Решение по дело №1777/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „СК – Г“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.А.К., паодадена чрез адв. С.Г., против Решение № 947 от 22.06.2023 г. по АНД № 2122/2023 г. на Районен съд-Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-013122 от 23.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна и е осъден настоящият касатор да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се сочи, че въззивният съд не е отчел, че НП е издадено при непълна фактическа обстановка, като не е установен и доказан съставът на нарушението, доколкото на 03.02.2021 г. и 26.08.2021 г., съответно е изплатена част и остатъка от работната заплата на работника за месец юни 2020 г., случаят е за първи път и към датата на връчване на НП е частично изплатено задължението, не е ощетен работникът и не са накърнени интересите му. Твърди се и че неправилно РС – Варна приема, че са налице отегчаващи обстоятелства, като се поддържа, че става въпрос за изплащане със закъснение на работна заплата на едни и същи служители, в рамките на период от няколко месеца, който период е в пика на пандемията от Covid-19. Изтъква се, че нито едно от основанията в жалбата не са разгледани от районния съд, което представлява съществено процесуално нарушение. На следващо място се сочи, че НП не е в съответствие с целта на чл. 12 ЗАНН, т.к. не е налице необходимост от превъзпитателни мерки – дружеството е изплатило задълженията си, а и санкциите са изключително утежняващи финансовото състояние на дружеството. Изтъква се, че наказващият орган, както и районният съд не са изследвали наличието на основание за прилагане на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени НП, а в условията на евентуалност – да се приложи чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Претендира се присъждането на разноски. В хода на делото адв. Г. поддържа жалбата и направените искания, като настоява и че в НП, в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и протокола не е посочено какъв е размерът на възнаграждението и не може да се направи извод дали изплатените суми покриват задължението, с което е засегнато правото на защита.

Ответникът – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ - Варна), изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна и претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави искане за редуциране на адвокатското възнаграждение до минималния нормативнопредвиден размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на РС – Варна като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от настоящия касатор срещу НП № 03-013122 от 23.12.2020 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ и на основание същата разпоредба на „СК – Г“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв. Според НП нарушението се състои в това, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание № 11 от Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г. на ДИТ – Варна, със срок за изпълнение – 23.11.2020 г.ь да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец юни 2020 г. на С.В.П., изпълнявала длъжността „сладкар“, начислено в платежната ведомост за месец юни 2020 год. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2022 г., до която дата е следвало да бъде изпълнено даденото задължително предписание.

РС – Варна констатира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Направен е извод, че административнонаказващият орган правилно е определил квалификацията на извършеното нарушение и правилно е определил приложимата санкционна норма на КТ. Прието е, че правилно е съобразено наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства – извършването на множество нарушения на КТ, и законосъобразно е определен размерът на наложената имуществена санкция над минималния размер, предвид и тежестта на нарушението, с оглед обществена опасност на деянието и дееца.

Въззивният съд посочва, че не споделя наведените с жалбата основания за отмяна на НП. Във връзка с възраженията, основаващи се на твърдението, че възнаграждението било изплатено, РС – Варна отбелязва, че за месец юни възнаграждението не е било изплатено, като същото не е изплатено и в срока, даден с предписанието. Въззивната инстанция приема, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай, т.к. конкретният случай не показва занижена степен на обществена опасност, а и периодът от време, през който работникът е бил лишен от трудовото си възнаграждение завишава степента на обществена опасност на нарушението.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото. Правилно е прието, че не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да представляват основание за отмяна на НП. Правилно е прието и че безспорно се установява извършването на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което е ангажирана отговорността на касатора. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на РС – Варна в горепосочения аспект и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Несъстоятелни са доводите на касатора за неизясненост на фактите по делото и декларативно заявеното твърдение за недоказаност на състава на нарушението. Процесното предписание по т. 11 е със срок за изпълнение - 23.11.2020 г. Разпореденото с него задължение за изплащане на начисленото трудово възнаграждение има данни, че е изпълнено едва на 26.08.2021 г. (както и самият касатор сочи, а и от доказателствата за извършени плащания се установява), т.е. много след срока за изпълнение на предписанието и след датата на издаване на НП – 23.12.2020 г.

Обстоятелството, че в НП, АУАН и в протокола не е посочен размерът на трудовото възнаграждение, което е следвало касаторът да изплати на работника, не опорочава НП в степен да бъде отменено. Не е налице засягане на правото на защита на наказаното лице, доколкото дължимото трудово възнаграждение е начислено в платежна ведомост за месец юни 2020 г., която платежна ведомост е съставена именно от дружеството-касатор, т.е. за работодателят е налице яснота каква сума следва да изплати, а и процесното нарушение е неизпълнение на предписанието в определения срок – 23.11.2020 г., като са налице данни за някакво изпълнение в едва през 2021 г.

Фактите по делото са обективно и напълно изяснени от въззивния съд, поради което не са налице допуснати съдопроизводствени нарушения в този аспект.

Неоснователно е и възражението на касатора, че РС -Варна не е обсъдил твърденията на наказаното дружество за незаконосъобразност на НП. Въззивната инстанция обосновано посочва защо не споделя наведените с жалбата основания за отмяна на НП.

При правилно приложение на материалния закон районният съд приема неприложимост на института маловажен случай за процесното деяние. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, явяваща се специална спрямо общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, регламентира предпоставките за ангажиране на отговорността за маловажно нарушение, а именно: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители., В случая нарушението не е отстранено веднага след констатирането му – 17.12.2020 г., когато е съставен АУАН, а и работникът е бил лишен от полагащото му се трудово възнаграждение за дълъг период от време, както и РС – Варна посочва. В този смисъл не са налице основания и касационната инстанция да определи случаят за маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ.

Изложените от касатора съображения основаващи се на твърденията, че нарушението е извършено за първи път, че е налице изплащане със закъснение, а не пълно неизпълнение на предписанието, както и твърденията, основаващите се на усложнената епидемична обстановка пред 2020 г. и целите на наказанието, са относими единствено за преценката на съда дали законосъобразно е определен размерът в случая на имуществената санкция.

Касационният съд намира, че в нарушение на материалния закон РС - Варна неправилно приема, че законосъобразно административнонаказващият орган е определил размера на наложената имуществена санкция. Обжалваното НП не съдържа изложение на факти за конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства, даващи основание за определяне размер на имуществената санкция над минималния такъв от 1500 лв., предвиден в приложената от наказващия орган норма на чл. 415, ал.1 КТ. Приетото в мотивите на въззивното решение като отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно извършването от наказаното дружество на множество нарушения на КТ, е изцяло необосновано – решаващият съд не е посочил нито кои са тези нарушения, нито кои са доказателствата за тези негови изводи. В тази връзка, касационният съд не намира основание за налагане на имуществена санкция в размер над минималния такъв от 1500 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ. При съобразяване тежестта на конкретното нарушение, целите на наказанието и отражението му върху наказаното лице, наложената с обжалваното НП имуществена санкция в размер на 1700 лв. се явява незаконосъобразно определена. Последното води до материална незаконосъобразност на обжалваното НП, която е налагала отмяната, а не потвърждаването с обжалваното решение. Обжалваното решение следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно, включително в частта му за разноските по делото.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд, в съответствие с изискванията на чл. 222, ал. 1 АПК, обжалваното НП следва да бъде изменено по гореизложените съображения, като наложената имуществена санкция се намали от 1700 лв. на 1500 лв. В случая и с налагане на минималнопредвидения от законодателя размер на имуществената санкция, при съобразяване на чл. 27 ЗАНН, ще бъде постигната целта на закона, посочена в чл. 12 ЗАНН.

При този изход на делото, съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН и двете страни имат право на разноски съразмерно на отхвърлената и уважената част от жалбата. Наказаното дружество претендира за всяка инстанция по 100 лева разноски с оглед платеното от него адвокатско възнаграждение, като съдът констатира, че искане за присъждане на разноски пред въззивния съд дружеството не е правило. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение – съгласно приложения на л. 23 от касационното дело договор за правна защита и съдействие, за касационната инстанция е платено такова в размер на 100 лв., а съобразно размера от 1700 лв. на обжалваната имуществена санкция, минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 470 лв. Доколкото касационната жалба е уважена за размер от 200 лв., съответно не е уважена за размер от 1500 лв., то направените от касатора разноски за касационната инстанция са в размер на 100 лв. На ответника дължимият размер на юрисконсултско възнаграждение е 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразно уважената част на жалбата, на касатора следва да се възстановят разноски в размер на 11,76 лв., а съобразно отхвърлената част на ответника се дължат разноски в размер на 141,18 лв.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 947 от 22.06.2023 г. по АНД № 2122/2023 г. на Районен съд-Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ИЗМЕНЯ издаденото от Директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна НП № 03-013122/23.12.2020 г., като НАМАЛЯВА наложената на „СК-Г“ ЕООД имуществена санкция от 1700 лв. на 1500 лв.

ОСЪЖДА „СК-Г“ ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна , ул. „Г.С.“ № 7 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 141,18 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „СК-Г“ ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна , ул. „Г.С.“ № 7 сумата в размер на 11,76 лв. за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: