РЕШЕНИЕ
№
260269, 22.10.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІ
граждански състав,
на двадесет
и втори октомври две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 2388 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.435 от ГПК
Постъпила
е жалба от А.Б. Ч., в качеството му на длъжник по и.д. № 20108210400648, по описа на ЧСИ П. Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ,
с район на действие ПОС, против разпореждане от 03.08.2020г., с което е оставена
без уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 42260/03.08.2020г. за прекратяване
на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Развити са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че последното
изпълнително действие е извършено през 2010г., като за целия период редовно е
изплащал сумите към банката. Счита, че след като не са извършвани изпълнителни
действия повече от две години, то е настъпило прекратяване по право на
изпълнителното производство. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответната
страна, взискател в производството „ОББ“ АД оспорва жалбата, като сочи , че длъжникът
по делото е извършвал доброволни плащания за целия период, които плащания
съставляват признание на дълга и прекъсват давността. Представя справка за
плащанията. Отделно посочва, че изпълнителното производство е спряно, като за
периода на спиране не текат процесуални срокове. Моли за потвърждаване на
обжалваното разпореждане.
Съдебният
изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага
съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция
на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако
взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две
години. В същото време производството е спряно , поради което и не текат
никакви срокове. Сочи, че извършените
действия за налагане на възбрани по време на спряното изпълнително производство
са законосъобразни, т.к. по време на спирането е допустимо да се извършват
обезпечителни действия.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на
съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
По
същество намира следното :
Производството
по и.д. №20108210400648, по описа на ЧСИ
П. Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 05.05.2010г.. по молба на ОББ АД против М.Ч.
и Б.Ч.. С молба на взискателя от 20.08.2010г. изпълнителното производство е
спряно поради постигнато споразумение с длъжниците. За периода до 2020г. е
искано налагане на обезпечителни мерки – възбрани върху недвижими имоти, които
в последствие, отново по искане на взискателя са отменяни. С молба от
30.06.2020г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител за извършените от
длъжниците извънсъдебни плащания за периода 2010-2020г., от която се установява,
че ежемесечно са извършвани погашения. Във връзка с постъпилите данни за
смъртта на двамата длъжници е конституиран с разпореждане от 10.07.2020г.,
единствения им наследник – синът им А. Ч..
С
оглед така установеното от фактическа страна за периода 2010-2020г., спорът се заключава дали след 2010г. до 2020г.
са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и респ.
дали е настъпила перемпция. Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за
издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени
в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът
следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно общите
правила за давностните срокове, обективирани в чл.115 и чл.116 от ЗЗД давността
може да бъде спирана и прекъсвана. Така чл.116, б.А от ЗЗД повелява, че
давността прекъсва с признаване на вземането. Признаване на вземането може да
бъде направено както като материално-правно изявление, така и фактически – чрез
плащането му или частично плащане по него. В настоящия случай е налице
ежемесечно плащане от страна на длъжниците в полза на взискателя, което макар и
извън изпълнителното производство представлява признание на процесното вземане.
Не е налице период от повече от две години / в случая дори и от месец/ , в
който длъжникът да не е изпълнявал и взискателят да е бездействал, за да се
приеме, че е настъпило прекратяване по силата на закона на изпълнителното
производство.
С оглед тези
разяснения, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е
прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през
които да не е плащано по изпълнителния лист и не са предприемани действия от
взискателя по събиране на дълга. Ето защо съдът намира, че не са настъпили
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е
прекратено по силата на закона.
Постановеният отказ на
съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е законосъобразен, а
подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
без уважение жалба от А.Б.Ч., ЕГН **********, в качеството му на длъжник
по изп.д. № 20108210400648, по описа на ЧСИ П. Илиев, с рег.№ 821 на
КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от 03.08.2020г., с което е
оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№
42260/03.08.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпила перемпция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :