Решение по дело №3918/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 504
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20191100503918
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

…….………

20.01.2020 г., гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ                                                                  

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                    мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 3918  по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ответника Р.М.П. срещу решение 15177/23.01.2017  г. постановено по гр.д. 70925/2015 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, с която е прието за установено, че той дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми:  1698,03 лв. за незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2012 г.- м.04.2014 г., 271, 13 лв. – лихва за забава върху посочената главница за периода 31.12.2012 г. – 22.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 30.07.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.08.2015 г. Исковете са отхвърлени до пълните претендирани размери.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.

В отхвърлителната част решението е влязло в сила, като необжалвано.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД.

            Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

             Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

            Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и правилно в обжалваната част, като въззивният съд препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 от ГПК, като във връзка с възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложените следните съображения:

  Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска за главница е да проведе пълно и главно доказване на наличие на обвързваща страните облигационна връзка и количеството и цената на доставената на насрещната страна топлинна енергия за процесния период. По иска за лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото.

С оглед доводите на въззивника, изложени във въззивната жалба на първо място въззивният съд следва да изложи изводи във връзка с въпроса налице ли е било облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за исковия период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети протокол от 26.08.2002 г. от проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Б.Б.“ ООД, договор от 30.08.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Б.Б.“ ООД да монтира индивидуални разпределители, термостатни вентили, монтаж на уреди, да извърши проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция, както и услугата „топлинно счетоводство“, и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД. В изпълнение на взетото решение е сключен договор с ФДР, а дори такъв да не е сключен или да не е подновен след изтичане на неговия срок, то съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ при липса на възлагане на лице по чл. 139а ЗЕ, услугата се извършва от топлопреносното предприятие.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че ответникът е  клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно цитираната разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед посочената разпоредба на ЗЕ релевантно за извода дали едно лице е клиент на ТЕ е единствено дали той притежава право на собственост /респ. вещно право на ползване, ако такова е учредено/ върху имота, а не кое лице упражнява фактическата власт върху имота / го ползва реално/. Видно от представения по делото нотариален акт (л.28) е че собственик на процесния апартамент – находящ се в гр. София, общ. „*******е именно ответникът П., поради което и същият се явява клиент на ТЕ. По делото е приета молба-декларация за откриване на партида, подадена от ответника на 26.08.20002 г.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца от една страна и Р.П., от друга страна в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса дали в процесния имот реално е консумирана топлинна енергия в претендирания размер и цени.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Вещото лице е установило, че топлинната енергия (ТЕ), постъпила в сградата етажна собственост (СЕС) на адрес: ул. „*******се измерва с определено от нормативната уредба средство за измерване – общ топломер (приложение 1 към експертизата е разпечатка на ежемесечните отчети на общия топломер – записани са показанията на общия топломер в абонатната станция, технологичните разходи и енергията, която се разпределя като потребена/. Посочено е, че услугата дялово разпределение за процесния период е извършвана от „Б.Б.“ ООД, като е извършен отчет след всеки от отоплителните сезони при осигурен достъп/ съгласно формуляри за отчет приложени по делото и подписани от абоната/. Установено е, че за имота е отчитана ТЕ за отопление, гореща вода и сградна инсталация / енергията за сградна инсталация е изчислена съгласно методиката към Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че сумата за ТЕ за процесния период възлиза на 1698,03 лв. / прогнозни сметки и резултат от изравнителните сметки/.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя, съдът следва да отбележи, че  представените от третото лице – помагач по делото документи за отчет са частни удостоверителни документи, които са подписани от потребителя /ответника/ и удостоверяват отразените в тях неизгодни за него обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на уредите в имота – чл. 180  ГПК /тяхната истинност не е била своевременно оспорена от ответника/.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано в частта, с която се констатира, че за процесния период не са постъпили плащания. Относно посочените стойности на топлинна енергия за процесния период  първоинстанционният съдът правилно е кредитирал заключението на СТЕ, тъй като в нея са посочени реалните количества потребена ТЕ / първо изчислените съгласно прогнозните сметките и впоследствие коригираните с изравнителните сметки стойности на топлинната енергия на база реален отчет/ и искът за главницата правилно е уважен до размер на 1698,03 лв. за топлинна енергия за периода м.11.2012 г. – м.04.2014 г. Размерът на задълженията за лихва за забава върху дължимата главница за периода 31.12.2012 г. – 22.07.2015 г., съдът изчислява съобразно чл. 162 от ГПК /използвайки онлайн калкулатор/ на 441,50 лв., но доколкото искът е уважен за 271,13 лв. и няма въззивна жалба от топлофикационното дружество, поради което съдът е ограничен от разпоредбата на чл. 271, ал.1, изр. 2 и не може да влоша положението на жалбоподателя, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.

Доколкото в исковата молба е заявена претенция за заплащане на топлинна енергия и лихва за забава върху размера на задълженията за главница за топлинна енергия, но не са заявени претенции за суми за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по незаявените претенции въпреки че такива са направени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.  Доколкото няма претенция за присъждане на суми за дялово разпределение и лихва за забава за такова, настоящият състав не следва да се произнася по дължимостта на такива задължения.

Въззивният съд намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че доставената топлинна енергия представлява непоискана доставка на стоки по смисъла на Закона за защита на потребителите и поради това не се дължи заплащане на услугата. По въпроса за съотношението между разпоредбите на Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите е постановено Тълкувателно решение № 2/2016 г. от 25.05.2017 г., ОСГК на ВКС, според което за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, като те не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В мотивите на решението е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова дори титулярят на права върху отделни обекти да откаже да заплаща доставено против волята му централно отопление в съответния обект, той не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

В обобщение, поради неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба, и с оглед съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

По разноските

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Настоящият съдебен състав намира, че в полза на „Т.С.“ ЕАД не следва  да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като реално не са извършени действия по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е подаван отговор на въззивната жалба и в проведеното съдебно заседание не е присъствал негов процесуален представител.

     На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.

     Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 15177/23.01.2017  г. постановено по гр.д. 70925/2015 г. по описа на СРС, 119 състав, в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.