Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр.Варна, 01.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретар Геновева Ненчева
и в присъствието на прокурор Светла
Курновска
изслуша докладваното от съдия Янков
ндв №166/2020г. на ВАС
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на
осъденото лице С.Е.С. за възобновяване на производството по нохд №2714/2019г.
на Районен съд-Шумен, и на внохд №54/2020г. на Окръжен съд-Шумен, и за
изменение на постановените в техните рамки съдебни актове – присъда №4/29.01.2020г.
и въззивно решение №12/16.03.2020г. като бъде намалено наложеното на
искателката наказание. Т.е. навежда се довод единствено и само за явна
несправедливост на наложеното наказание.
В
съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения
за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Защитникът
на осъденото лице, както и то самото, поддържат искането във вида, в който е
направено.
Варненският
апелативен съд, като
провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си намери за
установено следното:
Искането
е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и
от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в
законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК /присъдата на Районен съд-Шумен е влязла в сила на 16.03.2020г. - с
постановяване на въззивното решение, а искането е подадено във ВКС на РБ на 12.05.2020г./.
Разгледано обаче и по същество, то се явява неоснователно.
С
присъда №4/29.01.2020г. по нохд №2714/2019г. Районен съд-Шумен е признал С.Е.
Сандева за виновна в това, че в периода 09.09 – 18.09.2019г. в гр.Шумен при
условията на опасен рецидив предоставяла систематически помещение – жилище
находящо се в гр.Шумен, ул.“Славянски“ 5 ап.№3 на различни лица – М.И., Ф.Х. и А.А.
за полови сношения и блудствени действия, като деянието е извършено с користна
цел, поради което и на основание чл.155 ал.5 т.5 вр. ал.3 вр. ал.2 НК и чл.58а
ал.1 НК й наложил наказания три години и шест месеца лишаване от свобода ,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и глоба в размер на
10 000лв. Било зачетено предварителното задържане на осъдената, в нейна
тежест били възложени и сторените по делото доказателства, произнасяне е налице
и по отношение веществените по делото даказателства. Присъдата била обжалвана пред Шуменски окръжен
съд, който с решение №12/16.03.2020г. по внохд №54/2020г. потвърдил изцяло
присъдата, и тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол
то тя влязла в сила същия ден. А като съдебен акт, непреминал през касационен
контрол, срещу въззивното решение и присъдата е подадено искане за
възобновяване на наказателното производство.
В
искането се релевира единствено касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК,
което е предвидено и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основание за
възобновяване – явна несправедливост на наложеното наказание. То обаче е
неоснователно.
Изложените
в искането за възобновяване съображения в подкрепа на твърдението за явна
несправедливост на наказанието са почти идентични с тези, наведени във въззивното
производство, където с основание са били оставени без уважение. Както
първостепенният съд, така и въззивният в своите съдебни актове са отделили
необходимото внимание на индивидуализацията на наказанието на осъденото лице,
отчитайки всички релевантни за това факти. Така като смекчаващи са приети : тежкото
семейно и материално положение на осъденото лице, здравословното й състояние,
дете, което се нуждае от нейните грижи, изразеното от С. съжаление за
извършеното. Като отегчаващи са отчетени
високата степен на обществена опасност на деянието, високата също
обществена опасност и на дееца, както и проявената изключителна престъпна
упоритост от страна на осъдената , неповлияна от изтърпените вече наказания.
При това положение и с оглед наличния баланс между смекчаващи и отегчаващи
вината факти, логично и законосъобразно
решаващите съдилища са определили наказанието към средата на санкцията на чл.155
ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 НК, като при предвиден размер на наказанието от три до
десет години лишаване от свобода на С. е определено наказание пет години и три
месеца лишаване от свобода. Като последица от императива на текста на чл.373
ал.2 НПК, след редукцията по чл.58а НК в крайна сметка наказанието е сведено до
три години и шест месеца лишаване от свобода. Така определеното окончателно наказание
настоящият съд намира за справедливо – то е ответно както на степента на
обществена опасност на деянието, така и на тази на дееца. Поради което и е
напълно в състояние да изпълни целите на наказанието. При това очевидно е, че
предходните наказания, наложени на осъдената, не са довели да желания ефект,
поради което и размерът на настоящото наказание лишаване от свобода следва да е
относително по-висок от тях. Това се налага за постигане както целите на
индивидуалната и генерална превенция, така и за превъзпитанието на осъденото
лице. С оглед казаното то несъстоятелно и в разрез с доказателствата , имащи
значение за индивидуализацията на наказанието, би било всякакво намаляне на
определеното за изтърпяване наказание.
По
отношение наказанието глоба – то е фиксирано на минималния предвиден от закона
праг, и липсват законови основания за намалянето му. Последното е възможно при
хипотезата на чл.55 ал.2 и 3 НК, приложението на която обаче в случая е
немислимо.
По
изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице
релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради
което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице С.Е.С.
за възобновяване на производството по нохд №2714/2019г. на Районен съд-Шумен, и
на внохд №54/2020г. на Окръжен съд-Шумен.
Решението
е окончателно - не подлежи на обжалване
и протест.
Председател
: Членове
: