Р Е Ш Е Н И Е
№ .................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април 2019 година, в състав:
Председател: Мария И.а-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния съдия М. И.а-Даскалова административно дело №171 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128, ал.1, т.8 от АПК във вр. чл. 270, ал.2 от ГПК.
Образувано е по повод препратена по компетентност от ВАС частна жалба /възражение/ от 2018г. на К.П.Б. *** за разглеждане като иск по чл.128 ал.1 т.8 от АПК. С уточняваща искова молба от 05.02.2019г. и уточняваща молба от 18.02.2019г. Б. заявява, че сезира съда с искане за обявяване нищожността на Определение №5002/26.04.2016г. на ВАС по адм. дело №1738/2015г. на ВАС, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за допълване на Решение №1708/17.02.2016г. по адм.дело №1738/2015г. на ВАС в частта относно разноските.
Ищецът твърди, че Определение №5002/26.04.2016г. по адм. дело № 1738/2015г. по описа на ВАС, с което е отхвърлено искането му за присъждане на съдебни разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение е нищожно, тъй като е в разрез с ТР №6/2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГК на ВКС. Искът се основавал на противоречие между фактическата обстановка и диспозитива на определението. В съдебно заседание поддържа иска. Сочи, че с атакуваното Определение № 5002/26.04.2016г. на ВАС е отхвърлено искането му за допълване на решението в частта на разноските и не е осъдена ЦИК да му заплати адвокатския хонорар, заради което атакувал това определение. В съдебно заседание поддържа иска за обявяване на нищожност на Определение № 5002/ 26.04.2016г. по адм. дело №1738/2015г. на ВАС на основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК и чл.128а (нов), ал.1 от АПК и твърди, че в доктрината и съдебната практиката било прието, че до нищожност на съдебния акт може да доведе и несъответствие на диспозитива му с установената фактическа обстановка. В конкретния случай имало договор за правна защита и съдействие, имало и пълномощно на адв. И., които съгласно ТР № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС били законни документи за плащане, които съдебният състав на ВАС не приел, което било в разрез с тълкувателното решение. Не ставало ясно на какво основание се отказва присъждане на възнаграждението, поради което в случая имало неразбираемост на волята на съда защо отхвърля това тълкувателно решение, което е прието в практиката и на ВАС и на ВКС. Счита, че има и пристрастност като допълнителен порок в определението на тричленния състав на ВАС. Депозира писмени бележки, с които моли исковата молба да бъде удовлетворена.
Ответникът – Централна избирателна комисия – София не депозира отговор по исковата молба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът по изложените от ищеца основания, доводи и твърдения взе предвид събраните доказателства и достигна до следните фактически установявания:
Предмет на искането за прогласяване на нищожност е Определение
№5002/26.04.2016г. постановено
по адм. дело №1738/2015г. по описа на Върховния административен
съд на РБ. Определението е постановено в закрито заседание
от тричленен състав на Пето отделение на ВАС на РБ с председател - М. М. и
членове - Д. Ч. и И. С., в производство по
чл.248
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Това производство е инициирано
от К.П.Б. с молба от 24.02.2016г. с искане да бъде допълнено Решение
№1708/17.02.2016г. постановено по адм. дело №1738/2015г. на Пето отделение на
ВАС в частта касаеща разноските, като бъде осъдена Централната избирателна
комисия –София да заплати на К. П. Б. адвокатски хонорар от 300лв. по делото, с
оглед отхвърляне на молбата за отмяна на влязлото в сила Решение
№2635/17.11.2014г. по адм. дело №1051/2014г. по описа на Административен
съд-Варна. След връчване на молбата на К. Б. за допълване на решението на
насрещната страна – ЦИК-София и изтичане срока за писмен отговор по нея,
тричленният състав на Пето отделение на ВАС на РБ с председател - М. М. и
членове - Д. Ч. и И. С., който съдебен състав е постановил Решение
№1708/17.02.2016г. постановено по адм. дело №1738/2015г., чието допълване е
поискано, издал Определение №5002/26.04.2016г. с което разгледал по същество
молбата и отхвърлил като неоснователно направеното в нея искане от К.П.Б. за
допълване на Решение №1708 от 17.02.2016г., по адм.дело № 1738/2015 г. на ВАС в
частта относно разноските. Това Определение №5002/26.04.2016г. е окончателно и
не подлежи на обжалване.
След постановяването
на Определение №5002/26.04.2016г. от материалите приложени в адм. дело №1738/2015г.
по описа на ВАС се установява, че на 28.11.2016г. по повод молба от К.П.Б. за
допусната очевидна фактическа грешка в него, същият тричленен състав на Пето
отделение на ВАС постановил Определение №1278/31.01.2017г., в което отхвърли
като неоснователна молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в Определение
№5002/26.04.2016г. Определение №1278/31.01.2017г. е окончателно и не подлежи на
обжалване. С него съдебният състав отхвърлил молбата за поправка на ОФГ с
мотивите, че в Определение №5002/26.04.2016г. е направена констатация за
формата на пълномощното, във връзка с което е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение и посоченото в него, че Б. е упълномощил адвокат да го
представлява по касационно производство, образувано по жалба против Решение
№2635/17.11.2014г., каквото производство нямало. В определението е посочено, че
образуваното във ВАС адм. дело №1738/2015г. е производство по извънреден способ
за отмяна, за упълномощаване за процесуално представителство по което нямало
упълномощаване. Поради това е установено, че в случая не е налице твърдяната
очевидна фактическа грешка в Определение №5002/26.04.2016г. и молбата за
поправката на такава е отхвърлена от съдебния състав като неоснователна.
Предвид окончателният
характер на Определение №5002/26.04.2016г. по адм.дело № 1738/2015 г. на ВАС,
то се явява съдебен акт, по отношение на който е допустимо предявяване на иск
за обявяването му за нищожен от страна, която е участвала в производството по
което е постановено и чиято правна сфера то засяга неблагоприятно. Предвид липсата
на предвиден в АПК срок, с изтичане на който да се преклудира правото да се
предявява иск по чл.128 ал.1 т.8 от АПК и да се иска обявяване нищожност на
решение, респ. на определение на административните съдилища, направеното такова
искане от К. Б. в частна жалба /възражение/ от 2018г. се явява допустимо. Аргумент
за допустимостта на иска е и влезлия в сила от 01.01.2019г. нов чл.128а, ал.1
от АПК, който изрично сочи, че безсрочно могат да се подават искове за обявяване
на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъщното развитие
на производството, постановени от административните съдилища или от ВАС. Ищецът
К. Б. е страна в производството по чл.248 ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
по което е постановено Определение №5002/26.04.2016г. на ВАС по адм. дело
№1738/2015г. на ВАС. Това определение е неблагоприятно за него, тъй като е акт
с който искането му за допълване на Решение №1708/17.02.2016г. по адм.дело
№1738/2015г. на ВАС в частта относно разноските е отхвърлено като неоснователно.
Определението не е било предмет на инстанционен контрол, в който да е била
обсъждана валидността му съгласно чл.218, ал. 2 от АПК - служебно или по
твърдения на страните, поради което се налага извода, че за К. П. Б. е налице правен
интерес и активна процесуална легитимация за предявяване на иск за обявяване на
нищожността му.
Във връзка с
преценката за основателността на исковата претенция, освен гореизложените
фактически установявания от приетите по делото писмени доказателства, Съдът взе
предвид, че след изрично изявление на ищеца в откритото съдебно заседание, с протоколни
определения от 15.04.2019г. по делото е прието за установено като безспорно, че
М. М., Д. Ч. и И. С. в качеството на съдии в Пето отделение на Върховен
административен съд към 26.04.2016г. са постановили и подписали Определение №5002/26.04.2016г.,
с което са се произнесли по подаденото искане по чл.248 от ГПК за допълване на
решението по адм.дело №1738/2015г. по описа на ВАС. По делото е установено като
безспорно между страните, че Определение №5002/26.04.2016г. по адм. дело №1738/2015г. по описа на ВАС е постановено в
рамките на правораздавателната власт на съда и отговаря на изискванията за
форма.
Въз основа на изложените фактически установявания, разгледано по същество, искането за прогласяване на нищожност на посоченото определение е неоснователно, по следните съображения:
Законодателят е
уредил в чл.128 от АПК и в чл.270 от ГПК правна възможност да се претендира
обявяване нищожност на съдебен акт по исков ред - безсрочно или чрез възражение.
В закона не е дефинирано в какво се състои нищожността на съдебното решение,
респ. определение, но в правната теория и съдебната практика еднозначно и
последователно се приема, че нищожни са тези решения, респ. определения на
съда, които страдат от толкова съществени пороци свързани с надлежността на постановилия
го правораздавателен орган, с пределите на правораздавателната власт на съда и
формата на акта, че те се отразяват на валидността на съдебния акт. Такива са
съдебните актове постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е
овластено да издава съдебни актове; актове постановени по въпроси, които са
извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираемите съдебни
актове или такива, които не са в писмена форма, или не са подписани от болшинството
от членовете на дадения съдебен състав. За да се прецени като нищожен даден
съдебен акт, той трябва да е засегнат от толкова съществен порок, респ. пороци,
че да не може да породи правни последици.
Определение
№5002/26.04.2016г. постановено от тричленен състав на Пето отделение на ВАС по
адм. дело №1738/2015г. не се установи да е засегнат от порок от описаните
по-горе, които водят до извод за нищожност. Определението е постановено в
писмена форма, с мотиви и диспозитив, от надлежен съдебен орган, който е бил в надлежния
тричленен състав, а именно от съдиите от Пето отделение на Върховния
административен съд, които са го подписали и които са съдиите, постановили решението,
допълване на което в частта на разноските е поискано от ищеца. Определение
№5002/26.04.2016г. е постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, както е предвидено в чл.248 от ГПК, към който препраща чл.144 от АПК, приложим
на основание чл.249 от АПК. В тази
връзка в съдебно заседание самият ищец заявява, че не твърди, че съставът постановил
Определение №5002/26.04.2016г. на ВАС е незаконен, нито че то е било
постановено извън правораздавателната власт на съда. Ищецът не твърди, а и
съдът констатира, че определението е в изискуемата писмена форма и с
необходимото съдържание за този вид съдебен акт, постановен в закрито заседание
в производство по чл.248 от ГПК, посочено в чл.172а от АПК. Определението съдържа
датата и мястото на постановяването му; посочване на съда, имената на съдията/съдиите;
номера на делото, по което се постановява; вида на производството, по което се
постановява; страната подала молбата по която
е започнало производството по чл.248 от ГПК вр.чл.144 от АПК; наименованието
на насрещната страна по това производство; какво е постановил съдът по молбата
за допълване на съдебното решение и това, че акта не подлежи на обжалване. В
обстоятелствената част на определението са изложени мотиви, в които са посочени
исканията и становищата на страните, фактите по делото във връзка с тях и с
конкретното производство и правните изводи на съда; съдържа точен и ясен
диспозитив и подпис на съдиите, взели
участие в постановяването му. Поради това Определение №5002/26.04.2016г. на ВАС
не е засегнато от порок на формата, вкл. на съдържанието му, който да е от
посочените по-горе. Това определение не е акт, формата и съдържанието на който
да водят до невъзможност да породят правни последици. Атакуваното определение е
валиден съдебен акт, с който сезирания компетентен състав е решил въпроса с
който е бил сезиран и който е в неговата правораздавателна власт, а именно: основателно
ли е и следва ли да бъде уважено искането на К.П.Б. направено с молба от
24.02.2016г. да бъде допълнено Решение №1708/17.02.2016г. постановено по адм.
дело №1738/2015г. на Пето отделение на ВАС в частта касаеща разноските и да бъде
осъдена Централната избирателна комисия –София да му заплати адвокатски хонорар
от 300лв., или искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението
е ясно и съдържа мотиви и диспозитив по този въпрос и е породил правни
последици за страните, които касае, като е разрешил ясно и безсъмнено въпроса
за претендираната сума като разноски от Б.. Поради това е неоснователно
искането за обявяване на това съдебно определение за нищожно.
Направените твърдения
и оплаквания от ищеца в частната жалба /възражение/, в уточняващите молби и в
съдебно заседание са за неправилност и незаконосъобразност на Определение
№5002/26.04.2016г. на ВАС, които попадат извън обхвата на проверката в производството по чл.128, ал.1, т.8 от АПК. Проверката в това
исково производство обхваща само валидността на
съдебния акт, тъй като той
като държавен правосъден акт, с който е разрешен правен
спор, се ползва от стабилитет, настъпващ вследствие неизменимостта му от съда,
който го е постановил, необжалваемостта му пред друга инстанция и неотменимостта му по реда на отмяната. Необжалваемостта на съдебните актове и в
частност на определението заздравява
недопустимите и неправилните такива и те пораждат правни последици. В случая предмет на контрол е съдебно определение, чиято необжалваемост е настъпила
по силата на закона, тъй като е окончателен акт, който не
подлежи на обжалване. По отношение на него е постановен последващ влязъл в сила
съдебен акт, с който съдът се е произнесъл и е отхвърлил оплакването за наличие
на очевидна фактическа грешка в него и не е констатирана неяснота, която да
налага тълкуването му. Поради това не е допустимо в
настоящото исково производство да се преразглеждат установяванията, правните квалификации и изводите по същество, направени в
атакуваното определение. Наведените от ищеца твърдения, „че не са се произнесли съобразно представените доказателства и
съдебната практика...“ и „ …че е проявена пристрастност…“ касаят
правилността и законосъобразността, а не валидността на съдебният акт, поради
което следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че е налице „ …неразбираемост
на волята на съда…“. От текста на Определение №5002/26.04.2016г.,
постановено по адм. дело №1738/2015г. по описа на ВАС
може ясно и точно да се разбере каква е волята на съда, на мотивите и
диспозитива, с които се е произнесъл по искането за допълване на решението,
което отхвърлил като неоснователно. Уредената от законодателя правна възможност по чл.128, ал.1, т.8 от АПК безсрочно от съда да се обяви
нищожност на даден съдебен акт е открита само за
нищожните решения, респ.
определения, тъй като само те не са годни в нито един момент да породят
присъщите на дадения
вид съдебен акт правни
последици.
Тъй като Определение №5002/26.04.2016г., постановено по адм. дело №1738/2015г. по
описа на ВАС не е такъв съдебен акт, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен предявеният с частна жалба /възражение/ от 2018г., уточнена с
молби от 05.02.2019г. и от 18.02.2019г. от К.П.Б. *** иск по чл.128 ал.1 т.8 от АПК за обявяването му за нищожно.
Водим
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
с частна жалба /възражение/ от 2018г., уточнена с молби от 05.02.2019г. и от
18.02.2019г. от К.П.Б. *** иск по чл.128 ал.1 т.8 от АПК за обявяване за нищожно
на Определение №5002/26.04.2016г., постановено по адм. дело №1738/2015г. по описа на Върховен
административен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването
му на страните, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия: