№ 235
гр. Благоевград, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500209 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
жалбоподателя „В.К.“ АД, ЕИК ..., като универсален правоприемник на „В.К.“
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: район Л., ж.к. „Л.“ 7, бул.
..., представлявано от С.П.П., чрез адв. А. Г. Н., против Решение №
309/30.11.2023г., постановено по гр.д. № 93/2023г. по описа на РСС.
Сочи се, че обжалваният акт е неправилен, необоснован, немотивиран,
постановен в противоречие със закона. Конкретно се сочи, че процесният
договор за кредит е действителен, като изводите на районния съд в обратна
насока са изцяло неоснователни. В случая не е съставен погасителен план,
доколкото се касае за договор за кредитна линия. Уговореният лихвен
процент е фиксиран. ЗПК не изисква посочване на конкретни параметри на
общата дължима сума. В ГПР се включват единствено такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент, освен възнаградителната лихва, като всички други
разходи по кредита имат условен характер и са дължими при неизпълнение на
договорното задължение, поради което не следва да се включват в ГПР. На
следващо място законът не изисква договорната лихва да се посочи като
1
дължима сума, но дори и да се приеме, че това е така, то този порок не влече
след себе си недействителност на цялото съглашение. В случая не е договорен
референтен лихвен процент, а фиксиран лихвен процент. Възразява се и
срещу съдебния акт в частта за разноските, като се сочи, че не са налице
предпоставките на чл. 38 ЗАдв за осъществяване на безплатна адвокатска
защита, като и че ответникът не дължи разноски по делото.
Прави се искане за отмяна на решението на първата инстанция и за
уважаване на предявените насрещни осъдителни искове до размерите, за
които са предявени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата В. Й. Л., чрез адв. Д.М., с който се оспорват наведените от
жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и
законосъобразно, постановено при обсъждане на всички доказателства по
делото. Сочи се, че договорът е недействителен, за което се излагат подробни
доводи.
Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
РСС.е сезиран с иск за обявяване недействителността на договор за
кредит, респ. на отделни негови клаузи, предявени от ищцата В. Й. Л. срещу
ответника „В.К.“ ООД. В срока по чл. 131 ГПК са предявени насрещни
осъдителни искове от „В.К.“ ООД срещу В. Й. Л. за заплащане на суми, както
следва: 1168,76 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението и законна лихва за забава в размер на
194,79 лв. за периода 19.10.2021г. - 10.06.2023г.
С решението си съдът е прогласил за нищожен на основание чл. 26,
ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК Договор за кредит „...., сключен между В. Й.
Л., като кредитополучател, и „В.К.“ ООД /с правоприемник „В.К.“ АД/, като
кредитодател и са отхвърлени насрещните искове за заплащане на сумата от 1
168.76 лв. – главница по Договор за паричен заем „....; 194.79 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за периода от 19.10.2022г. до 10.06.2023г.,
2
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Ответникът е осъден да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“, Булстат ..., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 960 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Пред районната съдебна инстанция като доказателство е представен
Договор за кредит „...г., сключен между В. Й. Л., като кредитополучател, и
„В.К.“ ООД /с правоприемник „В.К.“ АД/, като кредитодател.
Видно от договора кредитодателят се задължава да предостави на
кредитополучателя кредит в максимален размер на 1400 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на
части при следните условия: Срок на кредита: една година, Фиксиран
годишен лихвен процент: 15. 00 %, Годишен процент на разходите: 49. 32%.,
Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент - 0, 07 %( нула цяло и седем
стотни процента) на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата
се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от
усвояване на главница/главници.
Съгласно чл. 3 Кредитополучателят може по всяко време да усвоява
суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като за всяко
усвояване отправя искане до Кредитора в профила си чрез натискане върху
бутон "Искам още пари", посочване на желана сума, банкова сметка и номер
на лична карта и натискане на бутон "Изпрати". През целия срок на валидност
на този договор, Кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си
задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главница като при
еднократно усвояване с подписване на настоящия договор - 30 дни текат от
датата на усвояване на целия кредитен лимит, при усвояване на части 30-дни
текат от датата на първото частично усвояване на главница от кредитния
лимит, при поредно усвояване, в случай че клиентът няма други усвоени и
непогасени главници, 30-те дни текат от датата на поредното усвояване.
Съгласно чл. 1, ал. 2 кредитополучателят заявява, че преди подписване
на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителен
пакет услуги по вид и цена, подробно описани в Приложение /Тарифа за
допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - "VIР ОБСЛУЖВАНЕ" ПО ПРОДУКТ "..." и
такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие,
предоставено от кредитора.
3
Съгласно чл. 1, ал. 4 при всяко погасяване от кредитополучателя на
дължими суми по кредита /пълно или частично, погасяване на текущо
задължение или общо задължение/ кредитополучателят има право да заплаща
част от цената на пакета допълнителни услуги по ал. 3, като кредитодателят
предоставя на кредитополучателя възможност сам да избере какъв размер от
цената на пакета/т. нар. - такса удовлетвореност/ да заплати към дружеството
с оглед степента на удовлетвореност от предоставената от кредитодателя
финансова услуга и допълнително и доброволно избрания пакет към нея.
Кредитополучателят може да избере размерът на таксата удовлетвореност при
всяко плащане да е от 0 до 5% от размера на кредитния лимит.
Незаплащането суми по предходното изречение не води до натрупване,
изискуемост и обезщетение за забава.
Съгласно чл. 15, ал. 4 страните се споразумяват, а кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен, че в срок до 5 дни от подписване на
настоящия договор за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки
следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, се
задължава да предоставя Удостоверение за липса на задължения по чл. 87
ДОПК, от което е видно че няма задължения, както и Удостоверение за
настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения,
или ако от Удостоверението по чл. 87 ДОПК е видно наличието на
задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в
размер по 0, 5% от общия размер на усвоената/усвоените и
непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените
удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото задължение и
се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Съгласно ал. 5
предоставянето на Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК,
както и на Удостоверение за настоящ адрес се дължи еднократно в рамките
на всеки тридесет дневен период, в който потребителят има усвоена сума.
Съгласно чл 20, ал. 4 при забава за плащане текущото задължение,
Кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява
Приложение към настоящия договор/Тарифа за допълнителен ПАКЕТ
УСЛУГИ - VIP ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ "..." и такси за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие/, до заплащане на
4
съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи
за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни
разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по
доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по
договора.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като
компетентно изготвено. Вещото лице е констатирало, че по процесния
договор за кредит „...”с №5742129 кредитополучателят е усвоил сума в размер
на 1400 лв. на дата 19.10.2021г. по банков път. Задълженията на
кредитополучателя по договора са разделени на 12 тридесетдневни периоди
/от 20.10.2021г. до 19.10.2022г./, като за всеки период са начислявани
следните суми: неустойка за директен дебит, неустойка за липса на
удостоверения, неустойка за удостоверение за липса на задължения, такса
ангажимент фиксирана лихва, такси по тарифата, договорна лихва и законна
лихва, а главницата в пълния й размер се дължи в края на последния
тридесетдневен период. Кредитополучателят е направил 7 вноски в периода
от 23.03.2022г. до 20.02.2023г. в общ размер от 1500 лв., които са отнесени за
погасяване на следните задължения: погасена главница – 231.24 лв.; директен
дебит /неустойка/ - 330.15 лв., законна лихва – 50.29 лв.; договорна лихва –
208.20 лв.; неустойка за липса на удостоверения – 81.65 лв.; такса ангажимент
фиксирана лихва – 351.82 лв.; начислени такси по тарифа – 165 лв.;
удостоверение за липса на задължение /неустойка/ - 81.65 лв. След като
погасеното задължение за главница възлиза на 231.24 лв., то непогасената
главница се равнява на 1 168.76 лв. Размерът на законната лихва върху
непогасената главница от 1 168.76 лв. за периода от 19.10.2022г. до
10.06.2023г. се равнява на 83.71 лв. Вещото лице е изчислило ГПР по
договора за кредит, включвайки в него всички елементи, които са се
начислявали на кредитополучателя на всеки тридесетдневен период
/главница, лихва, такса ангажимент, неустойки за директен дебит, за липса на
удостоверение за настоящ адрес и за липса на удостоверение за задължения,
такси по тарифата/, и е определило, че ГПР възлиза на 257.90%.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода на районния съд за това,
5
че процесният договор за кредит е недействителен, като сключен в нарушение
на императивни правила на ЗПК.
Няма спор, че договорът е потребителски, доколкото страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т.2 ЗЗП. При това положение договорът се
подчинява на правилата на ЗПК и чл. 143-147б ЗЗП.
Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на
РБ, което означава че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. на чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай в
договора е предвиден ГПР от 49,32 %.
Дефиницията на понятието общ разход по кредита на потребителя се
съдържа в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
последици и всички други разходи, пряко свързани с договора, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходи
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаването на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски
клаузи и условия.
Видно от заключението на вещото лице действителният ГПР не е този
посочен в договора – 49.32 %, а е 257,90 %, т.е многократно надвишаващ
законовия размер от 50 %. Правилно е посочено, че в ГПР следва да се
включат и уговорените такси – VIP Обслужване /такса удовлетвореност/,
такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, трите неустойки за липса на
удостоверения за липса на задължения и настоящ адрес, директен дебит,
такса за ограничаване на негативните последици при просрочие. Всички тези
такси и неустойки са дължими от кредитополучателя, което обстоятелство се
установява и от заключението на вещото лице. Видно от последното общо
заплатената сума по договора от страна на ищцата е 1500 лв., като с нея са
погасявани не само главница и договорна лихва, а и неустойките и таксите
6
посочени по-горе.
Посочените в договора такси – такса ангажимент и такса за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие противоречат на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, която норма забранява заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тези такси са
всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което следва да е част от ГЛП и ГПР.
Нищожни са и клаузите, предвиждащи заплащане на различни
неустойки. Предвидените в чл. 15 от договора неустойки за непредставяне на
удостоверения за настоящ адрес и такива по ДОПК за липса на задължения,
както и за непредставяне на съгласие за директен дебит са в отклонение на
функциите, присъщи на неустойката по смисъла на чл. 92 ЗЗД. Предвидено е,
че тези неустойки се начисляват към погасителните вноски, но не се намират
в никакво съотношение с изпълнение или неизпълнение на основно
задължение за заемателя за връщане на заетата сума. Заплащане на неустойка
и то в края на всеки 30 дневен период води до скрито оскъпяване на кредита.
По естеството си същата представлява добавка към възнаградителната лихва,
водеща единствено до неоснователно обогатяване на кредитора.
В обобщение следва да се посочи, че действителният ГПР надвишава
значително максимално допустимият по закон размер от пет пъти размера на
законната лихва – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вписаните в договора параметри на
ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
– годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изключително важно съдържание на договора
законодателят въвежда като порок, който изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. След като кредиторът не е оповестил
действителният ГПР в договора за кредит са нарушени императивните
изисквания на закона – чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, което влече след себе си
недействителност на договора за паричен заем – чл. 22 ЗПК. Ето защо
предявеният иск за недействителност на договорното съглашение е
основателен и правилно е уважен от районния съд.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това, че в ГПР
следва да се включват единствено такса ангажимент за фиксиран лихвен
7
процент и възнаградителната лихва, като всички други разходи по кредита
имат условен характер и са дължими при неизпълнение на договорното
задължение. Видно от заключението на вещото лице задълженията на
кредитополучателя по договора са разделени на 12 тридесетдневни периоди
/от 20.10.2021г. до 19.10.2022г./, като за всеки период са начислявани
следните суми: неустойка за директен дебит, неустойка за липса на
удостоверения, неустойка за удостоверение за липса на задължения, такса
ангажимент фиксирана лихва, такси по тарифата, договорна лихва и законна
лихва, а главницата в пълния й размер се дължи в края на последния
тридесетдневен период. Посочено е също, че кредитополучателят е направил
седем вноски в периода 23.03.2022г. - 20.02.2023г. в общ размер от 1500 лв.,
които са отнесени за погасяване на следните задължения: погасена главница –
231.24 лв.; директен дебит /неустойка/ - 330.15 лв., законна лихва – 50.29 лв.;
договорна лихва – 208.20 лв.; неустойка за липса на удостоверения – 81.65
лв.; такса ангажимент фиксирана лихва – 351.82 лв.; начислени такси по
тарифа – 165 лв.; удостоверение за липса на задължение /неустойка/ - 81.65
лв. Т.е сумите за неустойки и такси, включени от вещото лице при
изчисляване на действителния ГПР, са били дължими от кредитополучателя и
са включени в самите погасителни вноски, а не само при твърдяното
неизпълнение от страна на кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита.
По делото се установява, че ищцата е заплатила на кредитора сума от
1500 лв., която надвишава със 100 лв. отпуснатия кредит. Ето защо
насрещните претенции за заплащане на главница и законна лихва са
неоснователни и правилно са били отхвърлени от страна на районния съд.
С оглед на изложеното по-горе ще следва атакуваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това, че
разноски в тежест на ответното дружество не е следвало да се възлагат. В
конкретния случай исковата претенция на ищцата е уважена, а насрещните
8
искове на ответника са отхвърлени, поради което и по правилото на чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК ответникът следва да понесе всички разноски, направени от
ищцата, респ. дължи адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил
безплатна адвокатска защита на спечелилата делото страна.
Неоснователни са и оплакванията за това, че адвокатско
възнаграждение в полза на адвоката не следва да се присъжда, доколкото
насрещната страна по жалбата не е материално затруднено лице. Пред
районния съд са представени доказателства, видно от които В. Й. Л. получава
месечен доход от 800 лв., семейството й се състои от двама души – тя и
малолетното й дете, не притежава недвижими имоти, дялове и акции в
търговски дружества и парични влогове, притежава МПС – марка Ф. ..., с
година на производство 2000г. Соченото е достатъчно, за да се приеме че
ищцата е в материално затруднено положение. Поради това възнаграждение
за адвоката следва да се присъди, ведно с дължимия ДДС, доколкото са
представени доказателства, че адвокатско дружество е регистрирано по
ЗДДС.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309/30.11.2023г., постановено по гр.д. №
93/2023г. по описа на РСС.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С. ...,
представлявано от управителя С.П.П., да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“, Булстат ..., на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата от 960 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9