№ 14280
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110149585 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът К. Я. Д. твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от 3250 лв., със
задължение за връщането му на месечни вноски при уговорена възнаградителна лихва в
размер на 35 % годишно и ГПР в размер на 41,78 %. Поддържа, че по силата на чл. 4 от
договора е поел задължение да предостави едно от посочените в договора обезпечения, като
при непредставянето му дължи неустойка в размер от 1600 лв. разсрочено, заедно с всяка
погасителна месечна вноска. Твърди, че е платил неустойката, но счита, че посочената
договорна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като уговорената
неустойка излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно
обогатяване. Счита, че същата е нищожна и поради противоречие с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като я намира и за неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Ето защо претендира сумата от 726,07 лв. (след допуснато изменение
на иска чрез увеличение на размера му до пълния претендиран размер на вземането с
протоколно определение от 04.07.2023 г.), представляваща платена без основание по
нищожната договорна клауза на чл. 4 от договор за паричен заем № 3268635/09.07.2018 г.
неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът ******* оспорва иска, като счита, че клаузата за неустойка не противоречи на
добрите нрави и не е нищожна, а размерът й не следва да се включва при изчисляване на
ГПР по договора, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
1
потребителя. Намира, че договорът за заем не е нищожен, като в същия е посочен размер на
ГПР, който е фиксиран и не подлежи на промяна, поради което не е необходимо посочване
на механизма на пресмятането му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК за основателността на предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната
сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото.
Между страните не се спори, а и от заключението на ССЕ се установява, че между ******* и
К. Я. Д. е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски заем №
3268635/09.07.2018 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер
от 3250 лв. при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и посочен размер на
годишен процент на разходите от 41,78 %, като е предвидено задължение за връщането му
на 20 двуседмични погасителни вноски в краен срок до 15.04.2019 г. Подписаното
съглашение несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, доколкото е предоставен паричен заем от търговец на физическо лице, което при
сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Съобразно клаузата на чл. 4 от договора е предвидено задължение за заемателя в
определен срок да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчители или банкова
гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение в уговорения срок заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 2279 лв., платима разсрочено заедно с
погасителните вноски по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че подобна уговорка се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
2
нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че ищецът е
погасил по договора цялата главница, както и част от начислената неустойка по чл. 4 в
размер на 726,07 лв. (с плащания в периода 23.07.2018 г. – 30.08.2018 г.). Предвид
установената нищожност на неустоечната клауза платената по нея сума е получена от
ответника при начална липса на основание, поради което се дължи връщането й в посочения
размер. Ето защо, осъдителният иск се явява основателен за пълния предявен размер от
726,07 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната
лихва върху увеличената част – в този смисъл решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. №
2022/2020 г. на I т. о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения
размер от 50 лв. следва да бъде присъдена, считано от 10.09.2022 г. – датата на депозиране
на исковата молба в съда (съобразно диспозитивното начало) до окончателното плащане, а
върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 726,07 лв. (или за сумата от 676,07 лв.) – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски съобразно уважения иск в размер на 50 лв., платена държавна такса, 250 лв.,
депозит за вещо лице, както и възнаграждение за един адвокат (съобразно приложения
списък по чл. 80 ГПК). В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. Предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото платеният от ищеца хонорар по приложения договор за правна
защита и съдействие по конкретното дело от 500 лв. се явява прекомерен и следва да бъде
намален до минималния размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. – 400 лв., т.е. дължимите на ищеца разноски са в общ размер от 700 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *******, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, да заплати на
3
К. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 726,07 лв., представляваща платена без основание по нищожната
договорна клауза на чл. 4 от договор за паричен заем № 3268635/09.07.2018 г. неустойка за
непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева, считано
от 10.09.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане,
както и ведно със законната лихва върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 726,07 лв.
(или за сумата от 676,07 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв., разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4