Р
Е Ш Е Н И Е № 272
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин
16.11.2020 год.
Видински районен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мариела Йосифова
при секретаря
К.Илиева, като се запозна с докладваното от съдията Йосифова АНД № 887/20г. по
описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №26-0000307/18.02.2020г. издадено от директор РД „АА“ гр. Враца, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП , чл. 189
ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН,
с което на С.С. *** за нарушение на чл.36 &.1 т.(ii) от Регламент (ЕС) №165/2014г. на основание чл. 93в ал.17 т. 2 от
ЗАвПр е наложено наказание Глоба в размер на 1500 лева .
Жалбоподателят
редовно и своевременно уведомен на посочения от него адрес, се не явява и не се представлява. От същия са получени писмени бележки по
съществото на делото.
За АНО представител не се явява .
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите
реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Видинският районен съд след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 22.06.2020 г. инспектор при РД „АА“ гр. Враца – С.Г. е съставил АУАН на жалбоподателя , за това , че на същата дата , около 00.05 часа на гл. Път Е79 е
управлявал товарен автомобил МАН ТГЛ12.210БЛ с ег. № СВ2100МВ, като
извършва обществен международен превоз на товари по маршрут
България – Франция , съгласно ЧМР от 20.06.2020г./групаж/, като
при проверката е констатирано , че водача на ПС, оборудвано с дигитален
тахограф не представя записи от картата на водача за периода 14.45 ч. на
13.06.20г. до 12.17ч. на 21.06.20г.
Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя Г. , както и писмените доказателства ,
приобщени към делото. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали,
тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
В този смисъл са показанията и на св. К. –
свидетел по констатиране на нарушението и съставяне на АУАН , които
кореспондират изцяло с показанията на св. Г.. Същият установява , че
жалбоподателя действително е представил и друг документ, но не и Удостоверение
за дейности сочещо , че водача е в платен годишен отпуск , в болничен или , че
е управлявал МПС извън обхвата на Регламент 561/2006г. Такъв документ не се
представи и в хода на съдебното следствие.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка
и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата
за неоснователна, като съображенията за това са следните:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение са спазени
всички правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Съдът намира, че акта за установяване на
административно нарушение отговаря на всички формални изисквания на чл. 42 от ЗАНН, има необходимото по закон съдържание, подписан е от лицата посочени в чл.
43, ал.1 от ЗАНН. При установяване на нарушението са спазени всички процесуални
правила, и правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем.
На се
установиха и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от
наказващия орган при издаване на наказателното постановление. От обективна
страна признаците на състава на нарушението са описани в оспорения акт, както и
обстоятелствата, при които то е извършено. Издаденото наказателно постановление
отговаря на формалните изисквания на чл. 57 от ЗАНН и при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Установено е
по несъмнен начин в производството, че жалбоподателя е извършил нарушенията, за които е санкциониран, което се доказва и от разпита на свидетеля и приложените доказателства.
От субективна страна е действал при
форма на вина - пряк умисъл, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на
деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Административно наказващия орган правилно е
определил по вид и размер, наказанието,
наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление.
С оглед
гореизложеното Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, поради което и на
основание чл. 63, ал.1, пр. І-во от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000307/18.02.2020г. издадено от директор РД „АА“ гр. Враца, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП , чл. 189
ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН,
с което на С.С. *** за нарушение на чл.36 &.1 т.(ii) от Регламент (ЕС) №165/2014г. на основание чл. 93в ал.17 т. 2 от
ЗАвПр е наложено наказание Глоба в размер на 1500 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване от страните в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено пред
Административен съд гр. Видин.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: