Определение по дело №95/2015 на Окръжен съд - Русе

Русенската ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла под­съ­ди­ми­я О.С. (O. S.), *** гражданин, с персонален № **********, роден на ***г. в гр.М., Т., живущ ***- И., в това че на 16.03.2014г. и на 17.03.2014г., на ГКПП „Капитан Андреево” и на ГКПП „Дунав мост” - Русе, при усло­ви­я­­та на продължавано престъпление, на два пъти, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество, а именно 15,311кг. хероин, от които 0,983кг. със съдър­жа­ние на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 28% до 30%; 10,852 кг. със съдържание на активно действащ компонент ди­ацетилморфин в границите от 31% до 45% и 3,476 кг. със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 46% до 49%, на обща стойност 1 067 370 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК.

В същия обвинителен акт Окръжна прокуратура - Русе е об­ви­нила подсъдимия О.С. (O.S.), още и в това, че в периода от 16.03.2014г. до 17.03.2014г., от ГКПП „Капитан Андре­­ево” до ГКПП „Дунав мост” - Русе, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 15,311кг., от които 0,983кг. със съдържание на активно действащ ком­понент диацетилморфин в границите от 28% до 30%; 10,852кг. със съ­държание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 31% до 45% и 3,476кг. със съдържание на активно действащ ком­понент диацетилморфин в границите от 46% до 49%, на обща стойност 1 067 370 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери - престъпление по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа обвинението, за ко­­­­е­то твърди, че е доказано по несъмнен начин. Предлага подс.О.С. да бъ­­де признат за виновен и по двете обвинения, като за вся­ко му се определи наказание при условията на чл.55 от НК. За престъп­лението по чл.242 ал.4 от НК, пред­лага да му се наложи наказание ли­шаване от свобода за десет годи­ни и глоба в размер двеста хиляди лв., а за престъплението по чл.354„а” от НК - съответно лишаване от сво­бода за три години и четири ме­сеца и глоба в размер 20 000 лв. На основание чл.23 от НК, предлага да се наложи като общо най-теж­кото наказание, лишаване от свобода за десет години, което да се изтърпи при строг първоначален режим. Към него предлага да се присъедини и по-тежкото наказание глоба. Предметът на престъплението и превозното средство, с което е пренасяно, предлага да се отнемат в пол­за на държавата.

Подсъдимият О.С., разпитан на досъдебното про­изводство не се признава за виновен и отказва да дава обяснения. След внасяне на делото в съда, по НОХД № 476/2014г., на Окръжен съд - Ру­се, признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и делото било решено по реда на гл.ХХVІІ, чл.373 ал.2 от НПК. Постановената присъда била отменена по негова въззивна жалба и в настоящото производство тай и за първи път дава обя­сне­ния. В тях подробно обяснява, че в миналото поддържал отношения с лица, организиращи пренасяне на наркотици от Т. за Западна Европа. Твърди, че в това качество оказал значителни услуги на правосъдието в Т. за залавяне на големи пратки хероин. Заявява, че е преследван от бившите си съучастници, заради заловена пратка хероин. За разлика от миналите събития, описва процесния случай съвсем кратко, в смисъл, че наркотикът му е подхвърлен от тях, с цел да бъде злепоставен. В последната си дума отрича да е извършил престъпление.

Защитникът на подсъдимия, адв.Т.Х., счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. В защитната си реч из­тъква, че не било доказано категорично, какво точно е намереното у подсъдимия вещество. Събрани били противоречиви данни, че е хероин, а също така, че е амфетамин. Не било установено кой е по­ставил веществото в кабината на управлявания от подсъдимия камион. От обстоятелството, че не е укрито и поради липсата на дактилоскопни следи, прави извод, че това не е извършено от подс.О.С.. Оспорва правната квалификация на престъплението по чл.242 ал.4 в обвинителния акт. Според защитника, за да бъде довършено, трябвало наркотично­то вещество да бъде доставено до назначението си в Западна Европа. Твърди още, че неправилно прокурорът считал за довършено и пре­стъп­лението по чл.354„а” от НК. За довършването му, счита, че е трябвало наркотичното вещество да бъде и фактически разпространено от под­съдимия, каквито доказателства липсвали. Напротив, в делото въоб­ще нямало данни на кого и как трябвало да се разпространява предметът на престъплението. В заключение защитникът предлага подс.О.С. да бъде оправдан изцяло по всички обвинения.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени съ­­­б­ра­ни­те доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК, при­ема за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на следното:

Подсъдимият О.С. (O.S.) е *** гражданин. Притежава документ за самоличност - ** паспорт серия ****, с персонален № **********. Роден е на ***г. в гр. М., Т.. Живее в кв.**** на гр.П., Област - И.. От 1994г. е семеен. Има родени от брака си две деца – А., ко­ято е пълнолетна и Д. - навършила в момента на шестнадесет години. Завършил е основно образование в гр.М.. От 1992г. ра­бо­ти като шофьор, а от 2012г. към турската фирма Г.г..(G.G.L..S.), със седалище в гр.М.. Не е осъждан в Република Бъл­гария.

През март 2014г., във връзка с работата му в Г.г., му бил предоставен за управление товарен автомобил (влекач) марка „****”, с рег.№ **** и полуремарке с рег.№ ****. На 14.03.2014г. в гр.А., Република Т. полуремаркето било нато­варено със зеленчуци. През България подсъдимият трябвало да ги пре­вози до Австрия и Франция, под покритието на карнет TIR ****.

След обяд на 16.03.2014г., подсъдимият О.С. до­­стигнал границата на Република България, в района на ГКПП Капъкуле - Капитан Андреево. По това време, в кабината на управлявания от не­го камион в тридесет и пет пакета с обла и правоъгълна форма било укри­то наркотично вещество с общо бруто тегло 17,949кг. Пакетите, обле­пени в кафяво тиксо, били обвити в полиетиленови пликове. Единадесет от тях били поставени между дрехи и бельо в пътнически куфар, ле­жащ на горното легло, зад седалката на водача. Два пакета били поста­вени между хранителните продукти в хладилника, намиращ се под дол­ното легло, между двете седалки в шофьорската кабина. Други двадесет и два пакета били поставени във фабрични кухини в горната част на кабината на влекача, над арматурното табло.

Около 14:55 часа с посочения товарен автомобил подсъди­ми­ят се явил на трасе вход в България, на ГКПП „Капитан Андреево”. Там товарният автомобил не бил проверен щателно, включително и с мобилна рентгенова апаратура. След паспортен контрол, бил осъществен само санитарен контрол на стоката в митнически пункт на Митница - Свиленград. Той приключил около 18:20 часа, когато подсъдимият потеглил през гр.Харманли към гр.Нова Загора. Разстоянието от около 120 километра изминал за час и половина, с една почивка от 19:10 до 19:57 часа. В 21:56 часа, спрял на паркинг, край гр.Нова Загора, където пренощувал. На следващата сутрин (17.03.2014г.), в 6:58 часа потеглил за Русе. Разстоянието от 210 км. изминал за три часа и двадесет и четири минути, с една кратка почивка от 10:03 часа до 10:49 часа.

В 11:00 часа, с товарния автомобил (влекач) марка „****” с рег.№ **** и полуремарке с рег.№ ****, се явил на трасе „изход” на ГКПП „Дунавмост”, откъдето подсъдимият възнамерявал да продължи за Румъния. Там бил посрещнат от свид.Ц.Р., който работел като инспектор в Отдел „Митническо разследване и разузнаване“, Сектор „Мобилни групи и оперативен контрол“ в Митница - Русе. По метода на „преценка на риска”, той решил да провери камиона и запитал подсъдимия дали носи акцизни стоки, на което последният отговорил отрицателно. Въпреки това, свидетелят започнал оглед на кабината и открил веднага три стека цигари, без български акцизен бандерол. На леглото, зад мястото на водача видял сив на цвят пътнически куфар. Когато свид.Ц.Р. посегнал към него, подсъдимият го хванал за ръката. Въпреки това, свидетелят свалил куфара и го отворил. Под някакви дрехи напипал съмнителни твърди пакети. Преценил, че това може да са наркотици и наредил на подсъдимия да премести камиона от трасето „изход” в халето за щателна проверка.

Свид.Ц.Р. повикал колежката си - свид.Д.Р. и двамата открили под дрехите в сивия пътнически куфар единадесет овални пакета, обвити в кафяво тиксо, поставени в полиетиленови пликове. Те съдържали бежово прахообразно вещество, което изследвано с полеви наркотест ESA, реагирало положително за хероин. Двамата свидетели прекъснали проверката и запазили местопроизшествието, като уведомили началника си - свид.А.Б. и разследващ митнически инспектор при Митница - Русе. Когато последният пристъпил към оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, в кабината на камиона били открити още два идентични пакета. Те се намирали под хранителни продукти в хладилник, монтиран между двете седалки, под леглото. В хода на проверката, камионът и ремаркето били изследвани с рентген от свид.К.Д. - оператор. В резултат от това, във фабрични кухини над арматурното табло на кабината на товарния автомобил, били открити още двадесет и два правоъгълни пакета, с което общият им брой достигнал тридесет и пет.

Освен тези пакети, в кабината на влекача били открити още чифт белезници и кобур за пистолет. В обясненията си, подс.О.С. признал, че са негови, като заявил, че белезниците използвал за самоотбрана (вместо да убие някого), а пистолетът, който притежавал без разрешително, оставил в Т..

При извършения оглед на всичките тридесет и пет пакета, поставени в полиетиленови пликове, обвити в кафяво тиксо, същите били номерирани и били взети представителни проби. В тридесет и един от пакетите с №№ 1 - 21, 25 - 27 и 29 - 35 се оказало, че съдържат вещество, реагиращо положително за хероин. Общото нето тегло на съдържащото се в тях прахообразно вещество възлиза на 15,311кг. Спо­ред заключението на приложената на л.59 т.2 от досъдебното производство физикохимична експертиза, то представлява хероин с различно съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин. В границите от 28% до 30% попаднали 0,983кг. Други 10,852 кг. имали съдържание от 31% до 45%, а 3,476 кг. били със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин от 46% до 49%.

Стойността на цялото съдържащо диацетилморфин прахообразно вещество, с тегло 15,311кг., съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. „За определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството” (ДВ, бр.15 от 6.02.1998г.), в сила от 6.02.1998г., възлиза на 1 067 370 лв.

След извършване на експертизата, цялото останало количество хероин, на основание чл.91 от ЗКНВП, било изпратено с протоколи № 31699 от 14.04.2014г. и № 31698 от 14.04.2014г., в Централно митническо упра­вление, Отдел „МРР-НОП, където се съхранява и до момента.

Прахообразното вещество, съдържащо се в четири пакета, номерирани при огледа съответно с №№ 22, 23, 24 и 28 се оказало различно. Изследвано с цветен полеви наркотест ESA, то реагирало положително за амфетамин, като този резултат бил отразен в експертна справка № 121 от 19.03.2014г. Тъй като лабораторията в БНТЛ при ОД на МВР - Русе не разполагала с техническа възможност за изследване на амфетамин, взетите представителни проби от тези четири пакета би­ли изпратени за изследване в НИКК - София. Изготвеното заключение е при­ложено на л.111 т.2 от досъдебното производство. То не е прието по­ради настояването на защитника за личен разпит на експерта Е.С., въпреки данните, че наскоро е излязла в дългосрочен от­пуск във връзка с патологична бременност и предстоящо раждане. То­ва вещо лице не е посочено от прокурора в списъка по чл.246 ал.4 от НПК, тъй като прахообразното вещество, съдържащо се в пакетите №№ 22, 23, 24 и 28 не е включено в предмета на престъпленията за които е об­винен подс.О.С..

На л.75 т.2 от досъдебното производство е приложена назна­чената комплексна съдебна ценова-икономическа и авто-техническа експертиза. От заключението на вещото лице Ж.Г. се установява, че към 17.03.2014г., средната пазарна стойност на товарния автомобил марка „****” с рег.№ ****, управляван от подс.О.С. възлиза на € 47 000 (91 923 лв.), а на полуремаркето с рег.№ ****, съответно € 21 000 (41 000 лв.). Експертът не е установил промени в конструктивни елементи на автомобила. Кухините, в които са укрити част от пакетите, съдържащи хероин са фабрично изработени и не представляват специално изградени тайници. Експертизата съдържа още описание на графика на движение и престой на товарния автомобил, средна скорост за отделните етапи на движение и изминатите разстояния според данните в дигиталната карта № 85872687414410 на водача за периода от 16.03.2014г. до 17.03.2014г.

На досъдебното производство е изготвена също и техниче­ска експертиза на шест мобилни телефона, използвани от подсъдимия, в която са изследвани наличните записи на входящи, изходящи и неприети повиквания, както и текстовите съобщения в паметта им.

След разкриване на деянието, Териториална дирекция „На­ци­онална сигурност” провела разследване, различно от това по НПК, с цел да установи източниците и местоназначението на пренасяните от подсъдимия наркотични вещества. Разпитан от агенти на ТД„НС” - Русе, един от които бил свид.В.Д., подсъдимият признал, че се съгласил да пренесе наркотичното вещество срещу възнаграждение в размер € 8000. Описал лицето, което му предало наркотичните вещества, както и това, което трябвало да ги получи в Германия. Признал, че от­давна се занимава с пренасяне на наркотици и след един случай, ко­гато пренасяният хероин бил открит на българо-турската граница, той и семейството му били заплашвани. Действително, в информационната система на сектор „Граничен контрол и борба с наркотрафика” се съдържал запис, според който подс.О.С. бил регистриран на 30.03.2007г. като втори шофьор на камион, в който турските митнически власти открили 301,411 кг. хероин на ГКПП Капъкуле.

Тези фактически положения съдът приема за установени спо­ред обясненията (отчасти) на подсъдимия О. С., показанията на сви­детелите Ц.Р., Д.Р., К.Д., А.Б. и В.Д., включително приобщените на основание чл.281 от НПК, показания, дадени на досъдебното производство, а също така и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - свидетелство за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за личен обиск, разписка за върнати пари и вещи на задържано лице, протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване и за оглед на веществени доказателства с фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване, протоколи за вземане на представителни проби, съдебна физико-химична експертиза, изготвена от А.С.,***, техническа експертиза, ведно с оптичен носител CD, със сериен № *******, съдебно ценова икономическа и авто-техническа експертиза, материали от извършена щателна митническа проверка от Митница - Русе, справки за пъ­тувания на лице, чужд гражданин, протокол за извършена митническа проверка, акт за установяване административно нарушение №72 от 17.03.2014г. на ТМУ - Русе, протокол за предоставяне на веществен до­ка­зателства на отговорно пазене в склад на Митница - Русе, опис на об­що­то състояние на автомобила, експертни справки, приемо-предава­тел­ни протоколи, пълномощни, справка за предишни нарушения на подсъдимия от Митница - Русе, справка за извършване на щателна митническа проверка на 16.03.2014г. от Митница - Свиленград, преписи и други документи, съдържащи факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в съдебното заседание, проведено на 29.04.2015г., както и от веществените доказателства по делото - наркотично вещество, хероин, предаден за съ­хра­нение в Централно митническо упра­вление, Отдел „МРР-НОП” с про­то­коли № 31699 от 14.04.2014г. и № 31698 от 14.04.2014г., товарен автомобил, марка „****”, собственост на „Г.г..„ООД, с рег. № **** и полуремарке с рег.№ ****, ведно с две регистрационни табели на влекач „****”, с рег.№ **** и полуремарке с рег.№ ****, намиращи се на съхранение в склад на Митница - Русе, а също така веществените доказателства приложени по списък, към досъдебното производство, както следва: тридесет и една опаковки на пакети от № 1 до № 21, от № 25 до № 27 и от № 29 до № 35, кашон, съдържащ двадесет полиетиленови пликове с бяло (кремаво) прахообразно веществото, с общо нето тегло (остатък) 1497,1573 грама; зелен полиетиленов плик, съдържащ четири опаковки на пакети с №№ 22, 23, 24 и 28 и зелен полиетиленов плик с лепенка „Изследвано ВД …” на ОД МВР - Русе; празен срязан бял хартиен плик със залепена лепенка с печат на ОСлО в ОП - Русе с подписи на следовател, експерти и поемни лица, както и плик, запечатан с червени восъчни печати на сектор „Наркотици - НИКК”, съдържащ опаковки и обекти към Протокол № 14/НАР-403 с положена върху него лепенка с надпис: „Случай № 2014-01631, Пакет № PKG-016091”, както и прозрачен полиетиленов плик с надпис „Изследвано ВД, ОСлО в ОП - Русе, Сл.№ 56/14г., Лаборатория БНТЛ - биологична, експертна справка № 12/19.03.14г. обект един косъм”, съдържаща един косъм, черна чанта от промазан плат, съдържаща следните документи и вещи: два самозалепващи се стикери с надпис: „АТР ….”, телбод, кутийка с телчета за телбод, документ, сив на цвят, сериен № 125335, с 27 номерирани страници, химикал, в оранжево и черен цвят, слушалки за мобилен телефон, черни на цвят, протектор за телефон, бял на цвят, пластмасов, печат с надпис на турски език на фирма „G.G.L..S.”, полиетиленов плик, син на цвят, съдържаща документи на турски език, синя пластмасова папка, съдържаща седем прозрачни найлонови джобове, в които са поставени документи, както следва: документ на латиница с изписан в горен десен ъгъл ръкописно: „*******”, документ, изписан на латиница, с поставен в долен ляв ъгъл надпис „*******”, дванадесет празни бланки на документи на „*******” (ксерокопия), документ, изписан на латиница, на фирма „*******”, от 21.04.2012г., двадесет празни бланки на документ, изписан на латиница (ксерокопия), три ксерокопия на бланки на латиница, документ на латиница за получен факс, копие от факс от 2007г., от 2008 г. и приложени ксерокопия на две пътни карти, осемнадесет празни бланки на документ, изписан на латиница, на фирма „*******”, различни на цвят, осемнадесет празни бланки на документ, изписан на латиница, документ, получен по факс от 16.01.2012 г., „С 2”, деветнадесет празни бланки, изписани на латиница на „*******” (ксерокопия), формуляр от 27.11.2011г., оригинал и копие, копие на документ от пет листа с надпис „*******”, петнадесет копия от формуляри на латиница, фактура № 1142622, от 02.11.2011 г. - оригинал, с приложен към нея сертификат, плик, бежов на цвят, с ръкописен надпис на латиница ALI GELIK, списание на турски език с надпис: „АТА”, документ, зелен на цвят, изписан на латиница, с № ******* от 14.02.2014г., прозрачен пластмасов джоб, съдържащ следните документи: розов документ с платена такса от 100 евро, № ***/26.02.2014г., два листа - сертификат, от 28.12.2013, копие, с изписани на гърба ръкописни текстове на латиница, празна бланка на документ на латиница и четири копия на попълнена такава бланка с ръкописен текст, копие на ЧМР от 26.07.2013, с изписан на гърба на латиница ръкописен текст, прозрачен найлонов джоб, съдържащ следните документи: ТИР карнет АХ 76272097, с три броя индигирани екземпляри на ЧМР № 80521680 от 27.01.2014 и копие на ЧМР, копие на фактура № ******* от 27.01.2014г. и инвойс № ******* от 24.07.2013г., шест празни бланки на ЧМР на „*******”, различни цветове, прозрачен найлонов джоб, съдържащ: фактура № *******/14.02.2014г. и фактура № 013812/19.02.2014г., кафяв хартиен плик, съдържащ чифт белезници и черен пластмасов кобур, кашон, съдържащ следните вещи: горен чаршаф - плик, бял и розов на цвят, с рози и изображение на кукла Барби, бели мъжки слипове, бял мъжки потник, бял мъжки потник, с етикет с турски надпис и размер № 5, мъжка тениска с яка, марка „LC Waikiki”, размер XL, на хоризонтални линии в бял, сив и светло-син цвят, мъжка тениска марка „LC Waikiki”, размер XL, бяла на цвят със сива хоризонтална лента в предната част, мъжка тениска с яка, марка „Theorie”, размер XL, вишнева на цвят с тъмно-сини кантове и яка, бял мъжки боксер, марка „LC Waikiki”, размер М, бял мъжки боксер, марка „LC Waikiki”, размер XL, мъжка тениска, бяла на цвят, марка „Polat Yildiz”, размер № 5, мъжки боксер, марка „LC Waikiki”, размер XL, тъмносин на цвят със светло-синьо каре, мъжка тениска с яка, синя на цвят с бели и светлосини хоризонтални линии, дънки марка „Levis”, сини на цвят, размер № 36 и долен чаршаф, розов на цвят с оранжеви шарки.

Тази фактическа обстановка се съдържа изцяло в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът я приема за доказана според посочените в предходния абзац доказателства. Различията с фактичедсите положения описани от прокурора, доколкото ги има, са само количествени. Обективните признаци на състава по чл.242 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК не изискват никакви действия по набавяне и укриване на наркотичните вещества от извършителя - лицето, което ги пренася през границата. Следователно твърденията, че подс.С. получил от неустановено лице пакетите с наркотични вещества, които лично укрил в кабината на камиона си и поел задължение срещу голяма сума да ги предаде на друго лице на френско-германската граница са неотносими към предмета на доказване.

Същото се отнася и до част от обясненията на подсъдимия. По обстоятелствата, описани в изложената фактическа обстановка, той се изказва лаконично, без да ги оспорва. Многословните му обяснения се отнасят до събития, протекли в миналото, включително години преди датата на деянието. За конкретния случай, предмет на обвинението, изказва предположение, че наркотикът му е подхвърлен от бивши съучастници, с цел да бъде злепоставен. С тази част от обясненията си, описваща събития извън обхвата на обвинението, подсъдимият цели да оспори не обективните, а субективните признаци на състава, поради което следва да бъдат обсъдени на систематичното място по-долу. Същото се отнася и до заявеното от свид.Ц.Р. хващане на ръката му. Този факт не се оспорва от подсъдимия и съдът го приема за доказан, но дали това действие е предприето с цел осуетяване на митническата проверка, следва да бъде обсъдено отделно.

Защитникът оспорва процесуалната валидност на извършеният на 19.03.2014г. оглед на веществени доказателства, при който са взети представителни проби от пакети с №№ 1 - 21, 25 - 27 и 29 - 35, тъй като на това процесуално следствено действие не бил поканен и не при­съствал подсъдимия. Съдът счита този довод за неоснователен. Спо­ред чл.156 ал.1 и 2 от НПК, задължително е присъствието при огледа само на поемни лица и както е необходимо в конкретния случай на екс­перти, каквито са участвали. Към момента на извършване на това след­ствено действие, подсъдимият, вече е бил привлечен като обвиняем и бил уведомен за правата, с които разполага, включително писмено, на разбираем от него език. Въпреки това, в разпита си, проведен същия ден, в присъствието на защитник, заявил само, че желае да му бъде пред­явено разследването. При тези данни, съдът не открива процесуал­но нарушение при извършване на това следствено действие и отказва да изключи протокола, приложен в досъдебното производство на л.157 т.2 от доказателствените средства.

Анализирайки установените фактически положения, Окръж­ни­ят съд преценява, че от обективна страна подсъдимият О.С. е осъществил признаците на състава по чл.242 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 16.03.2014г. на ГКПП „Капитан Андреево” и на 17.03.2014г. на ГКПП „Дунав мост” - Русе, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната, високорисково наркотично вещество, а имен­но 15,311кг. хероин, от които 0,983кг. със съдържание на активно дей­стващ компонент диацетилморфин в границите от 28% до 30%, 10,852кг. със съдържание на активно действащ компонент диацетилмор­фин в границите от 31% до 45% и 3,476кг. със съдържание на активно дей­стващ компонент диацетилморфин в границите от 46% до 49%, на об­ща стойност 1 067 370 лв., като предметът на контрабандата е в особе­но големи размери и случаят е особено тежък.

В опит да оспори естеството на пренасяното в камиона на подсъдимия прахообразно вещество, защитникът се позовава многократно на обстоятелствата, около изследването на съдържанието на па­ке­ти №№ 22, 23, 24 и 28. Тествано с полеви наркотест ESA, намереното в тях прахообразно вещество първоначално показало положителна реакция за амфетамин. Поради липса съответното техническо оборудване за изследване на това наркотично вещество в ОД на МВР - Русе, разследващите органи поръчали изследването на НИКК - София. Изготвената експертиза е приложена на л.164 т.2 от досъдебното производство. Тя не е приета в хода на съдебното следствие единствено поради настояването на защитата да бъде разпитано лично вещото лице Екатерина С., въпреки очевидната невъзможност. Самото позоваване на съдържащите се в тази експертиза изводи от адв.Т.Х. е процесуално недопустимо, тъй като същата не е приета по установения в НПК ред. Освен това, възражението е неоснователно. Наркотестът ESA е полеви и поради това по правило неточен. Изследванията с него имат за цел единствено да насочат проверяващите и експерта, кои вещества трябва да бъдат изследвани с химическа експертиза. Следователно в настоящото производство по никакъв начин не е било доказано, че освен хероин, подсъдимият пренасял и амфетамин, а още по-малко, че по време на разследването този амфетамин се „изпарил скандално”, както се изразила адв.Т.Х. пред Агенция ПИК, прилагайки и неправомерно направени снимки от съдебното заседание и доказателствата по делото.

Всъщност четирите пакета с №№ 22, 23, 24 и 28 въобще не са част от предмета на обвинението, поради което обсъждането им е из­лишно. Целта, с която защитата акцентира вниманието върху тях е в опит да се внуши, че след като е допусната грешка с част от пакетите, пренасяни от подсъдимия, такава била възможна и за останалите. Както вече бе посочено, грешка няма дори за съдържанието на пакети №№ 22,23,24 и 28. Полевият наркотест е дал приблизителен резултат, който впоследствие е конкретизиран с химическа експертиза. Що се отнася до останалите пакети с №№ 1 - 21, 25 - 27 и 29 - 35, прахообразното вещество в тях реагирало като хероин както при изследване с полеви наркотест ESA, така и при проведената впоследствие химическа експертиза. Изготвеното от вещото лице А.С. заключение (т.2, л.59 от досъдебното производство) е убедително, пълно и обосновано. След прочитането му и разпита на вещото лице не са изказани съмнения за неговата правилност. В резултат на това заключението е прието без възражения и със съгласието на всички страни, включително подсъдимия и защитника му.

При тези данни, Окръжният съд приема за доказано, че пра­хообразното вещество, съдържащо се в пакети с №№ 1 - 21, 25 - 27 и 29 - 35 е хероин. Той е високо рисково наркотично вещество. Приложе­ни­е­то му в ху­­ман­на­та и ветери­нар­на­та ме­ди­ци­на е забранено поради вред­ния за здра­вето ефект от злоупотре­ба с не­го. Поставен е под контрол, съгласно Списък I на Единната конвенция по упойващите ве­ще­ства от 1961г. и Глава I. във връзка с Приложение № 1 на Закона за контрол вър­ху наркотичните вещества и прекурсорите.

Равностойността на предмета на престъплението, която възлиза на 1 067 370 лв., надвишава три хиляди сто и четиридесет пъти минималната работна заплата, определена за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., с ПМС № 249/31.10.2013г. на 340 лв. Следователно, на­ли­це е квалифициращият признак „особено големи размери”, установен в ТР № 1/30.10.1998г. постановено по ТД № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС.

От естеството на пренасяното нар­ко­тично вещество - наркотик, с висока концентрация на активно действащ компонент и огромната му парична равностойност, многократно надвишаваща критерия за квалификацията „особено големи раз­мери”, съдът преценява, че вредните последици на деянието надвишават значително обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Събрани са и доказателства, че подсъдимият С. от години е съпричастен към транспорта на наркотични вещества от Т. за Западна Европа. В тази дейност ползва белезници и оръжие, което притежава неправомерно. При тези обстоятелства, съдът преценява, че извършеното престъпление разкрива изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което правилно е квалифицирано от прокурора като „особено тежък случай” по см. на чл.93 т.8 от НК.

При разглеждане на делото не се установи (липсват и такива твър­­­­­дения) подс.С. да е притежавал лиценз за придобиване, пре­­ра­­бот­­ване, съхраняване и употреба на наркотични вещества, издаден при ре­да и условията на чл.32 и чл.35 от ЗКНВП от органите по чл.16 и чл.18 от съ­щия закон. Следователно действията му насочени към упражня­ва­не на фак­тическа власт (държане) и пренасяне, са не­за­кон­ни, из­вършени без над­леж­но разрешение и в нарушение на уста­но­ве­ния за то­ва правов ред.

Престъплението е извършено от подс.О.С. с действие. „Пренасянето” на наркотичното вещество през границата на страната е извършено с физическото му превозване като багаж в управлявания товарен автомобил. Осъществени са две деяния, довършено в ГКПП„Капитан Андреево” и опит на ГКПП „Дунав мост”, като довършването на второто е преустановено поради независещи от волята на извършителя причини. Две­те деяния осъществяват по отделно със­тав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен пе­риод от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, ка­то второто представлява продължение от обективна и субективна страна на предшестващото. Налице са предпоставките по чл.26 ал.1 от НК, като квалификацията на множеството правилно е преценена в обвинителния акт като за довършено престъпление. Довършеното деяние е предпоставка за извършване на второто, което приключило във фазата на опита. Последното не се отразява зна­чи­телно върху характера на цялостната престъпна дейност, поради което тя следва да се прецени като довършено престъпление, а не като опит.

Основните аргументи в защитната теза на подсъдимия и защитника се състоят в твърдения, за липсата на субективните признаци на състава. В обясненията си подс.О.С. заявява, че след един случай, в който било заловено голямо количество хероин в то­варен автомобил, на който бил втори шофьор, започнал да получава заплахи от бившите си съучастници. Счита, че наркотикът му е подхвър­лен, с цел да бъде злепоставен. Сивият куфар, в който съдържал част от пренасяния хероин му бил предаден от познат, да го занесе на роднини в Германия. Мислел, че съдържа храна. За останалите пакети, предполага, че са поставени, докато оставил товарния автомобил без надзор. В подкрепа на становището си изтъква, че ако ги пренасял сам, щял да ги укрие много по-добре, тъй като автомобилът имал съответните възможности. Твърди, че по време на целия път от И. до Русе не е отварял хладилника и затова не е видял намиращите се в него пакети с хероин. На обвинението, мотивирано с показанията на свид.Ц.Р. отговаря, че имал намерение не да осуети проверката, а да помогне при извършването й, като отключи горното легло и осигури до­стъп на инспектора до цялата кабина.

Окръжният съд също счита, че предполагаемото противопоставяне на проверката е по-скоро лично субективно възприятие на свид.Ц. Р.. Дори от неговите показания не става ясно как след като хванал ръката му, подсъдимият би попречил на митническия инспектор да изпълни задълженията си. Въпреки това, за наличието на субективните признаци на състава по чл.242 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, са събрани достатъчно други доказателства. От най-съ­ще­стве­но значение е обстоятелството, че част от пакетите (в сивия куфар) едва били съвсем леко прикрити с малко дрехи и бельо, а други съвсем свободно били размесени с храната в хладилника. От фотоалбума л.84 т.1 от досъдебното производство) се установява, че там подсъдимият държал храна за ежедневна употреба - кашкавал, разопакована наденица и дори минерална вода. Нелогично е ако трето лице се опитало тайно да го злепостави, да остави хероин точно на места, където подсъдимият лесно ще го открие. Нелогично е и твърдението на подсъдимия, че през целия път, нито веднъж не отворил хладилника, при положение, че в кабината му не е намерена друга храна и вода. От съществено значение в тази насока са и показанията на свид.Д.Р. - ** инспектор, участвал в проверката. При извършването й тя забелязала и дори обърнала внимание на подсъдимия, че бельото в личния му багаж е еднакво с това, поставено като маскировка върху пакетите с хероин в сивия куфар. Единствено като средство за защита, съдът преценява и аргументът на подсъдимия, че ако сам пренасял наркотичното вещество щял по-старателно да го прикрие. При използване на рентгенова апаратура, каквото била разположена както на ГКПП „Капитан Андреево”, така и на ГКПП „Дунав мост”, наркотичните вещества могат да бъдат открити дори в специално изградени тайници. По този начин са намерени голяма част от пакетите, които все пак били прикрити във фабрични кухини над арматурното табло на автомобила.

Предвид изложеното, като съобразява и фактите, изнесени от свид.В.Д., Окръжният съд преценява за доказано, че в мо­мента при навлизането си на територията на България и впоследствие, до задържането му на ГКПП „Дунав мост”, подс.О.С. е зна­ел за наличието на наркотичните вещества, открити впоследствие в ка­бината на управлявания от него товарен автомобил.

С оглед горното, съдът приема, че престъпното деяние е из­вършено от подс.О.С. при условията на пряк умисъл по см. на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. При осъществяването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното, както и да ръ­ководи постъпките си. Съзнавал и наличието на всички признаци на състава, по чл.242 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, включително наличието на множество престъпления и ква­лифициращите признаци „особено големи размери” и „особено тежък случай”, като представите за тях фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Наличен е също и волевия момент, тъй като, подсъдимият же­лаел настъпването на обществено опасните последици, които предвиждал.

Предвид изложеното, съдът призна подс.О.С. за ви­но­вен в из­­вършването на престъпление по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за каквото е обвинен според обвинителния акт.

Подс.О.С. осъществил обективните признаци и на съ­става по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 от НК, тъй като в периода от 16.03.2014г. до 17.03.2014г., от ГКПП „Капитан Андреево” до ГКПП „Дунав мост” - Русе, без надлежно разрешително, държал с цел раз­пространение, високорисково наркотично вещество, а именно 15,311 кг. хероин, от които 0,983кг. със съдържание на активно действащ компо­­нент диацетилморфин в границите от 28% до 30%, 10,852кг. със съдър­жание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 31% до 45% и 3,476кг. със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 46% до 49%, на обща стойност 1 067 370 лв., като наркотичното вещество е в особено големи размери.

През цялото време на придвижването му през територията на Република България, от ГКПП „Капитан Андреево”, до ГКПП - Русе, в ка­бината на управлявания от подсъдимия товарен автомобил (влекач) марка „****”, с рег.№ **** се намирало описаното по горе количество хероин. Наркотичното вещество било в негово фактическо владение във всеки един момент от 14:55 часа на 16.03.2014г., когато пристигнал на ГКПП „Капитан Андреево”,  до 11:00 часа на 17.03.2014г., когато пристигнал на ГКПП „Дунав мост”. Той го съхранявал, превозвал и разполагал с възможност във всеки момент да се разпореди с него по какъвто и да било начин. По времето на пътуването и престоите, в кабината на товарния автомобил не са влизали други лица и подсъдимият не е прекъсвал контрола си върху превозното средство и вещите в него. По тези съображения, съдът преценява за доказано „държането”, като изпълнително деяние по чл.354„а” от НК.

Предметът на престъплението е 15,311кг. хероин, идентичен по количество и качество с този от предходното. Той представлява високорисково наркотично вещество, без приложе­ние в ху­­ман­на­та и ветери­нар­на­та ме­ди­ци­на поради вред­ния за здра­вето ефект при злоупотре­ба с не­го. Поставен е под контрол, съгласно Списък I на Единната конвенция по упойващите ве­ще­ства от 1961г. и Глава I. във връзка с Приложение № 1 на Закона за контрол вър­ху наркотичните вещества и прекурсорите.

Равностойността му възлиза на 1 067 370 лв. и надвишава три хиляди сто и четиридесет пъти минималната работна заплата, определена в размер 340 лв., за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., с ПМС № 249/31.10.2013г. на 340 лв. Следователно, и в този случай е налице квалифициращият признак „особено големи размери”, установен в ТР № 1/30.10.1998 г. по НТД № 1/98 г. на ОСНК на ВКС.

Съдът не споделя становището на защитника, че за да бъде довършено престъплението по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 от НК, трябвало наркотичните вещества да бъдат „разпространени” в съответните държави на Западна Европа. От конструкцията на тази норма е очевидно, че целта не е елемент от обективните, а от субективните признаци на състава на престъплението. Следователно за довършването на престъплението не е необходимо фактическото разпространение на предмета на престъплението.

Това престъпно деяние също е извършено от подс.О.С. при условията на пряк умисъл по см. на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. При осъществяването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното, както и да ръ­ководи постъпките си. Съзнавал и наличието на всички признаци на състава, по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК, включително квалифициращия признак „особено големи размери”, като представите за тях фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Наличен е също и волевия момент, тъй като, подсъдимият желаел настъпването на обществено опасните последици, които предвиждал. Голямото количество наркотично вещество, многократно надхвърлящо доживотната консумация на самостоятелен потребител, сочи, че подсъдимият съзнавал, че е предназначено за разпространение, поради което е налице и специалната цел по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК.

Предвид изложеното, съдът призна подс.О.С. за ви­но­вен и в из­­вършването на престъпление по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК, за каквото също е обвинен.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи за престъплението по чл.242 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, Окръжният съд отчете като отегчаващи вината обстоятелства високата концентрация на активно действащ компонент в наркотичното вещество, довела до изключително висока равностойност на предмета на престъплението, надхвърляща многократно нуждите на квалификацията „особено големи размери”. Друго отегчаващо вината обстоятелство е високата степен на организираност и предварителното планиране на престъплението, за извършването на което е използван легален транспорт на бързо развалящи се стоки. В тази група обстоятелства съдът отчита още наличието на продължавано престъпление и отрицателните характеристични данни за подсъдимия, който и в миналото се е занимавал с транспорт на наркотици по същия начин, като при това е използвал (за сплашване) огнестрелно оръжие без съответно разрешение. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, направеното макар и частично признание, недовършения характер, на едно от деянията, семейното му положение и задължението да полага грижи за едно ненавършило пълнолетие дете.

За престъплението по чл.242 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лв. При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът преценява, че на подс.О.С. трябва да се наложи наказание лишаване от свобода за шестнадесет години и шест месеца и глоба в размер 230 000 лв.

Въпреки, че само в този размер наказанието ще е справедливо и достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, съдът налагането му ще противоречи на принципа за забрана за reformatio in pejus. Настоящото производство е повторно, след отмяната с решение № 22 от 10.02.2015г. по ВНОХД № 332/2015г. на Апелативен съд - Велико Тър­ново на присъда № 37 от 06.10.2014г., постановена от Окръжен съд - Русе. С нея, на подсъдимия О.С. по същия обвинителен акт, за престъплението по чл.242 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК му би­ло наложено наказание лишаване от свобода за десет години, както и гло­ба в размер 200 000 лв. Поради липсата на въззивен протест против тази присъда, съдът преценява, че в настоящото производство, въпреки неоправданата им снизходителност, не може да му наложи по-тежки наказания.

С оглед горното, за престъплението по чл.242 ал.4, вр. ал. 2, вр. чл.26 ал.1 от НК, съдът наложи на подс.О.С. наказание лишаване от свобода за десет години и глоба в размер 200 000 лв.

Като преценява какво наказание следва да му наложи за престъплението по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК, Окръжният съд отчете като обстоятелства отегчаващи отговорността, високата концентрация на активно действащ компонент в наркотичното вещество и съответно висока равностойност на предмета на престъплението, значително надхвърляща изискванията за квалификацията „особено големи размери”. Друго отегчаващо вината обстоятелство е високата степен на организираност и предварителното планиране на престъплението. Налице са още отрицателни характеристични данни за подсъдимия, про­изтичащи от установената съпричастност към други случаи на транспорт на наркотични вещества към Европа, както и признанието му, че в тази дейност си служи с огнестрелно оръжие без съответно разрешение. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, частичното признание, семейното положение и задължението да полага грижи за едно ненавършило пълнолетие дете.

За престъплението по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от 20 000 лв. до 100 000лв. При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът преценява, че справедливо наказание за извършеното от подс.О.С. деяние е лишаване от свобода за седем години и глоба в размер 40 000 лв.

Както и по отношение предходното обвинение, Окръжният съд преценява, че всяко по-леко наказание няма да е справедливо и ще направи невъзможно постигането на целите по чл.36 от НК, но производството се провежда след отмяна на присъда № 37 от 06.10.2014г., постановена от Окръжен съд по НОХД № 4762014г. Въззивното производство, приключено с решение № 22 от 10.02.2015г. по ВНОХД № 332/2015г. на Апелативен съд - Велико Търново - Русе е инициирано само по жалба на подсъдимия. Предвид липсата на съответен протест, определянето на по-тежко от наложените с отменената присъда № 37 от 06.10.2014г., наказание, ще представлява нарушение на принципа за забрана на reformation in pejus. Следователно, въпреки прекалената му снизходителност, за това престъпление на подсъдимия следва да му бъде наложено същото по вид и размер наказание.

С оглед горното, за престъплението по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК, извършено от подс.О.С., съдът наложи наказание лишаване от свобода за пет години и глоба в размер 20 000 лв.

Така определените наказания лишаване от свобода, следва да се групират на основание чл.23 ал.1 от НК и на подс.О.С. се наложи като общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода за десет години. Към него, на основание чл.23 ал.3 от НК, трябва да се присъедини наказанието глоба в размер 200 000 лв.

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. На основание чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, то трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

При изпълнението му трябва да се приспадне на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 17.03.2014г., когато подсъдимият О.С. е бил задържан под стра­жа чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Предметът на престъплението 15,311кг. хероин, на обща стойност 1 067 370 лв. е собственост на подсъдимия О.С.. Същият не разполага с надлежно разрешение за притежаването му, поради което и на основание чл.354„а” ал.6 и чл.242 ал.7, както и чл.53 ал.2 б.„а” от НК, следва да се отнеме в полза на държавата.

В полза на държавата, на ос­но­ва­ние чл.354„а” ал.6, вр. чл.53 ал.1, б.„а” и ал.2 б. „б” от НК, следва да се отнемат следните вещи, принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на престъпленията: пътнически куфар, сив на цвят, опа­кован в черен полиетиленов плик, мобилен апарат „*******”, бял на цвят, с поставена СИМ карта, мобилен апарат „*******”, черен на цвят, с поставена СИМ карта, мобилни апарати „***”, черни на цвят, с поставени СИМ карти, мобилен апарат „********”, сребрист на цвят, с поставена СИМ карта, мобилен апарат „*****”, черен на цвят, с поставена СИМ карта и СИМ карта с надпис „* ******* – ****”.

На основание чл.242 ал.8 и чл.53 ал.1 б.„а” от НК, следва да се отнеме в полза на държавата и превозното средство, послужило за пренасяне предмета на престъплението, а именно товарен автомобил, марка „****”, собственост на „Г.г..„ООД, с рег. № **** и полуремарке с рег.№ ****, ведно с две регистрационни та­бели на влекач „****”, с рег.№ **** и полуремарке с рег.№ **** ,с рег.№ на талоните на влекача серия ***** и на ремарке серия **********, документи за технически преглед, служебни документи на камиона за технически преглед и карта на водачи, поставени в тъмносин държач - портмоне и шест ключа и отделно два метални ключодържателя, намиращи се на съхранение в склад на Митница - Русе.

Следните веществени доказателства: тридесет и една опаковки на пакети от № 1 до № 21, от № 25 до № 27 и от № 29 до № 35, кашон, съдържащ двадесет полиетиленови пликове с бяло /кремаво/ прахообразно веществото, с общо нето тегло (остатък) 1497,1573 грама; зелен полиетиленов плик, съдържащ четири опаковки на пакети с №№ 22, 23, 24 и 28 и зелен полиетиленов плик с лепенка „Изследвано ВД …” на ОД МВР – гр.Русе; празен срязан бял хартиен плик със залепена лепенка с печат на ОСлО в ОП - Русе с подписи на следовател, експерти и поемни лица, както и плик, запечатан с червени восъчни печати на сектор „Наркотици - НИКК”, съдържащ опаковки и обекти към Протокол № 14/НАР-403 с положена върху него лепенка с надпис: „Случай № 2014-01631, Пакет № PKG-016091”, както и прозрачен полиетиленов плик с надпис „Изследвано ВД, ОСлО в ОП - Русе, Сл.№ 56/14г., Лаборатория БНТЛ - биологична, експертна справка № 12/19.03.14г. обект един косъм”, съдържаща един косъм, нямат стойност, поради което след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат. Останалите, за които не са налице предпоставки за отнемане и доколкото принадлежат на подсъдимия, следва да му се върнат.

Подсъдимият О. С. тряб­ва да зап­ла­ти нап­ра­ве­ни­те съ­деб­ни раз­но­с­­­­ки.

Причина за извършване на престъплението е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин и неспазване на установения в страната правен ред.

Мотивиран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател:

Член съдия: