№ 275
гр. Габрово, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210100799 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена Б. СТ. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 9 срещу ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК
2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1
за защита от незаконно уволнение.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за
претендираните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Твърди, че в ТП "Държавно горско стопанство - гр. Габрово" работил на
длъжността "горски стражар". На 02.03.2021 г. му била връчена Заповед №
2/01.03.2021 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ му било прекратено
трудовото правоотношение, считано от 02.03.2021 г.
Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение била
незаконосъобразна, поради следните причини:
1. Като основание за издаване на заповедта било посочено експертно решение
№ 253 от зас. № 015 от 22.01.2021 г., издадено от МБАЛ" д-р Тота Венкова"- гр.
Габрово, като било посочено, че не може да изпълнява заеманата длъжност.
Посоченото основание не съществувало. Съгласно текста на цитираното експертно
решение не можел да изпълнява работата за длъжността „техник лесничейство".
Съгласно трудовия му договор работел на длъжност „Горски стражар".
2. Процесната заповед била немотивирана. В нея не били изложени
причините, поради които не можел да изпълнява възложената му работа.
3. В заповедта не била посочена и причината, поради която работодателят не
1
можел да му осигури друга подходяща работа, съгласно заключението на
медицинските органи.
4. При освобождаването му не му била предложена друга работа.
5. Не било установено, че не съществува подходяща за здравословното му
състояние работа, а било посочено само, че работодателят не е определял подходящи
места за трудоустроени при условията на чл. 315 от КТ, тъй като предприятието било
само от 36 човека, което било невярно твърдение. Съществуването на подходяща
работа можела да се установи само от органа издал предписанието - в случая
експертното решение, а не от комисия, назначена от работодателя.
6. При освобождаването му била нарушена разпоредбата на чл.315 от КТ, тъй
като бил член на синдикат Подкрепа и ТП ДГС Габрово имало задължение да определя
работни места за трудоустроени работници и служители. Това негово задължение
произтичало от чл. 22, ал. 1 от Браншовия трудов договор.
7. Оспорва твърдението, че „към настоящия момент работодателят не
разполагал с разкрити незаети щатни места, както и че не е в състояние да предложи
работа, която по трудова функция да е подходяща. В предприятието съществували и
други длъжности, които могъл да изпълнява.
Искането на ищеца е:
1. Да бъде отменена издадената Заповед № 2/01.03.2021 г, с която било
прекратено трудовото му правоотношение, като незаконосъобразна.
2. Да бъде възстановен на предишната работа.
3. Да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 6238
лева. за времето, през което останал без работа поради уволнението, считано от
02.03.2021 г. до 02.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
момента на завеждане на исковата молба до реалното изплащане на сумата.
4. Да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Б. От страна на ответника:
Оспорва исковете, като счита същите за изцяло неоснователни.
Възраженията на ищеца в исковата молба били неоснователни и
необосновани.
1. Към момента на освидетелстване на ищеца от ТЕЛК с дата 22.01.2021г.
същият съгласно Допълнително споразумение 45 от 20.11.2020 г. към ТД 5/28.06.2011г.
вече бил преназначен от длъжност „техник лесничейство" на длъжност „Горски
стражар". С оглед на това изцяло в задълженията на освидетелстваното лице било то да
снабди компетентният орган с актуална информация и документи относто трудовото
си правоотношение. Той изцяло носел отговорност за това дали, кога и какви
документи представя пред здравния органа с оглед вземането на правилно решение от
същия. Това обаче не било от значение и не следвало да се взема в предвид, тъй като
преназначаването на ищеца от длъжност „техник лесничейство" на длъжност „Горски
стражар" било извършено с оглед промяната на Длъжностното разписание на ТП ДГС
Габрово влязло в сила от 19.11.2020г. одобрено от инж. Ц.М. Директор на СЦДП
Габрово. С него била извършена промяна в структурата на предприятието, като
длъжността „техник лесничество" се преименувала в „горски стражар". Същността на
длъжностната се запазвала изцяло, задълженията им били напълно идентични и
непроменени. На практика лицето било преназначено формално на друга длъжност,
2
която като трудови функции била идентична с предходната.
2. Процесната Заповед № 2 от 01.03.2021 г. на Директора на ТП ДГС
ГАБРОВО съдържала необходимите както правни, така и фактически основания.
Същите не си противоречали. Заповедта съдържала и изложени мотиви за причините
довели и даващи основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
ищеца.
3. Основният предмет на дейност на ДГС било изпълнение на
лесоустройствените проекти в държавния горски фонд и на ловоустройствените
проекти в дивечовъдните участъци чрез изброени детайлно дейности в Правилника за
устройството и дейността на държавните горски стопанства. Тези дейности били
специфични и основно свързани с работа на терен, съдържащи задължения с голяма
физическа и психическа натовареност. Щатният състав на ТП ДГС Габрово бил общо
от 36 щ. бр., от тези незаети били 5 бр. на длъжност „лесничей", специалист лесовъд",
„горски стражар" и „шофьор товарен автомобил". С оглед функциите и задълженията
на посочените, то никоя от тях не била подходяща работа, която да може да се
предложи на трудоустроеният служител /с оглед противопоказанията посочени в ТЕЛК
решението/. Това било преценено след становище от СТМ и разгледано и обсъдено от
комисия по трудоустрояване. Преценката била извършена на база налични трудови
характеристики на свободните длъжности, които по своята си същност били почти
идентични по функции и задължения с изпълняваната от ищеца.
4. За ТП ДГС Габрово било утвърдено и действало длъжностно разписание за
общ щат от 36 бр. работни места. С оглед разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КТ, то
предприятието нямало задължението да определя длъжности за трудоустрояване.
5. Позоваването от страна на ищеца на чл.22, ал.1 от Браншовия трудов
договор на работниците в отрасъл „Горско стопанство - Стопанисване" през 2021-
2022г. било неоснователно. Този текст уреждал задължение в срок от един месец от
подписване на КТД страните по договора да определят работни места за
трудоустрояване, които да се заемат от трудоустроени работници и/или служители. В
чл.1 от този договор било регламентирано, че страните признават легитимността си,
като представителни организации в бранша на национално и регионално ниво при
воденето на преговорите и подписването на БКТД и правото на своите членове и
териториални поделения да сключват КТД в ДП, ДГС и ДЛС. С оглед на това, между
ТП ДГС Габрово, като работодател и наличните синдикални организации в
стопанството нямало подписан КТД, който съответно да го задължава да определя
работни места за трудоустрояване въпреки, че щатната численост на стопанството била
под 50 работници и/ или служители, с оглед разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КТ.
6. ТП ДГС Габрово нямало свободни длъжности, чиято трудова функция да е
подходяща за ищеца. Съществуващите свободни длъжности били „лесничей",
„специалист лесовъд", „горски стражар" и „шофьор товарен автомобил". Всички
посочени не можели да бъдат изпълнявани от ищеца, тъй като първите три били
сходни с изпълняваната от него до освидетелстването му с ТЕЛК, а за шьофор на
товарен автомобил се изисквала специална категория правоспособност, която ищецът
не притежавал.
7. След обсъждане и преценка за възможности за предлагане на друга и
подходяща работа на ищеца с оглед наличното ТЕЛК Решение, в което фигурира
болестта и съответните здравни показания и изрично било посочено, че това състояние
поражда невъзможност да изпълнява работата си по трудовото правоотношение, му
3
била представена позицията описана в протокол от 18.02.2021г. на комисията по
трудоустрояване в ТП ДГС Габрово. Същият не възразил и приел с разбиране същата.
Не възниквал спор относно това становище и крайното заключение за липса на
възможност за преместване на друга длъжност в ДСГ Габрово.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и
данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация на претендираните права:
Пред съда са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
2. Обстоятелства от значение за претендираните права:
2.1. Относно исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ:
- трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което
ищецът е имал качеството на работник/служител, а ответникът качеството
работодател;
- длъжността, която ищецът е заемал преди прекратяване на трудовото му
превоотношение;
- че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от ответника
законосъобразно, по причините посочени в заповедта за прекратяването му.
2.2. Относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ - същият е в зависимост от
уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, като от значение са и следните
обстоятелства:
- че ищецът действително е останал след уволнението без работа за
претендирания период от време, като за иска е релевантен шестмесечния срок от
датата на уволнението;
- размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца;
- размерът на обезщетението за претендирания период /но за не повече от шест
месеца след уволнението/, изчислено въз основа на брутното му трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
3. От фактическа страна :
Не е предмет на спор между страните, че ищецът е имал качеството на
работник/служител, а ответникът качеството работодател, като по силата на
Допълнително споразумение 45 от 20.11.2020 г. към ТД 5/28.06.2011г. е бил
преназначен от длъжността „техник лесничейство" на длъжност „Горски стражар".
С експертно решение № 253 от зас.№ 015 от 22.01.2021 г., издадено от ТЕЛК
при МБАЛ "Д-р Тота Венкова"- гр.Габрово ищецът бил преосвидетелстван на 80%
трайно намалена трудоспособност, като било посочено, че са му противопоказни труд
с високи норми, нервно псих. напрежение, интелектуална ангажираност и не може да
4
изпълнява заеманата длъжност, посочена в експертното решение като „техник
лесничейство".
С процесната Заповед № 2/01.03.2021 г., издадена от Директора на
ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО –
ГАБРОВО” /ТП ДГС-Габрово/ било прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ. Като основание за прекратяването му работодателят
посочил: „Получено на 11.02.2021 г. Експертно решение № 0253 от зас. № 315 на
22.01.2021 год. издадено от МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово. Оценка на
работоспособността 80%, трайно намалена работоспособност и без право да изпълнява
заеманата длъжност. Получено Становище от СТМ: Лицето не може да изпълнява
длъжността Горски стражар/ Техник лесничейство. След проведено заседание на
комисията по трудоустрояване в ТП ДГС Габрово се заключи, че лицето не може да
бъде преместено на друга длъжност. Всички работни места по длъжностно разписание
са с противопоказни условия на труд /труд с високи норми, нерво-псих. напрежение и
интелектуална ангажираност/ за лицето, съгласно Експертното решение”.
4. От правна страна:
4.1. Относно законосъобразността на извършеното уволнение със Заповед
№ 2/01.03.2021 г., издадена от Директора на ТП ДГС-Габрово:
Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 325, т. 9 от КТ се състои от три елемента, които трябва да
съществуват кумулативно:
Първият е невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания;
Вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира
болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че това
състояние поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява
точно определена работа по трудовото правоотношение;
Третият елемент е липсата на друга подходяща за здравното състояние на
работника или служителя работа в предприятието. Под "подходяща работа"
се разбира свободна щатна длъжност, която съответства на промененото
здравно състояние на работника или служителя и на квалификационните
изисквания, на които отговаря.
Въпреки, че в посоченото експертно решение не е посочена длъжността, която
заема към момента на освидетелстване ищецът – посочена е предходната му длъжност
„техник лесничейство" вместо длъжността „Горски стражар", на която е преназначен
към момента на освидетелстването му, от показанията на свидетеля К.К.К. е видно, че
новата и старата му длъжност се припокриват напълно като отговорности. Поради
това съдът счита, че относно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са
изпълнени първите две предпоставки, а именно невъзможност на ищеца /служител при
ответното предприятие/ да изпълнява възложената му работа поради болест
/парноидна шизофриния/, довела до трайно намалена работоспособност и заключение
на ТЕЛК относно тези обстоятелства.
Не е налице обаче третата предпоставка за законосъобразно осъществяване на
фактически състав на уволнението, тъй като не е констатирано по законосъобразен
начин преди уволнението липсата на друга подходяща за здравното състояние на
5
работника или служителя работа в предприятието. Видно от приетото по делото
поименно щатно разписание на длъжностите на ТП ДГС – Габрово в сила от
07.01.2021 г., към момента на прекратяване на трудовия договор при ищеца е имало
незаети свободни щатни бройки - „лесничей", „специалист лесовъдство", „горски
стражар" и „шофьор товарен автомобил". Обстоятелството дали длъжностите, за които
има свободни щатни бройки са подходящи за здравословното състояние на ищеца
следва да бъде установено не от работодателя /както е процедирано в процесния
случай, видно от приложения по делото Протокол от 18.02.2021 г. на комисията по
трудоустрояване в ТП ДГС – Габрово/, а от компетентния здравен орган преди
прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за
трудоустрояване /ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г., изм. в ДВ, бр. 111 от 2001 г./ при спор
между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител
относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган,
издал предписанието за трудоустрояване. Такъв спор може да възникне, когато в
решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване,
какъвто е процесният случай. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решения № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г., ІІІ ГО и № 279 от 27.10.2015 г.
по гр. д. № 327/2015 г., IV ГО на ВКС.
Освен посоченото, към момента на уволнението е бил в сила подписания на
22.01.2021 г. Браншов колективен трудов договор /БКТД/, сключен като страна и от
СЕВЕРНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП – ГАБРОВО в качеството
на работодател, от състава на която структура е и ответникът по делото. Съгласно чл.
22 ал. 1 от договора, в едномесечен срок от подписване на КТД страните по договора
се задължават да определят работни места за трудоустрояване, които по предписание
на здравните органи да се заемат от трудоустроени работници и/или служители поради
болест или трудова злополука, или облекчаване на условията на труда за
изпълняваната работа (намалено работно време, забрана за нощен или извънреден
труд, освобождаване от дежурства и т.н.). Тъй като в решението на ТЕЛК не се
съдържа работа за трудоустрояване, то същият орган е следвало да посочи коя от
длъжностите за трудоустрояване е подходяща за ищеца, /или че такава няма с оглед
здравослоното му състояние/. Това не е сторено и поради това не е изпълнен съставът
на уволнението, предвиден в чл. 325, т. 9 от КТ. Съответно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 2/01.03.2021 г., издадена от Директор на ТП ДГС-Габрово
следва да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, а ищецът възстановен на
заеманата длъжност.
Чл.1 от БКТД дава право на своите членове и териториални поделения да
сключват колективни трудови договори /КТД/ в ДП, ДГС и ДЛС, но не вменява такова
задължение. Съответно отсъствието на сключен КТД между ТП ДГС Габрово, като
работодател и синдикалните организации в стопанството не дерогира приложението на
Браншовия КТД.
4.2. Относно иска чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ:
Съгласно посочената разпоредба работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя поради уволнението в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но
за не повече от 6 месеца.
6
Трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от ответника
незаконосъобразно, считано от 02.03.2021 г. и шестмесечният период обхваща
интервала от 02.03.2021 г. до 02.09.2021 г.
В тежест на ищеца е доказването на обстоятелството, че през посочения
период е останал без работа и размерът на обезщетението /което му е указано с
доклада по делото/.
Констатациите, направени от трудовата книжка на ищеца в откритото съдебно
заседание по делото на 02.09.2021 г. са, че след записа за прекратяването на трудовото
му правоотношение със СЦДП към ТП "ДГС" - Габрово на 02.03.2021 година в
трудовата му книжка не са отразени други записвания. Данните и в изисканите от ТД
на НАП В.Търново, офис Габрово справка актуално състояние на всички трудови
договори и справка - данни за осигуряване на ищеца Б. СТ. С. също сочат, че ищецът
след прекратяването на трудовото му правоотношение не е бил страна по последващо
такова. Поради това, съдът приема за доказано безспорно, че ищецът е останала без
работа за шесмесечния период след уволнението си.
Налице са двете комулативни предпоставки за присъждане на обезщетение на
ищеца за претендирания период, предвидени в чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, а именно
уволнението да е незаконно и ищецът да е останал без работа поради уволнението.
Налице е и третата предпоставка предвидена съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от
КТ, а именно периодът за който се претендира обезщетението да е в 6-месечния период
след уволнението.
Относно размера на обезщетението за претендирания период: Съгласно
разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ месечното обезщетение се определя в размер на
брутното трудово възнаграждение. Съгласно трайната съдебна практика
обезщетението се определя въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение
за последния отработен пълен работен месец на работника/служителя, включващо
възнагражденията, имащи траен характер. Видно от извършената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, последният пълен отработен месец на ищеца е месец септември
2020 г., за който е получил основно трудово възнаграждание в размер на 770 лева и
допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и трудов стаж в размер
на 269,50 лева. Допълнителното трудово възнаграждание за придобит трудов стаж и
професионален опит представлява допълнително възнаграждение с постоянен
характер, поради което следва да бъде включено в брутното трудово възнаграждение
на ищеца, което с оглед посоченото е в размер на 1039,50 лева. Въз основа на него
следва да бъде изчислено обезщетението му за шестмесечния период, което е в размер
на 6241,73 лева и в този размер то следва да му бъде присъдено. Изискуемостта му
обаче настъпва след изтичане на шестмесечния период и поради това претендираната
законна лихва върху обезещетението следва да бъде присъдена от 03.09.2021 г., а не от
датата на завеждене на исковата молба.
7
5. Такси и разноски:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на РС-
Габрово държавна такса в общ размер на 349,67 лева, от която по 50 лева по двата
неоценяеми иска и 249,67 лева върху оценяемия такъв.
От страна на ищеца се претендират и са направени 650 лева разноски за
адвокатски хонорар, които с оглед уважаването на исковете следва да му бъдат
присъдени.
По делото са направени от бюджетната сметка на съда и разноски в размер на
160 лева за съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на ищеца, който е
освободен от такси и разноски по производството, на осн. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК. Тъй
като експертизата изяснява делото, съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК разноските за нея
следва да бъдат възложени на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Б. СТ. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. ********* № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 3 извършено със ЗАПОВЕД №
2/01.03.2021 г., издадена от Директор на ТП ДГС-Габрово, за НЕЗАКОННО и го
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б. СТ. С. , с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „Горски стражар" в ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
"ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ.
След влизане на решението в сила на Б. СТ. С., с ЕГН ********** да се
изпрати съобщение за правата му по чл. 345 от КТ.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б. СТ. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 3 сумата 6241,73
лева (шест хиляди двеста четиридесет и един лева и 73 ст.), представляваща
обезщетение за шестмесечния период след прекратяване на трудовото
правоотношение, през който е останал без работа поради уволнението, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на
8
управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово сумата 349,67 лева
/триста четиридесет и девет лева и 67 ст./ - държавна такса върху уважените искове,
на основание чл. 71 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово сумата 160,00 лева
/сто и шестдесет лева лева и 00 ст./ - разноски от бюдежета на съда, на основание чл.
78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б. СТ. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 3 сумата 650,00 /
шестстотин и петдесет лева и 00 ст./ разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9