РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500473 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №45/26.04.2021 год. по т.д.№517/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд,
в частта по исковете предявени от К. Д. К., ЕГН **********, адрес:
гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл. ***, вх. *, ет.*4, ап. ** чрез адвокат Р. С. Р.,
Адвокатска колегия - В. Т., съдебен адрес: гр. С., бул. „Е. Х. Г.“ № **, ет. *,
ап. **, пощенски код **** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43 : Е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на К. Д.
К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, със
съдебен адрес: адвокат Р. С. Р. - гр. С., бул. „Е. Х. Г.“ № **, ет. *, ап. **,
пощенски код ****, сумата от 215 000 лв. /двеста и петнадесет хиляди
лева/, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени
1
вреди-болки и страдания, преживени при пътно-транспортно произшествие
на 12.05.2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от
02.01.2019г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен иска над присъдената сума от 215 000 лева до
претендираната от 450 000 лева, като е отхвърлено и искането за
присъждане на законна лихва за периода 12.05.2018г.- 01.01.2019г.
Е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Б.
М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: адвокат Р. С. Р. - гр. С., бул.
„Е. Х. Г.“ № **, ет. *, ап. **, пощенски код ****, сумата от 1 118,50 лв.
/хиляда сто и осемнадесет лева и петдесет стотинки/, която сума
представлява обезщетение за увреждане при пътно-транспортно
произшествие на 12.05.2018г. на мотоциклет марка Хонда, модел НТ650В
Довил, ДК №А 1540 К и неговото оборудване, ведно със законната лихва за
забава върху сумата от 02.01.2019г. до окончателното и изплащане,
като е отхвърлен иска над присъдената сума от 1 118,50 лева до
претендираната от 4 500 лева, като е отхвърлено и искането за
присъждане на законна лихва за периода 12.05.2018г.- 01.01.2019г.
Е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД. ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Б.
М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: адвокат Р. С. Р. - гр. С., бул.
„Е. Х. Г.“ № **, ет. *, ап. **, пощенски код ****, сумата от 4 051,88 лв.
/четири хиляди петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ -
дължимата сума за направени разходи за лекарства и медицински прегледи
съгласно следните документи: по Фактура № ********** / 14.05.2018г. на
„УМБАЛ Бургас” АД; Фактура № **********/ 03.07.2018г. на „Фрамар 2”
ООД; Фактура № ********** / 10.07.2018г. на „Фрамар 2” ООД; Фискален
бон № 007371 / 21.05.2018г, на ЕТ „ТЕМА - Иван Иванов”; Фискален бон №
0160054 / 05.06.2018г. на „Пегас МС” ООД; Фискален бон № 0006534 /
15.06.2018г. на „Фрамар 2” ООД; Фискален бон № 137154 / 15.06.2018г. на
„Линк 2005” ЕООД; Фискален бон № 014010 / 15.06.2018г. на СМДЛ „Рамус”
ООД; Фискален бон № 214663 / 20.06.2018г. на „Скорпион-03-ДД” ЕООД;
2
Фискален бон № ********* / 16.06.2018г. на „Демос Фарм” ЕООД; Фискален
бон № 214662 / 20.06.2018г. на „Скорпион-03-ДД” ЕООД; Фискален бон №
0006933 / 22.06.2018г. на ,.Фрамар 2” ООД; Фискален бон № 280561 /
29.06.2018г. на „Скорпион-03-ДД” ЕООД; Фискален бон № 215450 /
29.06.2018г. на „Скорпион-03-ДД” ЕООД; Фактура № ********** /
15.10.2018г. на „Медг косервиз” ООД, ведно със законната лихва за забава
върху сумата от 09.10.2019г. до окончателното и изплащане.
Отхвърлени са исковете на К. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к.
„Б. М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** със съдебен адрес: адвокат Р. С. Р. - гр. С.,
бул. „Е. Х. Г.“ № **, ет. *, ап. **, пощенски код **** срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми за увредени вещи при
пътно-транспортно произшествие на 12.05.2018г., както следва: сума в
размер на 700 лв. /седемстотин лева/ за увреждания по предпазна каска
марка / модел Shark, модел RSR2, сума в размер на 624 лв. /шестстотин
двадесет и четири лева/ за увреждания по яке марка / модел A-PRO Flanger и
сума в размер на 330 лв. /триста и тридесет лева/ за увреждания по ботуши
за мотор, ведно със законната лихва за забава върху сумите от датата на
деликта - 12.05.2018г. до датата на окончателното им изплащане
Общо по предявените искове от Г. Ц. К. , ЕГН **********, адрес: гр.
Б., ж. к. „В.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, П. Т. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Б., ж.к. „С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * и К. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б.,
ж.к. „Б. М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** и съдебен адрес за всички: гр. С., бул.
„Е. Х. Г.“ № **, ет. *, ап. **, пощенски код ****:
Е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на Р. С. Р., с личен номер № *, вписан в
Адвокатска колегия - В. Т., сумата 17 200 лв. /седемнадесет хиляди и двеста
лева/, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Осъдено е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сума в размер
3
на 12 977,71 лв. /дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и
седемдесет и една стотинка/, представляваща държавна такса за делото и
сума в размер на 766,84 лв. /седемстотин шестдесет и шест лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски за експертизи,
платени от бюджета на съда.
Осъдени са Г. Ц. К., П. Т. К., и К. Д. К., съдебен адрес за всички: гр. С.,
бул. „Е. Х. Г.“ № **, ет. *, ап. **, пощенски код ****, да заплатят на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
сумата от 3326,75 лв. представляваща направените по делото съдебно-
деловодни разноски съответно на отхвърлената част на исковете, в която
част с последващо определение решението е изменено от 3326, 75 лв. на
1838,47 лв.
1.Постъпила е въззивна жалба от К. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.
Р. Р., срещу решението в частите, с които:
-претенцията на ищеца за неимуществени вреди е отхвърлена за
сумата над 215 000 лв. до претендирания размер от 450 000 лв., ведно със
законната лихва считано от 12.05.2018 год.
-претенцията на ищеца за имуществени вреди по мотоциклета е
отхвърлена за сумата над 1 118,50 лева до претендирания размер от 4
500 лв.
-отхвърлени са претенциите за заплащане на законна лихва върху
присъдените суми, считано от датата на деликта-12.05.2018 год.
-претенцията на ищеца за имуществени вреди за други увредени вещи
/екипировка/ е отхвърлена общо за сумата от 1654 лв., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от датата на деликта - 12.05.2018г. до датата на
окончателното й изплащане.
Въззивникът ищец твърди, че в обжалваните части решението е
неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Изложени са подробни
съображения за допуснати от окръжния съд нарушения. Твърди се, че
окръжният съд въз основа на събраните доказателства правилно е възприел
фактическата обстановка относно деликта, включително за вината и липсата
на съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите за него вредоносните
4
последици, но определеното обезщетение за неимуществени вреди от 215 000
лв. е в занижен размер тъй като не съответства на реално претърпените от
ищеца болки и страдания. Сочи се, че ищецът К. е най-тежко пострадалия от
процесното ПТП, като подробно са описани получените увреждания по
тялото, крайниците и главата, предприетото лечение и резултатите от него.
Сочи се, че при К. е налице дълъг възстановителен процес, който продължава
и към момента. Сочи се, че ищецът все още не може да движи свободно
своето тяло, като при най-лекото движение изпитва постоянни силни болки,
прекарва времето си предимно на легло с пареза на крайниците, неспособен е
да се обслужва сам, изпитва постоянни гадене и отпадналост, при изправяне
му се вие свят, има нарушения на съня, цялостно безпокойство и главоболие,
като прогнозите са, че дори след приключване на продължаващи и към
момента лечения и рехабилитационни процедури ще има сетивни нарушения
и болки за цял живот, както и необходимост от помощни средства при
придвижване. Сочи се, че не е взето предвид, че ищецът е в продължителна
нетрудоспособност и невъзможност да изпълнява професионалните си
задължения, което прекъсва възможността му за нормален живот в най-
активния му житейски период, като не е отчетено и силно влошеното му
психично състояние, свързано с настъпилите промени в семейния живот,
притесненията за бъдещето и ограничените социални контакти, водещи до
силен емоционален срив и депресия. Извършен е анализ на приетите по
делото доказателства относими към определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Оспорени са изводите на съда относно размера на
доказаните вреди по мотоциклета управляван от ищеца към момента на
настъпване на ПТП. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че от него има
запазени части, поради което необосновано не е уважил претенцията в пълния
заявен размер. Възразено е срещу изводите на съда за липсата на
доказателства за стойността на екипировката на ищеца към момента на ПТП.
Твърди се, че доказателствата за тези обстоятелства се съдържат в
заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа
експертиза, поради което в тази част решението е необосновано. Твърди се
неправилно определен начален момент от който се дължи законната лихва
върху претендираните и присъдени суми, като са изложени съображения, че
законните лихви са дължими считано от момента на деликта, а не от по-късен
момент, както е приел окръжния съд. Горепосочените възражения на ищеца
5
са изложени в точки от 1-ва до 6-та от въззивната жалба.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
цялостно уважаване на предявените от ищеца искове с присъждане на пълния
размер на разноските за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД чрез юрисконсулт С.
Изложени са съображения за неоснователност на възраженията по въззивната
жалба на ищеца, както и за завишени размери на присъдените от окръжния
съд обезщетения за неимуществени вреди, за имуществени вреди по мотора и
за лечение – до определени части, съгласно депозирана от застрахователя
насрещна въззивна жалба. Посочено е, че жалбата на ищеца съдържа искане
за изменение на решението в частта за разноските, което е извън въззивното
производство. Направено е искане за оставяне на жалбата на ищеца без
уважение и за присъждане на съдебните разноски.
2.Постъпила е насрещна въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД-София, чрез юрисконсулт С. срещу
решението в частите, с които:
-претенцията на ищеца за неимуществени вреди е уважена за размера
над 172 000 лв. до присъдения размер от 215 000 лв.
- претенцията за имуществени вреди по мотоциклета е уважена за
сумата над 894,80 лв. до присъдения размер от 1118,5 лв.
-претенцията за имуществени вреди за разходи за лечение е уважена за
размера над 3241,5 лв. до присъдения размер от 4051,88 лв.
Въззивникът ответник твърди, че в обжалваните части решението е
неправилно и незаконосъобразно. Изложени са възражения относно приетия
от окръжния съд механизъм на ПТП, като се твърди, че необосновано
окръжният съд не е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца. Твърди се, че скоростта, с която се е движел ищеца е била
несъобразена с пътната обстановка, че не е била спазена необходимата
дистанция с автомобила пред него, поради което не е успял да предотврати
настъпването на ПТП, а е можел да го направи тъй като е имал достатъчно
време за реакция и отклоняваща маневра. Твърди се, че съдът е следвало да
отчете съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 20%. Не са
6
оспорени травматичните увреждания сочени от ищеца, както и
обстоятелството, че той е най-пострадал от процесното ПТП, но се сочи, че
промените в личния и професионалния живот на ищеца нямат пряко
отношение към размера на неимуществените вреди. Сочи се, че както
неимуществените, така и имуществените вреди претърпени от ищеца следва
да се редуцират съобразно приноса му за настъпване на вредоносните
последици, поради което следва да бъдат намалени до сочените в насрещната
въззивна жалба размери. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части, за частично отхвърляне на ищцовите претенции над
горепосочените до присъдените размери и за присъждане на разноските по
делото, включително на юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок е постъпил отговор от К. Д. К., ЕГН **********, чрез
адв. Р. Р., с който насрещната въззивна жалба е оспорена. Изложени са
подробни съображения чрез анализ на фактите и обстоятелствата
установяващи механизма на ПТП, уврежданията, лечението и протичането на
възстановителния период при ищеца, като е оспорено възражението на
ответника за допуснато съпричиняване. Оспорени са исканията за намаляване
на присъдените от окръжния съд обезщетения, както поради твърдяното
съпричиняване, така и поради наведени обстоятелства сочещи, че
претенциите на ищеца следва да бъдат уважени в пълен размер. Твърди се
наличие на нови и нововъзникнали факти и обстоятелства за състоянието и
лечението на ищеца, във връзка с което с отговора и с допълнение към него са
представени доказателства по опис, като документите на турски език са
придружени от съответен превод на български език. Направено е искане за
приемането им като доказателства по делото, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска помощ.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
В открито съдебно заседание, на осн. чл.266, ал.2, т.1 и 2 от ГПК,
въззивният съд е приел представените с отговора на въззивника- ищец
писмени доказателства.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове за имуществени и неимуществени
вреди с правни основания чл.493, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ и по претенции за
7
законни лихви.
С определение № 294/16.09.2021 год., настоящият съд е прекратил
първоначално образуваното въззивно производство и е върнал делото на
Бургаския окръжен съд за произнасяне по молбата с правно основание чл.248
от ГПК обективирана в т.7 от въззивната жалба на ищеца. С влязло в сила
определение № 261577/30.09.2021 год. по т.д.№517/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е изменено решението в частта за присъдените в
полза на ответника разноски, като вместо разноски от 3326,75 лв. в полза на
ответника и в тежест на ищците са присъдени разноски в размер на 1838,47
лв.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред въззивния съд е висящо по исковата претенция на
ищеца К. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл. ***, вх. *, ет.
*, ап. ** за осъждане на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да му заплати обезщетение за вреди от ПТП
станало на 12.05.2018 год., причинено по вина на водач, чиято отговорност е
застрахована при ответника по делото, а именно:
-обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания поради получени в резултат на ПТП физически и психически
травми и телесни увреждания, над неоспорения от ответника размер от
172 000 лв. до претендирания размер от 450 000 лв.
- обезщетение за имуществени вреди по мотоциклета на ищеца, над
оспорения от ответника размер от 894,80 лв. до претендирания размер от 4
500 лв.
-обезщетение за имуществени вреди за разходи на лечението на
ищеца за сумата над оспорения от ответника размер от 3241,50 лв. до
размера от 4051,88 лв.
-обезщетение за имуществени вреди за други увредени вещи
/екипировка/ общо за сумата от 1654 лв.,
-за заплащане на законна лихва върху присъдените от
8
първоинстанционния съд суми и върху претендираните за плащане суми,
считано от датата на деликта-12.05.2018 год. до окончателното изплащане
на сумите.
По предмета на спора пред настоящия съд, от направените пред
окръжния съд възражения ответникът поддържа възраженията си за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 20%, поради
което счита, че определеният от окръжния съд размер на обезщетения следва
да бъде намален след отчитане на съпричиняването.
Пред първоинстанционния съд страните са ангажирани доказателства и
са направили искания за присъждане на съдебните разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната му
част. При преценката на правилността на решението въззивният съд е
обвързан от посоченото в жалбата.
Решението е постановено от законен съдебен състав, в съответната
форма при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваната част е допустимо, като постановено по
допустими искове, за който се установи, че са предявени след като ищецът е
изпълнил задължителната процедура по чл.498 от Кодекса за застраховането.
При преценка на правилността на решението в обжалваната част,
въззивният съд съобрази следното:
Установи се по делото, че на 12.05.2018 год. на път РПМ 1-6, км
426+600, община Стралджа в посока гр.Бургас е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с peг.
№ РА 4833 ВТ рама *, управляван от Г. В. В., и три мотоциклета, както
следва: мотоциклет марка Хонда, модел НТ650В Довил, ДК №А 1540 К,
управляван от К. Д. К., мотоциклет марка Сузуки, модел ЖСХ 1400, ДК №
А 1287 К. управляван от П. Т. К. и мотоциклет марка БМВ, модел Р1150ГС,
ДК № А 0319 К, управляван от Г. Ц. К. Водачът на лек автомобил марка
„Рено", модел „Сценик“ с peг. № РА 4833 ВТ - Г. В. В. е предприел маневра за
завой наляво без да се убеди, че в това време покрай него не минава друго
превозно средство, като в резултат на това противоправно поведение и в
нарушение на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е предизвикал ПТП с
9
негово участие и с участието на водачите на трите мотоциклета.
Съгласно влязлата в сила част от решението и обвързващите страните
мотиви в тази част, настоящият съд приема за установени твърденията за
извършен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД спрямо ищеца К. К. от лице,
застраховано по валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по делото, чиято отговорност за
причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди в резултат на
ПТП станало на 12.05.2018 год. се покрива от ответния застраховател
съгласно чл. 493, ал. 1, т.1 и т.2 от КЗ, вр. чл.432, ал.1 от КЗ.
За да постанови решението в обжалваната част окръжният съд е приел,
че по спорния въпрос за механизма на ПТП не следва да се кредитира
експертизата на вещото лице Г. /първоначалната единична експертиза на л.362
и сл./. Приел е, че изготвените след това тройна експертиза от вещи лица У.,
Т. и П. – л.591 и сл. и повторна единична експертизи от вещо лице С. – л.736
и сл., проследяват много по-подробно и точно механизма на настъпване на
ПТП, като изследват конкретните следи оставени от всяко едно от МПС-
участвали в произшествието и съответно много по-подробно, конкретно и
обосновано изчисляват скоростта на движение на същите преди и към
момента на настъпване на ПТП.
Горните изводи се споделят от настоящия съд, както по изложените
съображения на първоинстанционния съд, така и поради обстоятелството, че
по заключението на вещо лице Г. не са взети предвид обстоятелства
установени от разпита на разпитания впоследствие свидетел-очевидец на
ПТП Иванов, а заключението на вещо лице Стоянов е дадено след оглед на
трите мотоциклета-участници в ПТП, единият от които е този, управляван от
К. К., какъвто оглед не е извършен от вещо лице Г.
Настоящият съд споделя изводите на окръжния съд за механизма
на ПТП сочещ липса на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца К.К. При обобщаване на обстоятелствата и изводите от
двете кредитирани заключения на техническите експертизи става ясно, че
преди ПТП автомобилът Рено и трите мотоциклета, са се движили в посока от
с. Лозенец към гр. Бургас. Непосредствено преди удара лекият автомобил е
започнал маневра завиване наляво /незабранена маневра на това място/,
предприета в пътно платно, състоящо се от две ленти за двупосочно
10
движение, с прекъсната линия между тях. Когато е предприето завиването
наляво от водача на лекия автомобил, моторът Хонда управляван от К. Д. К. е
бил пръв в редицата от трите мотора, като е изпълнявал маневра
„изпреварване“ и се е намирал в насрещната лента – т.е. в лява лента по
посоката на движение на участниците в ПТП. Втори, но в дясна лента, се е
движел мотор Сузуки, управляван от П. Т. К., трети, също в дясна лента, се е
движел мотор БМВ управляван от Г. Ц. К. Първо се реализирал сблъсък
между лекия автомобил и мотоциклет Сузуки управляван от П. Т. К.
Предприемането на завой наляво от лекия автомобил е било на място без
отбивка за завиване и без път от ляво на пътното платно /съгласно
показанията на свидетеля И. лекият автомобил е искал да завие към
намиращата се от отсрещната страна нива – л.407/ за да се очаква, че може да
се завие в тази посока, поради което предприетата маневра е била
изненадваща за участниците в ПТП. Не е установено по делото автомобилът
Рено да е бил с включен светлинен сигнал „мигач“, за предприетия завой
наляво. Вторият удар е между лекия автомобил и мотоциклет Хонда
управляван от К. Д. К. Към момента на сблъсъка между тях, водачът на
Хонда вече е бил предприел маневра изпреварване и се е намирал в
насрещната лента за движение /лява лента спрямо направлението на
движение на участниците в ПТП/. Третият сблъсък е станал между
мотоциклет БМВ управляван от Г. Ц. К. и мотоциклет Сузуки управляван от
П. Т. К., тъй като след сблъсъка на Сузуки с лекия автомобил, този
мотоциклет е паднал на пътното платно и в него се е блъснал мотоциклет
БМВ. По отношение на скоростите на движение на трите мотоциклета, преди
и по време на ПТП, разликите между заключението на тройната експертиза и
на единичната, извършена от вещо лице С. са несъществени и незначителни.
Същественото е, че изводите и на двете експертизи – тройна и допълнителна
единична, за причините за възникване на ПТП съвпадат.
Както тройната експертиза, така и единичната на вещо лице С. сочат, че
мотоциклет Сузуки управляван от П. Т. К., към момента на ПТП, се е движел
с технически несъобразена скорост, което е изчислена от вещото лице
Стоянов на около 113 км/ч, при разрешена по закон 80 км/ч, а мотоциклет
БМВ управляван от Г. Ц. К. се е движел с намалена дистанция и несъобразена
скорост -106,9 км./ч. при разрешената по закон – 80 км/ч. Експертите сочат,
че причините за ПТП са субективни и зависещи от поведението на
11
водачите на лекия автомобил Рено и на мотоциклетите Сузуки и БМВ, а
именно: водачите на Сузуки и БМВ са управлявали с технически
несъобразена и превишена скорост, а водачът на БМВ е управлявал
мотоциклета и с намалена дистанция, което не му е дало възможност да спре
зад другото превозно средство. Водачът на лекия автомобил Рено, който
преди маневрата „завой наляво“ е следвало да се убеди, че не застрашава
други участници в движението, е имал възможност да възприеме движещия
се зад него в лява лента /поради предприетата маневра изпреварване/
мотоциклет Хонда и да спре в дясна лента за да пропусне изпреварващия
водач. Ако са се движили с разрешената скорост и при спазена дистанция от
страна на водача на БМВ, водачите на Сузуки и БМВ също са имали
възможност да предотвратят ПТП. Този, който при създалата се ситуация е
нямал обективна възможност да предотврати ПТП е водачът на
мотоциклет Хонда – при скоростта му на движение от 69,1 кв.м. и опасна
зона от 55,2 м., водачът на л.а. Рено, който започнал да навлиза в лявата
лента, го е поставил в условията на неизбежен удар. Става ясно, че за всеки
от тримата мотоциклетисти механизмът на ПТП е различен. Горното
обосновава извода до който е стигнал и окръжният съд, че единствено
виновен за ПТП с мотоциклета Хонда е водачът на лекия автомобил
Рено, като не е установено твърдяното съпричиняване от страна на
водача на мотоциклета Хонда. Липсват данни водачът на мотоциклет Хонда
да е допуснал нарушения по ЗДвП или да е имал субективна възможност за
предотвратяване на ПТП. Възраженията на въззивника-ответник срещу
изводите на окръжния съд за липсата на съпричиняване, касаещи технически
характеристики, поради неналичието на специални знания няма как да бъдат
преценени от съдебния състав, но за техническите данни и специализираните
изводи въз основа на тях съдът изцяло кредитира заключенията на вещите
лица. Неоснователно е възражението, че ищецът К. не е съобразил скоростта
си с пътната обстановка и конкретно с промяната на посоката на движение на
лекия автомобил Рено при предприетата от него маневра. Освен, че не се
установи водачът на лекия автомобил да е подал преди маневрата „завой
наляво в посока към нивата“ светлинен сигнал - в този смисъл вещите лица не
потвърждават соченото от свидетеля Б., който е и заинтересован от изхода на
делото поради роднинска връзка по сватовство с водача на лекия автомобил,
че преди маневрата лекият автомобил е бил с подаден ляв мигач. Подаване на
12
светлинен сигнал не се установява и от другия свидетел-очевидец Иванов, но
дори при подаден светлинен сигнал, преди да започне да изпълнява
маневрата, водачът на лекия автомобил Рено е следвало да се убеди, че
съобразно изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, като при всички положения е следвало да извърши
маневрата при съобразяване с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Именно това свое задължение водачът на лекия автомобил не е
изпълнил, а при вече предприета от водача на мотоциклета Хонда маневра -
изпреварване, водачът на лекия автомобил е следвало да изчака и да направи
маневрата след като Хонда приключи с изпреварването. Изпреварването,
предприето от Хонда преди ПТП не е било в нарушение на правилата за
движение по пътищата, и е било обосновано, тъй като при липса на обективни
белези за намеренията на водача на лекия автомобил за завой наляво, и
невъзможността да бъдат направени предположения поради липсата на път
вляво, водачът на Хонда е възприел лекия автомобил Рено единствено като
бавно движещ се в неговата лента автомобил с около 50 км./ч. по път с
разрешена скорост до 80 кв./ч., а не като извършващ маневра „завой наляво“.
Скоростта на мотоциклета Хонда към момента на изпреварването освен, че е
била под максимално разрешената, не се установи да е била несъобразена с
пътната обстановка – ПТП е станало в светлата част на деня при пътни
условия, които не са изисквали допълнително внимание - няма данни за дъжд,
мъгла, намалена видимост или друго.
От свидетелските показания на свидетелката Н. С. – майка на ищеца К.
става ясно, че е разбрала за случилото се на следващия ден след ПТП.
Обадила се снаха й – съпругата на К. /към момента бивша съпруга/. Казала й
само, че К. е в болница. Свидетелката веднага отишла в болницата. Видяла К.
преди операцията. Той не си спомнял нищо, дори не я познал, само крещял от
болка. Операцията за стабилизиране на гръбначния стълб продължила седем
часа, след това К. бил приведен в реанимация и бил 10 дни в кома. След като
излязъл от комата го привели в отделение „неврохирургия“, където престоял
около 40-45 дни. Свидетелката всяка вечер го посещавала - той постоянно
имал нужда от помощ и придружител. През деня помагали приятели и
бившата му съпруга. В този период К. не можел да се движи, бил само на
легло с катетър и памперси и с много силни, изключителни болки, за които не
13
помагали дори успокоителните, които му вливали. Поддържането на
хигиената и храненето били трудни. Той не можел да се обслужва и да се
храни сам. След изписването от болница придвижването му ставало само с
количка. До жилището на 4-ти етаж, го качили ведно с количката, неговите
приятели. Въпреки, че бил изписан от болницата, К. не бил добре. Съпругата
му не искала тяхната дъщеря – дете на * години към този момент, да се
травмира като го вижда в това състояние и се наложило да го настанят в
отделна стая. Около 6-7 месеца К. бил с памперси, на легло. През този период
се подувал коремът му и често викали бърза помощ. Имал силни болки. На
място през ден идвал физиотерапевт и рехабилитатор за раздвижване на
крайниците. К. пиел и множество лекарства. Всичко това довело до състояние
на депресия и нежелание да се храни. Около 8 месеца след инцидента за
първи път станал от леглото до инвалидната количка и до санитарния стол.
Поддържането на хигиена било изключително трудно. Свидетелката
придружавала К. до количката и след това до банята. За къпането помагала и
съпругата на К. Рехабилитаторът посещавал К. в дома му около година след
ПТП. Около година и половина след ПТП го настанили в рехабилитационен
център в гр. Поморие. През юни месец или малко по-рано, на 2019 год. /около
година след ПТП/ били първите опити на К. да се движи без инвалидна
количка, с бастун, но при излизания навън инвалидната количка била винаги в
колата. Започнал да остава без придружител в дома, но имало случаи когато
падал и стоял така докато дойде някой или се случвало да нямало кой да му
помогне за смяна на памперса. Свидетелката сочи, че инцидентът преобърнал
целия живот на сина й. Освен, че изпитвал страх, че цял живот ще остане в
това състояние и не искал да общува с околните, отказвал да се храни и
проявявал депресивни симптоми, случилото се с него повлияло негативно на
отношенията в семейството му. Инцидентът нарушил ангажиментите, които
имал и изпълнявал преди това към съпругата и детето си. След ПТП вече не
можел да работи и да се грижи за тях, не можел да участва в отглеждането на
детето си, дори не можел да си играе с него, а проблемите с потентността
също имали негативно отражение върху семейния му живот. Тази
невъзможност за участие в семейния живот довела до допълнително
психическо страдание за ищеца. Грижите които полагала съпругата му,
включително смяната на памперси и къпане, заличили сексуалното
привличане към него, като в крайна сметка, когато той вече можел да се
14
движи самостоятелно, се стигнало до раздяла между К. и съпругата му и след
това до развод /решението за развода е представено по делото/. Свидетелката
не може да назове точно какви са били причините за раздялата между ищеца
и съпругата му, но инцидентът, според нея, е повлиял раздялата. Това бил
втори тежък удар за психиката на ищеца. От това, което е чула от сина си
свидетелката знае, че той има проблеми с потентността, което според нея го
лишава от възможността да има други деца. Свидетелката сочи, че към
момента на разпита-м.06.2020 год. лявата ръка на К. няма възстановена
държателна способност, въпреки че той може да я свива към себе си и да
събира пръстите. Ищецът е левичар, но се налага да използва дясната си ръка.
Поради проблеми с вестибуларния апарат, ищецът не може да се качва по
вити стълби, а изкачването по невити стълби е трудно и е възможно само ако
не носи тежко. Ходенето е бавно и със замятане на крака. Приятелите на К.
закупили машинка за стабилизиране на ходенето, която му помага предимно
психически за да се чувства по-сигурен при вървене, но и с нея при ходене
той бързо се уморява, като не е в състояние да прави големи преходи. При
изкачване до 4-ти етаж прави почивки на стълбищните площадки, след
преход от 200 метра също трябва да си почива.
От приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза
извършена от вещи лица М., Г. и К., на базата на медицинските документи
приложени по делото и клиничен преглед на ищеца К. се установява, че в
резултат на катастрофата, ищецът К. е приет в УМБАЛ“Бургас“ в деня на
ПТП- 12.05.2018 год., в увредено шоково състояние, с намалени жизнени
показатели. При произшествието той е получил няколко повършностни
травми на тялото с кръвонасядания. Диагностициран е с фрактури по гръдния
седимент на гръбначния стълб, - многофрагментни фрактури на телата на
осми и девети гръден прешлен с малък фрагмент на гръбначно- мозъчния
канал на ниво осми гръден прешлен, гръбначно-мозъчен оток на ниво осми-
десети прешлен, фрактура на артикулиращия израстък на първи поясен
прешлен. На шийния сегмент са установени счупвания на бодилестия
израстък на четвърти шиен прешлен, надлъжни фрактури на същите
израстъци на пети и седми шиийни прешлени, травматична медиална дискова
херния на ниво шести-седми шиен прешлен, оказваща компресия на
гръбначния мозък в шиен отдел, левостранна срединна дискова херния на
ниво шести-седми шиен прешлен, гръбначно- мозъчен оток на четвърти-
15
шести прешлен. На 13.05.2018 год. ищецът е опериран, като е извършена
декомпресия с ламинектомия на ниво осми-девет гръден прешлен,
стабилизираща траспедикуларна фиксация на ниво седми-десети гръден
прешлен. Въпреки проведеното лечение – медикаментозно, оперативно и
рехабилитационно, и вследствие на понесените травми, ищецът има
нарушение на сетивността на крайниците и невъзможност за движение на
леви крайници. Придвижва се с помощта на помощни средства – патерица.
След операцията ищецът е бил в състояние на кома за 10 дни.
При клиничен преглед на ищеца на 23.10.2020 год. /две години и пет
месеца след ПТП/ се установява, че ищецът продължава да се придвижва с
патерица, има ограничаващи движения на лявата ръка с невъзможен захват и
невъзможни фини движения, нестабилна стойка със залитане, изразена
хипотрофия на мускулатурата на ляв горен и долен крайник. Констатирана е
ограничена подвижност на всички стави на ляв долен и горен крайник :
установена е мекотъканна контрактура на ляво рамо, отвеждане на ръката до
50 градуса, разгъване на ръката до 80 градуса и флексия до 40 градуса.
Установени са контрактури на лява лакетна става – флексия от 30 до 70
градуса, вътрешна ротация 80 градуса, външна 20 градуса, на лява гривнена
става – силно ограничени движения и на тазобедрена става- ограничени
движения.
При неврологичен преглед на 24.10.2020 год. /две години и пет месеца
след ПТП/ се установява, че към момента на постъпване в УМБАЛ“Бургас“
непосредствено след ПТП диагнозата на ищеца е счупване на гръбначен
прешлен, закрито. С последващо оперативно лечение под обща анестезия и
ендотрахеарна интубация е извършена ламинектомия и стабилизиращо
траспедикуларис Тх7-10. При постъпването е в тежко общо състояние,
психомоторно възбуден с квадрипареза, по-тежко изразена вляво,
невъзможни активни движения в леви крайници и силно ограничени в десни
крайници, намалена мускулна сила и тонус, без спомен за случилото се.
По повод на вертижен синдром с вегетативни прояви на 22.11.2018 год.
/две години и шест месеца след ПТП/ ищецът е хоспитализиран в отделение
УНГ на УМБАЛ“Бургас“ с окончателна диагноза: лабиринтна дисфункция.
Оплаквания от опасващи болки в гърба и корема, слабост в леви крайници,
болки и стягане в паретичните крайници, затруднена походка, липса на
16
чувствителност за десен крак, пареща болка в двете ръце, невъзможност да си
служи с доминираща за него лява ръка, силно намален слух в ляво ухо, шум в
ушите.
Заключението при неврологичния преглед е спастично-паретична
походка с ляв крак, възможна с помощта на бастун. При Ромберг – стои
разкрачен, нестабилен. Изразена дисметрия при НПП с лява ръка. Спастично
повишен мускулен тонус в леви крайници – средна към тежка степен.
Поликинетични сухожилно-надкостни рефлекси, повече вляво. По-леска
уморяемост на леви крайници. Хипотрофия на мускулус делтоидеус и муск,
трицепс брахи вляво, левостранна химихипестазия, тазово-резервоарни
нарушения, нарушена потентност.
По отношение на ортопедичните травми и неврологичните
усложнения уврежданията при ищеца са от типа на тежка телесна
увреда. Ищецът има множество мекотъканни контрактури на всички стави на
левите крайници, като периодът на възстановяване зависи от
възстановяването на неврологичните увреждания. При ищеца обемът на
пасивните движения надхвърля този на активните такива, което говори за
добре провеждана рехабилитация. Възстановяването като време и обем е
силно зависимо от възстановяването на инервацията на левите крайници.
Неврологичните увреждания при К. в резултат на ПТП са тежки, с бъдещи
неблагоприятни последствия за здравето и изискват непрекъсната
рехабилитация за подобряване на двигателната активност. При обостряне
на болковата симптоматика и при нова хирургична интервенция се налага и
медикаментозно лечение. Усложненията са дълготрайни , като за някои от
тях няма да настъпи пълно възстановяване – левостранна централна
спастична химипареза, спастично-паретична походка, тазоворезервоарни
нарушения, които са свързани с миелопатията. При К. са налице затруднено
битово самообслужване, нарушена потентност, изпускане на тазовите
резервоари, затруднена походка, които влошават качеството му на живот и
водят до малоценностни изживявания с депресивен елемент и липсата на
пълноценен личен и социален живот. Пълното възстановяване е вероятно
възможно при значителни последващи грижи-оперативни интервенции,
консервативно лечение, рехабилитационни процедури. Налице е
остатъчен болков синдром, ограничаване в движенията, влошено качество на
живот, начина на придвижване и трудоспособността. Той е с нарушена,
17
трайно намалена трудоспособност поради нефункционалността на левите
крайници, вероятно в ежедневните дейности му е необходимо да ползва
асистент. С решение на ТЕЛК № 0007/06.01.2020 год. поради нанесените
травми на нервите и на гръбначния мозък му е определена 100% намалена
трудоспособност. Вещите лица сочат, че между получените увреждания и
процесното ПТП е налице пряка причинно-следствена връзка.
Видно от приетите от въззивния съд медицински документи, на
13.03.2021 год. в Здравен център Анадолу – Република Турция е проведено
изследване на ищеца „гръбначен магнитен резонанс“. От приложената
епикриза с дата на разпечатване 17.03.2021 год. се установява, че на
15.03.2021 год. е извършена оперативна процедура на ищеца отразена като
„С4-5, С5-6 антериорна дискектомия с клетка фузия“. След интервенцията
състоянието на ищеца е било добро, без усложнения и същият е изписан на
17.03.2021 год. с план за контролен преглед след 3 месеца. Като констатации
при физическия преглед са описани: хипестазия на левия долен квадрант на
корема и под кръста, живи рефлекси на левия крайник, разширение на
предмишницата на горната част на крайника, дезориентация и спастичност на
ръката, ограничени движения на гърба и врата, котифична поза,
хемиплегична походка, нормални функции на пикочния мехур, проблем с
ерекцията, изхожда се по голяма нужда на 4-5 дни.
От представената епикриза с дата на отпечатване 07.07.2021 год.
Здравен център Анадолу – РТурция е видно, че на 02.07.2021 год. ищецът е
бил хоспитализиран поради оплаквания от посттравматична епилепсия,болка
в лявата страна на гръдната клетка. В епикризата е посочено, че ищецът
може да се разхожда без помощ и може да използва лявата си ръка, но не
е напълно възстановен, а в дясната ръка от време на време има чувство на
изгаряне и свиване. Посочено е, че в същата клиника преди четири месеца му
е проведено оперативно лечение, а към момента е хоспитализиран за
ревизирана хирургия за удължаване на нивото на стабилизация. Поради
счупване на винтовете за стабилизация е извършена замяна на счупените
винтове и корекция на кифоза. На 02.07.2021 год. при оперативната
интервенция са премахнати инструменти до 5 прешлена, инструменти
торакално, постериорно и поставяне на присадка-грефт до 7 нива. Осигурена
е стабилизация и сливане на D7-10, премахване на системата за стабилизация
18
на фрактури D7-11, поставяне на двустранен ТР винт, плюс поставяне на
костен грефт. Състоянието на пациента към момента на изписването на
07.07.2021 год. е описано като подвижен, чиста рана, без температура, орално
медикаментозно лечение, препоръчано носене на корсет, който да се премахва
само при лежане.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Както е посочено в ППВС № 4 /
23.12.1968 год., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане.
Трайно установената съдебната практика приема, че от съществено
значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
са вида, броя и характера на уврежданията на здравето, възрастта на
увредения, продължителността на лечението и резултата от него относно
възможността за пълно възстановяване, интензивността на болките и
страданията и тяхната продължителност, момента на настъпване на
застрахователното събитие, съотнесен към конкретните икономически
условия, нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователите и др.
В случая твърденията на ищеца за вида и характера на претърпените от
него травми – тежки телесни увреди, са установени по делото. Ищецът К.,
който единствен от тримата мотористи - участници в процесното ПТП няма
вина за настъпването му, е най-тежко пострадалият от произшествието, като е
получил подробно описаните по-горе увреждания по тялото, крайниците и
главата, преживял е дълъг интензивен възстановителен период - над година и
половина, довел до частично възстановяване на здравето с остатъчни
функционални увреждания на левите крайници, за които няма прогнози, че
могат да бъдат изцяло преодолени. Възстановителният процес при ищеца
продължава и към момента. Той все още изпитва затруднения и болки при
движение на тялото, има нарушение на функциите на левите крайници, липсва
пълното възстановяване на движенията на гръбначния стълб и врата, което
19
препятства нормално придвижване, стоене и ходене. Първоначално
определената намалена трудоспособност от 90 %, с последното решение на
ТЕЛК е увеличена на 100%, което лишава ищеца от възможностите за
полагане на труд, което съществено рефлектира върху всички сфери от
живота му. В резултат на процесното ПТП ищецът, който към този момент е
бил на 35 години и няма данни да е имал здравословни проблеми, е получил
травми и наранявания застрашаващи живота, изпаднал е в кома за 10 дни,
след тежката операция на гръбначния стълб е имал е продължителен престой
в болнично заведение от около около 45 дни, с последвал възстановителен
процес в домашни условия, като в рамките на година след ПТП той не е имал
възможност да се движи и да се обслужва сам. През това време той е бил
предимно на легло, в безпомощно състояние, което е налагало непрекъснато
присъствие на друг човек до него, който да се грижи за неговото хранене,
хигиена и за всички други негови нужди. Дори рехабилитационните
процедури спрямо ищеца са били извършвани на място в дома му. След
частичното му възстановяване, придвижването на ищеца до банята и
тоалетната е ставало с инвалидна количка. Процесът на самостоятелно
придвижване е стартирал след повече от година, с помощни средства и с
постепенно натоварване, до момент в който ищецът повече от година и
половина след първата операция е можел да изкачва сам стълби, но при чести
почивки и без възможност за пренасяне на по-тежки предмети. Лекарските
прогнози са, че влошаване на състоянието му няма да настъпи, но не е ясно
дали може да се постигне подобрение. Видно и от представените
доказателства за извършено лечение на ищеца в Република Турция след
предявяване на исковете, той полага усилия за подобряване на състоянието
си, предприел е последващи операции за стабилизиране на гръбначния стълб,
но пълно възстановяване в състоянието, в което е бил преди ПТП не е
възможно. В началото след ПТП, дълго време след това-около година, както и
към настоящия момент ищецът е изпитвал и продължава да изпитва
физически болки. Тези болки са били нетърпими преди първата операция и
непосредствено след излизането му от кома след нея, налагало се е постоянно
да му се влизат обезболяващи, а след изписването му от болницата –
постоянен прием на медикаменти. Психическото състояние на ищеца не е
било добро. Същият е изпитвал страх, че няма да се възстанови, чувствал е
несигурност и неудобство, че трябва да бъде обслужван от майка си, от
20
съпругата си и от други хора, изпаднал е в депресия, отказвал е да се храни.
Допълнителен удар за психиката на ищеца е била раздялата със съпругата му,
която е настъпила около година след ПТП, както и невъзможността му да
участва пълноценно в грижите и в живота на малолетната му дъщеря.
Появилите се проблеми с потентността на ищеца са предизвикали страхове за
невъзможност за последващо възпроизводство чрез създаване на други деца и
за невъзможност за пълноценни сексуални контакти. ПТП изцяло е
променило светогледа и начина на живот на ищеца, променило е битовия му и
социален живот и е предизвикало непоправими промени в неговата физика и
психика, така, както са описани от свидетелката С. и от вещите лица по
медицинската експертиза.
От друга страна съдът взе предвид, че актуалното състояние на ищеца
при физическите му прегледи към м.03. и м.07.2021 год. в Турция описват
нормално функциониране на пикочо-отделителната му система и сочат само
за проблем с ерекцията, но по делото не са представени доказателства, че в
резултат на получените увреждания при ПТП ищецът е в състояние на
невъзможност да има други деца. Следва да се отчете и обстоятелството, че
активните действия на ищеца за последващо лечение, включително тези след
предявяване на иска, сочат за неговия стремеж за максимално преодоляване
на негативните последици от уврежданията при ПТП и постигане на най-
пълно възстановяване, поради което съдът намира, че той е успял да премахне
дълбоките депресивни нагласи и към момента е налице подобряване в
психичното му състояние.
При съвкупен анализ на всичко изложено по-горе настоящият съд
намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
претърпени от ищеца под формата на болки и страдания от уврежданията при
ПТП е сумата от 215 000 лв., което е в рамките на лимитите на
застрахователна отговорност и съответства на икономическата конюнктура в
страната към момента на ПТП. При съблюдаване и на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване съдът намира, че обезщетение в
този размер в адекватна степен компенсира причинените на ищеца
неимуществени вреди, съобразно конкретно установените обстоятелства за
интензивни в продължителен период от време физически и душевни болки и
страдания, които макар и в по-ниска степен продължават и към момента.
Горното сочи, че предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди е
21
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 215 000 лв., а в
останалата част до претендирания размер от 415 000 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В частта за присъдените
неимуществени вреди решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По заявената претенция за обезщетение за имуществени вреди по
мотоциклета Хонда, собствен на ищеца по делото, съдът кредитира
заключението на вещо лице С. /л.761/. Вещото лице С. е извършило оглед на
мотоциклета, сочи, че неговата пазарна стойност към момента на ПТП е била
4500 лв., но възстановяването му е икономически неизгодно, тъй като
стойността на щетите по него са 3286 лв. и щетата надвишава остатъчната му
стойност от 1120 лв., поради което е тотална щета. При огледа вещото лице,
което е приложило и снимков материал, е посочило, че запазените части от
мотоциклета са метален профил на стойката на десен спойлер, задна капла със
спирачен диск и спирачен апарат, кожух на привода скоростна кутия-задно
колело, кардан, окачване задно колело -люлката, ляв куфар,спойлер държащ
регистрационната табела. Стойността на запазените части от мотоциклета към
датата на ПТП е определена от вещото лице на 3318,50 лв. Предвид
констатациите на вещото лице, че са налични запазени части от мотоциклета,
съдът не споделя възражението на въззивника- ищец, че в случая няма
запазени части, тъй като е налице „тотална щета“. Преценката за „тотална
щета“ се извършва на базата на икономическия анализ относно това дали е
изгодно възстановяването на машината или не, но не означава, че липсват
запазени части, които да имат пазарна стойност като самостоятелно
обособени вещи. Реално претърпените вреди от уврежданията по мотоциклета
в случай на налични запазени части се определят след приспадане на
стойността на запазените части от стойността на мотоциклета. В противен
случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. Настоящият съд
споделя извода на окръжния съд, че предвид заключението на вещото лице,
реално претърпените имуществени вреди за ищеца от уврежданията по
неговия мотоциклет следва да се определят като от 4500 лв. се извади
стойността на запазените части - 3318,50 лв., което сочи, че тази претенция е
основателна за сумата от 1181,50 лв. Ето защо и предвид липсата на
основание за отчитане на съпричиняване, сумата е дължима в размера от
1181,50 лв., а не в намален размер от 894,80 лв., както неоснователно се
22
претендира от въззивника-ответник. В тази част решението също е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въз основа на приложените доказателства за реално направени разходи
за лечението на ищеца, окръжният съд е присъдил сумата от 4051,88 лв.
Пред настоящия съд въззивникът-ответник не оспорва направените разходи и
техният размер, а поради неустановеното съпричиняване, не е налице
основание за намаляване на обезщетението до сумата от 3241,50 лв.
Решението е правилно и в тази обжалвана част.
По претенция за обезщетение за имуществени вреди за други увредени
вещи /екипировка/ общо за сумата от 1654 лв. от които: сума в размер на 700
лв. за увреждания по предпазна каска марка Shark, модел RSR2, сума в размер
на 624 лв. за увреждания по яке марка / модел A-PRO Flanger и сума в размер
на 330 лв. за увреждания по ботуши за мотор, съдът намира следното: Вещото
лице Стоянов сочи в заключението си, че твърдените вреди по екипировката
на ищеца се вписват в механизма на ПТП. По делото обаче не са представени
доказателства, че ищецът е бил собственик на твърдените от него вещи, че е
бил екипиран с тези вещи по време на ПТП и че същите са били увредени към
момента на ПТП. Не са ангажирани доказателства относно състоянието и
стойността на вещите преди ПТП, като при липсата на ангажирани
доказателства за тези обстоятелства и неизвършен оглед на вещите от вещото
лице, съдът на би могъл да приеме, че към момента на ПТП ищецът е бил
оборудван с предпазна каска марка Shark, модел RSR2, яке марка / модел A-
PRO Flanger и ботуши за мотор на средна пазарна стойност от общо 1654 лв.,
които са били увредени при ПТП. Поради липсата на проведено пълно и
главно доказване на тази претенция на ищеца, същата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена от съда, което сочи, че и в тази част
обжалваното решение е правилно.
С изключение на законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди представляващи разходи за лечението на ищеца в размер на 4051,88 лв.,
която с исковата молба се претендира считано от предявяването й на
09.10.2019 год., законните лихви върху останалите обезщетения са
претендирани считано от датата на деликта – 12.05.2018 год.
Във връзка с претенциите на въззивника-ищец за присъждане на
законна лихва върху обезщетенията считано от датата на деликта, съдът
23
намира следното: По правилата на 429, ал.3 от КЗ, вр.чл.493, ал.1, т.5 КЗ и
ангажираните по делото доказателства, лихвата върху дължимите
обезщетения следва да се присъди считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице – 01.10.2018 год. В този
смисъл в Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 год. на ВКС, 1 т.о. е
разяснено, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ в застрахователната
сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
На осн. чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Ето защо върху сочените по-горе дължими обезщетения, извън това за
медицински разходи, законната лихва е дължима от уведомяването на
застрахователя на 01.10.2018 год./л.68/, до окончателното изплащане на
сумите, поради което решението е неправилно в частите, с които за тези
обезщетения претенциите за законни лихви са отхвърлени за периода от
01.10.2018 год. до 01.01.2019 год. С новия Кодекс за застраховането
законодателят не е предвидил отговорност на застрахователя за периода от
датата на деликта до уведомяването на застрахователя за него, поради
което възраженията на въззивника-ищец за неправилност на решението в
частите, в които не е присъдена законна лихва за този период са
неоснователни.
Горното сочи, че в частите, с които върху присъдените
обезщетения, с изключение на обезщетението за неимуществени вреди за
медицински разходи, за което законна лихва е претендирана считано от
предявяване на иска на 09.10.2019 год., претенциите за законни лихви са
отхвърлени за периода от 01.10.2018 год. до 01.01.2019 год. решението
следва да бъде отменено, като за този период претенциите следва да бъдат
уважени. Решението се явява правилно, в частите с които претенциите за
24
законни лихви върху присъдените обезщетения, извън това за
лекарствата, са отхвърлени за периода от 12.05.2018 год. до 30.09.2018 год.
За съдебните разноски:
При горения изход от делото, не са налице основания за преизчисляване
на дължимите пред първата инстанция разноски, поради което решението в
частта за разноските дължими на и от ищеца, ведно с изменящото го в частта
за разноските определение, следва да бъде потвърдено и в тези части.
При неоснователност на въззивната жалба на въззивника-ищец,
съобразно обжалвания от насрещната страна материален интерес от общо
45 068,16 лв., в полза на процесуалния представител на страна следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, за защита по
насрещната въззивна жалба в размер на 1882,05 лв.
При неоснователност на въззивната жалба на въззивника-ответник, не
следва да се присъждат разноските за платената държавна такса за въззивно
обжалване от 880,67 лв., а за защита по депозираната от насрещната страна
въззивна жалба, съдът определя в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., което следва да бъде заплатено от
ищцовата страна.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 45/26.04.2021 год. по т.д.№517/2019 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, изменено в частта за разноските с
определение № 261577/30.09.2021 год. по т.д.№517/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които по предявените искове от К. Д.
К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 , върху обезщетението от 215 000 лв.- за неимуществени
вреди-болки и страдания, претърпени при пътно-транспортно произшествие
на 12.05.2018 год. и върху обезщетението от 1 118,50 лв. – за имуществени
вреди по мотоциклет марка Хонда, модел НТ650В Довил, ДК №А 1540 К и
неговото оборудване претърпени при пътно-транспортно произшествие на
25
12.05.2018 год. СА ОТХВЪРЛЕНИ претенциите за законни лихви за
периода от 01.10.2018 год. до 01.01.2019 год., за всяко от обезщетенията.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Б.
М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, върху обезщетението от 215 000 лв. - за
неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени при пътно-транспортно
произшествие на 12.05.2018г., законна лихва за периода от 01.10.2018 год.
до 01.01.2019 год. и върху обезщетението от 1118,50 лв. - за имуществени
вреди по мотоциклет марка Хонда, модел НТ650В Довил, ДК №А 1540 К и
неговото оборудване, претърпени при пътно-транспортно произшествие на
12.05.2018 год., законна лихва за периода от 01.10.2018 год. до 01.01.2019
год.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/26.04.2021 год. по т.д.№517/2019
год. по описа на Бургаския окръжен съд, изменено в частта за разноските с
определение № 261577/30.09.2021 год. по т.д.№517/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Р. С. Р. с л.н.
№ *, АК - В. Т., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ за защита пред въззивния съд по насрещната въззивна жалба, в размер
на 1882,50 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж.к. „Б. М.”, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв. /двеста лева/- за защита пред въззивния съд по въззивната жалба на
насрещната страна.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
26
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27