№ 500
гр. Благоевград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210200671 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. И. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. ***
против електронен фиш серия К №7036037 издаден от ОДМВР-Благоевград, с който за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на
700 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш,
както и че същият е издаден при допуснати нарушения на процесуалните правила.
Твърди се че електронният фиш не съдържал идентификация на техническото
средство, с което е установено нарушението, като липсвали данни и за техническата му
изправност. Навежда се, че наказателната отговорност е лична и не било възможно да
се ангажира спрямо юридически лица. Сочи се, че с оглед датата на санкционираното
нарушение, към датата на издаване и връчването на електронния фиш е изтекъл
предвиденият давностен срок. По изложените съображения се прави искане за отмяна
на обжалвания електронен фиш.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител. Депозира
становище, с което моли да бъде потвърден обжалвания електронен фиш.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 12.03.2020 г. в 11.27 часа в обл. Благоевград на АМ „Струма“, км. 88+700 в
посока към гр. София при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак
В26, с мобилна радарна установка ARH CAM S1 с №11743d4 била засечена скорост на
движение на МПС „Ауди А8“ с рег.№ **** от 151 км/ч при разрешена такава - 90 км/ч
– т.е превишение от 61км/ч.
1
Автомобилът бил регистриран като собственост на „Мив Кънстракшън“ АД с
ЕИК *********, чийто законен представител към 12.03.2020 г. бил Г. И. Г. с ЕГН
**********.
Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш
серия К №7036037 срещу Г. И. Г. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на
700 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал –снимка № 0075437, (заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип с фабричен номер 11743D4) се установява, че на
процесната дата -12.03.2020 г, в 11:27:32ч при локация АМ Струма, при GPS
координати 42.022292 23.041740 е измерена скорост на движение от 156км/ч, като са
вписани датата, часа, фиксираната скорост, разстоянието на автомобила от
техническото средство и е заснет регистрационният номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол рег. №1116р-2051/12.03.2020г. за използване
на АТСС от 09.03.2022 г., по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата
Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер ** използвана за
установяване на санкционираното нарушение е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване на 07.09.2017 г., със срок на
валидност на одобряването 07.09.2027г. Съгласно Закона за измерванията
периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година,
като с протокол № 29-С-ИСИС/14.06.2019 г. е констатирано съответствие с одобрения
тип, както и наличието на всички необходими надписи и означения върху средството
за измерване. При извършената проверка е установена и допустимата грешка при
измерване на скоростта от 3 км/ч до 100 км/ч и от 3 % при движение със скорост над
100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел К. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от ОПУ Благоевград с изх. №11-
00-124/12.06.2023 г. с приложение Копие от проект за временна организация на
движението на път АМ Струма в района на км 88+700; Писмо от Сектор „Пътна
полиция“ с рег. №111600-11652/2/12.06.2023 г. с приложени 3 бр. снимков материал,
Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с рег. №111600- 5190/2/17.03.2023 г.; Заверено
копие на писмо от Отдел „Пътна полиция“ пр. 4332р-17374/10.03.2023 г.
Съдът се довери на показанията на свидетеля К. като отчете тяхната
последователност, непротиворечивост и подкрепата им от приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на този свидетел са източник на доказателствена
информация за процедурата по установяване на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. Съгласно показанията на К. използваното АТСС се монтира на пътя,
като след въвеждане от страна на полицейския служител на указаната с пътния знак
максимално допустима скорост на движение, техническото средство автоматично
заснема автомобилите със скорост на движение над допустимата такава, като
генерираните снимки се изпращат автоматично за последващо издаване на електронен
фиш. Показанията на свидетеля установяват и че АТСС е монтирано в обхвата на
пътен знак В26.
Съдът основа фактическите си изводи и въз основа на надлежно приетите
2
писмени доказателства, относими към предмета на доказване.
Видно от постъпилото от ОПУ-Благоевград писмо с приложени пътни схеми
към 12.03.20220 г. съгласно временната организация на движението в района АМ
„Струма“, км. 88+700 в посока към гр. София, допустимата максимална скорост на
движение е била 90 км/ч, въведена със пътен знак В 26.
От показанията на свидетеля К. и приетите по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, извършеното нарушение, датата и мястото на
извършване, пътната сигнализация към датата на нарушението, техническата годност
на АТСС, както и процедурата, по която е установено нарушението и издаден
електронният фиш.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП (електронният фиш е връчен
на 17.02.2023 г., а жалбата е от 02.03.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че електронният фиш
е издаден от териториално компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със
ЗАНН и ЗДвП правомощия.
Същият е съставен съобразно предвидените в чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП
изисквания към неговото съдържание и отговаря на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е
обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на
чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в атакувания пред настоящия съд
електронен фиш, като описанието на мястото на извършване на нарушението е
направено по начин, с който се създава необходимата яснота, гарантираща
упражняване правото на защита на санкционираното лице, като е посочена както
разрешената скорост, така и установената такава на движение на процесното МПС.
3
Съставен е и предвиденият с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Протокол от използване на АТСС рег.№1116р-2051 на 12.03.2020 г, в който е вписано,
че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 с фабричен номер 11743D4, което съответства на отразеното в приложеното
по делото копие от разпечатка от снимка.
На следващо място от приложените Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. и протокол № 95-СГ-ИСИС/ 26.11.2021 г. /л.23/ от проверка, съдът установи вида,
типа, техническата годност и изправност на техническото средство. От посочените
писмени доказателства, се установява, че техническо средство ARH CAM S1 с
фабричен номер 11743D4 представлява преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е.
нарушението да е установено без човешка намеса, за да се избегне субективният
човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването
на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта,
като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи" са както стационарните системи
(прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и
мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство
след законодателните промени е независимо от присъствието му при установяване на
нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да постави начало и край на работния
процес, което се изразява в позициониране, включване и задаване ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола, изключване и демонтиране/ спазването
на този ред се установи и от показанията на св. К./. В този смисъл е са и предписанията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата.
Предвид горното и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който намеса на
контролния орган се свежда единствено до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство, районният съд намира, че с използваната в
случая мобилна система законосъобразно е установено процесното нарушение.
Ето защо при спазването на законово предвидените изисквания изцяло
законосъобразно установеното с мобилната система нарушение е санкционирано чрез
електронен фиш.
От представената снимка № 0075437/12.03.2020 г. е видно, че измерената
скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 156км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което коректно
4
във фиша е отразена скорост от 151 км/ч. При издаване на обжалвания електронен
фиш, административнонаказващият орган е съобразил т.нар."толеранс", като
инкриминираната скорост е намалена на 151км/ч, и е отчетено превишение от 61км/ч,
за което превишение е санкциониран жалбоподателят.
Тук е мястото да се отбележи, че параметрите и техническите възможности на
използваното АТСС предоставят възможност за изключително точно определяне на
автомобила, чиято скорост е засечена като надвишаваща въведената максимално
допустима. Маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента
на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото
превозно средство определено от пресичането на тези маркери. В настоящия случай
посочените маркери се пресичат именно върху изображението на л.а. ****, поради
което въззивната инстанция намира за установено по безспорен начин, че измерената с
АТСС превишена скорост касае именно л.а ****.
Същевременно отразеното в съставения Протокол и приложената снимка
разстояние на АТСС от знака, въвеждаш ограничението на скоростта, както и
показанията на свидетеля К. установяват, че скоростта на движението на л.а. **** е
установена в участък от пътя, попадащ в обхвата на въведеното с пътен знак В 26
ограничение на скоростта.
Районният съд намира за неоснователно въведеното с въззивната жалба
възражение за изтекъл давностен срок, погасяващ възможността за налагане на
административно наказание.
На първо място следва да се посочи, че в случая е неприложима предвидената с
чл.82, ал.1 б.”а” ЗАНН погасителна давност.
С атакувания електронен фиш на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.6 ЗДВП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700
лева. Съгласно цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.82, ал.1, б.”а” ЗАНН
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. С разпоредбата на ал. 2 обаче законодателят по
недвусмислен начин е регламентирал, че давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. Ето защо в конкретния случай предвидената с чл.82, ал.1 б.”а” ЗАНН
погасителна давност не е започнала да тече, тъй като предвид обжалването на
процесния електронен фиш не е налице влязъл в законна сила акт, с който да е
наложено съответното административно наказание глоба.
Не са изтекли и предвидените с чл.80, ал.1, т.5 НК и чл. 81, ал.3 НК давностни
срокове за погасяване на наказателното преследване.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г., постановено от съдиите при ОСНК на ВКС и Втора колегия на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2014 г. по описа на ВАС, разпоредбите на чл. 80-81 НК
относно давността се прилагат в административнонаказателното производство на
основание чл. 11 ЗАНН. В постановлението е прието, че не може лицата, които са
административнонаказателно преследвани да се поставят в по-неблагоприятно
положение от обвиняемите лица, за които се прилагат правилата на НК и НПК. По
аргумент на по-силното основание щом наказателното преследване се погасява след
изтичането на предвидените в чл.80-81 НК давностни срокове, то същите срокове
следва да се прилагат и при осъществяване на административнонаказателната репресия
от страна на държавата.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното (в случая
административнонаказателното) преследване се погасява с изтичане на 3-годишен
давностен срок при предвидени по-леки наказания от "лишаване от свобода". В
настоящия случай е налице визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени
именно по-леки административни наказания - "глоби", респ. "имуществени санкции",
"лишаване от права" и "обществено порицание". На основание чл. 81, ал. 3 НК
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член.
Ето защо с оглед прекъсването на давността с издаването на електронен фиш
серия К 7036037, предприетите действия по установяването на лицето, управлявало
автомобила, и издаването на електронен фиш серия К 7036037, погасяването на
административнонаказателното преследване по давност е възможно след изтичане на
срок от четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на
нарушението- 12.03.2020 г., който срок към настоящия момент не е изтекъл.
Съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление
на МПС, собственост на юридическо лице, наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В случай че друго лице, различно от представляващият
дружеството е управлявало автомобила, на основание чл.189, ал.5 ЗДвП в 14- дневен
срок след получаване на електронния фиш, жалбоподателят следва да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. С цитираната разпоредба законодателят е въвел законова презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-
дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, същият се смята за
извършител на констатираното с електронния фиш нарушение. Именно предвид
въпросната презумпция, за административнонаказващия орган не съществува
задължение да издирва лицето, управлявало засечения с техническо средство лек
автомобил. При положение, че в конкретния случай не е подадена такава писмена
декларация в установения за това срок, правилно е ангажирана отговорността на
законния представител на дружеството - собственик на автомобила.
С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствената съвкупност по
делото установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП, според която
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава установената с пътен знак В26 скорост – в случая от 90 км/ч.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата
на чл. 182 на ал.2, т. 6 ЗДвП, според която при превишаване на скоростта над 50км/ч се
налага глоба от 600лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишавана над 50 км/ч ,
глобата се увеличава с 50 лв.
Ето защо при установеното в случая превишение от 61км/ч, правилно е
определена наложената глоба в размер на 700 лева. Предвид абсолютно определения от
законодателя размер на санкцията, съдът не следва да обсъжда въпроса за
евентуалното му ревизиране.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
6
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за
неговата отмяна или изменение, поради което, същият следва да бъде изцяло
потвърден.
При този изход на делото право на разноски възниква за въззиваемата страна,
която обаче не е претендирала такива в установения за това срок, поради и което
такива на следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.5, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №7036037, издаден от ОДМВР-
Благоевград, с който на Г. И. Г. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.21,
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 700 лева..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7