№ 11738
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско
дело № 20221110106801 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА Е. Е. К. – редовно уведомена, явява се лично, представлява се от адв. В..
ОТВЕТНИКЪТ *********** - редовно уведомен, не изпраща представител.
Постъпила молба делото да се гледа в тяхно отсъствие и изразено становище за
неоснователност на исковата претенция и искане в случай, че бъдат направени нови
доказателствени искания да им се даде възможност за изразяване на становище.
АДВ. В. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните са редовно уведомени за днешното съдебно
заседание, намира, че не съществува процесуална пречка за даване ход на делото, поради
което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от СГП-следствен отдел, според което във връзка
с разследването от председателя на СГС единствено са изискани заверени копия от
протоколи за случаен избор по делата относно, които съдът е отправил запитване.
АДВ. В. – Да се приеме писмото.
СЪДЪТ счита, че следва да бъде прието писмо от СГП – следствен отдел.
1
СЪДЪТ докладва постъпила молба от ищцата чрез процесуалния представител за
искане за изискване на основание чл. 186 от ГПК на компютърно-техническа експертиза
назначена по досъдебно производство № 552/2020 година.
СЪДЪТ намира, че искането за изискване на съдебно-техническа експертиза,
назначена по досъдебното производство се явява неоснователно при съобразяване принципа
за непосредственост на събиране на доказателствата, както и с оглед обстоятелството, че от
една страна не е известно какви са задачите поставени към тази експертиза и дали същите
или част от тях са относими към подлежащите на доказване към настоящото производство
факти и обстоятелства и от друга страна при съобразяване на обстоятелството, че към
настоящия момент не е изтекъл срока за изготвяне на експертно заключение по досъдебното
производство, т.е към настоящия липсва яснота дали такова заключение е изготвено и
депозирано.
АДВ. В. – Моля да назначите исканата експертиза с исковата молба, по която съдът
отложи произнасянето си. Второто ми искане е за представяне на ново писмено
доказателство, а именно епикриза от 19.04.2023 г. установяваща, че ищцата е постъпила в
*********** по спешност за операция на жлъчката, червата и целият корем, като твърдим,
че въпросното състояние е причинено от части и от дългогодишния стрес в резултат на
водените дела в СГС от 2014 година до настоящия момент, пет от които дела са се
разпределили твърдим не случайно на съдия, който е бил предубеден и е демонстрирал
пристрастност и формиране за мнение за неоснователност на претенциите на Е. К. още
преди изпращане на исковата молба за отговор на насрещната страна.
СЪДЪТ намира, че представената епикриза представлява ново писмено
доказателство, доколкото се отнася за период последващ датата на предходното съдебно
заседание поради, което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представеното писмено доказателство.
СЪДЪТ намира, че искането за допускане на съдебно-техническа експертиза по
поставените съгласно т.4.1 до т.4.3 от исковата молба задачи, не би допринесло за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ същото.
АДВ. В. – Моля да измените току що постановеното определение, с което оставяте
2
без уважение искането за назначаване на експертиза, поради следните съображения: На
първо място току що постановеното определение е израз за непоследователност в актовете
на съда, от една страна още с определението за насрочване на делото произнасянето по това
искане беше отложено с аргумент, че следвало да се изчакат евентуално материали от
досъдебно производство № 552/2020 г. на СГП, ако съдът е считал, че искането не щяло да
изясни предмета на делото, то съдът е следвало да остави искането без уважение още тогава,
а не да поставя ищеца в условията на процесуална изненада и да отлага произнасянето по
искането, доколкото преценката, че исканата експертиза не е относима, не е функция от
постъпилите или не материали от СГП. На следващо място непоследователността на
произнасянето на съда се състои и в следното: В днешното съдебно заседание съдът отказа
изискването на експертизата назначена по досъдебно производство № 552/2020 г. на СГП, с
аргумент, че тази експертиза не е относима с оглед принципа на непосредственост.
Същевременно същият този съд неспазвайки принципа на непосредственост отказва да
назначи такава експертиза в настоящото производство, с което на практика осуетява
възможността на ищцата да докаже твърденията си, че е било налице манипулиране на
случайното разпределение на делата. На трето място и настоящият състав нарушава правото
на разглеждане на делото на всяко лице от независим и безпристрастен съд създаден в
съответствие със закона, поради следните съображения: Ако настоящата инстанция не
допусне исканата експертиза по начало по аргумент 266, ал.3 от ГПК, въззивната инстанция
би следвало да я допусне. В случая обаче искът предявен срещу СГС, евентуалното
пренасяне на делото във въззивна инстанция ще бъде именно в СГС. От скромния ми опит с
дела със СГС, това което ще последва е поредица от едногодишни отводи на всеки един
съдия от СГС под предлог, че той се числи във въпросния съд и осигурява разглеждането на
делото от независим и безпристрастен съд. Казано по друг начин въззивната инстанция
близо година и половина няма да свърши абсолютно нищо, освен да се отвежда, още по-
малко ще санира процесуални нарушения на СРС, като недопуска експертиза, която
забележете искаме да установи, че същият този съд е допуснал нарушение на случайното
разпределение на делата и нещо повече умишленото му манипулиране. Като се вземе
предвид и нескопосаната редакция на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, която урежда препращането на
делото на най-близкия компетентен съд само когато иска е предявен по първа инстанция
срещу този съд и като се вземе предвид и току що допуснатото процесуално нарушение от
Районния съд, изразяващо в поставяне на ищеца в невъзможност да докаже твърденията си,
на практика Е. Е. К. би била лишена и от двете инстанции по същество, затова и считам, че
определението Ви трябва да бъде изменено. В случай, че откажете да измените това ваше
определение, с оглед процесуална икономия Ви моля да основание чл. 22, ал. 1, т.6 от ГПК
да се отведете от разглеждане на настоящото дело, поради следните съображения: От една
страна сте отложили произнасяне по доказателствено искане, което сега за първи път
заявявате на страните, че считате за неотносимо, от друга страна и по важно отказвате
събирането на каквито и да бил доказателствени средства, било писмени от прокуратурата,
било назначаването на експертни заключения, с които да се докаже манипулирането на
случайното разпределение на делата, което предпоставя извод за основателно съмнение във
3
вече формирано мнение по така разглеждания иск.
СЪДЪТ счита налице предпоставки по реда на чл. 253 от ГПК да отмени
определянето, с което е оставено без уважение искане за допускане на съдебно–техническа
експертиза и за постановяване на друго такова, за което експертизата да бъде допусната
като следва да бъде отчетено, че съдът никога не е казвал, че такова искане е неотносимо, а
съдът за да остави искането без уважение е счел, че същото не би допринесло за изясняване
на подлежащите на доказване факти, като съдът намира за необходимо да бъде отбелязано,
че е допустимо по смисъла на процесуалния закон, отлагане на производството на
доказателствено искане, в която насока следва да бъде отчетено, че не може да бъде
споделено твърдението на ищцата чрез процесуалния и представител, че съдът отложил
произнасянето по искането с оглед изискване на доказателства по досъдебно производство,
в която насока към момента на постановяване на определението по чл. 140 от ГПК на
настоящия състав на съда не е било известно наличието на досъдебно производство за
съществуването, на което самата ищца е изложила твърдения в предходно съдебно
заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице предпоставки за отвеждане на съдията-докладчик от
разглеждане на делото, като не може да се счита, че съдията-докладчик е предубеден или
заинтересован от изхода на делото, а уважаването или неуважаването на формулирано от
страна доказателствено искане, не представлява основание да се счита, че съдът е
предубеден или заинтересован от изхода на делото, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 253 от ГПК за отмяна на
протоколно определение постановено в днешното съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвеждане на съдията-докладчик за
разглеждане на делото.
АДВ. В. - Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ като взе предвид, че не се правят доказателствени искания счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. В. – Моля да постановите решение, с което да уважите предявения иск поради
следните съображения: Независимо от това, че съденият състав остави без уважение
4
основни доказателствени искания, с които можеше да се докаже по несъмнен начин
манипулиране на случайното разпределение на делата, в настоящото следва да се акцентира
на доказателствата, които самият ищец е представил на съда, които са и проверени в
системата на съдилищата, било ЕИСС, било предходната. Фактите са следните от
протоколно определение на т. дело № 5371/2014 година се установява, че има единадесет
броя истински дела, които са действително съществуващи търговски дела в СГС. От 5371 до
5381, а делата са с номера от 5382 до 5393 са несъществуващи кухи бройки. Значението на
това се свежда до следното, на кухите несъществуващи дела е отбелязано в протокола
наличието на масови отводи на търговски съдии в СГС, на които пък са разпределение
действителните дела в същия протокол, това е било сторено за да може чрез използването на
заложеното в системата уравняване на дела истинските дела да се поставят на доклад на
определени съдии, а кухите бройки да бъдат посочени като дела, по които има отвод от тези
съдии, че делата са кухи е видно от справка в сайта на СГС , от който се установява, че няма
такива търговски дела, а има такива граждански дела с тези номера, но общото между тези
граждански дела с номера от 5382 до 5393 е това, че са все частни производства, по частни
жалби изпращани от СРС, които частни производства са приключили месеци пред
01.08.2014 г. с краен съдебен акт и които частни производства са върнати на СРС. Мисля, че
е известно за всеки, който е правил справки СГС , че не съществува дублаж на номера на
дела, т.е. няма едновременно търговско и гражданско дело с един и същи номер. Всъщност
това подробно изложение е предпоставено, защото съдът отказа да допусне експертиза и
вещото лице щеше да го констатира. Клиентката ми е имала основателно съмнение още от
самото начало, че нейните дела не се разпределят случайно на доклад на съдия ***********.
Съдия *********** е изразявала и в предходни свои актове, визирам определение от месец
юни 2014 г. по ч.т. дело № 3480/2014 г. за това, че ищцата няма права спрямо дружеството
„***********“. Същият този съдия му искан многократно отвод по всичките дела, такъв
отвод е многократно отказван до момент , в който на девети ноември 2022 година същият
съдия, който поне три пъти по т.дело № 5371 отказваше да се отведе, изведнъж се пресети
след 9 години, че имало основание за отвод. СГС и негово ръководство са длъжни да
обезпечат случайното разпределение на делата, това задължение произтича от Закона за
съдебната власт, твърдя, че не са изпълнили това задължение, което е унищожило доверието
на ищцата в българската правораздавателна система. Последното е достатъчно основание
съдът да отсъди обезщетение за вреди. Между впрочем и формалната проверка извършена
от настоящото производство на СГС, която всъщност се свежда до това да се проверява дали
нямало служител в съда, който да работил към онзи момент по тази система и да ми
отговори, че нямало такъв служител и те не знаели как се разпределяли делата показва само
всъщност, че това ръководство се опитва да замете следи. Идентично е положението и с
особено полезния орган ИВСС, който се превърнал в регистратор на декларации нищо
повече. Поради тези съображения считам, че искът следва да бъде уважен, а по размера му
предоставям на съда. Това дело не се води толкова за пари, колкото за това да се заяви, че
няма нищо тайно, което да не стане явно. Претендирам сторените разноски от Е. К. за
заплатена държавна такса, а на основание чл. 38 от ЗА минимално адвокатско
5
възнаграждение в моя полза.
СЪДЪТ, СЧЕТЕ ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА И ОБЯВИ,
ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ като предоставя срок за представяне на писмени
бележки до 26.05.2023 г.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:35 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6