 39784,05 лв., представляваща
установени с влязъл в сила акт на съда задължения по гр.д. №2433/2008 г. на
СРС, 82 състав, за които е образувано изпълнително дело №20208510400224 и
включваща следните вземания: месечна издръжка по 200 лв. за периода от
01.09.2006 г. – 29.01.2015 г. за сумата от 20200 лв. и законната лихва върху месечните
задължения за периода 01.09.2006 г. – 12.02.2020 г. за сумата от 19584,05 лв.
ОСЪЖДА Л.Х.В., ЕГН:**********, да заплати на Х.Н.В., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4453,12 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: