Присъда по дело №273/2021 на Районен съд - Радомир
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 15 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Росен Пламенов Александров |
| Дело: | 20211730200273 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 22 октомври 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към присъда № 3/15.12.2021 г. по НOХД № 273 по описа за 2021 г. на
Радомирския районен съд (изготвени на 22.12.2021 г.):
С обвинителен акт Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир е
повдигнала обвинение против ИВ. В. Г., роден на 05.10.1983 г. в гр. Перник, с постоянен
адрес: гр. Радомир, ж. к. „А.“, бл. ., ет. ., ап. .., българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********, затова, че на 30.08.2021 г.,
около 17,20 ч., в гр. Радомир, на ул. „Л“, пред блок № .., без надлежно разрешително
съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал у себе си (в ляв страничен джоб на къси панталони) високорисково
наркотично вещество по смисъла на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена съгласно чл. 3, ал. 2
от ЗКНВП – 1 бр. саморъчно свита цигара, съдържаща коноп с нето тегло 0,4896 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12,29%, на стойност 2,94 лева,
определена съгласно Приложение № 2 от ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, обн. ДВ бр. 15 от 06.02.1998 г.,
изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г., представляващи 0,004 пъти МРЗ, установени за страната към
момента на деянието (месец август 2021 г.) - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.
Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и по изложените
съображения в съдебно заседание пледира за налагане на наказание за срок от една година
„лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг
режим, както и да му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева.
Адвокат – защитника на подсъдимия – адв. С. Д. от АК – Перник, моли съда да признае
подсъдимия за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК и да го признае за виновен в извършване на
престъпление по чл. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, като счита, че деянието
представлява маловажен случай.
Подсъдимият поддържа изцяло изложеното от адвокат – защитника му, като при дадената
последна дума не е изложил нови обстоятелства по същество.
Радомирският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.08.2021 г. служителите на РУ – Радомир – А.Я. и Г.Х., били на работа за времето от
08,30 ч. до 20,30 ч., като АП 442.
Около 17,20 ч., при обход в гр. Радомир, на ул. „Люлякова“ до бл. .. забелязали лицето ИВ.
В. Г., който се придвижвал с велосипед и го спрели за извършване на проверка.
Полицейските служители попитали лицето дали има у себе си забранени от закона вещества,
на което Г. отговорил отрицателно.
Свидетелите Я. и Х. пристъпили към извършване на обиск, при който установили, че в
кутия от цигари, марка „Карелия“, в страничния ляв джоб на късите панталони на Г. се
намирала 1 бр. саморъчно свита цигара, съдържаща суха зелена листна маса с характерен
мирис на марихуана. Подсъдимият отговорил, че е забравил, че се намира у него, след което
с протокол за доброволно предаване предал цигарата на св. Я., който я предал на разследващ
полицай за нуждите на разследването.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебна физикохимическа експертиза
на иззетото от обвиняемия вещество. Съобразно заключението на вещото лице,
представената за изследване суха зелена листна маса представлява коноп с общо нето тегло
0,4896 грама и съдържание на тетрахидроканабинол (активен компонент) – 12,29%.
Остатъците от изследваното вещество били предоставени за съхранение в ЦМУ, гр. София.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в
1
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 283 НПК доказателства –
обясненията на обвиняемия, както и от показанията на свидетелите А.Я. и Г.Х. и от
писмените доказателства – протокол № 393 от 31.08.2021 г. за изготвена физикохимическа
експертиза от вещо лице - специалист в НТЛ - ЕКД при ОДМВР - Перник, протокол за
доброволно предаване и протокол за оценка на наркотични вещества.
От изготвената в хода на досъдебното производство физикохимическа експертиза се
установява, че представената за изследване суха зелена листна маса представлява коноп с
общо нето тегло 0,4896 грама и съдържание на тетрахидроканабинол (активен компонент) –
12,29%.
Констатацията за съдебното минало на подсъдимия Г. съдът направи въз основа на
представената по делото справка за съдимост, видно от която Г. е осъждан неколкократно.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част
на обвинителния акт, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК
не се налага по-детайлното им обсъждане от настоящия състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът счита, че от обективна и
субективна страна с действията си подсъдимият Г. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. От обективна страна, е налице
държане на високорисково наркотично вещество от страна на подсъдимия, тъй като на
30.08.2021 г., в гр. Радомир, на ул. „Люлякова“ пред бл. 34, е упражнявал фактическа власт
върху суха зелена растителна маса с нето тегло 0,4896 гр., която, видно от заключението на
експертизата, се определя като коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 12,29%, на
стойност 2,94 лева.
Конопът (канабис, марихуана) и активният му компонент - тетрахидроканабинол, е
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), във връзка с Приложение
№ 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични - Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Подсъдимият Г. е държал посоченото високорисково наркотично
вещество без да има за това надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Действията на Г. показват, че в съзнанието му са били оформени представи за това, че е
държал наркотично вещество, без да има надлежно разрешително и е знаел, че без
съответно разрешително няма право да притежава наркотични вещества, разбирал е, че с
действията си извършва противоправно деяние и е целял да държи у себе си забранени от
закона високорискови наркотични вещества.
По отношение на доводите, че деянието на Г. представлява маловажен случай и по
отношение на него следва да се приложи чл. 354а, ал. 5 от НК, съдът намира същите за
основателни. Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото,
съотнесени към дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК, в която се съдържа легално
определение на понятието „маловажен случай“. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието
представлява „маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От
съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само
от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на обществената му
2
опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде основание за разграничаването
му от престъплението и да се приеме, че се касае за маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на
ОСНК на ВС). В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на
случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима
както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца (личността на извършителя, подбудите,
начина на извършване на деянието), преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Според настоящия съдебен състав, съотнесени към фактите по настоящото дело, посочените
критерии за преценка определят извършеното деяние като маловажен случай и тук следва да
намери приложение тази привилегия на закона, отчитайки както личността на дееца, така и
обективната страна на стореното. Няма спор по делото, че намереното количество наркотик
– 0,4896 грама, не може да обоснове само по себе си маловажността, но не следва да се
подценяват и останалите обстоятелства по делото, свързани с личността на дееца и
деянието. Подсъдимият е заявил, че наркотичното вещество е за лична употреба, а това се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, което обуславя неголяма
степен на засягане на обществените отношения, предмет на защита, които са свързани със
здравето на гражданите. Няма данни, от които да се заключи, че наркотичното вещество е
било предназначено за разпространение на други лица. Касае се за държане на малко
количество марихуана – 0,4896 грама, с ниска стойност от 2,94 лева.
Редом с критерия за количеството и стойността на предмета на деянието - несъмнено
съществен белег при преценката на маловажността на случая, се оценят и останалите факти
по делото, касаещи конкретната специфика на престъплението и личността на дееца.
Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да
повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият е
млад, работоспособен човек и независимо от предишните му осъждания, не е с висока
степен на обществена опасност. Подсъдимият Г. е предал доброволно инкриминираните
количества, в хода на съдебното производство изрази пред съда критично отношение към
извършеното и го оцени негативно. Ето защо, в заключение, цялостната преценка на
посочените обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия като
личност, както и тези относно моралната укоримост на извършеното, дават основание за
извод, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от същия вид, което определя квалификацията му като „маловажен
случай“. Предвид направения извод, че извършеното деяние представлява „маловажен
случай“, приложимата правна квалификация по обвинението срещу Г. следва да е по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което съдът го оправда по първоначално
повдигнатото му по-тежко обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Предвид наличието на основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление
по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК, на подсъдимия Г. следва да се наложи наказание „глоба“
в размер на 1000,00 лева в рамките на законовия максимум. По отношение на подсъдимия Г.
е неприложима разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, предвид преквалификацията на осъщественото от
него престъпно деяние в такава по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, тъй като
процесното престъпление е осъществено след като подсъдимият е осъждан и към настоящия
момент не е реабилитиран. Именно обаче с оглед генералната превенция на закона и
личната такава, се определя максимален размер от 1000,00 лева на предвиденото в
материалната норма на чл. 354а, ал. 5 от НК наказание „глоба“.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Съдът постанови на основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнемане в полза на Държавата на
вещественото доказателство, предадено на съхранение в Централно митническо управление,
3
а именно наркотично вещество коноп, с нето тегло 0,4896 грама, като разпореди същото на
основание чл. 92, ал. 2 от ЗКНВП да бъде унищожено след влизане в сила на решението, а
веществените доказателства - хартиен плик, съдържащ опаковки от наркотични вещества, да
бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата, като вещи без стойност.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия ИВ. В. Г. да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД МВР - Перник сумата в размер на 79,90 лева - направени
разноски в хода на досъдебното производство и по сметка на РС – Радомир в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 40,00 лева – заплатено възнаграждение на вещото
лице.
В изложения по-горе смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.
4