№ 4021
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100503648 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Д. И. Г., чрез адв. К. П.
срещу решение 21395/28.12.2023 г., постановено по гр.д. 7450/2023 г. на СРС,
56 състав, с което е отхвърлен заявения му иск с правно основание чл. 405 ал.1
от КЗ за заплащане на сумата от 8 000 лв. – застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил „БМВ“, модел „328И Х-Драйв“ с рег. №
*********, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 24.12.2022 г. на
паркинга на търговски център The Mall и е осъден да заплати сумата от 105
лв. – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Във въззивната жалба
се твърди, че неправилно СРС е приел, че са налице основания за отказ от
изплащане на обезщетение, заложени в т. 27.9 от ОУ към договора за
застраховка. Заявено е възражение, че изводът на съда, че вредите, настъпили
при видео и фотографско заснемане на МПС в движение като
фотографирането на автомобила представлява използването му по
предназначение, различно от основната му функция и декларираното ползване
за лични нужди. Заявени са твърдения, че към момента на събитието колата е
била използване по предназначение – управление от водача с цел прибиране в
1
къщи. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което
искът да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство ЗК“Лев Инс“ АД, чрез юрк.
И.Г., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното
решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в
производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 405 ал.1 от КЗ.
Договорът за застраховка “Автокаско на МПС” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на
застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото
доказателства се установява, че между ответното застрахователно дружество и
ищеца е бил сключен застрахователен договор, покриващ рисковете „каско и
злополука“.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от
срокът, посочен в чл. 108 ал.1-3 и 5 от КЗ - 15 дни от датата, на която
застрахованият е представил на застрахователя всички необходими документи,
посочени в нормата на чл. 106 от КЗ. Според чл. 386, ал.2 от КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съобразно постигнатата уговорка между страните договорът между тях е с
клауза „1“ – „всички рискове“, съобразно ОУ към същия.
2
Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото
констативен протокол на СДВР № К - 718, че на 24.12.2022 г. е осъществено
ПТП с участие на застрахованото МПС. Пътният инцидент е осъществен по
време на действие на сключения застрахователен договор между страните. Не
се спори по делото, че с оглед на осъщественото ПТП на застрахования лек
автомобил са причинени вреди, а и същите са описани в протокола на СДВР.
Застрахованият е изпълнил своевременно задължението си по договора за
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП. Съгласно договора и
сключените ОУ към него, предвид уговорената клауза 1, застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. При тези
ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че
е налице застрахователно събитие, настъпило в срока на действие на договора
за застраховка и същото е покрит риск по него.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установи, че стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил възлиза на 8 391, 58 лв. като като
вредите върху него се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 24.12.2022 г. ПТП.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил
възражение, че не се следва изплащане на застрахователно обезщетение
предвид клаузата на т. 27.9 от ОУ към договора, послужила и като основание
за отказ да изплати застрахователното обезщетение. Същото е преценено като
основателно от състава на СРС, поради което предявения иск е отхвърлен като
неоснователен.
В тази връзка следва да се има предвид, че при сбъдването на
застрахователно събитие, обуславящо конкретен покрит с договора за
застраховка застрахователен риск, отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение може да бъде изключена или при
реализирането на изключение от застрахователно покритие, касаещо именно
този застрахователен риск или наличието на някое от основанията по чл. 408,
ал. 1 ТЗ / в този смисъл решение 50129/ 23.11.2023 г. по т.д. 1553/2022 г. на
Първо ТО на ВКС, решение 105/10.04.2025 г. по т.д. 440/24 г. на Второ ТО на
ВКС и др./. Ответникът не е навеждал твърдения, попадащи в приложното
3
поле на чл. 408 ал.1 от ТЗ, а възражението му е концентрирано и основано на
сочената по-горе разпоредба от ОУ към договора за застрахова, съставляваща
изключение от покрития риск.
Съобразно т. 27.9 от ОУ към договора изключен риск по него е
„използване на застрахованото МПС за обучение за състезания и участие в
състезания, изпитания, експерименти, проби за издръжливост, тренировки или
използвано по предназначение, различно от обявеното при сключване на
застраховката“. В отговора, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
не е конкретизирал на кое от посочените основания е счел, че процесното ПТП
съставлява изключение от покрития риск, но видно от установения механизъм
на ПТП в рамките на първоинстанционното производство, по който страните
не са формирали спор, същия не попада в хипотезите на използване на МПС
за обучение за състезания, участие в състезания, изпитания, експерименти,
проби за издръжливост, тренировки, посочени в т. 27.9 като изключен риск.
Последното основание за изключение, посочено в разпоредбата касае МПС-то
да бъде „използвано по предназначение, различно от обявеното при сключване
на застраховката“. Какво е съдържанието на понятието „използвано по
предназначение, различно от обявеното“ в договора за застраховка или
приложимите към него общи условия не е изяснено. Липсва дефинитивна
норма в договора, очертаваща пределите на „различното предназначение“ и
определяща неговия смисъл, посредством словесно обозначение, примерно
изброяване, сравнително описание или друг подходящ начин, по който ясно и
точно да се изясни смисъла на това понятие, с оглед целите на договора.
Основно изискване по отношение на предвидените в договора изключения от
застрахователното покритие е те да бъдат ясно формулирани и конкретни и
същите по арг. на чл. 345 ал.5 т.1 от КЗ не могат да се тълкуват разширително /
в този смисъл цитираното и по-горе решение 105/10.04.2025 г. по т.д. 440/24 г.
на Второ ТО на ВКС/. Това изискване, с оглед използваната в т. 27.9 пр.
последно на ОУ към договора словесна конфигурация, не е изпълнено по
мнение на настоящия съдебен състав. Дори да бъдат използвани критериите,
зададени в чл. 20 от ЗЗД и етимологичното значение на думата
предназначение като цел и смисъл на дадена вещ в определена сфера на
дейност, посоченото предназначение на МПС-то в застрахователния договор е
за лични нужди т.е. задоволяване личната потребност на застрахования да се
предвижва посредством застрахованото имущество, използвайки пътната
4
мрежа, което същият е сторил. Липсват данни по делото, а не се и твърди от
страните застрахованият лек автомобил да е бил използван за търговски цели
/за таксиметрови услуги, отдаван под наем, използван за извършване на
платени превози на товари и стоки/ или служебни такива / за изпълнение на
задължения по повод трудовата дейност на застрахования/, за да се презюмира
различното предназначение. Вярно е, че механизма на ПТП, реализиран при
заснемане на автомобила в движение от стоящ на близко разстояние пред него
пешеходец, съобразно гласните доказателства, събрани пред СРС, обективира
тежка и сложна пътна ситуация, но тя не обосновава „различно
предназначение“ на МПС-то по смисъла на изключението, визирано в т. 27.9
от ОУ.
Поради което и с оглед липсата на други заявени възражения,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен и
същият следва да бъде уважен изцяло, предвид изводите на вещото лице по
САТЕ, касаещи размера на причинените вреди.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и в частта относно
разноските пред СРС . Съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК аритметичният
сбор на посочените в него разноски е в размер на 2 020 лв., които се следват на
ищеца на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Заявеното възражение по смисъла на
чл. 78 ал.5 от ГПК от ответника се възприема като неоснователно, с оглед
съвкупна преценка на фактическата и правна сложност на делото и
извършените по него процесуални действия.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника се следват разноски в
размер на 1 260 лв. в настоящото производство, съобразно приложения списък
по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, СГС, ІV-Д състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение 21395/28.12.2023 г., постановено по гр.д.
7450/2023 г. на СРС, 56 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх” №51 Д да заплати на правно
5
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ на Д. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. ********* - адв. К. П. сумата от 8 000/осем хиляди лева/ лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени на
притежаван от ищеца лек автомобил „БМВ“, модел „328И Х-Драйв“ с рег. №
*********, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 24.12.2022 г. в гр.
София, на паркинга на търговски център The Mall, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 020 лв. –
съдебни разноски пред СРС, както и сумата от 1 260 лв. – съдебни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от същото до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6