Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261
925 Година 12.07.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИНА КОНДАРЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1349 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно комулативно съединени искове с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл. 55 ал.1, предл.
1 от ЗЗД.
Ищецът Й.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: *** в исковата си молба против „КРЕДИХЕЛП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, ет. 4, ап. 13, иска от съда:
1. Да признае за
установено, че договор за потребителски
кредит № ***
е недействителен на основание чл.22, вр. чл.П, ал.1,
т.9, 10 и 11 от Закона за потребителския
кредит.
2. Да осъди „КРЕДИХЕЛП" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********, сумата
от 211,78
лева получена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Този иск заедно с установителния
по п. 1 са предявени кумулативно.
3. Да признае за установено, че неустойката предвидена в договор за
потребителски кредит № *** е нищожна поради противоречието и с добрите
нрави и поради противоречието и с материалния закон. Този иск е предявен при условията на евентуалност, и моли съдът да го разгледа при отхвърляне на
исковете по п.1 и 2 от петитума на исковата молба.
3.1. Да Осъди „КРЕДИХЕЛП" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********, сумата
от 150,00
лева, представляваща недължимо платена сума по клауза неустойка по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното
и изплащане. Този иск е предявен при условията на евентуалност с исковете по
п.1 и 2 и кумулативно с иска по т. 3 от петитума на
исковата молба.
4. Да признае за установено, че клаузата за
възнаградителна лихва предвидена в договор за потребителски кредит № *** е нищожна поради
противоречието и с добрите нрави. Този иск предявява при условията на
евентуалност и моли съдът да го разгледа при отхвърляне на исковете по п.1 и 2
от петитума на исковата молба. Искът е предявен кумулативно с исковете по п.3 и
п.3.1 от петитума на исковата молба.
4.1 Да осъди „КРЕДИХЕЛП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 50,00 лева, предетавляваща недължимо платена сума по
клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Този
иск е предявен при условията на евентуалност с исковете по п.1 и 2
и кумулативно с иска по т.3, т.3.1 и т.4 от петитума на исковата молба.
Претендира направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че на *** г. между страните бил сключен договор за кредит,
по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 2 556,46 евро, при
фиксиран лихвен процент по заема 40%, годишен процент на разходите – 40,03% и
срок за погасяване на заема 15 месеца, с размер на месечната погасителна вноска
от 219,34 евро /с левова равностойност от 428,99 лева/. Твърди се, че сключения
между страните договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, чл. 19, ал. 4, чл. 33 ЗПК и за
нарушаване на добрите нрави. Счита, че поради недействителността на договора,
съответно клаузите за лихва и неустойка, получените суми над върнатата главница
били без правно основание. Моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът „КРЕДИХЕЛП" ООД,
ЕИК
*********, гр. София, взема
становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че договорът е
сключен, при липса на пороци, обуславящи неговата недействителност, в пълно
съответствие с действащото законодателство на РБ. Твърди, че шрифтът на
договора е в съответствие със законовите разпоредби. Общата дължима сума
главница плюс общ размер на разходите била посочена в чл. 3, ал. 6 от договора
по ясен и индивидуално договорен начин. Точният размер на неустойката е посочен
в чл. 12, ал. 4 от договора. Лихвеният процент също бил ясно и индивидуално
договорен в чл. 3, ал. 7 от договора. Приложимият погасителен план бил посочен
в чл. 12, ал. 6 от договора вр. с чл. 3, ал. 4 от договора. Твърди, че
възнаградителната лихва не превишава законоустановения максимум, поради което е
неоснователно възражението на ищеца, като законосъобразна и в съответствие с
морала и добрите нрави е и уговорената неустойка, като същата не била и
прекомерна. Моли за отхвърляне на предявените искове. Оспорва твърдението, че
ищецът е материално затруднено лице по см. на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото, същите
не спорят, че между тях е бил сключен индивидуален
договор за паричен заем №***/*** г., като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца
е предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 2 556,46
евро, при фиксиран лихвен процент по заема 40%, годишен процент на разходите –
40,03% и срок за погасяване на заема 15 месеца, с размер на месечната
погасителна вноска от 219,34 евро /с левова равностойност от 428,99 лева/.
По делото е прието заключение на в.
л. по допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно което е установено, че
шрифта с който е изписан процесния договор е по-малък от 12.
Представени
са писмени доказателства от ищеца за извършени плащания по договора за кредит.
С прието заключение по допусната
съдебно-счетовона експертиза се установи, че въз основа на извършените плащания
от ищеца са заплатени общо по кредита 5 411,78 лева, от които 2 177,80
лева главница, 1 012,54 лева за
договорна лихва, 2 221,44 лева за неустойка по чл.12 ал.4 от договора.
Ответникът
е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора
е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9,
ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. В исковата молба ищецът навежда
възражения, че сключеният между страните договор не отговаря на предвидените в
ЗПК законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата
недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи. В настоящия случай, съдът намира, че са налице нарушения,
водещи до недействителност на процесния договор за кредит основание чл. 22 ЗПК,
а именно:
На първо място не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй
като съгласно заключението на вещото лице размерът на шрифта, с който е изписан
процесния договор е по-малък от 12.
На второ място не е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума от 2 556,46 евро или тяхната левова равностойност и какви вземания се
включват в нея. Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент -
липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е
разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана
възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, в договора е необходимо да са посочени условията /начините/ за
прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се извърши
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
На следващо място, не е спазено и изискването
на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от
40,03 %/. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото лиспва
посочване на тези обстоятелства не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
Всичко това е в пряко нарушение на
разпоредбата на чл.
143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези
клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание
умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
В правната доктрина и съдебна
практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл.
26, ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл
е практиката на ВКС (Решением 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. №
5093/2007г., определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др). Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и
на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за
търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.
289 от
ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените
основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по
смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на
"добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Съдът намриа, че всяко от
посочените по-горе основания са достатъчни, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното
по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира, че същите
са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
С оглед на горното, съдът
намира, че следва да уважи исковата претенция като осъди ответника „КРЕДИХЕЛП" ООД, ЕИК *********
да заплати на И.Т.Т.,
сумата от 211,78 лева получена без основание по недействителен договор за потребителски
кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда – 24.01.2019 г. до окончателното й
изплащане,
доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.
Исковете по п. 3, 3.1, 4, 4.1 са предявени
при условията на евентуалност и с оглед уважаването на първите два иска предявени
кумулативно, съдът не дължи произнасяне по тях.
По отншение на
разноските:
С оглед изхода на спора,
съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати направени по делото
разноски от ищеца в размер на 540,00 лева, от които 150,00 лева за заплатена
държавна такса и 390,00 лева за възнаграждения на две вещи лица
Претендира се и а.
в. по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, а. има право
на а. в..
С оглед на горното съдът
намира, че следва да определи размера на а. в., съобразно чл. 7,
ал.2, т.3 НМРАВ, който възлиза на 1 440,00 лева за предявените четири иска, или по 360,00 лева за всеки от тях, който следва да бъде присъден лично
на пълномощника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД, „КРЕДИХЕЛП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, ет. 4, ап. 13, да заплати на Й.Т.Т. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 211,78 (двеста и единадесет лева и 78 ст.) лева, получена без основание по недействителен
индивидуален договор за заем № ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИХЕЛП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, ет. 4, ап. 13, да
заплати на Й.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 540,00(петстотин
и четиридесет)лева направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „КРЕДИХЕЛП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, ет. 4, ап. 13, да заплати на а. Д.Г.Б., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 1 440,00(триста)лева с ДДС за а. в..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Вярно с оригинала.
С.А.