О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№10
гр. Габрово, 5.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО
в закрито съдебно заседание от пети януари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
като разгледа материалите по адм. дело № 314 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-2038 от 10.11.2020
г., подадена от „****“ ЕООД, Габрово, с ЕИК: *********, против Заповед № 01-262
от 5.11.2020 г. на директора на РЗИ - Габрово, с искане за отмяната й като
незаконосъобразна, като се изтъкват и съображения за нейната нищожност.
С процесната
Заповед, на основание чл. 63, ал. 7, във вр. с ал. 4 от Закона за здравето, чл.
73 от АПК, Решение № 673 от 25.09.2020 г., във вр. с Решение № 325 на МС от
14.05.2020 г. и последвали решения на същия орган за удължаване на извънредна
епидемична обстановка, Решение от 5.11.2020 г. на Областен кризисен щаб за
превенция разпространението на коронавирус в област Габрово, както и след
съгласуване на временните противоепидемични мерки с главен здравен инспектор на
РБ, е разпоредено въвеждане на изброени противоепидемични мерки на територията
на Област Габрово за срок от 7.11.2020 г. до 30.11.2020 г. включително или до
изричната им отмяна:
1.Преустановяват
се посещенията след 22.30 ч. в заведения за организирано хранене, ресторанти,
заведения за бързо обслужване, заведения за консумация на напитки и сладкарски
изделия, питейни заведения, временни обекти за обществено хранене;
2.В търговски
обекти – магазини, хранителни вериги, аптеки и др. се преустановява посещението
на лица до 60-годишна възраст във времевия диапазон от 8.30 до 10.30 ч., като
се препоръчва на лицата над 60 години да съобразяват и да се възползват от
възможността да посещават обектите за търговия, хранителни вериги, аптеки и др.
в посочения времеви диапазон.
Предвидено е
влизане в сила на Заповедта от 7.11.2020 г., като същата е публикувана на интернет
страницата на РЗИ – Габрово, за което съдът е направил служебна справка.
С Молба от
30.11.2020 г. на жалбоподателя се уточнява, че заповедта се обжалва в пункт №
1; оттеглено е особеното искане за спиране изпълнението на същата; прави се
искане за присъждане на направените разноски; представено е Удостоверение за
категоризация на обект, стопанисван от жалбоподателя – кафе-аперитив, находящо
се в гр. Габрово, ул. „Шипка“ № 1; Заповед № 4 от 5.10.2020 г. на управителя на
същото заведение за реорганизация на работното време в обекта и одобряване на
график за работа; Адвокатско пълномощно; Договор за правна защита; Квитанции за
платена ДТ и такса за обнародване в ДВ. Препис от Молбата АСГ е изпратил на
директор РЗИ – Габрово.
Съдът е
констатирал, междувременно, че Заповедта е отменена с последваща Заповед на
същия орган - № РД-01-273 от 12.11.2020 г., в сила от 13.11.2020 г., като
информацията е получил от сайта на РЗИ – Габрово. Въз основа на изпратената
Молба на жалбоподателя от 30.11.2020 г. по делото е депозиран и Отговор на
директор РЗИ – Габрово, с което се предоставя същата информация и се оспорва
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Със Заповед №
РД-01-273 от 12.11.2020 г. на директор РЗИ – Габрово се отменя процесната Заповед
№ РД-01-262 от 5.11.2020 г. на същия административен орган, като се предвижда
влизането й в сила от 13.12.2020 г.
АСГ взе
предвид, при така изложените обстоятелства, че съгласно чл. 65 АПК
общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат
такива актове. С разпоредбата на чл. 184 от
АПК
законодателят е посочил че за неуредените случаи в Раздел ІІ "Оспорване на
общи административни актове" се прилагат разпоредбите за оспорване на
индивидуални административни актове. Съгласно
чл. 159, т. 3 АПК
жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява, когато оспореният административен акт е
оттеглен. В хипотезата на висящо съдебно производство, съгласие с оттеглянето
може да изрази оспорващият, но само в случай, че то е направено след първото по
делото заседание. В случая първо по делото съдебно заседание не е проведено, поради което не е
необходимо изрично съгласие от оспорващата страна. В този смисъл, например, е Определение
№ 14490 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2020 г., VI о.
Изразите "оттеглям" и
"отменям" в настоящият случай следва да се тълкуват в хипотезата на чл. 156 АПК.“ - Определение № 12017 от 29.09.2020
г. на ВАС по адм. д. № 8110/2020 г., VI о.; „…независимо дали се иска
незаконосъобразност или нищожност на един административен акт се изисква същият
да е действащ… Оттеглянето и
отмяната са волеизявления на органа, издал акта (арг. от чл. 91, ал. 1 от АПК),
които са насочени към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и
задължения. Тези волеизявления са тъждествени като последици, тъй като имат за
резултат прекратяване действието на първоначалния акт. В случая независимо от
използваната терминология е налице последващ акт на органа, който прекратява
действието на предходния няколко
дни след като последният е породил правни последици, но по волята на издателя първоначалният
акт вече не съществува в правния мир
от посочения момент – 13.12.2020 г. Поради това следва да се приеме, че е
налице оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 159, т. 3 от АПК,
което е самостоятелно основание за прекратяване на производството. С
оттеглянето на акта отпада и правният интерес от неговото оспорване, тъй като,
както вече се посочи, целта на засегнатия от заповедта адресат вече е
постигната.
В правната доктрина се приема, че
правният интерес трябва да присъства не само при сезирането, т. е. при
подаването на жалбата и започването на процеса, той трябва да е налице през
целия процес и при решаването на делото. Правният интерес е основан на прякото
и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера
на съответния субект - негов адресат,
съгласно чл. 15, ал. 1
и чл. 147, ал. 1 АПК.
Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за които съдът винаги следи служебно до края на производството. Липсата й
обуславя извод за недопустимост на оспорването. В този смисъл, например, е Определение № 11457 от 3.09.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 8550/2020 г., III о. и др.
Въз основа на гореизложеното
настоящият състав на АСГ приема, че са налице предпоставките на чл. 159, т.
3 и т. 4 от АПК
за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно
производство. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
упражняване правото на жалба, поради което отсъствието му прави жалбата
недопустима. Това,
както и оттеглянето на оспорения акт,
са основания за прекратяване на производството.
Жалбоподателят
е поискал присъждане на разноски, каквито са направени на стойност 620.00 лв.,
от които 550.00 договорен и изплатен адвокатски хонорар, съгл. приложен по
делото Договор за правна помощ от 25.11.2020 г., сключен между дружеството и
адв. В. П.; 50.00 лв. заплатена по сметка на съда държавна такса и 20.00 лв.
такса за обнародване в Държавен вестник. В Договора е посочено, че хонорарът е изплатен на датата,
на която е сключен – 25.11.2020 г.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК
подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Отговорността за деловодните разноски в
съдебно-административното производство има санкционен характер срещу страната,
неоснователно предизвикала правния спор и може да бъде осъществена само по
висящ процес. „Съдът
може да присъди на страна направените по делото разноски, когато са поискани,
доказани са с надлежен документ, че са направени и това е станало до
приключване на устните състезания по конкретното дело.“ - Определение № 12055 от 29.09.2020
г. на ВАС по адм. д. № 3846/2020 г., VI о. В случая всяка от тези предпоставки е налице, поради
което така направените разноски следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. В този смисъл е и Определение № 14490 от
24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2020 г., VI о. и др.
Оспорващата
страна е имала упълномощен адвокат, който е изготвил и подписал жалбата и тя е
била депозирана при административния орган, преди той да отмени дни по-късно
оспорения с нея АА. Адвокатът е изготвил също и допълнителната Молба от 30.11.2020
година, към която е приложил както адвокатско пълномощно за съдебно
представителство по настоящото дело от 25.10.2020 г., така и договор за правна
помощ от 25.11.2020 г., съдържащ договорка и разписка за осъществено плащане.
В случая
производството по делото се прекратява с настоящия съдебен акт, след
представяне на искането за присъждане на направени разноски и представяне на
доказателства за това, на основание чл. 159, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 184
от АПК, поради оттегляне на оспорената Заповед с последваща такава на същия
административен орган, което е станало след образуване на съдебното
производство и след изпращане на препис от процесната жалба за окомплектоване с
административната преписка по издаване на оспорения акт с Определение № 979 от
11.11.2020 г. на АСГ. При нормалното развитие на съдебното производство и на
горепосоченото правно основание искането за присъждане на направените по делото
разноски може да бъде отправено до съда до приключване на устните състезания. В
случая съдебното производство не е стигнало до тази фаза именно поради
оттеглянето на процесната заповед от нейния автор и настоящото прекратяване на
производството в закрито заседание. Искането за разноските не е задължителен
реквизит на жалбата, нито е налице нормативно изискване за представяне на
такова и доказателства за плащане на разноски към момента на стартиране на
съдебната процедура. С оглед на това следва да се приеме, че искането за
присъждане на разноски е направено своевременно, тъй като е депозирано в срока по
чл. 248, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК. По аргумент от чл. 156, във връзка с чл. 184 от АПК за оттегляне на
акта до първото по делото заседание не е необходимо съгласието на оспорващия.
Поради прекратяване на производството в закрито съдебно заседание оспорващото
дружество е имало възможност да направи искането си за присъждане на разноски с
допълнителната молба. За него не е съществувала правна възможност за това в открито
съдебно заседание, тъй като такова не е проведено не по негова вина и му е
останала възможност единствено за отправяне на такова искане по чл. 248 ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК. В този смисъл са и мотивите на Определение № 3625
от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2766/2020 г., IV отделение и др.
АСГ също така
взе предвид и това, че оспореният АА е публикуван на страницата на РЗИ –
Габрово, без заинтересованите лица да са били известени по друг начин за него.
По същия начин е станала и отмяната му с последващата заповед, като сайтът на
административния орган не е задължително да се преглежда ежедневно и ежечасно
от заинтересованите лица, за да могат те непрестанно да бъдат информирани за
издаваните от съответните административни органи актове. Не съществува законова
презумпция, че заинтересованите лица следва да се считат за уведомени с всяка
публикация в сайта, поради което и законодателят е предвидил в АПК такова
уведомяване с ДВ. В случая подобна публикация на процесните актове – обжалван и
отменителен, няма данни да е била правена в ДВ, поради което и не може да се
презумира знание у жалбоподателя за отмяната на оспорената заповед. По делото
не са налице данни, от които да е видно дали и кога жалбоподателят е узнал
факта на отмяна на процесната заповед, поради което не може и не следва да се
презумира недобросъвестност у него относно заплащането на таксите и хонорара.
Съдът следва
да напомни и това, че съгласно Закона за адвокатурата адвокатската помощ е
платена, като само в изрично регламентирани случаи такава се оказва безплатно,
а настоящият случай не попада в изчерпателно посочените хипотези на чл. 38 от
този закон. В случая е налице упълномощаване и предприети действия от страна на
адв. П. по оспорването на процесния АА още по време, когато той е действал и
тази правна дейност е нормално да бъде заплатена от дружеството – жалбоподател,
в тежест на административния орган, респективно на юридическото лице, което той
представлява, който с действията и акта си е ангажирал и жалбоподателя, и съда.
По изложените
съображения съдът намира, че Регионална здравна инспекция – Габрово, юридическо
лице по чл. 3, ал. 1 от Устройствен правилник на регионалните здравни
инспекции, следва да бъде осъдена да заплати на „****“ ЕООД – гр. Габрово
сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева разноски по делото – 50 /петдесет/
лева дължима и внесена държавна такса, 20.00 /двадесет/ лв. такса за
обнародване в ДВ и 550 /петстотин и петдесет/ лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
В тази връзка
и на така посоченото нормативно основание, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
Жалба с вх. № СДА-01-2038 от 10.11.2020 г., подадена от „****“ ЕООД, Габрово, с
ЕИК: *********, против Заповед № 01-262 от 5.11.2020 г. на директора на РЗИ -
Габрово, с искане за отмяната й като незаконосъобразна, като се изтъкват и
съображения за нейната нищожност, поради отмяна /оттегляне/ на акта от страна
на неговия автор и отпадане на правния интерес на жалбоподателя.
ОСЪЖДА
Регионална здравна инспекция – Габрово да заплати на жалбоподателя - „****“
ЕООД, със седалище – гр. Габрово, с ЕИК: *********, направени по делото
разноски в общ размер от 620.00 /шестстотин и двадесет/ лв., от които: 50 лв.
заплатена държавна такса, 20.00 лв. заплатена такса за публикация в ДВ и 550.00
лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването, с частна жалба, подадена
чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от
определението да се изпрати на жалбоподателя и на директора на РЗИ – Габрово, в
едно със съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪСТАВ:1………………………………
2………………………………