№ 94
гр. С., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500413 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Г. К. Г. от с. П. против решение № 260215 от 04.12.2020
г., постановено по гражданско дело № 604/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което
съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на „А.К.П.В.” ООД, гр. С. към ответника, за
които е издадена заповед № 891/01.11.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. дело № 1032/2017 год. по описа на РС-Костинброд, както следва: за
сумата 602,41 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по цедиран договор
за заем № 2192781 от 25.11.2014 г. и за сумата 87,06 лв. - обезщетение за забава за периода
21.04.2015 год. – 01.11.2017 год. Поради частично оттегляне на първоначалната искова
претенция на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК за заплащане на сумата 11,69 лв. – договорна
лихва за периода 02.12.2014 год. – 21.04.2015 год., на сумата 248 лв. – неустойка по договора
и обезщетение за забава върху главницата за периода 21.04.2015 год. – 01.11.2017 год. за
разликата над 87,06 лв., производството в тази част е прекратено от районния съд с
определение от 09.11.2020 год. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата 1260 лева, представляваща направени в исковото и заповедното производство
разноски. Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия преди датата на връчване на препис от исковата
молба, с която са предявени исковете по чл. 422 от ГПК.
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява
становище за нейната неоснователност.
Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не следва да се възпроизвежда фактическата обстановка, която е подробно
установена в мотивите на обжалваното решение.
При разглеждане на делото пред въззивната инстанция не са събрани нови
доказателства.
Предявеният главен иск е за установяване съществуването на вземане в размер на
сумата 602,41 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по цедиран договор
за заем № 2192781 от 25.11.2014 г., сключен между „И.А.М.“ АД, гр. С. и ответника, което
вземане е било прехвърлено от „И.А.М.“ АД на „А.К.П.В.” ООД с договор за цесия /рамков
договор от 30.01.2017 год./, видно от приложение № 1 към договора от 01.09.2017 год..;
сумата 11,69 лв. – договорна лихва за периода 02.12.2014 год. – 21.04.2015 год.; за сумата
150,37 лв. - обезщетение за забава за периода 21.04.2015 год. – 24.10.2017 год., сумата 248
лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2017 год. –
датата на подаване на заявлението до съда, до окончателното изплащане. По този иск в
тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяния договор за кредит между „И.А.М.“ АД
и ответника за претендираната сума, както и надлежното прехвърляне на това вземане на
„А.К.П.В.” ООД.
Съдът намира, че в конкретния случай съществуването на договорни отношения между
„И.А.М.“ АД и ответника се доказва от представения по делото договор за паричен заем №
2192781 от 25.11.2014 г., с който дружеството е предоставило на Г. К. Г. сумата 2 000 лева за
срок до 21.04.2015 год., с годишен лихвен процент в размер на 40,00 %. Видно от
представения договор за проджба на вземания от 30.01.2017 год., потвърждение за
извършената цесия и двустранно подписано Приложение № 1/01.09.2017 год. кредиторът е
прехвърлил на ищеца в настоящото производство всички вземания, произтичащи от
договори за кредит, конкретизирани в приложение № 1 към договора, където фигурира и
процесното вземане. Размерът на непогасените суми не е оспорен от ответника. В тежест на
кредитополучателя-ответник е да докаже надлежно изпълнение на поетото с договора за
кредит задължение – нещо, което същият не е направил. По подадено от цесионера
заявление е издадена заповед № 891/01.11.2017 год. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 1032/2017 год. по описа на РС-Костинброд. На основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането
си, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Настоящата искова молба по чл. 422 от ГПК е подадена на 02.07.2018 год. по
куриер в законоустановения срок от съобщението /последното е получено от заявителя на
30.05.2018 год./.
Неоснователни са възраженията на ответника за липсата на надлежно уведомяване за
2
цесията. Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия
състав на договора и е ирелевантно за пораждане на правни последици между страните по
него (арг. от Калайджиев А. „Облигационно право. Обща част”, трето издание, изд. „Сиби”,
2005г., стр. 490). Със сключването му вземането преминава в патримониума на цесионера,
без да са необходими допълнителни волеизявления, правни или фактически действия.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД стабилизира правата в лицето на цесионера и след
получаването му длъжникът не може да изпълни валидно другиму. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.
Законът предвижда задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, като
няма пречка да упълномощи цесионера за това. До момента на уведомяването длъжникът
има право да откаже да плати на всяко лице, което е различно от първоначалния му
кредитор (вкл. и на цесионера), тъй като за всяко трето лице по договора за цесия (т.е. вкл. и
за длъжника), титуляр на вземането остава цедентът. В конкретния казус, обаче, се доказа по
несъмнен начин, че ответникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от
исковата молба. По делото е доказано както съществуването на процесното вземане, така и
прехвърлянето му в патримониума на ищеца. По така изложените съображения, както и
тези, съдържащи се в решението на районния съд, които настоящият състав споделя изцяло
и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени за посочените по-горе суми.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260215 от 04.12.2020 г., постановено по гражданско
дело № 604/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3