Определение по дело №2387/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 08.08.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2387 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищците Й.А.М., В.К.Г. и Е.К.Г. чрез пълномощника си адвокат М. твърдят, че са наследници по закон на Маргарита А.Г., починала на 12.05.2014 г. в резултат от ПТП, станало на 07.05.2014 г. около 16,30 ч. на железопътен прелез между гарите на гр. Белово и гр. Септември при изхода на Вагоноремонтен завод, гр. Септември, причинено от Спас Борисов Германов от гр. Пловдив при управление на товарен автомобил „Скания“ с ДКН РВ4810КВ, собственост на „Ангел Стоилов-96“ АД, който бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то и чл. 54 НК, вр. чл. 51, ал. 3, чл. 52, т. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП с влязла в сила присъда, постановена по НОХД 644/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

            Твърдят, че гражданската отговорност на собственика на товарния автомобил била застрахована с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД с полица № 15114000019869 с начална дата на покритие 01.01.2014 г. и крайна дата на покритие 31.12.2014 г.

Тъй като претърпели неимуществени вреди от смъртта на наследодателката си, която била сестра на първата ищца и леля на втората и третата ищца, предявили пред ответника писмена претенция за заплащане на обезщетение, но получили отказ.

Твърдят, че имали много близки отношения с починалата, на която били единствени наследници. Близките им отношения се изразявали в привързаност, загриженост, топлота и разбирателство. Първата ищца живеела през лятото в дома на починалата и смятала да се установи там за постоянно, а останалите две ищци, въпреки че живеели отделно, празнували с леля си лични и семейни празници, ходили си на гости, поддържали връзка по телефона.

            Молят да бъде осъден ответникът да им заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на родственицата им в размер на 5 000 лв. за първата ищца и по 2 500 лв. за останалите две ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.

            Представят писмени доказателства: писма от ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД, присъда, решения, удостоверения за наследници.

            Молят да бъдат допуснати четирима свидетели при режим на довеждане за установяване на трайната и дълбока емоционална връзка между ищците и починалата.

            Ответникът ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт Христов оспорва исковете по основание и размер.

            Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на товарния автомобил „Скания“ към процесната дата, както и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

            Възразява срещу основателността на иска с твърдението, че ответниците нямат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица, тъй като не са имали трайна, близка и дълбока емоционална връзка с починалата и не са претърпели сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.

            При условията на евентуалност оспорва размера на претенциите като несправедлив и водещ до неоснователно обогатяване за ищците.

            Прави възражение за погасяване по давност на задълженията за лихва, които обаче не са предявени като самостоятелна претенция с посочване на конкретен размер и период на дължимост, а като законна последица от непозволеното увреждане.

            Не възразява да бъдат приети представените от ищците писмени доказателства и да бъдат допуснати гласни доказателства при съобразяване с нормата на чл. 159, ал. 2 ГПК.

            Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.

            Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

            Не ангажира доказателства.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са при условията на кумулативно субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ от увредените лица против застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от увреждането неимуществени вреди.

            За уважаване на исковете в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие, настъпването на застрахователното събитие, причинените неимуществените вреди и причинно-следствената връзка между тях. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

            С оглед становището на ответника съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обявява за безспорно между страните обстоятелството, че на 07.05.2014 г. около 16,30 ч. на железопътен прелез между гарите на гр. Белово и гр. Септември е настъпило ПТП, причинено от Спас Борисов Германов при управление на товарен автомобил „Скания“, собственост на „Ангел Стоилов-96“ АД, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който е бил признат за виновен в извършване на престъпление с влязла в сила присъда, постановена по НОХД 644/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик, като в резултат от ПТП на 12.05.2014 г. е настъпила смъртта на Маргарита А.Г. – наследодателка на ищците.

            На основание чл. 146, ал. 1, т. 4, вр. чл. 300 ГПК не се нуждае от доказване настъпването на процесното ПТП, тъй като е налице влязла в сила осъдителна присъда.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Основателно е искането на ищците за събиране на гласни доказателства. До разпит при режим на довеждане следва да бъдат допуснати двама свидетели. Останалите свидетели ще бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК в случай, че допуснатите свидетели не установяват спорните факти.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете страни.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 04.10.2019 г. от 11,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане двама свидетели на ищците.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: