гр. София,………..2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен
състав, в публичното
съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕН МИХАЙЛОВ
2.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Мариана Косачева и с
участието на прокурор Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 27 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК.
С присъда от 13.08.2020 г. постановена
по НОХД № 4736/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, подсъдимият В. С.П., с
ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН за това, че в периода от м. август 2017 г.
до м. юни 2019 г., включително в гр. София, ж.к.“Надежда“, бул. „******,
съгласно определение за постигната спогодба по гр.д. № 2953/2016 г. по описа на 80-ти състав на СРС,
ГО, влязло в законна сила на 26.04.2016 г., изменено с определение за одобряване
на постигнатата спогодба по гр.д. № 652/2019 г. по описа на 86-ти състав на
СРС, ГО, влязло в законна сила на 18.04.2019 г., съгласно които В. С.П. се
задължава да изплаща на малолетното си дете В.В.П., роден на *** г., месечна
издръжка в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева от 26.04.2016 г. и в размер
на 160.00 /сто и шестдест/ лева от 18.04.2019 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение и прекратяване, чрез неговата майка и законен
представител В.В.М., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски по 120 /сто и двадесет/ лева за периода от м.
август 2017 до м. март 2019 г. и една неплатена вноска за м. април 2019
г. (за периода от 01.04.2019 г. до 17.04.2019 г.) в размер на 67.15 /шестдесет
и седем лева и петнадесет ст.) всичко съгласно определение за постигната
спогодба по гр.д. № 2953/2016 г. по описа на 80-ти състав на СРС, ГО, влязло в
законна сила на 26.04.2016 г., както и една неплатена месечна вноска за м.
април 2019 г. (за периода от 18.04.2019 г. до 30.04.2019 г.) в размер на 68.38
/шестдесет и осем лева и тридесет и осем ст./ и две пълни месечни вноски по
160.00 /сто и шестдесет/ лева за периода от м. май 2019 г. – м. юни 2019 г.,
включително, всичко съгласно определение за одобряване на посигната спогодба по
гр.д. № 652/2019 г. по описа на 86-ти състав на СРС, ГО, влязло в законна сила
на 18.04.2019 г., като общият размер на задължението от м. август 2017 г. до м.
юни 2019 г., включително е в размер на 2855.53 /две хиляди осемстотин петдесет
и пет лева и петдесет и три ст./- престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като
първоинстанционният съд не го наказва с наказение по НК за престъплението по
чл.183, ал.1 от НК на основание чл. 183, ал. 3 от НК.
Срещу постановената присъда е
депозиран протест от П.П.– мл. прокурор при Софийска районна прокуратура, с
който се иска изменяне на поставената от първоинстанционния съд присъда от
13.08.2020 г. по НОХД № 4736/2020 г. на СРС, 9-ти състав, в частта ѝ, с
която подсъдимият не е наказан на освование чл. 183, ал. 3 от НК и налагане на
наказание по реда на чл. 78а от НК. В протеста не са посочени доказателствени
искания.
В закрито съдебно заседание на 13.01.2021
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прие, че за изясняване на делото от
фактическа страна не се налага допълнителен разпит на свидетели и вещи лица и
събирането на други доказателства.
В дадения ход по същество прокурорът
към СГП поддържа протеста на СРП срещу постановената от първоинстанционния съд
присъда, с което се прави искане подсъдимият П. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като същият бъде освободен от наказателна
отговорност, съгласно чл. 78а от НК. Моли съдът да уважи подадения протест,
отмени първоинстанционната присъда и да определи нова такава, като приложи
чл.78а от НК.
Адвокат Ц., която се явява за частния
обвинител В.П. предоставя преценката на съда.
Подсъдимият моли да бъде потвърден
първоинстанционния съдебен акт и да не
бъде уважен протеста.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в допълнението към него и
след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е събрал
и проверил следните доказателства и доказателствени средства: показанията на
свидетеля В.В.М., дадени в досъдебното и съдебното производство, заключенията от
съдебно-оценителната експертиза и допълнителната съдебно-оценителна експертиза,
Определение за постигната спогодба по гр.д. № 2953/2016 г. по описа на 80-ти
състав на СРС, ГО, Определение за одобряване на постигната спогодба по гр.д. №
652/2019 г. по описа на 86 състав на СРС, ГО, Постановление на СРП от
18.07.2017 г. по пр.пр. № 50134/2016 г. по ДП № 333МК 861/2017 г., предоставените
преди приключване на съдебното следствие пред първа инстанция платежни
нареждания, справката за съдимост на подсъдимия и приобщените на основания чл.
283 от НПК писмени доказателства.
В хода на проведеното съдебно
следствие от първоинстанционния съд фактическата обстановка е била изяснена в
нейната пълнота. Не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността на съда
по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, въз
основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. След
самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. С.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, средно специално образование, неженен,
монтажник в „Р.“ ЕООД, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. “******., ЕГН **********.
Съгласно определение за постигната
спогодба по гр.д. № 2953/2016 г. по описа на 80-ти състав на СРС,
ГО, влязло в законна сила на 26.04.2016 г., изменено с определение за
одобряване на постигната спогодба по гр.д. № 652/2019 г. по описа на 86-ти
състав на СРС, ГО, влязло в законна сила на 18.04.2019 г., В. С.П. се задължава да изплаща на малолетното
си дете В.В.П., роден на *** г., месечна издръка в размер на 120.00 /сто и
двадесет/ лева от 26.04.2016 г. и в размер на 160.00 /сто и шестдест/ лева от
18.04.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение и
прекратяване, чрез неговата майка и законен представител В.В.М..
С постановление на СРП от 18.07.2017
г. по пр.пр. № 50134/2016 г. по ДП № 333МК 861/2017 г., е прекратено досъдебно
проиизводство на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК поради липса на
престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, че за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2017 г. подсъдимият П. не е заплащал дължимата на малолетния му син В.В. П.вноска в размер на 940 лева.
Поради влошени отношения с майката на детето –
свидетеля М., подсъдимият П. бездействал и по собствено решение спрял
изплащането на дължимата издръжка за периода от м. август 2017 г. до м. юни
2019 г., като общият размер на незаплатените месечни издръжки на основание определение
за постигната спогодба по гр.д. №
2953/2016 г. по описа на 80-ти състав на СРС, ГО, влязло в законна сила на
26.04.2016 г., изменено с определение за одобряване на постигнатата спогодба по
гр.д. № 652/2019 г. по описа на 86-ти състав на СРС, ГО, влязло в законна сила
на 18.04.2019 г., възлизал на сумата от 2855.53 лева, съгласно направените
изводи от заключението на вещото лице.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, подсъдимият П. предоставил на съда два броя платежни
нареждания за сумата от по 1500.00 лева с периоди от 13.08.2020 г. и от
04.08.2020 г., представляващи плащане на периодичните задължения за издръжка.
В своето допълнително заключение
вещото лице Б.М.е установило, че предоставените на съда платежни нареждания за
сумата в общ размер от 3000.00 лева са годни доказателства, достатъчни да
покрият имуществените вреди в размер на 2855.53 лева.
Видно от показанията на свидетеля М.,
дадени пред първоинстанционния съд за детето В.В.П. не са настъпили вредни
последици от неплатената от подсъдимия П. издръжка.
Събраните по делото доказателства
еднопосочно сочат за неизпълнение на задължението на подсъдимия за изплащане на
месечна издръжка в инкриминирания период. Правилно в основата на фактическите
си изводи първоинстанционният съд е поставил показанията на свидетеля В.М., както
и изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, ведно с експертните
заключения на вещото лице Б.М., дадени от съдебното заседание, че
инкриминираните вреди са напълно възстановени.
Не се спори, че през инкриминирания
период подсъдимият не е изплащал дължимата издръжка на детето си, като по този
начин е осъщесвил престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което първоинстанционният
съд го е признал за виновен с присъда от 13.08.2020 г., но не го е наказал, а е
приложил състава на чл.183, ал.3 от НК, поради факта, че преди поставянето на
присъдата от първоинстанционния съд, подсъдимият П. е възстановил дължимите
месечни вноски на обща стойност от 2855.53 лева, без да са настъпили вредни
последици за детето от неплащане на издръжката. С оглед на това правилно
първоинстанционният съд е приел, че извършените
преводи от сумите по 1500.00 или общо 3000.00 лева въз основа на платежни
нареждания от 13.08.2020 г. и 04.08.2020 г. са получени от законния представител
на детето В.М..
Въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че с постановлението на СРП от 18.07.2017 г. по пр.пр. №
50134/2016 г. по ДП № 333МК 861/2017 г. досъдебното производство е прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, поради липса на престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
В своите мотиви първоинстанционният
съд правилно е отбелязъл, че прокурорът в досъдебното производство не може по
своя преценка да прилага разпоредбата на чл. 183, ал. 3, тъй като последната се
отнася до един от основните елементи в наказателното производство, а именно наказуемо
ли е престъплението и следва ли да бъде наложено наказание, като единствено
съдът в качеството му на правораздавателен орган има право да се произнася
относно наказуемостта на извършеното престъпление.
Въззивният съд приема, че не са
настъпили вредни последици от неплащането на дължимата издръжка, което следва и
от показанията на свидетеля и законен представител на детето, В.М., дадени пред
първоинстанционния съд.
Правните изводи на първоинстанционния
съд са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа
обстановка и със закона, поради което въззивният съд не намира основания за
приемане на различни такива по същество. Безспорно се установява, че от
обективна страна подсъдимият е осъществил признаците на състава на престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК. Въззивният съд споделя изцяло изводите на
първостепенния относно субективната страна на престъплението, като намира, че
деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.
След като е взел предвид, че
подсъдимият е заплатил изцяло дължимите от него вноски за инкриминирания период
в размер на 2855.53 лв. преди приключването на съдебното следствие пред първа
инстанция и че не са настъпили други вредни последици в резултат на деянието
му, както и че до този момент спрямо подсъдимия
не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, първостепенният съд
законосъобразно е признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 183, ал. 3
вр. ал. 1 от НК не му е наложил наказание.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 314 НПК, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основания за отмяна на присъдата на СРС.
С оглед гореизложеното съдът прие, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.08.2020 г. постановена по НОХД
№ 4736/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.