Определение по дело №2182/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2046
Дата: 2 август 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Христо Лазаров
Дело: 20221000502182
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2046
гр. София, 02.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Л.
Членове:Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Л. Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000502182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л. С. П., ЕГН **********, чрез адв. Т. срещу определение
№ 1119 от 17.11.2021г., по т.д. № 20211100901628 по описа на СГС, т.о. VI-4 състав, с което
е прекратено производството по делото, поради наличието на висящо производство по
предходна идентична искова молба, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател/ищецът - Л. С. П. счита, че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че действително било налице търговско дело № 1626/2021г.
по описа на СГС, но липсвала идентичност на ищците в двете производства. По настоящото
дело ищец бил Л. С. П., а по първото дело ищец били същото физическото лице и ДП
“Български спортен тотализатор“. На следващо място твърди, че не била налице и
идентичност между ответниците по двете дела, тъй като по настоящото дело ответници били
Министъра на младежта и спорта, ДП “Български спортен тотализатор“ и посочените
физически лица. По първото дело исковата молба била оставена без движение, с указания за
уточняване на ищците. На последно място твърди, че не била налице и идентичност между
предмета на двете дела, тъй като по т.д. № 1626/2021г. бил предявен и иск за установяване
съществуването на правоотношение по договора за управление между ищеца-физическо
лице и Министъра на младежта и спорта, какъвто иск не бил предмет на т.д. № 1628/2021г.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на
първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК, препис от частната жалба не се връчва на
насрещните страни и те не участват в това производство.
Софийският апелативен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и
съображения, и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
1
правна страна, следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.
275, ал. 1 ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда,
подлежащ на обжалване.
За да прекрати производството по т.д. № 1628/2021г., първоинстанционният съд е установил
пълна идентичност с т.д. № 1626/2021г. и е приел, че следва да прекрати делото с по-голям
номер, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Видно от исковата молба на ищеца - Л. С. П., по която е образувано т.д. № 1628/2021г., се
установява, че същата е с вх. рег. № 11990 и е постъпила в съда на 06.08.2021г. Исковата
молба на ищеца - Л. С. П., по която е образувано т.д. № 1626/2021г., е с вх. рег. № 12095 и е
постъпила в съда на 09.08.2021г. Разликата между номерата се дължи на първоначално
неправилно образуване на производството по първата искова молба като гражданско дело,
което с разпореждане от 09.08.2021г. е било изпратено за образуване като търговско дело.
Невярно е твърдението на процесуалния представител на ищеца, че между същите страни,
на същото основание и за същото искане не били налице две висящи производства.
Исковите молби по т.д. № 1626/2021г. и по т.д. № 1628/2021г. са идентични по страни,
предмет, основание и петитум.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 6
от 15.01.2019г. по тълкувателно дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията по чл.
269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производство по частната жалба.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по късно е заведено настоящото дело и
неправилно е прекратил първото дело, независими от обстоятелството, че първото дело е с
последващ номер. Меродавен за хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК е датата на постъпване на
исковата молба в съда, а не номера на образуване на делото. В процесния случай, исковата
молба по т.д. № 1628/2021г., е постъпила в съда на 06.08.2021г., а исковата молба по т.д. №
1626/2021г. е постъпила в съда на 09.08.2021г.
За пълния идентитет между двета дела е ирелевантно обстоятелството, че в по-късно
заведеното дело бил предявен и иск за установяване съществуването на правоотношение по
договора за управление между ищеца-физическо лице и Министъра на младежта и спорта,
както и предявяването на субективно съединен иск и срещу още един ответник. Дори и това
да е вярно, в частта, с която е установена обективна и субективна идентичност между по-
рано и по-късно заведеното дело, производството по второто дело ще бъде прекратено по
вече предявените искови претенции, като евентуално ще продължи разглеждането им по
второто дело, но и при съобразяване на разпоредбата на чл. 213 ГПК за тяхното еднозначно
и безпротиворечиво решаване.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение № 1119 от 17.11.2021г., по т.д. № 20211100901628 по описа на СГС,
т.о. VI-4 състав, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 126, ал. 1
ГПК.
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3