ПРОТОКОЛ
Година 2023 Град ПЛЕВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА |
Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА
Административно дело № 330 по описа за 2023 г.
На
именното повикване в 14,30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Олива“ АД –
гр.Кнежа, редовно призован, не се представлява. Постъпила е молба с вх.3965 от
22 юни 2023 г. от жалбоподателя, с която моли да съда да даде ход на делото в
негово отсъствие.
ОТВЕТНИКЪТ Ц.К.Й. - инспектор към ОДБХ Велико Търново,
редовно призован, се явява лично. Явява се адвокат Е.Н. от Адвокатска колегия –
Стара Загора с пълномощно от Директора на ОДБХ – Велико Търново с права да представлява ст.инсп. Ц.Й..
ОТВЕТНИКЪТ Ц.Й.: Заявявам, че упълномощавам адвокат Е.Н. от
Адвокатска колегия – Стара Загора да ме представлява в настоящото съдебно
производство до приключването му пред настоящата инстанция.
Съдът намира, че представеното от адвокат Н. писмено пълномощно
от Директора на ОДБХ-Велико Търново с права да представлява ответника- инспектор
Ц.Й., не е надлежно и не поражда права. Няма пречка, по аргумент от чл.33 изр.3
от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, упълномощаването да се извърши устно пред
съда. Това се отразява в протокола от съдебното заседание. Налице е надлежно
упълномощаване от ответника в настоящото производство на адвокат Е.Н. с права
да го представлява в настоящото съдебно производство, поради което съдът счита,
че няма пречка да бъде допусната като процесуален представител на ответника.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВОКАТ Н.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за хода на
делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Делото
е образувано по жалба от „Олива“ АД гр.Кнежа, представлявано от изпълнителния
директор А.Р.Г., против Разпореждане за забрана № 352 от 11.04.2023 г. на инспектор
в ОДБХ – Велико Търново.
В
изпълнение на съдебно определение № 836/27.04.2023 год. жалбоподателят е
представил квитанция за платена държавна такса за подаване на жалбата, с което
пречките за движение на производството са отстранени.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Съдът е констатирал, че по делото са приложени протоколи с
резултати от извършени лабораторни изпитвания на партида цяло зърно слънчоглед
с произход Украйна, реколта 2022 г., в количество 21250 кг. Въз основа на
резултатите от изпитванията е издадено разпореждане за насочване на храни № 428
от 28 април 2023 г., в което е разпоредено насочване за преработка на партидата
цяло зърно слънчоглед с произход Украйна, реколта 2022 г., в количество 21250
кг, камион № АО8211 НМ/АО1572ХF и като причина за
направеното разпореждане е посочено представяне на резултати от лабораторните
изпитвания, без да са установени несъответствия по изследваните показатели. Във
връзка с находящото се по делото разпореждане за насочване на храни № 428 от 28
април 2023 г., настоящия състав на съда, с разпореждане № 1773 от 15 юни 2023
г., е изискал от ответника да посочи изрично и да представи доказателства дали
оспореното в настоящото производство разпореждане за забрана № 352 от 11.04.2023
г., издадено от инспектор в ОДБХ – Велико Търново, е отменено и/или оттеглено
от издалия го орган, предвид установеното при изследването съответствие на
партидата цяло зърно слънчоглед по изследваните показатели. В случай, че
оспореното разпореждане е отменено или оттеглено от издалия го орган, последният
да представи акта, с който е отменено или оттеглено и да вземе становище по
хода на производството.
Ответникът, с писмо вх.№
3875 от 19.06.2023 г., е депозирал по делото писмено становище, в което е
посочил, че разпореждането за забрана №352 от 11.04.2023 г. е оттеглено с
издаденото разпореждане за насочване на храни № 428 от 28.04.2023 г., т.к. след
проведените лабораторни изследвания не са установени отклонения от изследваните
показатели за контрол. Със същото становище ответникът е поискал на това
основание производството по делото да бъде прекратено и жалбата на „Олива“ АД да
бъде оставена без уважение като недопустима за разглеждане, алтернативно – като
неоснователна.
От страна на „Олива“ АД е постъпила молба вх.№ 3965 от 22
юни 2023 г., в която жалбоподателят е посочил, че поддържа подадената жалба,
няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания. Заявява, че правният
интерес на жалбоподателя от разглеждане
на жалбата по същество не е отпаднал и моли съда да разгледа по същество
делото. Заявил е, че е запознат с издаденото разпореждане за насочване на
храни, с което е оттеглено оспореното в настоящото производство разпореждане за
забрана. Сочи, че от разпореждането за забрана „Олива“ АД е претърпяла вреди,
като сочи вида на вредите и твърди, че правният интерес на „Олива“ АД не е
отпаднал. Моли да бъде постановено решение, с което съдът да се произнесе относно
законосъобразността на оспореното разпореждане за забрана. Алтернативно, в
случай, че съдът прецени, че правният интерес на „Олива“ АД е отпаднал и делото следва да бъде
прекратено, моли с прекратяване на делото да бъдат присъдени сторените от „Олива“
АД разноски в производството до момента за държавна такса и адвокатски хонорар,
който е съобразен изцяло с минимума по чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004 г. В тази
връзка прилага списък с разноските и сочи, че жалбоподателят има право на
разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на акта. Заедно със списъка
на разноските представя договор за правна защита и съдействие и разписка от 13
април 2023 г., в който договореното възнаграждение за адвокат, който да представлява
жалбоподателя в настоящото производство, е в размер на 1000 лв., като обема на
представителната власт включва изготвяне и депозиране на жалба пред родово компетентния
административен съд и осъществяване на процесуално представителство пред същия
съд до приключване на делото на първа инстанция. С договора е уговорено възнаграждението
в размер на 1000 лв. да бъде платимо в брой при подписване на договора на 13.04.2023г.,
като е представена и разписка от 13 април 2023 г., която удостоверява извършеното
плащане в брой изцяло на договорената сума от 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
Държавната такса в размер на 50 лева е заплатена също от жалбоподателя, за
което по делото е представено платежно нареждане на л.42.
Представена
е и преписката по издаване на оспореното разпореждане.
АДВОКАТ Н.: Уважаема госпожо съдия, нямам възражение по
доклада. Във връзка с искането за прекратяване, поддържаме същото. По отношение
на така изложеното в молбата на жалбоподателя, моля да приемете същата за
неоснователна. На първо място, жалбоподателят е получил разпореждането за
забрана, предмет на настоящото производство, което му е надлежно връчено, както
и е получил разпореждане за насочване на храни, издадено впоследствие, след извършването
на лабораторните проби. Цялата тази процедура е извършена на основание заповед №
РД 11-790 от 3 април 2023 г. на Изп.директор на БАБХ – д-р И.Ш., в която
заповед, в раздел V т.2, която е приета и приложена по делото, е отразено
следното: „От всяка пратка с произход Украйна да се вземат проби за лабораторен
анализ с акт за вземане на проби, в който да се посочва вида на храната, лабораторията,
към която се насочва и количеството на пробата. Пратката се поставя под
възбрана до получаване на резултатите от лабораторните изпитвания.“ Моят доверител,
в качеството на инспектор и служител в ОДБХ – Велико Търново, е изпълнил напълно
и изцяло заповедта на изпълнителния директор на БАБХ, за което е уведомен и
жалбоподателя. Той е запознат с тази заповед и след изготвянето на лабораторните
анализи, които са приети и приложени по делото, е издадено разпореждането за
насочването на храни. Заявявам, че жалбоподателят е бил наясно, че тези
проверки и това разпореждане за забрана се извършват на база на заповед на
държавен орган, поради което моля да оставите жалбата без уважение като неоснователна
и недоказана. Жалбоподателят е запознат, както и е получил разпореждането за
забрана, разпореждането за насочване на храни, заповедта на изпълнителния директор
на БАБХ, резултатите от лабораторните изследвания са им връчени. Относно
разноските – оспорваме същите, т.к. още при завеждането на жалбата пред Административен
съд – гр.Плевен, предмет на настоящото производство, жалбоподателят е бил
напълно наясно, че не е имал основание за водене на настоящото производство,
поради което оспорваме същите и моля да не му бъдат присъждани, като недължими.
Съдът намира, че са налице условията на чл.159 т.3, във
връзка с чл.156 ал.1 от АПК за прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения акт. Съдът намира, че приложеното по административната преписка и по
делото разпореждане за насочване на храни № 428 от 28 април 2023 г. по същество
представлява нов административен акт, с който издалият оспореното разпореждане
орган е разпоредил насочване за преработка, т.е. оттеглил е издаденото
разпореждане за забрана на транспортирането, търговия, пускане на пазара и
преработка. Оттеглянето на оспорения акт е станало преди първото по делото заседание,
като други ответници, освен инспектора от ОДБХ – Велико Търново, издал
оспореното разпореждане по делото няма, няма и заинтересовани страни, за които административния
акт да е благоприятен, поради което не се изисква съгласие на такива страни за
оттеглянето на акта. Съгласието на оспорващия за оттегляне на акта също не е
необходимо, т.к. оттеглянето е станало преди провеждане на първото по делото съдебно
заседание. Ето защо са налице предпоставките на чл.159 т.3, във връзка с чл.156
ал.1 от АПК за прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт. В
конкретния случай жалбата против разпореждането за забрана не е съединена с иск
за обезщетение за вреди, което би било пречка за прекратяване на делото, а
другата законово уредена хипотеза, при която може да се установи незаконосъобразността
на оттегления акт в рамките на съдебното производство, е тази на чл.204 ал.3 от АПК – когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетение. Т.е. незаконосъобразността на оттегления акт се установява не в
производство по реда на чл.145 и следващи от АПК по оспорване на неговата
законосъобразност, а в производство по чл.204 и следващите от АПК в рамките на
образувано исково производство за обезщетение за вреди от оттеглен
административен акт, в случай, че такова бъде образувано. В рамките на исково
производство, ако такова бъде инициирано от жалбоподателя, съдът следва да прецени
законосъобразността на оттегления административен акт и то единствено в
мотивите на решението, т.к. този акт вече е бил отменен изрично с нарочен
диспозитив от самия административен орган, който го е оттеглил, поради което
искането на жалбоподателя за разглеждане на делото по същество се явява неоснователно
на изложените от него съображения.
Жалбоподателят
е претендирал сторените разноски общо в размер на 1050 лева с приложеното по
делото становище с вх.№ 3965 от 22 юни 2023г., като по делото е приложена квитанция
за платена държавна такса за подадената жалба в размер на 50 лева и договор за
правна защита и съдействие, представен със становището с вх.№ 3965 от 22 юни
2023 г., в който договор е отбелязано като договорено и изцяло заплатено в брой
при подписване на договора възнаграждение за един адвокат в размер на 1000
лева.
Ответникът
в днешното съдебно заседание възрази срещу дължимостта на разноските по съображенията,
изложени в съдебното заседание, но съдът намира, че разноски в полза на жалбоподателя
са дължими по следните съображения:
Правният
разум, залегнал в текстовете на чл.143 ал.1-4 от АПК, изисква да бъдат
заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановения съдебен акт, от
страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно с отмяна на обжалвания
административен акт, респективно на отказа такъв да бъде издаден, при прекратяване
на делото поради оттегляне на акта, съответно при отхвърляне на оспорването или
оттеглянето на жалбата. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно
предизвикания правен спор. В случая жалбата против оспореното разпореждане за
забрана е подадена чрез ОДБХ до Административен съд – Велико Търново, като
жалбата е изведена от деловодството на жалбоподателя на 21 април 2023 г., а е
постъпила при издалия разпореждането административен орган на 24 април 2023 г. Разпореждането
за насочване на храни № 428, с което по същество е оттеглен оспорения акт, е
издадено на 28 април 2023 г., т.е. след изготвяне, подаване и регистриране при
административния орган на жалбата против разпореждането за забрана, което се
оспорва в настоящото производство. Т.е. съдът е сезиран с жалба против
оспореното разпореждане преди издаване на акта, с който това разпореждане се
оттегля от издалия го административен орган. Разпоредбата на чл.143 ал.2 от АПК
предвижда, че подателят на жалбата има право на разноски и при оттегляне на
оспорения административен акт. Това разрешение е възприето от законодателя,
т.к. именно административният орган, с издаването на оспорения акт, е станал
причина за образуване на съдебното производство, поради което на жалбоподателя
се следват разноски за възнаграждение за адвокат.
Относно
размера на разноските, които следва да бъдат присъдени, настоящият състав на
съда намира следното: Жалбоподателят претендира разноски общо в размер на 1050
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, с оглед „оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на жалба пред
родово компетентния административен съд, както и осъществяване на процесуално
представителство пред компетентния административен съд до приключване на делото
на първа инстанция“, видно от представения със становище вх.№ 3965 от 22 юни
2023 г. договор за правна защита и съдействие. Предвид направеното от ответника
в днешното съдебно заседание възражение за дължимостта и размера на претендираното
адвокатско възнаграждение, съдът намира, че макар в титулната част на жалбата да
не е посочено, че се изготвя и подава чрез адвокат и същата да не е подписана
от адвокат, договореният обем правна помощ в договора за правна защита и съдействие, а именно освен
процесуално представителство, и изготвяне и депозиране на жалба, то според съда
упълномощения от жалбоподателя адвокат е изготвил депозираната пред съда жалба
против оспореното разпореждане. Упълномощеният адвокат е депозирал и становище
в хода на размяната на книжа между страните, но не е осъществил процесуално
представителство по делото, т.к. същото е прекратено в хода на първото
проведено по делото съдебно заседание, с оглед краткия срок между датата на депозираното
от ответника становище с искане за прекратяване на делото и датата на съдебното
заседание. Ето защо съдът намира, че на жалбоподателя се следват разноски в
размер на 750 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал
жалбоподателя в настоящото производство, на основание чл.8 ал.3 от Наредба 1/2004
г., който предвижда минимален размер на адвокатско възнаграждение относно неоценяемите
искове в размер на 1000 лв., § 1 от допълнителните разпоредби на наредбата,
който предвижда, че за неуредените в наредбата случаи се прилагат други
разпоредби, които са най-близки или аналогични до разглеждания случай и във
връзка с чл.9 ал.1 от същата наредба, която предвижда, че за подаване на касационна
жалба се следват ¾ от размера на договореното възнаграждение. Настоящата
жалба не е касационна, но по аргумент от § 1, който се прилага по аналогия,
следва да се приложи тази разпоредба и да се присъди адвокатско възнаграждение
за оказаната правна защита и съдействие, изразяваща се единствено в изготвяне и
подаване на жалба против оспореното разпореждане. За разликата над присъдените
от съда размер от 750 лв. за възнаграждение на един адвокат до пълния претендиран
размер от 1000 лева искането за присъждане на разноски от жалбоподателя следва
да бъде отхвърлено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Олива“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Кнежа, обл.Плевен, ул.“Марин Боев“ № 1, представлявана
от Изпълнителния директор А.Г., против разпореждане за забрана № 352 от 11.04.2023
г., издаден от инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Велико
Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 330 по описа
на Административен съд – Плевен за 2023 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Велико
Търново, с адрес гр.Велико Търново, ул. „Славянска“ № 5, представлявана от
директора С.С., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „Олива“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, обл.Плевен,
ул.“Марин Боев“ № 1, представлявана от Изпълнителния директор А.Г., направените
по делото разноски общо в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, от които 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/ възнаграждение за един адвокат, представлявал
жалбоподателя в настоящото производство и 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса
за подадената жалба.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Олива“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Кнежа, обл.Плевен, ул.“Марин Боев“ № 1, представлявана
от Изпълнителния директор А.Г., за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над присъдения размер от 750 лв. /седемстотин и
петдесет лева/ до пълния претендиран размер от 1000 лв. /хиляда лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в седмодневен срок, който за жалбоподателя
тече от датата на съобщението, а за ответника – от днес.
След изготвяне на определението за прекратяване същото да бъде
публикувано на сайта на Административен съд – гр.Плевен и да се съобщи на
жалбоподателя.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,05
часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: