№ 145571
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110161489 по описа за 2023 година
Съдът намира, че клаузите от Договора за паричен заем, на които се
позовава заявителят, относно задължението на заемателя да заплати на
заемодателя неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение е нищожна. От член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл, в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама
поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на
договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
1
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне
кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона
за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела
C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. При това
още веднъж следва да се подчертае, че тези евентуални вреди са
самопричинени от кредитора, тъй като, ако има предварителна оценка, че е
нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се
отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е
спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Клаузите регламентиращи т.нар. такси-разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането също са нищожни, защото тези
вземания не представляват такса за допълнителни услуги, свързани с
договора, каквито кредиторът съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК има правото да
договаря с потребителя, а са още едно обезщетение за забавеното изпълнение
на задължението за заплащане в срок на погасителните вноски, на каквото
съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът няма право. Предвид частичната
неоснователност на вземанията, заявленитето следва да бъде частично
отхвърлено, а разноските по делото изчислени съразмерно с уважената му
част, затова съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
2
чл.410 ГПК въз основа на което е ибразувано ч.гр.д.№ 61489/2023г. по описа
на СРС в ЧАСТТА относно неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 106,20 лв., такси-
разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 70 лв., както и в
частта относно претендираните разноски от над 21,05лева за държавна такса ,
и от над 44,85лева за юрисконсултско възнаграждение .
Разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя, пред Софийския градски
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3