Разпореждане по дело №354/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 154/16.11.2009 г., постановено по гр. д. № 144/2009 г., Момчилградският районен съд е осъдил Е. Х. Д. от гр. .М да заплати на Г. С. М. от с. Б., общ. Кърджали сумата в размер общо на 4074.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в следствие престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ал. 1 вр. чл. 84 ал. З от ЗЗД, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата част до пълния му размер. С решението са присъдени държавна такса и разноски.

Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер, е останал жалбодателят Г. М., който го атакува като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага съображения за това, че съдът правилно приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като тази вина се предполага до доказване на противното, както и че по делото са събрани безспорни доказателства, че жалбодателят понесъл неимуществени вреди вследствие на виновното поведение на ответника, който му причинил две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК- счупване на долна челюст и избиване на първи долен ляв зъб. Присъденото обезщетение в размер на 2000 лв. било занижено с оглед броя на нанесените средни телесни увреждания и съдът нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като не определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Моли да се отмени частично атакуваното решение като ответникът бъде осъден да заплати на жалбодателя пълния размер на претендираната сума за неимуществени вреди за причинените му болки и страдания, вследствие на нанесените му средни телесни повреди, ведно със законна лихва върху общата дължима сума, считано от датата на увреждането 13.02.2009 г. Претендира разноски. Не сочи нови доказателства.

Недоволен от решението в частта, с която исковете са уважени, е останал и жалбодателят Е. Д., който го атакува като необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно установил причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на извършено деяние по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Счита, че не били събрани каквито и да е доказателства за това, че извършеното лечение на Г. М. е пряк и непосредствен резултат от извършеното деяние. Освен това, въпреки установените пороци в представените като доказателства два броя фактури с № 10/01.06.2009 г. и № 11/02.06.2009 г., както и амбулаторен лист № 173/25.03.2009 г., съдът ги кредитирал и въз основа на тях присъдил обезщетение за причинени имуществени вреди. Будел подозрение факта, че фактурите били издадени в различни дни и на името на М. Г. С.. Съдът неправилно отхвърлил и тезата за наличие на съпричиняване от страна на ищеца с мотива, че не било установено укоримо поведение на пострадалия. Съдът неправилно не приел показанията на свидетеля Б. К. като неотносими към спора. Освен това счита, с оглед събраните по делото доказателства, че размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди бил завишен, макар по делото да било установено, че протекъл нормален оздравителен процес без каквито и да е усложнения, налагащи допълнително лечение. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло иска за имуществени вреди като недопустим, а ако се прецени, че е допустим- като неоснователен и недоказан, а иска за неимуществени вреди се уважи по справедливост като размера бъде намален поради съпричиняване.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадените жалби, констатира:

Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването и са допустими. Разгледани по същество, частично основателна е жалбата на Г. С. М., а тази на Е. Х. Д. е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД с цена 8074.50 лв., от които 2074.50 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2009 г. и 6000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2009 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 13.02.2009 г. около 22 ч. в гр. Момчилград причинил на ищеца средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на долна челюст и избиване на първи долен ляв зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. За това престъпление му било наложено наказание „пробация" с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от осем месеца, с одобрено от съда споразумение с определение от 14.05.2009 г. по НОХД № 109/2009 г. по описа на Районен съд- Момчилград. Ищецът твърди, че на посочена дата бил в хотелски комплекс „Конака" в гр. Момчилград и около 22 ч. напуснал дискотеката. Бил застанал на пътя, за да чака автомобил, който да го отведе в гр. Кърджали. Покрай него минал брата на ответника, с когото разменили реплики и в този момент към ‗ях се приближил ответника и без повод му бил нанесъл удар с глава в лицето. Вследствие на удара почувствал силна болка, притъмняло му, от устата му потекла кръв и тъй като се изплашил от последващ удар, побягнал из полето. След това дошли намиращи се на близо полицаи, на които обяснил случилото се и бил отведен в ЦСМП в гр. Момчилград, където констатирали, че има счупена челюст и избит зъб, и бил насочен към ЦСМП в гр. Кърджали. Лекувал се при д- р Стайков в периода 14.02.2009 г. до 24.03.2009 г. и в продължение на 40 дни не посещавал учебни занятия. В периода на лечение му били извършени стоматологични манипулации- шиниране и релуксиране на четири зъба, в областта на фронта на стойност 890 лв., както и обработка на устна лигавица, рехабилитация и миогимнастика на стойност 1184.50 лв. Или общата стойност на лечението му при стоматолог възлизала на сумата в размер на 2074.50 лв., за което му били издадени фактури с № 11/02.06.2009 г. и фактура с № 10/01.06.2009 г., ведно с касови бележки към всяка от тях. От уврежданията продължавал да търпи силни болки и страдания, имал затруднения с дъвченето и говоренето, чувствал силно главоболие и главозамайване, изпитвал силни болки в челюстта и главата, не можел пълноценно да участва в учебния процес, дългото отсъствие от учебни занятия понижило успеха му.

От приложеното като доказателство по делото НОХД № 109/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че с протоколно определение от 14.05.2009 г. било одобрено споразумение на основание чл. 382 ал. 7 и чл. 384 ал. 3 от НПК, с което Е. Х. Д. от гр. Момчилград бил признат за виновен в това, че на 13.02.2009 г. около 22 ч. в гр. Момчилград причинил на Г. С. М. от с. Б., общ. Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст и избиване на първи долен ляв зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 б."б" от НК, във вр. чл. 42а т. 1 и т. 2 от НК му било наложено наказание „пробация".

По делото са представени амбулаторен лист № 173/25.03.2009 г., Фактура № 10/01.06.2009 г., издадена от д- р Стайко Стайков на М. Г. С. от с. Б., ведно с касова бележка № 17/01.06.2009 г. на получател с ЕГН * за извършено шиниране и релуксиране на четири зъба в областта на фронта, на обща стойност 890 лв., както и фактура № 11/02.06.2009 г., издадена от д- р Стайко Стайков на М. Г. С. от с. Б., ведно с касова бележка № 18/02.06.2009 г. на получател с ЕГН * за извършена обработка на устната лигавица, за 57 броя рехабилитация и миогимнастика на стойност за 50 броя /на посещение/ на обща стойност 1184.50 лв.

Видно от удостоверение изх. № 497/03.06.2009 г., издадено от СОУ ”Йордан Йовков" гр. Кърджали, Г. С. М. бил редовен ученик през учебната 2008/2009 г., и не е посещавал учебните занятия за периода от 14.02.2009 г.- 24.03.2009 г.,за което представил медицински документи.

От приложеното наказателно дело и показанията на разпитаните по делото свидетели С.И.- майка на ищеца, Х.К., Л. А. и д- р С.С. се установява, че ответникът причинил на ищеца две средни телесни повреди. Това наложило ищецът в продължение на два месеца да се лекува при св. д- р Стайков, била му шинирана челюстта, изпитвал болки и страдания, бил на болкоуспокояващи инжекции, направени му били множество манипулации, не можел да спи и да се храни, продължително време отсъствал от училище. И понастоящем ищецът все още имал оплаквания, не бил спокоен.Св. д- р С.С., който лекувал ищеца, обяснява, че лечението било проведено на два етапа- спешен, при който били върнати на мястото четири избити зъба на пострадалия, счупената му челюст била шинирана и стабилизирана за около 40 дена. След това бил извършена лечебно- рехабилитаторска част, която се изразявала в ежедневни процедури, които включвали хигиенизиране на лигавицата. След махането на шините били извършени и редица процедури, свързани със създаване на артикулация и нормализиране на дъвкателната дейност- ежедневни гимнастики на мускулатурата. Свидетелят твърди също, че всички извършени манипулации били осчетоводени от него, на база на отразеното в амбулаторния лист, издал и фактури, ведно с касови бележки.

Показанията на св. Б.К. касаят време, преди възникването на инцидента между ищеца и ответника, и не променят направените по- горе изводи.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема предявения иск за неимуществени вреди основателен и доказан, но завишен по размер. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, което съгласно разпоредбите на чл. 383 ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда. Поради това и с оглед одобреното споразумение по НОХД № 109/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд, по силата на което ответникът по настоящия иск е бил признат за виновен в това, че е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст и избиване на първи долен ляв зъб, довело да трайно затруднение на дъвченето и говореното, следва да се приеме, че ответникът е извършил спрямо ищеца по иска противоправно деяние. На ищеца в резултат на противоправното поведение на ответника, който е действал виновно, е била причинена средна телесна повреда, чийто вид, брой, характер и тежест са установени. Поради факта на увреждането, ищецът е претърпял болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. В случая безспорно е установено противоправно и виновно поведение на ответника по иска. Установена е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца, и настъпилите вреди. С оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид характера и степента на получените увреждания на ищеца- по същество са му били причинени две средни телесни повреди- счупване на челюст и избиване на зъб, продължителността на претърпените болки, страданията и неудобствата, съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера общо на 4000 лв., от които 3000 лв. за счупването на долната челюст и 1000 лв. за избиване на първи долен ляв зъб. Следва поради това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждането. В останалата част до пълния размер иска следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата от 2000 лв. до 4000 лв. е постановил неправилно решение в тази част, в която следва да се отмени и се постанови друго решение по същество, с което иска за неимуществени вреди се уважи и за разликата от 2000 лв. до 4000 лв. В останалата част решението относно неимуществените вреди като правилно следва да се потвърди.

С оглед изложеното по- горе и приложените по делото амбулаторен лист и два броя фактури, ведно с касови бележки, съдът приема, че и иска за имуществени вреди е основателен и доказан в пълен размер. Причинените увреждания на ищеца са наложили оказването на медицинска помощ от стоматолог и той е получил такава. За периода от 14.02.2009 г. до 24.03.2009 г. на същия са били извършени редица манипулации от свидетеля д-р С., за което бил издаден амбулаторен лист № 173/25.03.2009 г. и за които ищецът е заплатил, видно от издадените две фактури, ведно с касови бележки към тях, за сумата общо в размер на 2074.50 лв. Поради това, сумата, заплатена от ищеца, се явява имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането му, поради което същата следва да му бъде заплатена от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.02.2009 г., до окончателното й изплащане. Като е направил същите изводи, първонстанционният съд е постановил правилно решение в тази му част, което следва да се потвърди.

Довода на пълномощника на ответника по исковете, че и пострадалият е допринесъл за настъпването на резултата е несъстоятелен като неподкрепен с каквито и да е доказателства, и не следва да се уважава, респ.не е налице хипотезата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, обуславяща намаляването на размера на определеното обезщетение.

Относно направения във въззивната жалба от пълномощника на Е. Д. довод във връзка с приложените по делото фактури, какъвто е бил направен и пред първоинстанционния съд, тази инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд в тази им част и препраща към същите. Действително е налице разместване при изписването на имената на получателя в приложените по делото две фактури и в амбулаторния лист като е записано името М. Г. С.. Изхождайки обаче от издадените към фактурите касови бележки, в които е отразен единния граждански номер на ищеца, следва да се приеме, че се касае до фактури, издадени именно за извършени манипулации на ищеца по делото.

Тази инстанция констатира, че неправилно и в нарушение на изискванията на ГПК, в мотивите на първоинстанционното решение, съдът е обсъждал и кредитирал заключение на вещото лице д- р Маринов по назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 75/2009 г., както и показания на същия в с. з., без по делото да е било изслушвано това вещо лице, съгласно изискванията на чл. 200 от ГПК. Това нарушение обаче, не се отразява на правилността на решението относно основателността на предявените искове по изложените по- горе съображения.

При този изход на делото следва Е. Х. Д. да заплати на Г. С. М. разноски по делото за тази инстанция съразмерно уважената част на иска в размер на 209.75 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса върху уважената част от иска в размер на 80 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 и чл. 272 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 154/16.11.2009 г., постановено по гр. д. № 144/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. С. М. с ЕГН * с постоянен адрес с. Б., № х, общ. К. против Е. Х. Д. с ЕГН *, с постоянен адрес гр. М., ул. "И." № хх иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за разликата от 2000 лв. до 4000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е. Х. Д. с ЕГН *, с постоянен адрес гр. М., ул. "И." № хх да заплати на Г. С. М. с ЕГН *, с постоянен адрес с. Б., № х, общ. К. и разликата от 2000 лв. до 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени на 13.02.2009 г. от престъпление по чл. 129 от НК неимуществени вреди на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2009 г.- датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за тази инстанция в размер на 209.75 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 80 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/