Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260282/08.10.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI
наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 3189 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Гено 91” ЕООД, ЕИК: *********,
чрез управителя Г.Д.Д., против Наказателно постановление № 495344-F519106/19.02.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“
– Бургас в ЦУ на НАП,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във
връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложенa „имуществена санкция” в размер на 2000
лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, респ. за намаляване размера на наложеното наказание. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява ю.к. Чолакова, която излага съображения за потвърждаване на НП.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019
г. е извършена проверка в търговски обект – железария, находяща се в гр. ****************************,
стопанисван от жалбоподателя. По време на проверката от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет №
0003259/24.10.2019 г. /л. 20-21/. Съгласно данните на отчета разчетният дневен
оборот бил 0.00 лв., а фактическата наличност в касата в търговския обект - 288.10
лв. /л. 15-19/. Тоест, при проверката била установена разлика
с 288.10 лв. Фискалното
устройство в обекта модел - DATECS
DP – 25, ИН на ФИ № DT519902 и ФП № 02519902, притежавало функциите служебно
въведени суми, но в случая нямало направени записи във фискалното устройство. За направените констатации е съставен протокол за
извършена проверка /л. 15-18/ и АУАН /л. 5/. В
същите е отразено, че дружеството не е изпълнило задължението си да отбележи
всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването й чрез функциите
служебно въведени суми, като е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление /л. 4/. В него, при
идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС във
вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните /л.34/ и в писмените
доказателствени средства. Жалбоподателят
също не спори по така установената фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби
чрез електронен магазин. Към датата на установяване на нарушението е действала
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите
и обнародвана в ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. В акта за
установяване на административното нарушение и наказателното постановление, като
нарушена правна норма, е посочена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата,
съгласно която, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Сумата от 288.10 лева е представлявала разлика във фактическата касова наличност и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като служебно въведени суми, доколкото ФУ е притежавало такава функция. Нарушението е безспорно установено и за същото наказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. А съгласно ал. 2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на приходи, поради което и правилно е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдът приема обаче, че размерът на наложената санкция е неоснователно завишен. В наказателното постановление не са налице мотиви защо е наложено административно наказание в максималния размер от 2000 лева, а не в минималния от 500 лева. Деянието е извършено за първи път, не са налице отегчаващи обстоятелства, поради което съдът приема, че определеното наказание в размер на 2000 лева е неоправдано висок, а целите на административното наказание биха били постигнати и с по-нисък размер на имуществената санкция, определен към минимума от 500 лева.
Съдът
намира, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице данни деянието да е с
по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.
Изложените съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената санкция и на жалбоподателя „Гено 91” ЕООД да се определи наказание от 500 лв. Именно такъв размер на санкцията се явява адекватен на извършеното нарушение и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 495344-F519106/19.02.2020 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „Гено 91” ЕООД, ЕИК: *********, чрез управителя Г.Д.Д.,
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е
наложенa „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 33,
ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС