ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3457
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К. Частно наказателно дело №
20231110213294 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213, ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е по изпратени материали в Софийския районен съд от
Върховна касационна прокуратура (ВКП), ведно с жалба до ВКП от лицето Е.
З. Р. срещу постановление на прокурор при Апелативна прокуратура - София
от 07.03.2023 г., с което се потвърждава постановление на прокурор при
Софийска градска прокуратура от 08.12.2022 г., с което е било потвърдено
постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 12.07.2022
г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 26929/2022 г.
по описа на СРП. Жалбата на Р. е постъпила във ВКП, но се препраща по
компетентност на СРС.
Настоящият съдебен състав, като се запозна с материалите по
делото, намери следното:
С постановление от 12.07.2022 г. прокурор при СРП е отказал да
образува досъдебно производство по пр. пр. № 26929/2022 г. по описа на СРП.
На 12.10.2022 г. е постъпила в СГП жалба от Е. З. Р. срещу постановлението
на СРП, като с постановление от 08.12.2022 г. прокурор при СГП е потвърдил
този отказ. На 02.02.2023 г. е постъпила в СГП жалба от Е. З. Р. срещу
постановлението на СГП от 08.12.2022 г., като с постановление от 07.03.2023
1
г. прокурор при Апелативна прокуратура - София е потвърдил
постановлението на СГП от 08.12.2022 г. На 04.08.2023 г. е постъпила във
ВКП жалба от Е. З. Р. срещу постановлението на Апелативна прокуратура -
София от 07.03.2023 г., която е била изпратена по компетентност на СРС.
След запознаване с материалите по делото съдът намира, че не е
компетентен да се произнесе по така депозираната до ВКП жалба от Е. З. Р.
срещу постановлението на Апелативна прокуратура - София от 07.03.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК – „потвърденото
постановление за отказ да се образува досъдебно производство … подлежи на
обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-
дневен срок от получаване на преписа“, а чл.213, ал.3 от НПК гласи, че
„препис от постановлението на прокурора от по-горестоящата прокуратура, с
което се потвърждава отказът за образуване на досъдебно производство, се
изпраща на лицата по ал. 1“. Видно е, че за съдебното обжалване се изпраща
препис само от постановлението на прокурора от по-горестоящата
прокуратура, с което се потвърждава отказът за образуване на досъдебно
производство, а в разпоредбата не се говори за преписи от постановленията
на всички следващи по-горестоящи прокуратури. В тази връзка и съгласно
цитираните две разпореди, до съдебно обжалване се стига единствено след
потвърждаването на отказа да се образува досъдебно производство от по-
горестоящата прокуратура, тоест при престъпления подсъдни на СРС след
постановлението на СГП, с което се потвърждава отказът на СРП, а за
престъпления подсъдни на СГС след постановлението на САП, с което се
потвърждава отказът на СГП. В случая обаче и към момента на постановяване
на акта на СГП, с който е бил потвърден отказът на СРП, не е била в сила
разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК, предвид на което контролът е
продължил по реда на чл.213, ал.1 от НПК от по-горестоящата прокуратура –
Софийска апелативна прокуратура. След като вече контрол е бил осъществен
от САП, тоест освен потвърждаването на отказа от СГП имаме и произнасяне
на САП по този въпрос, то вече няма как да е налице съдебно обжалване, а
районният съд няма как да контролира и постановлението на САП, понеже
възможността е единствено за контрол на постановлението на прокурора от
по-горестоящата прокуратура (СГП), с което се потвърждава отказът, но не и
на САП или ВКП, тъй като по тази логика районният съд би могъл да се
произнесе и да отмени произнасяне дори на ВКП, ако бъде подадена жалба до
2
съда срещу потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно
производство. Редът за обжалване на прокурорските постановления пред съда
по чл.213, ал.4 от НПК за отказ да се образува досъдебно производство не
изключва възможността за обжалването на прокурорския акт по реда на
чл.213, ал.1 от НПК, който беше единствен до приемането на чл.213, ал.4 от
НПК, тоест контролът от по-горестоящата прокуратура по чл.213, ал.1 от
НПК не е отменен и продължава да съществува. В тази връзка съдебният
контрол в настоящия казус се изключва след изтичането на 7-дневния срок по
чл.213, ал.4 от НПК или когато има произнасяне и на още по-горестояща
прокуратура над СГП, като в този случай остава неотмененият контрол по
реда на чл.213, ал.1 от НПК. Предвид на това следва да се съобразява не само
към кой момент е подадена жалбата и след постановлението на коя
прокуратура, но трябва и да се види до къде същата е изрично адресирана и
какво точно се обжалва с нея, тъй като жалбоподателят има право да избира
дали да обжалва постановлението по реда на чл.213, ал.4 от НПК или по реда
на чл.213, ал.1 от НПК, тоест това е негово право и същият преценява дали да
го атакува пред съда, който да се произнесе с окончателен акт или да изчерпи
възможностите за произнасяне на всички горестоящи прокуратури. В жалбата
изрично е записано, че със същата се обжалва постановление от 07.03.2023 г.
на Софийска апелативна прокуратура, което в случая районният съд няма как
да контролира и неговото правомощие е единствено след произнасяне на
СГП, а и жалбата изрично е адресирана до ВКП, а не до СРС, въпреки че е
подадена след приемането на чл.213, ал.4 от НПК, тоест явно жалбоподателят
иска да упражни правото си на обжалване по реда на чл.213, ал.1 от НПК, а не
по реда на чл.213, ал.4 от НПК, който вече се явява и изпуснат след
произнасянето на Софийска апелативна прокуратура.
Предвид на всичко изложено до тук, депозираната от Е. З. Р. жалба
срещу постановление на прокурор при Апелативна прокуратура - София от
07.03.2023 г. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
настоящото дело да бъде прекратено, като същото бъде изпратено по
компетентност на Върховна касационна прокуратура за произнасяне по
жалбата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Е. З. Р. жалба срещу
постановление на прокурор при Апелативна прокуратура - София от
07.03.2023 г., с което се потвърждава постановление на прокурор при
Софийска градска прокуратура от 08.12.2022 г., с което е било потвърдено
постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 12.07.2022
г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 26929/2022 г.
по описа на СРП.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД № 13294/2023 г. по
описа на СРС, НО, 99 състав.
ИЗПРАЩА материалите на Върховна касационна прокуратура (ВКП)
за произнасяне по жалбата на Е. З. Р. срещу постановление на прокурор при
Апелативна прокуратура - София от 07.03.2023 г., с което се потвърждава
постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 08.12.2022
г., с което е било потвърдено постановление на прокурор при Софийска
районна прокуратура от 12.07.2022 г. за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. пр. № 26929/2022 г. по описа на СРП.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ВКП, ведно с
материалите по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4