№ 194
гр. Варна, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502748 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.248 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 293689/ 9.07.2021 на ИВ. СТ. ИВ. чрез
адв.Татяна Златева, против Решението на ВРС-XLVIIIс-в № 262104/29.06.2021 по гр.д.№
11929/2016, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е ДОПЪЛНЕНО решение № 5202/
17.12.2018г по гр.д.№ 11929/2016г на ВРС, като Е ОСЪДЕНА ИВ. СТ. ИВ. ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат И.Х. К., член на ВАК, сумата от 2020,33лв, представляваща
адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Счита същото за неправилно поради незаконосъобразност, необоснованост и допускане
на съществени процесуални нарушения.
Решението било постановено в разрез с основни принципи на гражданския процес,
както и в противоречие с практиката на ЕСПЧ по въпросите за определяне и присъждане на
разноски по делата, като се излагат сл.доводи:
1/ Постановено е при неправилно приложение на разпоредбата на чл.38 ал.1 ал.2 от
ЗАдв, която предоставя възможност да се оказва безплатна правна помощ на материално
затруднени лица, като в този случай съдът определя размера на адв.възнаграждение и
осъжда насрещната страна в случай на отхвърляне на нейните искови претенции.
Процесуалният представител на ответника е представил по делото адв.пълномощно
/л.118-I/, а впоследствие въпросния Договор за правна помощ от 1.12.2017г /л.367-I/.
Адв.пълномощно е изготвено на оригиналната бланка от адв.кочан на адв.И.К. и
1
може да бъде доказателство за редовно учредена представителна власт за процесуално
представителство, но не и за наличието на договорни отношения между доверител и
довереник при приложението на чл.38 ал.2 ЗАдв.
С това адв.пълномощно по делото били депозирани писменият отговор вх.№
3381/20.01.2017г и насрещен иск вх.№ 3383/20.01.2017 г. От това следвало, че
предоставяйки правната услуга по реда на чл.131 ГПК адв.Ив.К. не е имал сключен с
ответника договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че договарянето е
при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв, във връзка с чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Впоследствие, по делото е представен договор за правна защита от 1.12.2017г, по
който, обаче, в качеството на довереник е посочено „Адв.съдружие Норма - К. и Ненова"
ЕИК: *********.Следователно, адв.Ив.К. е подписал този договор не в личното си качество,
а като представляващ адв.съдружие, т.е. за адв.съдружие. Това е единствено правилният
извод, т.к. безспорно от титулната част на договора е видно, че съдоговорител в качеството
на „довереник" е именно адв.съдружие.
По делото липсвали доказателства за правния статут на цитираното адв.съдружие.
За пълнота и точност при формиране на фактическите изводи сочи, че точните
реквизити на това обединение на адвокати, учредено по реда на чл.52 ЗАдв, се различават от
посочените в договора. От справка в регистъра, воден от ВАдвС, било видно, че всъщност
се касаело за адв.съдружие под наименование „Адв.кантора Норма - К. и Филкова, с номер
по регистъра на ВАдвС **********, седалище и адрес на управление: Варна ул.
„Хр.Поповия" № 32 ет.1 каб.1. Към дата 1.12.2017г съдружието е било с наименование
„Адв.кантора Норма - К. и Ненова".
Правният извод, който се следвал е, че по отношение на адв. Ив.К. било налице
редовно учредено процесуално представителство с упълномощаването от 17.01.2017г –
пълномощното на л.118, но валидните договорни отношения за оказване на правна помощ
били с адв.съдружие под актуалното му наименование „Адв.кантора Норма - К. и Филкова"
с № по регистъра на ВАдвС **********, седалище и адрес на управление: Варна, ул.
„Хр.Попович" № 32 ет.1 каб.1.
Това имало огромно значение за присъждане на разноските по реда на чл.38 ал.2
ЗАдв, т. к. ако те се дължали, следвало да се присъдят на адв.съдружие, а не на отделен
негов съдружник.
За адв.съдружия били приложими правилата на чл.357-364 ЗЗД, доколкото в ЗАдв
няма специални разпоредби. Следователно, ако се присъждат суми по реда на чл.38 ал.2
ЗАдв, по договори, сключени с адв.съдружия, това са суми, които се дължат на съдружието
и представляват общи на съдружието присъдени разноски - аргумент от чл.359 ал.1 ЗЗД.
Недопустимо било по договор, сключен с адв.съдружие, да се присъждат на адвоката
в личното му качество, независимо, че същият бил съдружник в това адвокатско съдружие,
което било в нарушение на общите материалноправни разпоредби на чл.52 ал.1 ЗАдв
вр.чл.357-364 ЗЗД, както и на фискални разпоредби, касаещи корпоративното данъчно
2
облагане на адвокатските съдружия, които за целите на фискалните закони се приравняват
на юридически лица.
Поради изложеното счита, че като е присъдил лично на адв.Ив.К.
адв.възнаграждение, съдът е допуснал няколко нарушения на материално-правни
разпоредби от различни закони.
2/ Коментираният по-горе договор за правна защита от 1.12.2017г бил представен по
делото със становище вх.№ 7089/5.12.2017 /л.366-I/.
Преписи от това становище и от приложения към него договор за правна защита не
били връчвани на ищцата преди приключване на устните състезания, поради което е била
лишена от възможността да изрази становище по искането по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв и по
представения договор за правна защита.
Затова счита, че било налице съществено процесуално нарушение - нарушена е
разпоредбата на чл.8 ал.3 ГПК.
При даване ход по същество единственото изявление на адв.Ив.К. в с.з. е в сл.смисъл:
„Моля да приемете, че съм представил списък с разноски в предходно с.з., както и договор
за правна защита и съдействие."
За първи път жалбоподателката била упражнила правото си на защита с подадения
писмен отговор от 25.01.2019г против молба вх.№ 1705/2019г за допълване на решение, като
в нея били направени обосновани възражения относно приложимостта на чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв.
Основното й възражение е, че отв.С.С. не бил материално затруднено лице и в тази
връзка с ПО имало направени доказателствени искания - представена била разпечатка от
електр.справка по персоналната партида на С.С., от която било видно, че по партидата му
имало изключително много на брой вписвания/отбелязвания. Ответникът бил носител на
вещни права, вкл. и за ид.части от процесиите имоти /15.90%ид.ч. от описаната в ИМ сграда
на два етажа с мансарден етаж с идентиф.№ 10135.2553.328.3 и 1/2ид.ч. от описания в ИМ
гараж с две избени помещения с № 10135.2553.328.7/.
В тази връзка представя с жалбата заверено копие от електр.справка по персоналната
партида на лицето Спас В.С. за вписванията, отбелязванията и заличаванията за всички
служби по вписвания в страната. От същата е видно, че ответникът има вписвания за
извършени сделки в 5 района - тези на СлВП на Варна, Девня, Нови пазар, Провадия и
Царево, като последните две продажби са по време на касационното производство.
В момента Спас В.С. освен, че притежавал 15,90%ид.ч. от описаната в ИМ сграда на
два етажа с мансарден етаж с идентиф.№ 10135.2553.328.3 и 1/2ид.ч. от описания в ИМ
гараж с две избени помещения с № 10135.2553.328.7, е титуляр и на вещното право на
ползване върху гараж с идентиф.№ 10135.2553.328.6 по НА с вх.№ 31762/8.12.2020г, вписан
в СлВп-Варна - № 1 от справката.
Очевидно, отв.С. не е материално затруднено лице нито по смисъла на ГПК, нито по
3
смисъла на други действащи закони, нито в чисто житейския смисъл, тъй като притежавал
вещни права. При това, в хода на производството бил заплащал всички съдебно-деловодно
разноски - държавните такси и депозити за вещи лица .
В мотивите си в атакуваното решение РС бил направил абсолютно неправилен извод,
че в настоящото производство не подлежало на преценка имотното състояние на ответника
във връзка с уговореното между него и процесуалния му представител.
Счита, че подобен извод бил в пълен разрез с основния принцип за законност на
гражданския процес, формулирани в нормата на чл.5 ГПК.
При направено възражение от ищцата за липсата на материална затрудненост на
отв.С., съдът съобразно чл.7 ал.1 ГПК бил длъжен да даде указания за събиране на
доказателства за имущественото състояние на това лице, да се произнесе по направени в
тази насока доказателствени искания и ако имало представени доказателства, да коментира
същите. В тази насока имало достатъчно съдебна практика, която неоснователно и при
нарушение на съществени процесуални правила била игнорирана от ВРС.
В процесния случай била налице типична злоупотреба с граждански права от страна
на ответника по см.чл.3 ГПК.
Чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв давал правна възможност за предоставяне на безплатна
адв.защита на материално затруднени лица, но, за съжаление, ЗАдв не дефинира това
понятие и не се посочва кой и как следвало да направи преценката за наличието на
материална затрудненост. Тази празнота в закона правела възможна злоупотребата с право,
с което се накърнявала чужда правна сфера - в случая - правата и интересите на ищцата.
Ето защо, когато твърдяната материална затрудненост е била оспорена, съдът е бил
задължен да извърши проверка дали тази предпоставка за прилагане на чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв била налице, и щом като не го е сторил, било налице съществено процесуално
нарушение.Затова счита, че ВРС неправилно е приел, че преценката за наличието на
материална затрудненост се извършвала единствено от упълномощения адвокат.
При оспорване наличието на тази предпоставка за предоставяне на безплатна правна
помощ съдът следва да направи обоснована преценка в тази насока въз основа на
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. В противен случай имало
опасност разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗАдв, да се превърне в легално уредена възможност за
злоупотреба с право при присъждането на разноски за адв.възнаграждение, а пасивното
поведение на съда би следвало да се разглежда като отказ от правосъдие.
Счита, че за да е основателно искането за присъждане на адв. възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 ЗАдв следвало да са налице следните 5 предпоставки:
а/ валидно сключен договор за правна помощ между страната по делото и нейния
довереник;
б/ договарянето да е било извършено при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв;
в/ доверителят по сключения договор да е „материално затруднено лице" по смисъла на
4
действащото законодателство (субсидиарно приложение на чл.83 ал.2 ГПК), което
обстоятелство при оспорване от противната по делото страна подлежи на съдебен контрол;
г/ до края на устните състезания по делото довереникът по делото да е направил надлежно
искане за присъждане на адв.възнаграждение по този ред;
д/ да е била осъществена правна защита по отношение на съответната страна, която твърди,
че е материално затруднена.
В конкретния случай не били налице третата и четвъртата предпоставки, т.к.отв.С. не
бил материално затруднено лице и адв.възнаграждение било присъдено на адв.Ив.К. в
личното му качество, а не на представляваното от него адв.съдружие.
3/ От мотивите на съда по атакуваното решение, макар да е цитирана нормата на чл.7
от Наредба № 1/9.04.2004г, не ставало ясно как точно бил определен размерът на
адв.възнаграждение.
В тази насока твърди, че присъдената сума има прекомерен характер.
Поради изложеното счита Решението на ВРС № 262104/29.06.2021г за неправилно и
моли за неговата отмяна, вместо което да постановите друго, с което да оставите за
присъждане на разноски без уважение.
С жалбата са направени доказателствени искания за:
1. Извлечение от регистъра към ВАдвС;
2. Актуална справка от Имотен регистър на АВп.
3. За служебно изискване на информация за имущественото състояние на отв.Спас В.С. за
следното: за регистрирани трудови договори, по които той е страна; информация за
декларирани от ответника по реда на чл.50 от ЗДОФЛ доходи; информация за изплатени на
ответника суми по гражд.договори; информация за притежавани от ответника МПС,
недвижими имоти, както и информация за наличието на парични влогове по открити на
негово име банкови сметки.
4. В случай на оставяне без уважение искането по т.3, да й бъде издадено съд.у-е, въз основа
на което да се снабди от ТД на НАП с тази информация.
Въззиваемата страна по ч.жалба СП. В. СП. в срока по чл.276 ГПК е депозирал
писмен отговор със становище за неоснователност на подадената жалба, като излага
следното:
Атакуваното решение е постановено въз основа на указанията на ВКС по
касац.ч.гр.д.№ № 2593/2020 и каса.гр.д.№ 2594/2020, с които ВКС е присъдил разноски за
правната помощ. Съобразно указанията ВРС е постановил допълнителното решение №
262104/29.06.2021г Що се отнася до посочените в жалбата писмени доказателства, същите са
недопустими, тъй като не са нови и за тях жалбоподателката е могла да узнае отдавна, а
евентуално разглеждани по същество, са неотносими.
5
Налице е положена от защитника правна помощ, която е била поискана от отв.С. в
лично качество от адв.Ив.К..
Ако съдът в нарушение указанията на ВКС приеме, че разноските се следват на
адв.Ив.К. в качеството му на съдружник в „Адв.съдружие Норма - К. и Филкова", а не като
физическо лице по чл.38 от ЗАдв., то това не е основание за отхвърляне на искането за
заплащане на предоставената правна помощ, а е основание за присъждането й на
Адв.съдружие.
Освен това, трайната съдебна практика, подобно на практиката за правна помощ по
ЗПП и НЗПП при служебни защити е разноските да се присъждат в полза на адвоката -
защитник в негово лично качество, а не в качеството му на съдружник в Адв.съдружие. Това
е съобразено от ВКС и от ВРС в решението му от 29.06.2021г. Затова счита подадената
жалба за неоснователна.
Отправя искане за присъждането на разноски за осъществената защита по
настоящото частно гр.дело, на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв.отново в полза на адв.Ив.К. в размер,
съобразно чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004 от 300лв, съобразно представените по делото и
действащи до окончателното му приключване договори за правна помощ между отв.Спас
В.С. и адв.Ив.К..
Съдът е сезиран и с частна жалба вх.№ 294492/19.07.2021 от СП. В. СП., чрез
пълномощника адв.Ив.К. срещу същото Решение № 262104/29.06.2021г на ВРС-48с-в, в
частта му, с която е определен размер на присъдени разноски по чл.38 ЗАдв за защита по
гр.д.№ 11929/2016 в размер на 2020,33лв вместо дължимите 2545,30лв
Излага следните доводи :
Поради липсата на по-големи финансови претенции от минимално предвиденото по
Наредбата адв.възнаграждение, С.С. и адв.Ив.К. в с.з. на 5.12.2017г, когато е било направено
искането за присъждане на разноски, в което с.з. отв.страна считала, че делото ще бъде
обявено за решаване, не е бил представен списък на разноските.
Разноските в тази хипотеза и при отхвърляне на исковете следвало да бъдат
изчислени в размер, не по-малък от предвидения в Наредба №1/2004. Поради развитието на
делото това било направено едва през м.юни 2021г по повод постановяването на
допълнителното решение № 262104/29.06.2021г. В същото съдът не мотивирал как е
достигнал до изчислената присъдена сума. Затова счита решението за постановено при
липса на мотиви при определяне размера на дължимото възнаграждение.
Изказва предположението, че е възможно съдът да е направил общ сбор на цената на
всеки от отхвърлените искове или дори ги е сборувал при вече направеното от ищеца
намаляване размера исковете в хода на съдебното производство. И в двата случая било
налице незаконосъобразност и необоснованост.
Защитата на ответника била поета при първоначални параметри на исковете, а
6
намалението на същите от страна на ищеца в хода на съдебното производство е само
показател на добре проведената защита от страна на пълномощника на ответника и затова
следва да се понесат като разноски от ищеца по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Добавя, че
таксите по дела се събират по всеки иск поотделно, а не като общ размер на всички искове.
Същото важи за държавните такси, както и за адвокатските.
Съдът не е взел това предвид, с което е нарушил чл.2 ал.5 от Наредба № 1/2004, по
силата на която за процесуално представителство, защита и съдействие по гражд.дела
възнагражденията се определят според вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно.
Съдът не е съобразил и действащата към него момент нормативна база
/първоинст.производство/, по която се заплащат допълнително заседанията след
безплатните първи две
Още с молбата от 10.10.2019г, подадена от ответната страна, е посочен размерът от
2545,30лв, като е посочено :
1/ адв.такса по чл.38 вр.чл.2 ал.5 вр.чл.7 ал.2 от Нар.№ 1/2004 да се изчисли, както следва:
-по първия отхвърлен иск с цена 9853,65лв – адв.такса е от 822,65лв
-по втория отхвърлен иск с цена 9853,65лв – адв.такса е от 822,65лв.
2/ адв.такса по чл.38 вр.чл.7 ал.8 Нар.№ 1/2004 /стара, д-ваща към момента на
първоинст.производство/ да се изчисли, както следва:
Брой заседания – 11 по първоинст.дело, от които първите две са безплатни, а следващите
9бр заседания – по 100лв за всяко.
Както е било посочено в молбата на С., че при спазване на добрите нрави претенцията е за
9бр заседания общо по двата иска, без да се претендират поотделно по всеки един от тях,
чието цифрово изражение е 900лв, а не 1800лв
Така общият размер на посочените суми възлиза на 2545,30лв вместо присъдените
2020,33лв.
Поради изложеното счита за неправилно постановеното решение на ВРС досежно
размера и моли за присъждането на посочената сума.
Моли, при приемане за основателна подадената от него жалба, за присъждане на
сторените разноски за настоящото производство, а именно: 15лв – запл.държ.такса за
настоящото производство; 300лв, които да бъдат присъдени в полза на адв.Ив.К.,
представляващи адв.такса по чл.38 ал.2 ЗАдв за настоящото производство.
СЪДЪТ, след като прецени, че подадените частни жалби са постъпили в определения в
чл.274 ал.1 ГПК срок, от надлежни страни и затова са допустими, поради което дължи
поизнасяне по тяхната основателност.
За да се произнесе по същество, приема за установено:
Производството между настоящите страни е с правно основание чл.109 ЗС и чл.31 ал.2
7
ЗС.
Постановеното от ВРС-48с-в Решение № 5202/17.12.2017г по гр.д.№ 11929/2016г е
потвърдено от ВОС с Решение 544/5.05.2020 по в.гр.д.№ 1094/2019, в частите, с които са
отхвърлени исковете на ИВ. СТ. ИВ. срещу СП. В. СП. за
1/ премахване на врата от железни профили, оцветена в червен цвят на скицата на
в.л.Ш.Хаджиева на л.303-Iинст.д., на осн. чл.109 ЗС;
2/ заплащане на сумата от 9000лв, претендирана като обезщетение за ползване на
притежаваните от ищцата 15,9%ид.ч. от жил.сграда с идентиф.№ 10135.2553.328.3,
находяща се в гр.Варна ул.„Бели лилии“ 11а за периода от 7.09.2011г до 7.09.2016г, на
осн.чл.31 ал.2 ЗС и на сумата в размер на 853,18лв, претендирана като обезщетение за
забава върху всяка една от месечните главници;
3/ за заплащане на сумата от 9000лв, претендирана като обезщетение за ползване на
притежаваните 1/2ид.ч. от гараж с идентиф.№ 10135.2553.328.7, находящ се в гр.Варна ул.
„Бели лилии“ 11а за периода от 7.09.2011г до 7.09.2016г, на осн.чл.31 ал.2 ЗС и сумата в
размер на 853,18лв, претендирана като обезщетение за забава върху всяка една от месечните
главници.
Със същото решение на ВОС
Е ПОТВЪРДЕНО определението на ВРС № 6093/14.05.2019г . с което е оставено без
уважение молбата на ИВ. СТ. ИВ. за изменение, на осн.чл.248 ГПК, в частта за разноските
решение № 5202/17.12.2018, с което същата е осъдена да заплати на СП. В. СП. 674,65лв -
разноски за първонист. производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК;
Е ОТМЕНЕНО Е определение № 1554/31.01.2019г за оставяне без разглеждане молбата
по чл.248 ГПК на СП. В. СП., и делото е върнато на ВРС за произнасяне по молбата на
адв.Ив.К., в която е обективирано искане за изменение решението на ВРС в частта за
присъдените в негова полза разноски, като е следвало да бъдат присъдени и такива за
адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА
Така в останалите части решението на ВРС-48 не е било обжалвано и е влязло в
законна сила, а именно:
1/ за ОСЪЖДАНЕТО на СП. В. СП. да премахне алуминиева врата, оцветена в син цвят
на скица на в.л.Ш.Хаджиева на л.303-I, на осн.чл.109 ЗС,
2/ ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от СП. В. СП. срещу ИВ. СТ. ИВ. насрещни искове за
- заплащане на сумата от 14250лв - обезщетение за ползване на целия приземен етаж от
къщата за периода от 1.08.2014г до 20.01.2017г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на НИ-20.01.2017г, на осн.чл.31 ал.2 ЗС, както и сумата от
1928,46лв - обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници;
- заплащане на сумата от 2035лв - обезщетение за ползване на таванско помещение в същата
сграда за периода от 1.08.2014г до 20.01.2017г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на НИ - 20.01.2017г, на осн.чл.31 ал.2 ЗС, както и сумата от
8
269,98лв - обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници;
ОСЪДЕН СП. В. СП. да заплати на И.С. И. сумата в размер на 1872,97лв - сторени от
ищцата разноски на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
С решение на ВКС № 42/10.06.2021 по гр.д.№ 2594/2020 е обезсилено отчасти
въззивното решение № 544/5.05.2020г по гр.д.№ 1094/2019г, с което е потвърдено
първоинстанционното решение от 17.12.2018г, в частта по исковете на ИВ. СТ. ИВ. срещу
СП. В. СП., както следва: за разликите
1/ над 5 012,16лв до 9000лв по иска по чл.31 ал.2 ЗС за жилищната сграда; и над 475,29лв до
853,18лв по иска по чл.86 ЗЗД за изтекли лихви
2/ над 4 534,27лв до сумата 9000лв по иска по чл.31 ал.2 ЗС за гаража и над 435,79лв до
853,18лв по иска по чл.86 ЗЗД за изтекли лихви, като е прекратено производството по
делото в обезсилените части.
ОСЪДЕН Е СП. В. СП. да заплати на ИВ. СТ. ИВ. сумата 549,07лв - разноски в
касационното производство.
ОСЪДЕНА Е ИВ. СТ. ИВ. да заплати на адв.И.К. от АК-Варна като процесуален
представител на СП. В. СП., на осн.чл.38 ал.2 ЗАдв сумата 1028,80лв - разноски за
процес.представителство в касационното производство.
С последващо определение № 260137/10.07.2020 по в.гр.д.№ 1094/2019 ВОС е
изменил по реда на чл.248 ГПК въззивното решение само в частта, имаща характера на
определение, с която е била ОСЪДЕНА ИВ. СТ. ИВ. да заплати на адв.И.К. от ВАК сумата
от 1645лв–адв.възнаграждение за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 вр.чл.38 ЗА и
такива не са били присъдени.
Този съдебен акт е бил предмет на касационна проверка и с определение №
60081/10.06.2021г по гр.д.№ 2593/2020 ВКС е отменено определението на ВОС и е
постановинж оставяне без уважение искането на Иванка Ст.И. за изменение на осн.чл.248
ГПК решението на ВОС № 544/5.05.2020 по гр.д.№ 1094/2019 в частта за разноските, с
която И.И. е осъдена да заплати на адв.Иван Колев като процесуален представител на С.С.
сумата от 1645лв. Така, въз основа на този акт И.И. е останала осъдена за разноски в полза
на адв.Ив.К., дължими за въззивното производство в размер на 1645лв
С последващо определение № 60128/14.10.2021 по същото касационно дело ВКС се
е произнесъл по реда на чл.248 ГПК и е оставил без уважение искането на С.С. чрез
адв.Ив.К. за допълване на определение № 60081/10.06.2021 в частта за разноските в полза на
адв.Ив.К., като на същия му бъде присъдено адв.възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 ЗАдв за
производството пред ВКС.
Атакуваното пред настоящия въззивен съд Решение на ВРС-48с-в №
9
262104/29.06.2021 по гр.д.№11929/2016 е постановено след връщането на делото от
касационната инстанция и по повод постановената с Решението на ВОС № 544/5.05.2020г по
в.гр.д.№ 1094/2019г отмяна Определението на ВРС № 1554/31.01.2019г за оставяне без
разглеждане молбата на С.С. по чл.248 ГПК, като делото е върнато на ВРС за произнасяне
по същество по искането на адв.Ив.К..
С молба вх.№ 1705/10.01.2019 /л.544-I/, подадена от адв.И.К. като процесуален
представител на Спас В.С. е отправил искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските за присъждане адв.възнаграждение на Ив.К. по реда на чл.38 от ЗАдв,
като излага, че съдът не бил съобразил, че искането му било направено своевременно - още с
отговора на ИМ, като е представил договор за процесуално представителство с уговорено
заплащане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна И.И. със становище за
неоснователност на молбата. Счита, че ответникът не е материално затруднено лице, за да
бъде уговорена безплатна правна помощ и затова сочи, че не следвало да бъде присъждано
такова възнаграждение. Прави доказателствени искания във връзка с имотното състояние на
ответника.
Исковата молба е била подадена на 5.10.2016г
Писменият отговор и насрещният иск, подадени от ответника С.С., чрез
процесуалния му представител адв.И.К., са депозирани в съда на 20.01.2017 /л.118, 119, 121-
I/. Към тях е приложена ксерокопирана бланка за пълномощно за представи телството на
адв.И.К. по гр.дело до приключването му пред всички инстанции. С подадения насрещен
иск е обективирано искане за присъждане на разноски.
В с.з. 22.11.2017 процесуалният представител на ищцата е направил изменение само
по отношение акцесорните искове за обезщетение за забавено изпълнение чрез
намаляването им по размер съобразно изготвеното заключение.
По този повод с писмено становище вх.№ 70895/5.12.2017г ответникът чрез адв.К. е
заявил, че не дава съгласие за намаляването на претендираните суми и желае произнасянето
на съда с постановяване на отхвърлителен диспозитив, като с решението бъдат присъдени
разноски за защитата му по тези искове от“Адв.кантора Норма“ съгласно договор за
правна помощ от 1.12.2017 за един адвокат по Наредба № 1/2004 вр.чл.38 от ЗАдв.,
приложен към молбата /л.366,367-I/. С подадената молба за изменение на решението се
претендира сумата от 2545,30лв съразмерно с отхвърлените искове
Въз основа на горното, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Волята на страните изрично е обективирана в т.1.2 от договора, в която е посочено, че
поради обективната невъзможност на ответника да заплати адв.възнаграждение към
момента на поемане на адв.защита като материално затруднено лице, доверителят и
10
довереникът са договарят, същата да се претендира и присъди по реда на чл.38 и сл. от
ЗАдв.за всеки от исковете.
В нормата на чл.36 ал.1 и ал2 ЗАдв е посочено, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд и че размерът на възнаграждението се определя в договор
между него и клиента, който следва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-
нисък от предвидения в Наредбата на ВАдвС размер за съответния вид работа.
От съдържанието на съвпадащите волеизявления на двете страни по договора -
адв.Ив.К. и отв.Сп.С. се налага извод за признаване факта на материална затрудненост на
ответника към момента на сключване на договора за заплащане на адв. възнаграждение и
затова е договорено получаването му да стане при сбъдването на условието – положителен
за ответника резултат от изхода от спора, като размерът е определяем съобразно чл.36 ал.1
ЗАдв, препращащ към правилата на Наредба № 1/2004.
Предвид, че ответникът не е отправил искане до съда за освобождаването му от
заплащане на такси и разноски по реда на мл.83 ал.2 ГПК, не подлежи на изследване и
преценка имотното състояние на С.С. по повод уговореното между него и процесуалния му
представител.
Договарянето начина на плащане е предмет на вътрешните отношения между
страните по договора - представляван и представител, което обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Нормата на чл.36 ал.1 ЗАдв не е императивна, доколкото предвижда възможност,
уредена в интерес на адвоката, да поиска предварителното заплащане за осъществяваното
процесуално представителство, а не в края на производството, както би било при останалите
видове договори за услуга, изработка, поръчка, и това е с цел да бъде гарантиран срещу
недобросъвестни клиенти или да не бъде затруднен при събирането на вземането си в
случай, че изходът на спора не е бил благоприятен за довереника му. Право на адвоката е да
прецени дали да се възползва от тази възможност или да първо да изпълни задължението си
по процесуалното представителство и впоследствие да получи възнаграждение според
резултата от спора. В този смисъл е и формирана практика на ВКС, на която се е позовал и
ВРС: Опр.№ 395/9.07.2018 по т.д.№ 1314/2018 на II ТО; Опр.№ 417/17.10.2018 по ч.т.д.№
2238/2018 на I ТО; Опр.№ 257/9.05.2018 по ч.т.д.№ 226/2018 на II ТО и др.,
На следващо място.
Законодателството не се съдържа изрични норми упълномощаването да става само с
адвокатско пълномощно от кочан, заверен от съответната АК, нито заплащането на
възнаграждение да се доказва непременно с договор за правна помощ от такъв кочан.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателката на кого следвало да бъде присъдено
възнаграждението – дали лично на адвоката или на адвокатското дружество. За нарушаване
финансовата дисциплина съдът няма задължението да следи, тъй като това стои извън
предмета на спора, с разрешаването на който е сезиран и това е задължение на
специализирани институции.
11
Поради изложеното неоснователни са всички изложени от жалбоподателката И.И.
доводи, поддържани още пред ВРС и затова подадената от частна жалба вх.№
293689/9.07.2021 следва да бъде оставена без уважение. Ето защо в полза на адв.Ив.К.
следва да бъдат присъдено възнаграждение за процесуално представителство по реда на
чл.38 ЗАдв в размер, не по-нисък от установения в Наредба № 1/2004 за съответния вид
дело.
По размера на възнаграждението, чието изменение се иска от страна на адв.Ив.К. в
подадената частна жалба вх.№ 294492/19.07.2021 срещу същото Решение №
262104/29.06.2021г на ВРС-48с-в, в частта, с която е определен размер на присъдениту му
разноски по чл.38 ЗАдв от 2020,33лв вместо дължимите 2545,30лв
Възнаграждението на адв.К. следва да бъде изчислено съобразно Наредба № 1/2004 в
редакцията от ДВ бр.41/23.05.2017, в сила от 23.05.2017, действала и към момента на
приключване на устните състезания на 28.11.2018г, по отношение отхвърлените претенции
на И.И., както следва:
- по двата облигационни иска всеки един за сумата от 9000лв, към която се прибавя и
акцесорното вземане за морат.лихви от 853,18лв или общо 9853,18лв, се следват две такси
по чл.7 ал.2 т.3 /при интерес от 5000 до 10000лв – 580лв + 5 % за горницата над 5000лв/,
което в случая придобива следното числово изражение: 580+243= 823лв х 2 = 1645,30лв
общо за двата иска
- за явяването в повече от две съдебни заседания, съгл.7 ал.8 /при защита по дела с повече от
две съдебни заседания - за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100лв/. В
случая проведените след първите две заседания на 15.03.2017 и на 5.04.2017, са девет на
брой и затова следва да бъде определена сумата от 900лв. Така общият размер на
възнаграждението възлиза на 2545,30лв
Що се отнася до възнаграждението върху отхвърления негаторен иск по чл.109 ЗС за
премахването на врата, оцветена в червен цвят по скицата на в.лице Ш.Хаджиева на л.303 от
Iинст.дело, представляващ неоценяем такъв по смисъла на т.1 абз.3 от ТР № 4/ 6.11.2017 по
тълк.д.№ 4/2015г на ОСГК на ВКС, и съгл.чл.7 ал.1 т.4 би следвало да бъде определено
възнаграждение в размер на 300лв, адв.Ив.К. няма заявено искане, нито е включено в
претендирания от него размер и затова не следва да бъде присъждано от настоящия съд
По искането на адв.Ив.К., обективирано в подадената от него частна жалба, за
присъждане на сторените разноски за настоящото производство, включващи 15лв–
държ.такса за производството и 300лв-адв.възнагр-е по чл.38 ал.2 ЗАдв за защита по
настоящото производство, определен съгл.чл.9 от Наредба № 1/2004 и представените по
делото, действащи до окончателното му приключване, договори за правна помощ между
него и отв.Спас В.С..
Такива не следва да бъдат присъждани.
В тази връзка въззивният съд споделя изцяло изложеното в мотивите на
12
постановеното от ВКС определение № 60128/14.10.2021, развило се в аналогично
производство по реда на чл.248 ГПК пред касационната инстанция, с което е оставено без
уважение искането на адв.Ив.К. за допълване определение № 60081/10.06.2021 в частта за
разноските в полза на същия с присъждането на адв. възнаграждение за производството
пред ВКС, на осн.чл.38 ал.2 ЗАдв.
Посочено е, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски.По аргумент на противното, следва, че в
производството, в което не се решава спорът по същество и нямащо самостоятелен характер,
а е съпътстващо основания спор, каквото е това по чл.248 ГПК, разноски не се присъждат.
Извод, че производството по чл.248 ГПК и това по обжалването му по реда на чл.272
ал.2 ГПК нямат самостоятелен характер се налага от разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК,
предвиждащ, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи
на обжалване решението по делото.
Определението, чието допълване се иска, е постановено в производство по чл.274
ал.2 ГПК по повод обжалване определение по чл.248 ГПК и не е приключващо такова по
смисъла на чл.81 ГПК. Затова не следва да бъдат присъждани отделно допълнителни
разноски. В този смисъл са и определения на ВКС № 78/2.05.2018г по ч.гр.д.№ 1521/2018 на
I ГО ; определение № 110/ 14.04.2020 по ч.гр.д.№ 4924/2019 на IV ГО, в които е прието, че
производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е
способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, ако не са били присъдени
такива, или за изменението – в случай, че размерът им е бил определен неправилно.
Интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството относно разноските.
В допълнение може да се посочи и това, че настоящото производство се развива по
инициатива на всяка от страните поради допуснато от страна на съда опущение, за което не
следва насрещната страна да бъде санкционирана чрез възлагането на още разноски. Да се
мисли противното би довело до злоупотреба с права чрез воденето на поредица
производства по реда на чл.248 ГПК, по които да се претендират разноски, а това е лишено
освен от правно основание, и от правна логика, доколкото по този начин размерът на
разноските би могъл да надвиши съществено цената на предявените претенции, по повод на
които е било образувано самото исково производство и е бил ангажиран адвокат за
процесуалното представителство, което не е нито смисълът, нито целта на закона и
съдопроизводството.
Воден от горното, СЪДЪТ
13
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 293689/9.07.2021 на ИВ. СТ. ИВ.
чрез адв.Татяна Златева, против решението на ВРС-XLVIIIс-в № 262104/29.06.2021 по
гр.д.№ 11929/2016, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено решение №
5202/17.12.2018г по гр.д.№ 11929/2016г на ВРС, като Е ОСЪДЕНА ИВ. СТ. ИВ. ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.Х. К., член на ВАК, сумата от 2020,33лв,
представляваща адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 от ЗАдв.
ИЗМЕНЯ решението на ВРС-XLVIIIс-в № 262104/ 29.06.2021г на ВРС-48с-в, в
частта му, с която е определен размер на присъденото възнаграждение на адв.И.К., на
осн.чл.38 ЗАдв, за защита по гр.д.№ 11929/2016, като го УВЕЛИЧАВА от 2020,33лв на
2545,30лв /.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.И.К. като процесуален представител на
С.С. за присъждане на разноски и възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв за настоящото
производство по чл.248 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14