РЕШЕНИЕ
гр.София,
18.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Андрей Георгиев
при
секретаря Румяна Григорова и в присъствието на прокурора Ралица Мравкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова
в.гр.дело N: 16 851 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 505913 от 10.10.2018 г., постановено по гр.д. № 53649/2017 г. по
описа на СРС, I ГО, 30 състав П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Д.Х.Х., ЕГН ********** на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в морални болки, страдания, психически тормоз и злепоставяне в
обществото, и сумата 800,00 лева – обезще-тение за имуществени вреди, представляващи заплатен
адвокатски хонорар по н.о.х.д.№ 3891/2013 г. на СРС, 101 състав, ведно със
законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата над сумата от 4 000,00 лева до пълния предявен размер от 15 000,00
лева искът относно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неосновате-лен.
Със
същия съдебен акт П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Д.Х.Х.
на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.10, ал.3 ЗОДОВ сума-та от 500,00
лева – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от
ищеца Д.Х. ***. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй
като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изложени
са доводи във връзка при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди не е било съобразено, че: срещу ищеца се е водело
наказателно производство повече от две години по обвинение в тежко умишлено
престъпление по чл.206, ал.1 НК за присвояване на парична сума в размер на 8 764,00
лева; настъпилите трайни неблагоприятни последици за физическо-то и психическото
му здраве; обстоятелството, че е изпаднал в депресия, че наказателното
производство е станало причина ищецът да се раздели със съпругата и детето си и
влошеното му здравословно състояние. Моли съда да отмени решението в обжалваната
от него част и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск за претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. В проведеното на 16.05.2019 г. открито съдебно заседание е
заявил искане за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от ответника П.на Р.Б..
Срещу
решението в частта, с която е уважен искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ относно обезщетението
за неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба
от ответника П.на Р.Б.. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на реше-нието в тази му част поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че определеният
размер на обезщетението не е съобразен с действително претърпените в причинна
връзка с незаконното обвинение неимуществени вреди, изразяващи се в известни
притеснения и неудобства, които не надхвърлят обичайните страдания за такава
ситуация и които се установяват от показанията на свидетелите Р.Г.и В.Х.. Ре-левира се оплакване, че не се установява в причинна
връзка с обвинението да са настъпили: твърдяните
трайни неблагоприятни последици за физическото и психическото здраве на ищеца,
за доказване на които не са представени медицински документи и не е назначена екс-пертиза, а неправилно са били кредитирани показанията
на свидетелите, които не разполагат със специални знания; изпадането на ищеца в
депресия; злепоставянето му в обществото, за каквото по делото не са ангажирани
доказателства, а наред с това – П.не е разп-ространявала
информация за воденото срещу ищеца производство и не следва да отговаря, ако
такова е било осъществено; влошени семейни отношения и последвал развод, тъй като
в тази им част показанията на свидетелите изразяват техни лични предположения
за причините за развода, а не непосредствено възприети обстоятелства. Въз
основа на изложеното се прави извод, че претърпените от ищеца вреди са
значително по-малко като брой и тежест от твърдените такива. Сочи, че независимо
от тежестта на обвинението, спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение,
нито са били прилагани други мерки за процесуална принуда; че производството се
е развило в двете му фази и е приключило в разумен срок – за около 2 години и 4
месеца, като на досъдебна фаза производството е продължило значително по-малко
отколкото на съдебна фаза, в която обаче ръководна функция има съдът, а не П.,
която не е протестирала постановената оправдателна присъда. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, съотв. да намали
размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца Д.Х.Х.. В
отговора се поддържа, че е било проведено пълно и главно до-казване на
твърдените неимуществени вреди, за които не може да се приеме, че са обичайни
за дадената ситуация, поради което определеният от СРС размер на обезщетението
не се явява завишен. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната от ответника част.
В проведеното на 16.05.2019 г. открито съдебно заседание
представителят на СГП – в качеството си на страна по чл.10, ал.1 ЗОДОВ и като
представител на ответника, позовавайки се на разясненията, дадени в ТР № 3/2005
г. на ОСГК на ВКС, поддържа изцяло въззивната жалба
на П.на Р.Б.и оспорва въззивната жалба на ищеца.
Първоинстанционното решението в
частта, с която е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на
800,00 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са
допустими – същите са подадени от легитимирани страни в про-цеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валид-ността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпро-си той е ограничен от наведените в жалбите
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваните части, както и че настоящият казус не попада в двете визирани
изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението по релевираните в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.
В подадената искова молба
ищецът Д.Х.Х. твърди, че на 23.01.2013 г. е бил привлечен като
обвиняем по ДП № 1728/2009 г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр.пр.№ 24874/2009 г. на
СРП за престъпление по чл.206, ал.1 НК, за което от страна на СРП впослед-ствие е бил внесен в съда обвинителен акт за
престъпление с посочената квалификация. С влязла в сила на 29.05.2015 г. присъда
от 13.05.2015 г. по н.о.х.д.№ 3 891/2013 г. на СРС е бил признат за невинен и
на основание чл.304 НПК е бил оправдан изцяло по повдигнатото обви-нение.
Твърди, че наказателното производство е продължило повече от 2 години; че преди
да бъде привлечен като обвиняем, е бил обявен за общонационално издирване и на
два пъти е бил задържан от органите на МВР по искане на Прокуратурата; че в
причинна връзка с воде-ното наказателно производство
е претърпял неудобства – затруднения в бизнеса му, който е налагал чести
пътувания извън гр.София, тъй като е трябвало да бъде на разположение на
разследващите; влошило се е здравословното му състояние – започнал е да страда
от главо-болие и безсъние; изпаднал е в депресия,
чувствал се е унижен и травмиран; влошили са се отношенията със съпругата му,
която не е повярвала, че е невинен, като в крайна сметка се е стигнало до
развод; бил е злепоставен пред обществото, пред близки, приятели и колеги; че в
причинна връзка с воденото наказателно производство е претърпял имуществени
вреди – направил е разходи за адвокатска защита в размер на 800,00 лева. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 800,00 лева
обезщетение за имуществени вреди, нанесени му в причинна връзка с незаконно
повдигнатото и поддържано от ответника обвинение, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждането
на направените по делото разноски.
В подадения в срока по чл.131,
ал.1 ГПК писмен отговор ответникът П.на Р.Б., гр.София оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва ищецът да е понесъл в причинна връзка с
наказателното производство твърдените отрицателни последици в емоционален,
социален и семеен план, изразяващи се изпадане в тежка депресия, прекра-тяване на гражданския му брак, злепоставяне пред
обществото, влошаване на здравословното състояние, затруднения в бизнеса. Във
връзка с твърденията за злепоставяне в обществото твърди, че от страна на
представители на П.не е била разпространявана инфор-мация
за обвинението и не са правени публични изявления, поради което дори да е
налице твърдяното злепоставяне, то не е във връзка с поведение на ответника.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер. Излага съображения, че: от
значение в конкретния случай е обстоятелството, че спрямо ищеца не е била взета
мярка за неотклонение и няма данни да са били прилагани други мерки за процесуална
принуда; че липсват данни да са били извършва-ни интензивни процесуални
действия с негово участие, поради което следва да се приеме, че не са му били
причинени притеснения и неудобства, повече от обичайните, свързани с мно-гократно призоваване и явяване пред органите на досъдебното
производство и съда; произ-водството се е развило в
двете му фази и е приключило в разумен срок – за около 2 години и 4 месеца,
като на досъдебна фаза производството е продължило значително по-малко
отколкото на съдебна фаза, в която обаче ръководна функция има съдът, а не
Прокуратурата, която не е протестирала постановената оправдателна присъда.
Сочи, че срещу ищеца са водени други наказателни производства, поради което
интензитетът на увреждането спрямо него е значи-телно
по-нисък отколкото би бил спрямо лице, което не е било обект на наказателна
репресия; размерът на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразен с икономи-ческия стандарт в страната. Моли
съда да отхвърли предявените срещу него искове.
Безспорно е между страните в
производството, че с влязла в сила на 29.05.2015 г. присъда от 13.05.2015 г. по
н.о.х.д.№ 3891/2013 г. по описа на СРС подсъдимият Д.Х.Х. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по
чл.206, ал.1 НК за това, че на 24.04.2009 г. в гр.София, ул.„******, в офис на
„БГ С.К.“ ЕООД противозаконно е присвои чужди движими вещи – парична сума в
размер от 2 550,00 лева по фактура № **********/24.04.2009 г.; парична
сума от 2 550,00 лева по фактура № **********/24.04.2009 г.; парична сума
в размер на 1 832,00 лева по фак-тура № **********/24.04.2009
г. и парична сума в размер на 1 832,00 лева по фактура № **********/24.04.2009
г., всичко на обща стойност от 8 764,00 лева, собственост на „БГ С.К.“
ЕООД, които владеел, поради това, че не е осъществен
от обективна и су-бективна страна съставът на
визираното престъпление.
От приложените с исковата молба
и с наказателното дело документи, е видно, че с пос-тановление
на прокурор от СРП от 20.05.2009 г. е било образувано ДП срещу неизвестен из-вършител за това, че на 24.04.2009 г. в гр.София
противозаконно е присвоил чужда – на „БГ С.К.“ ЕООД, движима вещ: парична сума
в размер на 8 764,00 лева, която владеел.
След изискване на справки от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Сектор „БДС“-СДВР и НСлСл и неуспешни опити за призоваване на Д.Х.Х. в ка-чеството на свидетел по
образуваното досъдебно производство на установените постоянен и настоящ адрес, Д.Х.
е бил обявен за общодържавно издирване с постановление от 12.10.2009 г. на
разследващ полицай от 04 РУП - СДВР, в резултат на което на 05.05.2010 г. е бил
задържан при подаване на документи за нов международен паспорт, когато е било
констатирано, че се издирва, и е бил транспортиран до 04 РУП, където след
извършен личен обиск и снемане на обяснения същият е бил освободен.
Поради последващи неуспешни
опита за призоваване на Д.Х.Х. в качеството на
свидетел на посочения адрес в кв.”Драгалевци”, с постановление от 04.01.2013 г.
на разследващ полицай от 04 РУП - СДВР, същият отново е бил обявен за
общодържавно издирване, като по делото не са налице данни за задържане на г-н Х.
въз основа на този акт.
С постановление от 23.01.2013
г. по ДП № 1728/2009 г. описа на 04 РУП-СДВР Д.Х.Х. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 НК за това, че: на 24.04.2009 г. в гр.София, ул.„******, в офис на „БГ С.К.“
ЕООД противозаконно е присвои чужди движими вещи - парична сума в размер от 2 550,00
лева по фактура № **********/24.04.2009 г.; парична сума от 2 550,00 лева
по фактура № **********/24.04.2009 г.; парична сума в размер на 1 832,00
лева по фактура № **********/24.04.2009 г. и парична сума в размер на 1 832,00
лева по фактура №**********/24.04.2009 г., всичко на обща стойност от 8 764,00
лева, собственост на „БГ С.К.“ ЕООД, които владеел – по силата на протокол за
поемане на ох-рана на обект от 28.02.2009 г. постановлението е връчено на ищеца
на 24.01.2013 г., след кое-то на същия е проведен разпит като обвиняем. Мярка за неотклонение спрямо обвиняемия не е
налагана.
На 01.03.2013 г. ДП № 1728/2009
г. по описа на 04 РУП – СДВР, пр.пр.№
24874/2009 г. по описа на СРП е внесено за разглеждане в СРС с обвинителен акт,
въз основа на който пред СРС е образувано н.о.х.д.№ 3891/ 2013 г. По същото са
проведени девет открити съдебни заседания, на седем от които подсъдимият Д.Х. е
присъствал лично.
Постановената от СРС
оправдателна присъда не е протестирана от страна на Прокура-турата и е влязла в сила на 29.05.2015 г.
Съгласно данните от приетите с
наказателното дело справки за съдимост, издадени от Бюро „Съдимост” при СРС с
рег.№№ 19399/03.09.2009 г., 1354/21.01.2013 г. и 10 743/27.05. 2013 г.
ищецът не е осъждан.
По искане на ответника е прието
и писмо на СДВР с рег.№ 513000-7322 от 13.02.2018 г., в което е удостоверено,
че в информационните фондове на МВР е налице информация за образувани и водени
досъдебни производство срещу Д.Х. по три заявителски
материала – по процесния случая, по заявителски материал от 08.08.1997 г., производството, по
който е прекратено, поради това, че деянието е от частен характер и по заявителски мате-риал от 27.09.1995 г., регистриран в СДВР
РУ 07 за деяние по чл.346, ал.1 НК – отнемане на МПС, с резултат: с мнение до
04.06. – обр. на ПП срещу НИ.
За установяване на твърдените неимуществени
вреди по искане на ищеца пред първо-инстанционния съд
са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.Г.Г.и В.Х. Х..
При разпита й г-жа Р.Г.Г.– живуща на семейни начала с ищеца от 2015 г., е заявила,
че познава същия от 2005 г. – били са в обща компания приятели; че около 2010
г. същият им е споделил, че се води дело срещу него за присвояване на 8-9 хил.
лева; че той е бил разстроен и обиден, споделял е, че не го е извършил. Затворил
се е и са започнали здравословни проблеми – имал е проблеми със съня, които
продължават и към момента. Сочи и че ищецът има дете и е бил семеен; че след развода
му детето е останало при жена му, както и че доколкото тя знае – инициатор на развода
е била съпругата му.
Съдът не кредитира показанията
на свидетелката по въпроса относно причината за развода на Д.Х., тъй като
същите са много общи и непълни, не почиват на възп-риети
от нея факти, а на казаното й от самия ищец. От показанията не е видно кога е
подадена молбата за прекратяване на брака /депозирането на същата преди
повдигане на процесното обвинение не може да обуслови
никаква връзка между него и развода на ищеца/, като от из-ползвания начин на изложение
от свидетелката е видно, че обективно са били налице други причини,
обосновавали волята за развод на бившата съпруга на ищеца, които са игнорирани.
За да обоснове извода си съдът съобрази и обстоятелството, че основанията за прекратяване на брака се сочат от съпруга,
упражняващ това право, а не от насрещната страна по иска, коя-то в случая е бил
Д.Х., както и фактите, че г-жа Гроздева не твърди да е виждала документите от
бракоразводното дело, в т.ч. и съдебното решение, в което съдът е разгледал наведените
в него основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за които с
нормата на чл.322, ал.1 ГПК законодателят е въвел изискването за изчерпателност,
нито че е узнала за тях от бившата съпруга.
Съдебният състав не дава вяра
на показанията на тази свидетелка и в частта, че в резултат на наказателното
производство г-н Х. като здравословен проблем, изразяващ се в повишаване на кръвното
му налягане, тъй като същите са в противоречие с твърденията на самия ищец по
този въпрос. Както в исковата молба, така и в хода на производството ищецът не
е поддържал такова усложнение на здравословното му състояние, вследствие на
наказателното преследване.
Свидетелката В.Х. Х. – сестра на ищеца, поддържа, че знае за воденото срещу
него производство и че е бил арестуван; че всички са били много притеснени; че по това време е живеел с жена си, с която
се е разделил в същия период; че за него това е бил най-тежкият период,
чувствал се е зле и е бил депресиран, че тогава се е разделил с жена си и
детето си, както и че това е продължило 2-3 или 4 години. Свидетелката сочи и
че е близка с брат й и че тя не е вярвала той да е извършил това деяние.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен
материал, са налице условията за частичното ангажиране на отговорността на
ответника – П.на Р.Б., по предявения срещу нея иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ – в ред. след изм. с ДВ бр.98/2012 г.
С цитираната разпоредба е
регламентирана от законодателя материята относно обек-тивната
отговорността на Държавата за причинените вреди на гражданите от правозащитните
й органи, в т.ч. и Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение в
извършване на прес-тъпление, когато лицето бъде
оправдано, като с нормата на чл.4 ЗОДОВ са определени и гра-ниците
на тази отговорност, обхващаща всички неимуществени и имуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от даденото увреждане.
От представените по делото
доказателства, анализирани по отделно и в тяхната съв-купност,
безспорно бе установено, че в дадения казус е налице повдигнато и поддържано
обвинение от страна на представители на П.спрямо Д.Х.Х.
в извършването на престъпление от общ характер, преследващо се ех officio; че обвинението е в извършване на тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК; че това обвинение е незакон-но, тъй
като ищецът е бил оправдан изцяло от съда с влязла в сила присъда, поради това,
че от обективна и субективна страна не е осъществен съставът на вмененото престъпление;
че поради поддържането на това обвинение от органите на П.ищецът за период от 2
години, 4 месеца и 6 дни е имал качеството на обвиняем и подсъдим, както и че
от тези действия на длъжностните лица на Прокуратурата, която съгласно чл.136,
ал.1 ЗСВ е единна, са му били причинени неимуществени вреди – обстоятелства,
които доказват по основание заявеното от него искане по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ и обуславят пораждането на право за обезвреда
на това лице по визирания ред.
За да се произнесе по въпроса
относно размера на разглежданата претенция относно неимуществените вреди и
предвид възраженията на жалбоподателите в тази връзка, съдът взе предвид
свидетелските показания на Р.Г.и В.Х. – в кредитираната им част, съгласно които
воденото срещу ищеца наказателно производство във връзка с про-цесното
обвинение го е довело до негативни субективни психо-емоционални изживявания:
бил е притеснен, разстроен и обиден, чувствал се е зле, затворил се е, бил е „депресиран”,
имал е проблеми със съня, като предвид обстоятелството, че нито ищецът, нито
свидетелката Х. поддържат, че същият е изпаднал
в клинична депресия или някакво друго патоло-гично
разстройство на психиката като заболяване, съдът приема, че използваният от
г-жа Х.термин „депресиран” е в неговия житейски смисъл на стрес, потиснатост,
отрицателни изживявания.
Съобразно изложеното и предвид възрастта
на пострадалия в периода на наказателното производство; социално-икономическата
обстановка в страната към същия момент, опреде-ляща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
характера и момента на причиненото увреждане; вида, обема, интензитета и
времетраенето на настъпи-лите вреди, в т.ч. и с оглед
продължителността на наказателния процес спрямо ищеца – 2 г., 4 м. и 6 дни;
липсата на трайни и невъзстановими последици от увреждането; обстоятелството,
че вмененото деяние съставлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 НК; факта, че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение; че спрямо
него е осъществено само принудително довеждане в качеството на свидетел след
изчерпване на възможностите за призоваването му по постоянен и настоящ адрес; малкия
обем на процесуалните действия, извършени в хода на наказателното производство
с участието на това лице, които в незначи-телна степен
са се отразили върху обичайното ежедневие и начина на живот на ищеца и минимално
са ограничили и/или затруднили планирането и реализирането на ангажиментите му
в различни аспекти; съществуващата възможност за постановяването на осъдителна присъ-да с оглед предаването на обвиняемия на съд; обстоятелството,
че съдебната фаза на наказа-телното производство се е
развила на една инстанции и постановената оправдателната присъда не е била протестирана от страна на Прокуратурата; обстоятелството,
че предприе-тото наказателно преследване е накърнило достойнството на г-н Х.; липсата
на данни това производство да е засегнало репутацията на последния пред
неговите роднини, съседи, приятели и колеги и това да е довело до промяна на
тяхното отношение към него; обстоя-телството, че по
делото не са установени част от твърдените вреди – релевираното
влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в главоболие; че не е
доказано наличието на при-чинна връзка между прекратяването на брака на ищеца
чрез развод и наказателното произ-водство; факта, че психо-емоционалното напрежение и дискомфорт
на г-н Х. в исковия период се дължат и на причини от личен характер – неговият
развод и последиците на същия; обстоятелството, че ищецът не е осъждан; че
осъждането на ответника само по себе си също има ефекта на овъзмездяване
/в т.см. и решение № 359/25.09.2012 г. по гр.д.№ 1 224/2011 г. по описа на
ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/, както и предвидения в чл.52 ЗЗД
принцип на справедливостта, съобразно които на Д.Х.Х.
следва да се при-съди обезщетение за неимуществени вреди от процесното
незаконно обвинение за извършва-не на престъпление по чл.206, ал.1 НК в размер
на 3 000,00 лева.
Заявените от жалбоподателите – ищец и ответник искания за присъждане на обез-щетение в по-висок размер, съотв.
в по-нисък от посочената по-горе стойност, са неосновател-ни, тъй като това би
довело до противоречие с нормативното изискване за определянето на същото по
справедливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения казус конкретни
обстоятелства, имащи значение относно преценката във връзка с размера на това
вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС №
4/1968 г. Предназначението на института по чл.52 ЗЗД е да възстанови, да репарира действително причинените вреди на пострадалия,
в т.ч. чрез определянето на точен паричен еквивалент на моралните такива. Като
институт на гражданското право същият няма санкционен характер, и превантивната
функция на санкциите не е критерий за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции относно изхода на
спора по разглеждания иск относно неимуществените вреди частично несъвпадат, решението
на СРС следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата над 3 000,00 лева до уважения размер от 4 000,00 лева,
като се постанови друго, с което претен-цията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в посочената част да се
отхвърли като неоснователен. Решението следва да се отмени и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ
за сумата над 251,48 лева до присъдения размер от 500,00 лева. В останалата
обжалвана част решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищеца, на последния не се дължат
разноски за въззивното производство. Ответникът не е
заявил искане за присъждане на раз-носки, поради
което съдът не дължи произнасяне на този въпрос.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №
505913 от 10.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 53 649/2017 г. по
описа на СРС, I ГО, 30 състав – в ЧАСТТА,
с която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Д.Х.Х., ЕГН **********
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата над 3 000,00 лева до 4 000,00
лева, представляваща обезщетение за неиму-ществени
вреди, изразяващи се в морални болки, страдания, психически тормоз и злепоста-вяне в обществото, ведно със законната лихва от
03.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА, с която П.на
Р.Б.е осъдена да заплати на Д.Х.Х., ЕГН **********
сумата над 251,48 лева до сумата 500,00 лева – разноски по делото на СРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, Търговски дом, вх.“Б“, ет.3, кантора 309 – адв.В.Х.,
срещу П.на Р.Б., с адрес: гр.София, бул.„Витоша“ № 2, иск с правно основа-ние
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 3 000,00 лева до сумата 4 000,00
лева, ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
505913 от 10.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 53649/ 2017 г. по описа на СРС,
I ГО, 30 състав – в ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
сума-та от 3 000,00 лева, както и в ЧАСТТА, с която същият е
отхвърлен за разликата над сумата от 4 000,00 лева до 15 000,00
лева.
Решението в частта, с която
искът по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ относно обезщетение-то за имуществени
вреди е уважен не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба при
наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в едномесечен срок от
връчва-нето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.