№ 5743
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507492 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6363 от 24.04.2023 г. по гр.д. № 48013/2022 г. по описа на СРС, 53
с-в са отхвърлени в една част предявените от „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския
и фирмен регистър под №*******, чрез „БНП П.П..Ф.с“ С.А., клон България, ЕИК
*******, гр. София, ж.к. *******, Бизнес парк София, сгр. 14, срещу Н. В. В., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с
чл. 9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
С постановеното решение съдът е признал за установено, че Н. В. В., ЕГН
********** дължи на БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под
№*******, чрез „БНП П.П..Ф.с“ С.А., клон България, ЕИК *******, гр. София, ж.к.
*******, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата от 5342,64 лв., непогасена главница по
договор за потребителски кредит № PLUS- 17380242/21.10.2019г., ведно със законната
лихва от 03.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявеният
иск за горницата до пълния предявен размер от 6407,66 лв.; Отхвърлил е предявените
искове от „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №*******,
чрез „БНП П.П..Ф.с“ С.А., клон България, ЕИК *******, гр. София, ж.к. *******,
Бизнес парк София, сгр. 14 срещу Н. В. В., ЕГН **********, за установяване
съществуването на вземане в размер на 5833,26 лв., предсрочно изискуема
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020г. до 16.04.2022г., както и за сумата от
1
1000,77 лв. - обезщетение за забава за периода 05.09.2020г. - 16.04.2022г.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби и от двете
насрещни страни.
В подадената жалба от ищеца „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и
фирмен регистър под №*******, чрез „БНП П.П..Ф.с“ С.А., клон България, ЕИК
******* са изложени доводи за неправилност на постановеното решение;
необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Неправилно, според ищеца, съдът не е изложил мотиви в постановеното
решение, което е довело до постановяване на неправилно решение поради
необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Моли за отмяна на решението на
СРС и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.
На 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП
П.П..Ф.с“ С.А., клон България, ЕИК ******* в полза на Юробанк България АД, ЕИК
******* вписано в ТР по партидата на отчуждителя и на приобретателя.
В своя молба от 18.10.2023 г. правоприемника Юробанк България АД заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна и ответник Н. В. В. в подадения писмен отговор на
въззивната жалба изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат
се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е правилно,
като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са
допуснати процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваната от насрещната страна част като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
В подадената жалба от ответника Н. В. В. са изложени доводи за неправилност
на постановеното решение; необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон. Според ответника правилно с постановеното решение съдът е приел, че
сключения договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК. В този случай,
според указанията на чл.23 ЗПК действително се дължи стойността на чистия актив-
главница по договора, но не на договорно основание, а на извъндоговорно такова. Като
е приел, че сумата се дължи на договорно основание съдът е приложил неправилно
закона и е постановил неправилно решение. След като договора за кредит е
недействителен, то, получената по него сума се дължи по правилата за неоснователно
обогатяване. Доколкото такъв иск не е предявен в производството, присъждане на
сумата – главница на договорно основание е недопустимо. В този смисъл предявените
искове за заплащане на сумите на договорно основание са недопустими. Отправя
искане за отмяна на решението на СРС в частта на уважаване на исковете като
неправилно. Претендира разноски.
В писмен отговор на въззивната жалба ищецът „БНП П.П..Ф.с“ С.А., клон
2
България, ЕИК ******* с правоприемник Юробанк България АД излага становище за
неоснователност на подадената от ответника въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се
добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в
ГПР и липсата на този разход в договора за кредит при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. С оглед това, съдът е приел,
че чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, която се дължи на
кредитора следва да бъде заплатена от кредитополучателя и същата възлиза на сумата
общо 5342,64 лв. С постановеното решение съдът е признал съществуването на това
задължение и е отхвърлил претенцията за разликата над тази сума до сумата 6407,66
лв., доколкото е приел за установено, че ответникът е изплатил на кредитодателя до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция сумата от общо 447,36 лв.
Решението е правилно.
Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства
се установява, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски
кредит № PLUS-16621688/10.12.2018 г. По силата на него кредитодателят „БНП
П.П.Ф.“ С.А. е изпълнил договорното си задължение за предоставяне на сумата от
3
5790,00 лв. по договора чрез превод по банкова сметка на кредитополучателя на
22.10.2019 г. Установява се, че ответникът е платил сума по кредита в общ размер
447,36 лв., а в останалата част задължението не е изпълнено. Общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне е 12987.00лв., платима на 60 броя месечни
вноски, всяка в размер на 216.45лв., като първата е дължима на 5.03.2019г. а
последната на 5.03.2025г., съгласно погасителния план изменен с анекс от 26.05.2020 г.
Уговореният годишен лихвен процент е 28.33%, а годишния процент на разходите е
34.70%. Съгласно сключения между страните договор потребителят се е задължил да
заплати застрахователна премия в размер на 2016,00лв. платима на 60 месечни вноски
по 33.60лв, включени в общата месечна вноска по кредита от 216.45лв. В самия
погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска, кои разходи по
кредита покрива. В договора не е посочено на база на какви разходи се изчислява ГПР.
Чрез приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която
настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че
главницата по кредита е в размер на 6000.00 лв., формирани от 5790,00лв. усвоена сума
и 210,00 лв. такса ангажимент, която се заплаща от кредитополучателя при
усвояването на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.
Сумата по договора била предоставена на ответника на 22.10.2019 г. по банковата му
сметка като била прихваната таксата ангажимент. По кредита е заплатена сума в общ
размер на 447,36 лв.
В посочения размер на ГПР в договора 34,70% не е включена сумата за
застраховка по кредита в размер на 2016 лв. Съгласно заключението ГПР с включен
разход застрахователна премина ще бъде в размер на 41,18%.
Чрез приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, чийто
изводи настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че
общите условия към договора са изписани с шрифт „Garamond” с големина 11 пункта,
като височината на шрифта на изпълва изискването за Times New Roman 12.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
4
размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 34.70
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
сумата за застраховка по кредита, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В случая застрахователната премия представлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл е и даденото
определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, както правилно е отбелязал в своето
решение СРС. Соченият извод се споделя и възприема напълно и от настоящия състав
при разрешаване на процесния спор.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът,
намира че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната
институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.
Поради това, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора.
Доводите на ищеца за необоснованост на постановеното от първата инстанция
решение, съдът намира за неоснователни. Фактическата страна на спора е била
установена от първата инстанция правилно и по идентичен начин се установява и пред
настоящия състав. Съответно, изложените правни изводи са съответни на материалния
закон и по идентичен начин настоящия състав ги възприема и излага в постановеното
решение.
5
Доводите на ответника за неправилно приложение на материалния закон – чл.23
ЗПК, съдът намира за неоснователни. С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 50174 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС е прието, че
предявения по реда на чл. 422 ГПК иск може да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК
до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до
извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Това становище се
възприема от настоящия състав и е приложимо при разрешаване на спора по
настоящето дело. Признаване на задължението – чиста стойност на кредита с оглед
указанията на чл.23 ЗПК може да бъде извършено в производството по чл.422 ГПК.
При така посоченото, изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6363 от 24.04.2023 г. по гр.д. № 48013/2022 г. по
описа на СРС, 53 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6