Р E Ш Е Н И Е
№ 580
гр.Плевен, 10.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 678 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260154
от 12.07.2021 г., постановено по анд № 983/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 20-0938-001799 от 03.04.2020 г. на Началник на сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Б.З. ***, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2, във
връзка с ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата – глоба в размер на 200
лева за нарушение по чл.119 ал.4 от ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
– глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП, за това, че на
22.03.2020 г. в 14,00 часа, като водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег***, в
гр.Плевен на кръстовището на ул.Васил Левски и ул. Дойран, при маневра завой
надясно не пропуска правилно пресичащ пешеходец, като го удря и реализира ПТП с
пострадало лице; напуска мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи от
службата за контрол.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.Б.З., чрез адвокат И.А.,
който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че съдът
е постановил акта си, основно кредитирайки показанията на двама от свидетелите
– пострадалата от ПТП-то и нейният приятел, разпитан в последното съдебно
заседание по делото, които живеят заедно на съпружески начала. Твърди, че съдът
е обосновал своите изводи, като е игнорирал обстоятелството, че силно неточните
по отношение на пространство и време показания на т.нар. „пострадала от ПТП“ се
разминават драстично с показанията на всички останали свидетели. Сочи, че по
делото липсва каквато и да е било информация за цялостната схема на процесното
кръстовище, от която да бъде установено кои са всичките му улици, къде са
поставени светофарни уредби, знаци, пешеходни пътеки, тротоари и други, т.к.
това е едно от най-сложните и натоварени кръстовища в гр.Плевен. Не споделя
извода на съда, че следва да бъдат игнорирани показанията и на двамата
свидетели – фармацевти, които са равноотдалечени както от жалбоподателя, така и
от пострадалата от ПТП-то свидетелка. В заключение моли съда да отмени
решението.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
адвокат А., който поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предмет на
оспорване пред Районен съд-Плевен е било Наказателно постановление № 20-0938-001799 от 03.04.2020 г. на
Началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Б.З. са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.2, във връзка
с ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата – глоба в размер на 200
лева за нарушение по чл.119, ал.4 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец, за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, за това, че на
22.03.2020 г. в 14,00 часа, като водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег***, в
гр.Плевен на кръстовище, образувано от ул.“Дойран“ и ул „Васил Левски“, при маневра завой надясно,
не пропуска правилно пресичащ пешеходец Р.Д.К. с ЕГН ********** по пешеходна
пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от дясно наляво, като го удря и
реализира ПТП с пострадало лице; напуска мястото на ПТП, без да уведоми
компетентните органи от службата за контрол. Съдът, след подробен анализ на приобщените по делото
доказателства, достигнал до правилния извод за законосъобразност и правилност
на атакуваното НП.
Правилен е
изводът на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на АУАН и НП. Вписването в НП, че се издава въз основа на
съставения АУАН е достатъчно с оглед удовлетворяване изискването на закона за
вписване на доказателствата, които потвърждават нарушението, защото именно в
процеса на съставяне на акта за нарушение се изясняват релевантните за спора
обстоятелства, при съставянето му се разпитват свидетелите, имащи отношение към
случая, за да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за отговорността
на лицето, което се привлича към отговорност. Съответен на събраните по делото
доказателства е и изводът на решаващия съд, че в НП са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Всички съставомерни елементи на деянието са описани
ясно, точно и недвусмислено в обстоятелствената част на НП и очертават в
съвкупност картината на вмененото нарушение. Правилно са посочени както нарушената правна
норма, така и санкционната такава. Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП урежда
общото правило за поведение на водача на МПС да намали скоростта или да спре
при приближаване към пешеходна пътека, с
цел да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци. А посочената като нарушена
разпоредба на чл.119, ал.4 от ЗДП съставлява специална такава и регламентира
задължението на водачите на МПС да пропуснат пешеходците, именно в случаите на
предприемане на маневра завиване, какъвто е настоящият случай. От своя страна
санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5,
предложение 4 от ЗДП също е посочена
коректно, тъй като по делото е установено, че жалбоподателят е причинил ПТП
поради неспазване правилата за предимство, в случая на пешеходец, която
простъпка попада в предметния обхват
именно на посочената в НП санкционна разпоредба. Неправилно касаторът
счита, че четвъртото предложение на ал.5 визира неспазване на правилата за
разминаване. Неспазване правилата за предимство съставлява четвъртото
предложение на нормата, защото първите три предхождащи го са: неспазване предписанието
на пътните знаци, неспазване предписанието на пътната маркировка и неспазване
предписанието на другите средства за сигнализиране. В този смисъл не е допуснато
от АНО твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, до какъвто
правилен извод е достигнал и РС. Коректно
е изписан и ЕГН на наказаното лице, като колебанията относно това дали правилно са изписани
съставните му цифри се дължи на недобрата техника на отпечатване, но при
внимателен прочит се установява правилното, посочено в жалбата ЕГН на З.. Очевидно
наказаното лице, на което е издадено НП чрез посочване на индивидуализиращите
му данни, в т.ч. три имена и ЕГН, не е имало съмнения и колебания относно
факта, че именно то е адресат на НП, поради което е подало жалба пред РС с
искане за отмяна на същото това НП. Правилен е и изводът на решаващия състав на
съда относно коректната дата на съставяне на акта за нарушение, а именно 27.03.2020
год., която видимо е удебелена и поправяна, но се установява безспорно от
останалите приобщени по делото доказателства, че именно 27 март е датата на
съставяне на акта. Това е видно от изготвената от актосъставителя докладна
записка, приложена на л.9 от въззивното дело. А и касаторът е възприел датата
27 март като такава на съставяне на акта и не е имал съмнения относно нея,
предвид, че в депозираното против съставения АУАН възражение е вписал „във връзка със съставения ми АКТ за
установяване на административно нарушение №250977 от 27.03.2020……“ Коректната
дата на съставяне на акта се установява и от приложената по въззивното дело
справка за нарушител/водач относно З.. Тази дата е вписана като дата на
неговото съставяне и в издаденото впоследствие НП. Ето защо и по аргумент от
разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК, съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други
външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото и приема за
безспорно, че датата на съставяне на акта за нарушение е 27 март 2020 год.
Основният спорен по делото
въпрос, на който въззивният съд е дал правилен отговор, е дали водачът З. е
причинил ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДП. ПТП по смисъла на тази
разпоредба е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Установява се
от подаденото от касатора възражжение против съставения акт за нарушение на л.8
от въззивното дело, че същият се е движил на 22.03.2020 год. с БМВ по
ул.“Дойран“ в посока кооперативен пазар и в момента, в който е завивал на
кръстовището, за да продължи по ул „Васил Левски“, е спрял и се е изнесъл най-напред в дъгата към пътя, който пресичал и когато автомобилът
е застанал върху пешеходната пътека, чул странен шум от външната му страна,
макар и да не могъл да възприеме неговия източник и природа. Това възражение
само по себе си сочи, че управляваният от З. автомобил се е движил именно на
мястото, посочено като място на нарушението в АУАН и НП – на кръстовището,
образувано от улиците „Дойран“ и „Васил Левски“ и в този смисъл фактът, че
свидетелят не е могла да си спомни или
да възпроизведе имената на улиците, на които е настъпило ПТП , не е от
съществено значение за предмета на спора. На първо място обективно е възможно свидетелят да не знае
имената на улиците, и на второ и по-съществено място, конкретното място на
произшествието, посоката на движение на управлявания от З. автомобил и
механизма на движение, спиране и съприкосновение с К. се установяват от всички
останали събрани по делото доказателства. Причината, за да спре З. на пешеходната пътека, е именно
възприетият от него „странен шум“ от външната страна на автомобила, „разчетен“
от него като потупване по автомобила като форма на протест за евентуално
отнемане на предимство на пешеходец. Това обяснение на касатора в подаденото от
него възражение против акта и поддържано в хода на съдебното производство
обаче, противоречи на правилата на логическото мислене и на опитните правила.
Защото, ако той е възприел чутият от него шум единствено като потупване по
автомобила като протест на недоволен пешеходец, това едва ли би го мотивирало
да спре на самата пешеходна пътека, разположена на самото кръстовище между две
централни улици с натоварено движение по средата на деня-в 14.00 часа и да
блокира за известен период от време иначе по принцип интензивното движение по
тези улици, само „от любопитство“, както
твърди във възражението. Установено е по
делото от възражението на водача против акта за нарушение, че водачът е
заговорил свидетелката К. след слизането
си от автомобила и е предложил „да я
откара“ към дестинацията. Същото се установява и от показанията на св.В., която по време на процесния инцидент
е работела като фармацевт в аптека „МАРЕШКИ-4“-ПЛЕВЕН, находяща се на ул. „Васил
Левски“ №2. Според показанията на св.К., именно В. е оказала първоначално помощ на К., след като
е била блъсната от управлявания от жалбоподателя лек автомобил. В своите
показания М. В. разказва, че докато
изпълнявала трудовите си задължения в аптеката, чула гласове отвън - че някой
стои на пътното платно. Свидетелката излязла и видяла на пътното платно, върху
седалището си да стои лично познатата й Р. К.. Последната се оплакала, че я
боли левия крайник, сочейки лявата си тазобедрена става. Казала, че автомобилът
я бил „допрял“ леко, но тя така или иначе имала стара травма в тази област на
тялото си. Свидетелката уточнява, че през този периода, в който К. е престояла
в аптеката, З. идвал на три пъти с предложение към К. да я откара в лечебно заведени,
но тя все му отказвала. Логическите правила са тези, които имат за цел да
намерят смисъла. Житейската логика и опитните правила са тези, които сочат, че
касаторът едва ли би бил толкова активен в поведението си спрямо св.К.-пострадалото
лице, като спре на кръстовище между две
големи, централни улици, на сами
пешеходната пътека, и при отказ от страна на пострадалата да й бъде оказана
помощ от З., би се връщал неколкократно с предложения да я откара в болница, да
й помогне по какъвто и да е начин, ако неговото субективно възприятие е било
единствено , че някой е потупал по колата. Активността на водача в посока да
окаже помощ на лицето, което е възприел седнало на бордюра след спирането на автомобила, именно
според правилата на логиката, търсеща смисъла и връзката между фактите,
явленията, категорично сочи на възприятие на водача относно негово поведение при управление на
автомобила, довело до съприкосновение на
управлявания от него автомобил със
седящата на бордюра жена, без значение дали е разбрал субективно точно по какъв
начин се е случило това. В подкрепа на този извод на съда са показанията на св.Т.
- актосъставител, който след получен сигнал е посетил местопроизшествието и е
възприел именно от обяснението на З. „че е помогнал на госпожата, изправили са
се, просто методът на самото ПТП при двамата е различен, за което обяснихме на
господина, че при ПТП и разногласие между участниците в ПТП трябва да се остане
на място …..“ Т.е. събраните първични доказателства от актосъставителя за
изясняване механизма на причиняване на ПТП и обстоятелствата във връзка със
същото сочат на дадени от касатора обяснения, от които може да се направи
извод, че З. субективно е имал възприятия, че е причинил ПТП и че лицето,
намиращо се на бордюра, е било пострадало именно от това ПТП, причинено от
движението на управлявания от него автомобил. Актосъставителят е съобщил пред
съда, че „версията на господина е, че госпожата се е блъснала в предна дясна
част на автомобила“ /визирайки З./. Т.е. З. е възприел сблъсъка между
управлявания от него автомобил и пострадалото лице, не е бил съгласен с факта,
кой е виновен за този сблъсък. Св.Н., която e близка на жалбоподателя, също
съобщава при разпита си в съдебно заседание , че е възприела З. да се движи
леко с автомобила, както и че е имало „някакво момиче“ „на тротоара и той слезе
и отиде при момичето“. Св.В. също е разказала пред съда своите възприятия,
голяма част от които са й били разказани от пострадалата. Съобщава, че К. й е
разказала, че е била ударена в бедрото, където има стара травма, била й е причинена травма от удара на същия крайник, в областта на
тазобедрената става, била е разтреперана. Съобщава още, че касаторът
неколкократно е влизал в аптеката, където след инцидента е стояла пострадалата,
и е приканвал да придружи пострадалата до Бърза помощ, но тя е отказала. Св.К.
при разпита си пред съда също е заявил, че е разбрал, че била „бутната“ „
някаква жена“ и „тя беше седнала на стол там вътре в аптеката“. Като е излязъл
от аптеката, св.К. разбрал, че З. „е блъснал жената.“, употребил е глагола
„казаха“, че З. е блъснал жената и е възприел неговата колежка - св.В. да
помага на пострадалата, давала й вода, успокоителни. Когато бил отвън възприел
също, че З. искал да кара пострадалата до спешна помощ, чул го от „момичетата,
където бяха отвън“. От приложените на л.124-125 от въззивното дело писмени
документи се установява, че Р.Д.К. е записана в Журнала за пациенти в спешен
ортопедичен кабинет; в листа за преглед на пациента в КБД/СО е записана като
основна диагноза Контузия в областта на тазобедрената става, като в резултат
от образно изследване е установено, че
липсват рентгенови данни за травматични
костни изменения, както и за доловими травм.костни изменения. Липсата на
настъпили костни изменения обаче вследствие на съприкосновението не изключва
настъпването на по-леки травматични увреждания, още повече, че субективните
усещания на К. по повод болковия синдром
са я мотивирали да предприеме преглед в
спешен медицински кабинет. Ето защо от
всички съвкупно изложени и анализирани от съда свидетелски показания и писмени
доказателства се очертава картината на вмененото на З. деяние-настъпило
съприкосновение между управлявания от З. автомобил и св.К., при движение на
управлявания от З. автомобил – навлизане в кръстовище, образувано от две
улици-„Дойран“ и „Васил Левски“ и извършване на маневра завой надясно. Това
съприкосновение е резултат от неспазване на правилото да пропусне по
пешеходната пътека пешеходец-пострадалата К., вследствие на което тя е получила
наранявания, изразяващи се в травма на
долен крайник без костни изменения, които наранявания са причинили болка на К..
Описаната съвкупно от всички свидетели и от оплакванията на жалбоподателя във
възражението по акта обстановка, при която е установено спиране на водача на
пешеходната пътека, наличие на седнало на тротоара лице, което е изпитвало
болка и стрес, субективното възприятие на водача, че нещо, възприето от
него като потупване по автомобила, се е
случило, което го е мотивирало не само да спре, но и неколкократно да предлага
помощ на К.- да я закара в медицинско заведение, да напуска неколкократно и да
се връща отново на мястото на деянието, за да предлага отново помощ, сочат от
една страна на обективно случили се в действителността събития, очертаващи
състав на ПТП-събитие, възникнало в процеса на движението на управлявания от З.
автомобил и предизвикало нараняване на
св.К., вследствие неспазване правилата за предимство на пешеходците, и от друга
страна сочат на субективното отношение на дееца към вмененото му деяние, който не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. З., видно от справката за нарушител /водач, притежава
СУМПС от 2009 год. и като водач с единадесетгодишен опит е бил длъжен да
познава и да прилага правилата за предимство на пешеходците, да кара с такава
скорост и внимание, които да му позволят обективно във всеки един момент да
възприема околната действителност и движещите се обекти по начин, че във всеки
един момент да може да спре или да намали скоростта по начин, че да предотврати
настъпването на някакъв вредоносен резултат-било по отношение на хора или
материални обекти. Това сочи на проявена от негова страна непредпазливост,
която също влече съставомерност от субективна страна и наказуемост, по аргумент
от разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Ето защо касационната инстанция приема,
че деянието на З. е съставомерно на нормата на чл.119, ал.4 от ЗДП и доказано
от всички приобщени по делото доказателства, от съвкупния анализ на които може
да се направи единствения възможен извод за наличие на деянието, описано в НП,
до какъвто правилен извод е достигнал и въззивният съд.
Съобразно чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора: да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи. Както правилно е приел въззивният съд,
налице е задължение за точно определено поведение при ПТП - водачът да не
напуска мястото на произшествието, а да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР – с което, при описаните условия на време, място, обстановка, З. не
се е съобразил. Касаторът не е останал
на място до пристигане на компетентни полицейски служители, а вместо това –
предложил на пострадалата транспорт до лечебно заведение, а когато тя му
отказала –напуснал местопроизшествието, независимо от това, че впоследствие
неколкократно се е връщал и отново е напускал същото. Подобно поведение
категорично не съответства на изискванията на чл.123 ал.1 т.2 б.„б“ ЗДвП,
какъвто правилен извод е направил РС.
Ето защо оспореното решение, с което НП е потвърдено
изцяло, по отношение и на двете вменени на З. деяния, като валидно, допустимо и
правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260154 от 12.07.2021 г., постановено по анд № 983/2020 г. на Районен
съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.