Присъда по дело №1571/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 133
Дата: 3 септември 2018 г. (в сила от 17 ноември 2018 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20182120201571
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта

                          П Р И С Ъ Д А

                                № 133

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

              гр. Бургас,  03.09.2018 година

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 17-ти състав, в публичното съдебно заседание на трети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

при секретаря Даниела Михайлова, като разгледа докладваното от съдията Бобоков НЧХД № 1571 по описа за 2018 година, въз основа на закона и данните по делото,

 

              П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Н.В. - роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.02.2018г. около 15:00 часа в гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 47, складова база, до обект 23, нанесъл удар с  глава на Р.Г.Х., ЕГН **********, с което й причинил лека телесна повреда - кръвонасядане и драскотина по гръбната повърхност на носа, довели до болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.  

      ОСЪЖДА подсъдимия С.Н.В., ЕГН **********, да заплати на Р.Г.Х., ЕГН ********** сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението, описано в тъжбата, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

      ОСЪЖДА подсъдимия С.Н.В., ЕГН **********, да заплати 60 лв. /шестдесет лева/  държавна такса  върху размера на уважения граждански иск, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РС Бургас.

          

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / А. Бобоков /

 

Вярно с оригинала: Д.М.

Съдържание на мотивите

 

Мотиви към присъда № 133 от 03.09.2018 г.,

постановена по НЧХД № 1571/2018 г. по описа на БРС

 

 

Съдебното производство по делото е образувано по частна тъжба на Р.Г.Х., ЕГН **********, против С.Н.В., ЕГН **********, за това, че на 06.02.2018г. в гр.Бургас на ул.”Индустриална47, хващайки тъжителката за раменете с глава и нанесъл удар в лицето в областта на носа в следствие на което се получило кръвонасядане с драскотина по носа,  поради което и причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, водещо до болки и страдания - престъпление по  чл. 130, ал. 2 от НК.

В проведеното на 24.07.2018 г. съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното производство предявеният от частния тъжител против подсъдимия граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, а именно: за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2018г. /деня на деликта/  до окончателното й изплащане;

Съдът конституира Р.Х. като граждански ищец по делото.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв.М. изтъква в пледоарията си, че обвинението е безспорно доказано, т.е. подсъдимият е причинил лека телесна повреда на пострадалата. Излага подробен анализ на показанията на разпитаните свидетели. Предвид изложеното моли съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи съответно наказание. Намира гражданския иск за доказан по основание и размер и моли съда да го уважи в пълен размер, като бъдат присъдени в полза на доверителката му и разноските по делото.

Частният тъжител и граждански ищец се придържа към казаното от адв.М.. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да се уважи гражданския иск.

Защитникът на подсъдимия – адв.К. изтъква в пледоарията си, че фактическата обстановка така, както е описана в тъжбата, не се доказа в хода на съдебното следствие по един категоричен начин. Прави обстоен анализ на показанията на свидетелите и извежда извод, че не е доказано описаното в тъжбата престъпление, в което е обвинен подзащитният му, поради което следва да бъдат признат за невиновен. Моли съда да присъди на подсъдимия направените от него разноски.

В пледоарията си подсъдимият се придържа към казаното от своя защитник и излага собствена версия за случилото се.

В последната си дума подсъдимият заявява, че твърденията на тъжителката не отговарят на истината.

Моли съда да го признае за невиновен по повдигнатото обвинение.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:

 

ПО ФАКТИТЕ

 

Подсъдимият С.Н.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан. Тъжителят и граждански ищец Р.Х. към  06.02.2018г. работела в  дружеството ***, което стопанисвало склад в гр.Бургас на ул.“Индустриална“47 – складова база „Бургаскомерс“, обект 23. В същия ден около 14,30 часа излязла в обедна почивка непосредствено пред офиса на складовата база. Навън бил и малолетния и син – М., заедно с домашния им любимец – куче от дребна порода „пинчер“. Към тях се присъединили и нейни колежки от съседни офиси – св.В. Д. и св.С. Т..  По същото време подсъдимият В. и съпругата му – св.В. били в съседния търговски обект, тъй като търсели да си закупят печка за дома. След като не могли да си изберат печка от наличните в обекта решили да си тръгнат. Излизайки, В. попаднали на кучето на тъжителката, което било пуснато свободно. Същото се насочило към св.В. и започнало да лае. Тя се уплашила и започнала да ръкомаха с чантата си срещу кучето, за да се предпази. Тъжителката Х. и св.В. си разменили обидни реплики. В това време подс.В. се запътил към автомобила си, но след като забелязал възникналия конфликт между съпругата му и тъжителката се върнал към рампата, хванал Х. за раменете и я ударил с главата си в областта на лицевата част от към носа. Тъжителката била с очила в момента на удара и от наносника се получила драскотина на носа и, която предизвикала кървене. Нанесените увреждания по носа били забелязани от свидетелите В. Д. и С. Т., които били и преки очевидци на възникналия конфликт. Неволен свидетел на случилото се станал и малолетния син на Х. – М., който се уплашил и се разплакал. Св.Д. го сграбчила и го прибрала в офиса, за да не гледа нараняванията по тъжителката. Служители от съседни офиси като чули виковете излезли за да предотвратят настъпването на по-голям конфликт. В този момент подс.С.В. и съпругата му М. В. тръгнали към автомобила си и се отправили в неизвестна посока. Тъжителката Х. се обадила на св.Н., като я помолила да вземе сина и, докато тя отиде до МБАЛ Бургас за извършване на преглед.

В МБАЛ Бургас Х. посетила и отделение по „съдебна медицина“, като д-р К.Я. издал СМУ от съдържанието на което става видно, че при извършен преглед на тъжителката се установило кръвонасядане с драскотина по носа, която била покрита с корица засъхнала кръв. Посочено е, че е твърде вероятно тази драскотина да е получена от наносника на очила в следствие на удар с тъп предмет, като е заключено, че на Х. е причинено болка и страдание.

 

 

 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Така описаната фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на обясненията на подсъдимия (частично), от показанията на свидетелите Д., Т. и Н., съдебномедицинско удостоверение № 22/2018г., справка за съдимост.

 

При анализа на доказателствените средства съдът намира следното:

 

По отношение на обясненията на подсъдимия:

Те са както средство за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да ги прецени внимателно и задълбочено, успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност на обясненията.

Обясненията на подсъдимия В. в голямата си част съдържат негови оценки на събития и личности, а така също и обстоятелства, предхождащи или последващи инкриминираното деяние, които нямат отношение към предмета на делото. Досежно инцидента с тъжителката, заявява, че не е имало удар с глава и по никакъв начин не е увреждал тъжителката. Посочва, че тя го е ритнала в слабините. В показанията си свидетелката В. – съпруга на подсъдимия посочва, че не е видяла съпруга й да удря тъжителката Х.. Заявява, че първоначално конфликта възникнал между нея и Х. по повод на кучето и, което било пуснато свободно и тя се изплашила. Посочва, че е била обидена от Х.. Съдът не кредитира показанията на свидетелката В. в тази им част, тъй като същата е съпруга на подсъдимия и е заинтересована от крайния изход на спора, а и досежно момента на нанасяне на удара показанията и противоречат на показанията на св.Д. и Т..

Версията на подсъдимия обаче, не се потвърждава от показанията на свидетелите очевидци. Така например св.Д. заявява, че е имала отлична видимост тъй като е била непосредствено до тъжителката и са пушили цигари пред офиса в обедната почивка. Посочва убедително, че е видяла как подсъдимият удря тъжителката с глава в областта на носа. Посочва и, че след удара е видяла кръв по носа на Х.. Свидетелката с твърде голяма убеденост пресъздава тази фактическа обстановка, поради което съдът я възприе такава. Следва да се ценят с доверие и показанията на св.Т., които са идентични с тези на св.Д.. Свидетелите ясно посочват, че са видели нараняванията по носа на пострадалата. Уврежданията по тъжителката се потвърждават и от св.Н., която макар и не пряк очевидец на случилото се, непосредствено след конфликта с подсъдимия пряко е възприела травматичните увреждания по носа на Х..

Показанията на тази група свидетели са последователни и в необходимата степен конкретни, поради което съдът ги кредитира. Уврежданията у пострадалата се доказаха и от представеното съдебномедицинско удостоверение № 22/2018 г. издадено от д-р Янков, от което става ясно, че на тъжителката са причинени болки и страдания в следствие на увреждане с твърд и тъп предмет.

 

 

ПО ПРАВОТО

 

По обвинението за нанесена телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК съдът намира следното:

 

Този вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за болки и страдания, изразяващи се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън разстройство на здравето.

Установи се чрез съдебно медицинското удостоверение, че на пострадалата са причинени болки и страдания , т.е. кръвонасядане с драскотина по носа,  поради което подсъдимият и  причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, водещо до болки и страдания - престъпление по  чл. 130, ал. 2 от НК.

 При деянието по чл.130, ал.2 от НК не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. Ноторен факт е, че удрянето с глава в областта на носа предизвиква болка, като това се потвърждава и от показанията на св.Д. и св.Т..

С деянието си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъпление  от частен характер по  чл. 130, ал.2 НК. От обективна страна на 06.02.2018г. около 15:00 часа в гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 47, складова база, до обект 23, нанесъл удар с  глава на Р.Г.Х., ЕГН **********, с което й причинил лека телесна повреда - кръвонасядане и драскотина по гръбната повърхност на носа, довели до болка и страдание. Увреждането е причинено от удар с глава в областта на носа на пострадалата, като резултата е в следствие на притискане с наносника на очилата на пострадалата Х.. Вследствие упражнения натиск пострадалата  е претърпял  травматично увреждане на носа, което следва да се квалифицира като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, причинило болка и страдание. Видът телесна повреда по чл. 130, ал.2 НК изисква да е налице болка и страдание  Т.е. законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по- леки изменения на физиологическите функции покриващи признака „болка и страдание“.

  От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че причинява на пострадалата телесно увреждане от вида на действително претърпяното и независимо от това е насочил всичките си усилия към постигане на общественоопасните последици, с пълното съзнание на настъпването на негативния резултат.

 

   По тези съображения  БРС призна подсъдимия В. за виновен в извършване на престъпление  от частен характер по  чл.130, ал.2 НК.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

 

            При определяне на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и целите на наказателната репресия по  чл.36 от НК. Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани със телесната неприкосновеност на личността, като непосредствен обект на засягане са обществените отношения, свързани с телесната цялост на пострадалата. Престъплението е включено в глава ІІ НК- „Престъпления против личността”,  раздел І НК.                          Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид липсата на други осъждания.

 

      Същевременно БРС намира, че по отношение на подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на  чл. 78А от НК. Условията, предвидени в закона са налице - за умишленото престъпление по  чл.130, ал.2 НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, като В. не  осъждан за престъпление от общ характер,  не е освобождаван от нак. отговорност по реда на раздел ІIV, глава  VII от НК и от деянието не се причинени имуществени вреди. С оглед наличието на предпоставките, визирани в тази разпоредба, съдът  при постановяване на присъда си, с която  признава подсъдимия за виновен  в извършване на престъпление по  чл. 130, ал.2 НК, на осн.чл. 78А от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба полза на държавата в размер- 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата, съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата на предишни осъждания. За да определи справедливо наказание, съдът се съобрази с горното обстоятелство, но като основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с оглед причинения резултат, съдът намира,  че не е по- висока в сравнение с другите деяния от същия вид. Наред с това подсъдимият е  личност с ниска степен на обществена опасност с оглед установените добри характеристични данни, без данни за извършени от него други противообществени прояви. От друга страна следва да се отчете обстоятелството и, че деянието е станало достояние на малолетно лице. Ето защо, съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства определи размера на глобата ориентиран малко над минималния размер на предвидения  в закона диапазон,  а именно 1500 лв., като този размер съобрази и с имущественото състояние на подсъдимия. Според съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието, която не е висока и дееца, който е с ниска обществена опасност и най- добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ  ИСК:

 

 

По предявения от пострадалата граждански иск за обезвреда на неимуществени вреди, причинени от телесната повреда, съдът намира за основателен и доказан в предявения размер.

Безспорно се установи по делото, че подсъдимият е причинил лека телесна повреда на пострадалата. По съществото си деянието представлява деликт и подсъдимият следва да носи гражданска отговорност за него.

Болката е незначителна в случая и следва да отзвучи за няколко дни. По делото липсват и доказателства телесната повреда по някакъв начин да е оказала негативно въздействие върху физиологичното и/или психическото състояние на пострадалата за по-продължителен период от време.

Предвид изложеното и на основание чл.52, вр. чл.45 от ЗЗД за претърпените от пострадалата неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение в размер на 1500 лева, поради което съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалата тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането – 06.02.2018г. до окончателното й изплащане.

 

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

 

 

С оглед изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 60 лева, представляваща дължимата държавна такса за уважения размер на гражданския иск.

С оглед изхода на делото, подсъдимият следва да заплати на тъжителката сторените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

 

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.

 

За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните!

                

                                         

                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

 

Вярно с оригинала: Д.М.