О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 15.01.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
К. ГЮРЧЕВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА и с участието на
прокурора……………………………………………………………… изслуша докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.дело № 498 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.423
от ГПК.
Постъпило е възражение вх. № 10450/ 09.10.2018 година от Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Й.М.П., ВТАК, по ч.гр.д.№
405/ 2016 година по описа на РС – Ловеч. Посочва, че на основание чл. 423, ал.,
т.1 от ГПК възразява против Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 405/ 2016 година
на РС - Ловеч. Излага съображения, че е узнал за наличието на претенция спрямо
него та 10.09.2018 година, когато посещава банков клон на „ПИБ” и установява,
че е налице запор върху банковата му сметка. Представено му е запорно съобщение от 05.09.2018 година по изпълнително дело
№ 2084/ 2018 година на ЧСИ *******, по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 405/ 2016
година по описа на РС – Ловеч, издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Твърди, че не е имал предстаава за образуваното срещу него заповедно и
изпълнително производство, тъй като не му е връчвана нито заповед за
изпълнение, нито покана за доброволно изпълнение. Изтъква, че в периода 2015 –
2017 година обичайното му местопребиваване не е било на територията на
Република България. В този периода е живял постоянно и работил във *******. Счита, че е нали;е хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 и
т.2 от ГПК, като същевременно счита, че към датата на издаване на заповедта не
са или налице предпоставките на чл. 411,
ал.2, т.4 от ГК. Моли съдът да приеме направеното възражение, като на
основание чл. 423, ал.3 от ГПК обезсили служебно издадената Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 405/ 2016 година по описа на РС-
Ловеч. Претендира и направните по делото разноски.
Направени са доказателствени искания: Да бъде изискан от ЧСИ *******, рег. №
879, с район на действие ОС – Ловеч, заверен препис от Покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 2084/ 2018 годна по описа
на ЧСИ *******. Моли да му бъде даден допълнителен срок за представяне на
доказателства, установяващи обичайното му местопребиваване към момента на издаване
на заповедта – трудов договор, договор за наем, договор за банкова сметка ***.
С определение № 842/ 20.11.2018 година съдът в
закрито заседание се е произнесъл по направените доказателствени искания и е
насрочил производството на основание чл. 278 , ал.1, изр. 2 от ГПК за
разглеждане в открито заседание. Дадена е възможност на длъжника да представи
доказателства в подкрепа на твърденията си.
В съдебно заседание Д.С.Г. не се явява и не се
представлява депозирана е писмена молба, с която са представени
доказателства за това, че за процесния
период Г. е работил в UK, поддържа възражението и моли да
бъде уважено по изложените в него мотиви.
За кредитора „*******” ООД – ***** не се представлява.
Представено е писмено становище, в което се оспорва подаденото възражение.
Изтъква, че връчването на книжата по заповедното производство е извършено
надлежно. Посочват, че длъжникът не представя доказателства, че не е имал
обичайно местопребиваване в страната. Към момента на издаване на заповедта и
към настоящия момент Д.Г., като български гражданин има регистриран постоянен и
настоящ адрес на територията на РБ. Съгласно чл. 94, ал.3 от Закона за
гражданската регистрация, настоящият адрес на български граждани, живеещи в чужбина,
се отразява в регистъра на населението само с името на държавата в която живеят.
Изтъква, че това е задължение на лицето – чл. 99, ал.1 от ЗГР, което в случая
не е изпълнено и страната не може да се облагодетелства от това. В този смисъл
считат, че промяна в местоживеенето на Г. не е настъпила, тъй като такава не е
заявена по надлежен ред и не би могъл да се оспори връчването по реда на чл.
423 от ГПК. по отношение искането за разноски, счита, че не следва да се
присъждат, позовава се на съдебна практика. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Производството по ч. гр.
дело № 405/ 2016 година на Ловешкия
районен съд е образувано по повод заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „*******” ООД – ***** срещу Д.С.Г.,за парично вземане в
размер на 54.47 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, лихва в размер на
16.61 лева за периода от 17.03.2013 година до 02.03.2016 година, както и
разноски 25 лева д.т. и юриск. възнаграждение в
размер на 300 лева.
По подаденото заявление
Ловешкият районен съд е издал Заповед № 1556/ 15.04.2016 година за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочената сума. По
заповедното производство е направена справка за постоянния и настоящ адрес на
лицето. На съобщението за връчване е отбелязано, че лицето от една година живее
в Шотландия и майката не приема съобщението. Съдът е приел, че на основание чл.
44, ал.1, изр.5 от ГПК съобщението да се счита за връчено.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че за периода от м. февруари 2015
година до 31.07.2016 година Д.С.Г. е работил в ******** ******* и ********.
Възражението по чл. 423
от ГПК е подадено на 09.10.2018 година. Видно от представеното по делото
съобщение от ЧСИ ******* Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на
длъжника по неговата месторабота в град Велико Търново, но е върната на
25.09.2018 година, като непотърсена. Повторна покана е изпратена на настоящия
адрес на длъжника. На 05.10.2018 година има постъпила сума в размер на
1 094.68 лева, която не е разпределена. Съдът приема, че длъжникът е узнал
за издадената заповед за изпълнение на 10.09.2018 година, поради което
едномесечния срок по чл.423 от ГПК за подаване на възражението е спазен и
настоящето производство е допустимо.
Разгледано по същество
възражението е и основателно. Нормативно установените предпоставки за уважаване
на възражението по чл. 423 от ГПК са две: обща - длъжникът да е спазил преклузивния едномесечен срок, и допълнителна – наличие на
една от хипотезите на чл. 423, ал.1, т.-т.4 от ГПК.
В конкретния случай
възражението си длъжникът е посочил като
основания за приемане на възражението – разпоредбата чл. 423, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от ГПК, като се е позовал на липса на надлежно връчване на заповедта
за изпълнение, а от друга страна заповедта за изпълнение на му е била връчена
лично и в деня на връчването си не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Р България.
Видно от приложените по
делото доказателства се установява, че Д.С.Г. е с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес ***. Съобщението за връчване на Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е адресирано до постоянния адрес на длъжника. При
връчването й не са спазени изискванията на чл. 44, ал. 1 от ГПК. Връчването е
оформено при отказ, като от връчителя е отбелязано,
че по сведения на майката лицето от една година е в Шотландия и тя отказва да
получи призовката. Хипотезата на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК е налице
само когато адресатът откаже да получи призовката, но не и при отказ на трето
лице.
При това положение е
налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК – заповедта не е връчена
надлежно.
По делото са представени
и доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на предпоставката по чл.
423, ал.1, т.2 от ГПК, а именно, че Г. към момента на връчването не е имал
обичайно местопребиваване на територията на РБългария.
Видно от удостоверението за осигурителен номер от м. февруари 2015 година до
31.07.2016 година Д.С.Г. е работил в ******** ******* и ********.
Под терминът
"обичайно пребиваване"съгласно чл. 48, ал.7 от КМЧП, когато се касае
за физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с
това място или от намерението му да създаде такива връзки. В този смисъл Определение
№ 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК;
Определение № 529 от 27.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2763/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г., IV
г. о., ГК.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява, че към момента на връчване на
заповедта за изпълнение Д.С.Г. не е имал обичайно местопребиваване на
територията на РБългария, а такова е било в ******** *******
и ********.
По изложените по-горе мотиви,
съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 2 от ГПК – заповедта
не му е била връчена лично и към момента на връчването не имал обичайно
местопребиваване на територията на РБ, като в случая не са налице били предпоставките по чл. 411, ал. 2, т.4 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение.
На основание чл. 423, ал.3, изр.
последно от ГПК заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени служебно.
По отношение
размера на адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност от другата страна, което е неоснователно, предвид на това, че уговореното възражение е минимален размер по чл. 7, ал.7 вр.ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004 г. При този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК
„*******” ООД – ***** следва да
бъде осъдено да заплати, на Д.С.Г., разноски в размер на 325 лева,
представляващи д.т. и 300 лева адв. възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл.423 ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
възражението на Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Й.М.П., ВТАК, против Заповед за изпълнение № 259/ 18.03.2016 г. на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 405/2016г.
по описа на Районен съд
– Ловеч.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 423, ал.3, изр.
последно от ГПК Заповед за изпълнение № 259/18.03.2016 г. на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 405/2016г.
по описа на Районен съд
– Ловеч и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „*******”
ЕАД – *****, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град *****, бул. „******, ******, представлявано от Х.Й. –
управител, чрез юриск. К.Н., да
заплати на Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Й.М.П., ВТАК съдебно деловодни разноски в размер на 325 (триста двадесет и пет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: