РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 17.08.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, VІ състав в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Т. Т.
при секретаря: И. С., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 574 по описа за
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищцата Р.Ц.Б. с ЕГН ********** *** е предявила иск против В.И.Б.
с ЕГН ********** ***. В исковата молба твърди, че ищцата и ответника са
съсобственици по наследство на недвижим имот, находящ се в с. Владимир, общ.
Радомир, с площ от 1220 кв.м. с пл. № 108 по кадастралния план на с. Владимир,
в кв.9 по регулационния план на същото село, при граници: улица, парцел
ХХІV-107, имот с планоснимачен номер № 107 и имот с планоснимачен № 104, от
който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № ІІІ-140 от 25.03.1969 г.
регулационен план на с. Владимир, една част от него с площ от 1176 кв.м. попада
в границите и е отредена в парцел № ХVІІІ-108 в кв.9, за който парцел
дворищно-регулационния план за придаваемите към него имоти по регулация не е
приложен в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено
заявление за това, а в останалата част от този поземлен имот с площ от 44 кв.м.
попада и терен отреден за “Детска градина”. В исковата молба се твърди, че ответникът
е отнел владението от ищцата на процесния имот чрез измама, а ищцата е
осъществявала владение върху имота, упражнявайки фактическа власт над него,
като редовно си е плащала дължимите данъци и такси за него до м.05.2011 г.,
като поради служебни ангажименти, отдалеченост от процесния имот, ищцата не е
била в състояние ежедневно да упражнява това си право. Сочи, че през м.05.2014
г. е посетила данъчна служба в гр. Радомир, за да заплати дължимите за имота
данъци и такси за периода
В срока за отговор, ответника В.И.Б.
е подал отговор на исковата молба с рег. № 1053 при РРС от 04.03.2015 г., с
който оспорва предявения иск и твърди, че изложеното в исковата молба не
отговаря на истината. В отговора излага доводи за голословност на твърденията
на ищцата, че е владяла процесния имот, упражнявайки фактическа власт над него
като редовно е плащала дължимите такси за имота до м.05.2011 г. Твърди, че
ищцата никога не е била във фактическо владение на имота и не знае в коя част
на селото се намира процесния имот, като напълно се е дезинтересирала от имота.
Сочи, че със съгласието и знанието на леля им Т. В. Б. – М. от с. Селановци,
Оряховска община владее имота и е получил уверението и съгласието и че ако
някога процесния имот се продаде, да получи сумите от продажбите. Сочи, че в
последствие по отношение на процесния имот са настъпили регулационни промени,
които биха били известни на ищцата при проявен от нейна страна интерес. Твърди,
че дворищно-регулационната линия между собствения на ответника имот УПИ ХІХ-109
е изменена, като части от процесния имот се придават към имота на ответника УПИ
ХІХ-109 в кв.9 по регулационния план на с. Стефаново, общ. Радомир, като със
заповед № 641 от 30.11.2011 г. на Кмета на Община Радомир е одобрен проект за
изменение на подробен устройствен план – план за регулация на процесния
урегулиран поземлен имот, която заповед не е обжалвана и влязла в сила, поради
което моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцата лично
и чрез процесуалните си представители адв. С. поддържа предявения иск. Моли
съда да постанови решение, с което иска да бъде уважен, както и да и бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника
лично и чрез пълномощника си адв. Р. оспорва предявения иск. Молят съда да
постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 95, том І, дело № 131/1987 г.
от 26.11.1987 г., В. В.Б., Т. В. Б. и Ц.о В. Б. са признати за собственици по
наследство давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на
с.Владимир, Пернишки окръг, а именно: дворно място от 1150 кв.м., съставляващо
урегулиран парцел ХVІІІ от имот планоснимачен номер 108 от квартал 9 по
дворищно-регулационния план на с. Владимир, Пернишки окръг, застроено с къща и
други подобрения, при граници: улица, детска градина, З. Т. и В. В.Б. с равни
права за тримата.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници № 11 а от
08.04.2011 г. се установява, че В.е В. Б., Т. В. Б. и Ц. В. Б. са наследници по
закон на В. Н. Б., като В. В. Б. е починал на 24.11.2000 г. и е оставил за свои
законни наследници: Е. И. Б. – съпруга, починала през
С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 177, том І, рег. № 967, дело № 151/2011 г. от
03.06.2011 г. ответника В.И.Б. е признат за собственик по давностно владение и
наследство на следния недвижим имот: находящ се в с. Владимир, общ. Радомир,
обл. Пернишка, а именно: поземлен имот, находящ се в населената част на с.
Владимир, с площ от 1220 кв.м., който поземлен имот съставлява имот с
планоснимачен номер 108 по кадастралния план на с. Владимир, в квартал 9 по
регулационния план на същото село, при граници: улица, парцел ХІХ-109, парцел
ХХІV –107, имот с планоснимачен номер № 107 и имот с планоснимачен номер 104,
от който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № ІІІ-140 от 25.03.1969
г. регулационен план на с. Владимир, една част от него с площ от 1176 кв.м.
попада в границите и е отреден парцел ХVІІІ-108, в кв.9, за който парцел
дворищно регулационния план за придаваемите към него имоти по регулация не е
приложен в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено
заявление за това, а останалата част от този поземлен имот с площ от 44 кв.м.
попада в терен отреден за “Детска градина”.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо
лице – техник, който след направена справка в техническа служба при Община
Радомир, запознаване с регулационните планове, ПУП и документите по делото е
дало заключение, че имотът по нотариален акт № 95, том І, дело № 131/1987 г. от
26.02.1987 г. е за собственост на недвижим имот и са признати за собственици –
В. В. Б., Т. В.Б. и Ц.В.в Б. по наследство и давностно владение на недвижим
имот, находящ се в землището на с. Владимир, Пернишка околия, а именно: дворно
място от 1150 кв.м., съставляващо урегулиран парцел ХVІІІ от имот планоснимачен
№ 108 от квартал 9 по дворищно регулационния план на с. Владимир, Пернишка
околия, застроено с къща и други подобрения при граници: улица, детска градина,
З. Т. и В. В. Б. с равни права за тримата, а имота предмет на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство №
177, том І, рег. № 967, дело № 151/2011 г. от 03.06.2011 г. е с площ от
По
искане на ищцовата страна по делото е разпитана свидетелката И. С. К., която в
показанията си сочи, че познава страните, тъй като ищцата е дъщеря на нейната
сестра и твърди, че процесния имот е наследствен на страните от дядо им В.,
като след неговата смърт имота бил разделен, като всеки си знае парцелите.
Твърди, че ищцата е посещавала имота си, но нищо не е правила в него.
По
искане на ответника по делото са разпитани свидетелите – Д. Б. Х. и З. О. Ш.. В
показанията си Х. твърди, че не познава ищцата, а само ответника, с когото са
приятели от деца. Твърди, че в с. В. Б. има имот с къща, за който само
ответника се грижи, като ищцата не е виждал да идва в имота. Сочи, че имота, в
който живее ответника бил от баща му. Според показанията на свидетеля, ако
имота се води едно цяло, имота представлява къща с двор, в който родителите на
ответника живеели. Сочи, че в имота имало построена къща, но ответника не живее
в нея, но редовно работи и посещава имота. В показанията си Ш. сочи, че познава
страните по делото, като знаел ответника да има имот в с. Владимир, като му
помага. Сочи, че имота се намира над центъра на селото, като в него има къща и
ответника го обработва и се грижи за него. Не можа да посочи Б. дали има друг
имот в с.Владимир, но твърди, че ответника от 58 години живее в този имот, а
ищцата я е виждал много отдавна, но никога не е идвала в този имот. Не можа да
посочи, от къде ответника има този имот.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, съдебно-техническата експертиза и показанията на
свидетелите И. С. К., Д. Б. Х. и З.О. Ш..
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Съдът
определи правната квалификация на иска – чл.108 от ЗС, в съответствие с
дадените му указания в определение № 78 от 27.01.2015 г., постановено по
в.гр.д. № 944 по описа на ПОС за
Естеството
на иска по чл.108 от ЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаването му – ищецът да е собственик на процесната вещ,
ответника да владее същата и то без правно основание, като за предаване
владението на реална част от недвижимия имот, следва да бъде установено дали
ищецът е собственик на имота, владее ли се този имот от ответниците и ако това
е така, то дали те имат противопоставимо на ищеца основание за това.
От
представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 95, том
І, дело № 131/1987 г. от 26.11.1987 г. се установява по безспорен начин, че
наследодателят на ищцата Ц. В.Б. заедно с В. В. Б. и Т. В. Б. е признати за
собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в
землището на с.Владимир, Пернишки окръг, а именно: дворно място от 1150 кв.м.,
съставляващо урегулиран парцел ХVІІІ от имот планоснимачен номер 108 от квартал
9 по дворищно-регулационния план на с. Владимир, Пернишки окръг, застроено с
къща и други подобрения, при граници: улица, детска градина, З. Т. и В. В. Б. с
равни права за тримата. При това положение всеки един от тримата има по 1/3
ид.ч. от процесния имот. От представеното по делото удостоверение за наследници
изх. № ГР-14-1445 от 29.04.2013 г. се установява, че ищцата Р.Ц.Б. е единствен
наследник по закон на Ц. В.Б., починал на 22.12.1988 г., поради което е станала
собственик по наследство, на процесния имот, оставен от починалия и баща. От
приложеното по делото удостоверение за наследници № 11 а от
08.04.2011 г. се установява, че ответника В.И.Б. е единствен наследник по закон
на баща си В. В. Б.. С оглед на това и предвид приетия по делото нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 95, том І, дело № 131/1987 г. от 26.11.1987
г., всеки един от тях е собственик на по 1/3 ид.ч. от процесния имот.
По
отношение на ищцата не може да бъде противопоставен представения констативен нотариален
акт от 03.06.2011 г. нито скицата от 12.01.2012 г., според която имота е вписан
на името на ответника – същият не би могъл да придобие на правно основание по
силата на давностно владение процесния имот, който е съсобствен, като в случая
следва намерението имота да бъде владян като собствен, а не за всички
сънаследници, следва да бъде манифестирано явно по отношение на тях – нещо,
което не се установява по делото. Факта, че процесния имот се обработва само от
ответника и в него сади градина, не променя факта на съсобственост на процесния
поземлен имот.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели И. С. К., Д. Б. Х. и З. О. Ш.,
които съдът възприема изцяло като непосредствени, незаинтересовани и
непротиворечиви се установява, че в момента процесния имот – поземлен имот,
находящ се в с. Владимир се владее от ответника, който го обработва и сади
градина в него. Не се установи по делото ползването на имота от ответника да е
станало със знанието и съгласието на останалите съсобственици. Тъй като
ответника по делото се легитимира като собственик с представените по делото
констативен нотариален акт, в който е посочен като единствен собственик и не
оспорва факта на владение, упражнявано от него върху имота, като върху
собствен, съдът счита, че безспорно е установен факта на владение от ответника
върху процесния имот.
От
изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, се
установява по безспорен начина, че имотът по нотариален акт № 177, том І, рег.
№ 967, дело № 151/2011 г. от 03.06.2011 г. е идентичен с имота по нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 95, том І, дело № 131/1987 г. от
26.11.1987 г., като разликата е само в придаваемите места, за които плана не е
приложен в срок по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ и няма подадено заявление за това.
След като плана не е приложен в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, то и
придаваемите места не могат да се считат като част от процесния имот.
Идентичността на двата имота, вещото лице е обозначило на изчертаната и
неразделна част от заключението скица, която се заключава между буквите
АВГДЕЖЗА, като на скицата между букви КАЙ е обозначен придаваемия имот № 104.
С оглед
изложеното ищцата е собственик на 1/3 ид.част от процесния имот, достъпа до
който е възпрепятстван от владеещия го несобственик – ответника в настоящото
производство. Следователно владеещият имота ответник В.И.Б. неоснователно
лишава ищцата – съсобственик, от владението на 1/3 ид.част от съсобствения
имот. Владението върху частта от имота, собствена на ищцата, се упражнява
недобросъвестно от страна на владеещият ответник – на придобивно основание,
което не е годно да го направи изключителен собственик на имота. Поради
изложеното съдът намира, че са налице всички установени в разпоредбата на
чл.108 от ЗС условия за ревандикация на вещта по отношение на ответника Б. и
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. До приключване
на устните състезания ищцовата страна не е представила списък на разноските.
Такъв е приложила към представената по делото писмена защита, но съгласно т.11
от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТ на
ВКС с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания
за присъждане на разноски, съответно за техния размер, тъй като макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание,
с което приключва делото пред съответната инстанция. След като ищцовата страна
не е представила списъка за разноските до приключване на устните състезания, то
и приложения такъв към писмената защита не може да се приеме като представен в
срок списък на разноските, поради което съдът се произнася по разноските по
наличните по делото доказателства за сторени такива. По делото ищцата е
направила разноски в размер на 470 лева, от които 50 лева държавна такса, 200
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 20 лева – за издаване на съдебни
удостоверения и 200 лева възнаграждение за вещо лице. При това положение на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна сторените от нея разноски по делото в размер на 470 лева.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на В.И.Б. с ЕГН ********** ***, че
ищцата Р.Ц.Б. с ЕГН **********
*** е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Владимир, общ.
Радомир, с площ от 1220 кв.м. с пл. № 108 по кадастралния план на с. Владимир,
в кв.9 по регулационния план на същото село, при граници: улица, парцел
ХХІV-107, имот с планоснимачен номер № 107 и имот с планоснимачен № 104, от
който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № ІІІ-140 от 25.03.1969 г.
регулационен план на с. Владимир, една част от него с площ от 1176 кв.м. попада
в границите и е отредена в парцел № ХVІІІ-108 в кв.9, за който парцел
дворищно-регулационния план за придаваемите към него имоти по регулация не е
приложен в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено
заявление за това, а в останалата част от този поземлен имот с площ от 44 кв.м.
попада и терен отреден за “Детска градина”, заключен между точки АВГДЕЖЗА на
скицата на вещо лице А.Ц., приложена към съдебно-техническата експертиза,
представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на
основание чл.108 от ЗС ответника В.И.Б. с ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на ищцата Р.Ц.Б. с ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО
на 1/3 идеална част от съсобствения им недвижим имот, находящ се в с. Владимир, общ.
Радомир, с площ от 1220 кв.м. с пл. № 108 по кадастралния план на с. Владимир,
в кв.9 по регулационния план на същото село, при граници: улица, парцел
ХХІV-107, имот с планоснимачен номер № 107 и имот с планоснимачен № 104, от
който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № ІІІ-140 от 25.03.1969 г.
регулационен план на с. Владимир, една част от него с площ от 1176 кв.м. попада
в границите и е отредена в парцел № ХVІІІ-108 в кв.9, за който парцел
дворищно-регулационния план за придаваемите към него имоти по регулация не е
приложен в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено
заявление за това, а в останалата част от този поземлен имот с площ от 44 кв.м.
попада и терен отреден за “Детска градина”, заключен между точки АВГДЕЖЗА на
скицата на вещо лице А.Ц., приложена към съдебно-техническата експертиза,
представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА В.И.Б. с ЕГН ********** *** да
заплати на Р.Ц.Б. с ЕГН ********** *** от 470.00 (четиристотин
и седемдесет) лева, представляваща направени от ищцата съдебни разноски
в настоящето производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно.
Т.П.