Решение по дело №84/2020 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

 

07.04.2020 г. гр.Перник

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на 5 март през две хиляди и двадесета  година  в състав :

 

 Председател: Рени Ковачка

Членове: Кристиан Петров

Антон Игнатов

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Игнатов в. гр. дело № 84 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Образувано е по въззивна жалба от „Мини открит въгледобив” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, пл.”Св.Иван Рилски” № 1, срещу решение № 1719/14.11.2019 г. по гр.д. № 3735/2019 г. на РС- Перник, с което съдът е осъдил „Мини открит въгледобив” ЕАД да заплати на Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 12 748.80 лв.- обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, в размер на шестмесечно трудово възнаграждение, дължимо се при прекратяване на трудовото правоотношение, след прослужени повече от десет години при същия работодател, сумата от 1 335.09 лв., представляваща обезщетение за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018 г.- 13.06.2019 г., ведно със законната лихвавърху главницата, смятано от предявяване на исковата молба- 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 8 817.92 лв.- брутния размер на обезщетението за неизползван платен отпуск за 83 дни за 2009 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., сумата от 923.43 лв.- обезщетение за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018 г.- 13.06.2019 г., ведно със законната лихвавърху главницата, смятано от предявяване на исковата молба- 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените обезщетения; осъдено е „Мини открит въгледобив” ЕАД да заплати на Р.С.С. сумата от 2020.80 лв.- направени разноски по делото.

Въззивникът навежда доводи, че обжалваното решение на РС- Перник е неправилно и неободновано. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е упражнила субективното си право и й е била вече отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но в намален размер, поради навършване на вързаст 60 години и 11 месеца. Позовава се на заповед № ***, от която е видно, че трудовото правоотношение на Р.С. е прекратено по взаимно съгласие, смятано от 01.05.2018 г., но същата навършва възраст за пенсиониране на 27.05.2018 г. От това, според въззивника, възниква една от кумулативните предпоставки за за възникване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 Кт, а именно- липса на изискуема възраст за пенсия. По отношеие на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е изразено становище, че същото е погасено по девност. По отношение на присъдените лихви се позовава на липсата на уведомление по чл.84 ЗЗД, предвид паричния характер на задължението.

Въззиваемата страна, надлежно уведомена за възможността да представи писмен отговор, не е представила такъв в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание по делото представителката на въззиваемата- адв.А.А. ***, е заявила, че районният съд е постановил правилно решение, като моли съда да го потвърди изцяло.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че Р.С. е работил при въззивника „Мини открит въгледобив” ЕАД, гр.Перник, „Централно управление”, на длъжност „***”, като трудовият й договор е прекратен със заповед № ***, по взаимно съгласие пради пенсиониране, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. С посочената заповед е постановено на работника да се заплати обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения, на основание чл.222, ал.3 КТ, както и обезщетение за неизползван платен отпуск за 2009 г.-26 дни, за 2016 г.-20 дни, за 2017 г.- 28 дни и за 2018 г.- 9 дни, на основание чл.224, ал.1 КТ.

С разпореждане № ********** за отпускане право на пенсия, издадено на 12.07.2018 г. от Териториално поделение на НОИ гр.Перник по заявление от 30.04.2018 г. на Р.С.С., е определено на лицето да се изплаща от 30.04.2018 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В първоинстанционното производство е прието заключението на вещото лице Б.П. по извършена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размерът на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ- шестмесечно трудово възнаграждение, дължимо се при прекратяване на трудовото правоотношение, след прослужени повече от десет години при същия работодател, възлиза на 12 748.80 лв. Обезщетението за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018 г.- 13.06.2019 г. възлиза на 1 335.09 лв. Брутният размер на обезщетението за неизползван платен отпуск за 83 дни, за 2009 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., възлиза на сумата от 923.43 лв. А обезщетението за забава плащане на главницата за периода 02.06.2018 г.- 13.06.2019 г., ведно със законната лихвавърху главницата, смятано от предявяване на исковата молба- 13.06.2019 г. По делото не са ангажирани доказателства за плащане на сумите.

При така установените обстоятелства, Пернишкият окръжен съд намира от правна страна следното:     

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 КТ – за  заплащане на претендирани обезщетения във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава относно неизплатените обезщетения.

По иска по чл.222, ал.3 КТ.

Съгласно чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

От събраните доказателства в първоинстационното производство по несъмнен начин се доказва, че със заповед *** на Изпълнителния директор на „Мини открит въгледобив” ЕАД инж. В.С. трудовото правоотношение на дружеството с Р.С.  е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие поради придобиване право на пенсия, смятано от 01.05.2018 г. С посочената заповед е постановено на служителя да се заплатят обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 КТ Предпоставките за възникване правото на обезщетение на двете посочени основания се доказват категорично по делото (най-вече от разпореждането на Териториално поделение на НОИ гр.Перник, с което е определено на лицето да се изплаща от 30.04.2018 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст). В случая са налице основанията за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, тъй като служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, свързано с това, че правото на пенсия лицето е придобило на 27.05.2018 г., а трудовото правоотношение е прекратено на 01.05.2018 г. Правото на пенсия е придобито с цитираното разпореждане Териториално поделение на НОИ гр.Перник, издадено на основание чл.68а КСО. Съгласно текста, лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж почл.68, ал.2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им попо чл.68, ал.1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Разпоредбата не изключва получаването на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, тъй като са налице осонванията за това- прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, като е прослужени повече от десет години при същия работодател.

По иска по чл.224, ал.1 КТ.

Безспорно се установява по делото, че ищецът е имал право на 83 дни неползван платен годишен отпуск към прекратяването на трудовото правоотношение, за които му се дължи обезщетение с брутен размер 8 817.92 лв., изчислен на база последното БТВ на ищеца, съгл. ведомостта. Касателно възражението на въззивника за погасяване правото на отпуск по давност съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на 176а, ал.1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Исковата молба е подадена в съда на 13.06.2018 г. и в случая отпуските за 2016 г. и 2017 г. не се явяват погасени по давност, тъй като дъвността за най- ранната година- 2016 . изтича на 31.12.2019 г. По отношение на възражението за давност за неползван платен годишен отпуск за 2009 г. съдът намира, че то също е неоснователно. Съгласно Решение № 12 от 11.11.2010 г. на КС по к. д. № 15/2010 г., докладчик съдията В. А., частично е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 224 от КТ относно погасяване правото на ПГО. За противоконституционен е обявен и § 3е. от ПР на КТ, според който неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г. С решението на КС е прието, че правото на платен годишен отпуск, придобито до 31.12.2009 г. вкл. не се погасява по давност.  Ето защо твърденията на въззивника за неговото погасяване, респ. преклудиране са изцяло неоснователни.

Относно претенциите за мораторните лихви. Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е присъдил обезщетенията, като е изчислил и техния размер, ползвайки общодостъпен електронен продукт.

Предвид изложеното решението на Районен съд- Перник следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното, Пернишки окръжен съд

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1719/14.11.2019 г. по гр.д. № 3735/2019 г. на РС- Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от получаването на препис, при обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: