№ 909
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100902009 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за
извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по силата на
който ищецът се задължил да извършва обществен превоз по основни градски
автобусни линии №12, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и
119 от общинската транспортна схема на С.О. срещу възнаграждение в размер на 3 лв.
на километър, без ДДС. В чл. 5, ал. 2 от Договора било уредено, че дължимото
възнаграждение се заплаща ежемесечно на две вноски – съответно в размер на 30 %
авансово до 15 -то число на текущия месец и останалата част – до 14-то число на
следващия месец, определено въз основа на действително извършения пробег.
Страните били уговорили и възможност за промяна на цената за извършвания превоз в
зависимост от промяната в цената на гориво-смазочни материали – в клаузата в чл. 5,
ал. 4, т. 2 от Договора. Сочи, че необходимостта от извършване на разходи за смазочни
материали е 0.00 лв., доколкото към подписване на договора автобусите били
новопроизведени, поради което следва да бъде отчитана само промяната в цената на
природния газ по данните на НСИ. Ищецът излага, че НСИ разполага с данни за цените
на природния газ за различните групи потребители, като разграничението е съобразно
количеството употребен газ, като ищецът „МТК Г.“ООД попада в група И4. Според
справка на НСИ цената на природният газ за група И4 е нараснала през първото
шестмесечие на 2019г. спрямо второто шестмесечие на 2016г. с повече от 60%, което
води до задължението на ответника да заплати тройния размер на предвидената в чл.
5, ал. 4, т. 2 от договора компенсация, т.е. три пъти по 2,5% или общо 7,5%. Сочи, че
съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, възложителят дължи заплащане на възнаграждение в
размер на 3 лв./км без ДДС, като предвидената в ал. 4 възможност за изменение
размера на възнаграждението е в две хипотези: при натрупване на инфлация/дефлация
в размера на повече от 5% и при промяна на цената на гориво-смазочните материали с
над 20% спрямо стойностите към датата на подписване на договора. За промяна на
възнаграждението не е необходимо кумулативно осъществяване и на двете
предпоставки, като определяща е цената като разход за услугата. С оглед
констатираната промяна в цената на природния газ по данни от НСИ за м. 01 и м.
02.2019г. с над 60%, то възнаграждението от 3 лв. на километър пробег без ДДС сочи,
че е нараснало със 7,5% и възлиза на 3.225 лв. без ДДС или 3.87 лв. с ДДС. Ищецът
1
твърди, че предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора възможност за провеждане на
преговори между страните за актуализацията на цената е приложима при претенция за
цена с увеличение над предвидения в договора процент, като в противен случай
увеличението се прилага автоматично. Ищецът излага, че издадените на ответника
фактури по договора за аванс за превоза през м. 01.2019г. са в размер на 575 250.18 лв.
с ДДС и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора в
размер на 1 341 936.32 лв. с ДДС, което възнаграждение е изчислено по базовата цена
на договора от 3 лв. без ДДС, като при това положение при прилагане на клаузата на
чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора при дължимо възнаграждение от 3.225 лв. без ДДС,
неизплатеното възнаграждение възлиза на 143 788.99 лв. с ДДС. Сочи, че
възнаграждението за м. 01.2019г. в пълния си размер е дължимо до 14.02.2019г., след
която дата ответникът е изпаднал в забава за неизплатената част. Ищецът излага, че
издадените на ответника фактури по договора за аванс за превоз през м. 02.2019г. са в
размер на 520 366.36 лв. с ДДС и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл. 5,
ал. 2 от договора в размер на 1 185 488.84 лв. с ДДС, което възнаграждение е
изчислено по базовата цена на договора от 3 лв. без ДДС, като при това положение при
прилагане на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора при дължимо възнаграждение от
3.225 лв. без ДДС, неизплатеното възнаграждение възлиза на 127 939.14 лв. с ДДС.
Сочи, че възнаграждението за м. 01.2019г. в пълния си размер е дължимо до
14.03.2019г., след която дата ответникът е изпаднал в забава за неизплатената част от
вземането за възнаграждение.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 143 788.99
лв. с ДДС – незаплатена главница за възнаграждение по процесния договор за
извършване на обществен превоз през м. януари 2019 г., представляваща допълнително
възнаграждение в размер на 7.5% върху вече заплатеното възнаграждение за периода,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и сумата от 38 783.09 лв., с ДДС – обезщетение за забава,
начислено върху главницата за периода от 15.02.2019г. – 12.10.2021 г., както и сумата
от 127 939.14 лв. с ДДС – незаплатена главница за възнаграждение по процесния
договор за извършване на обществен превоз през м. февруари 2019 г., представляваща
допълнително възнаграждение в размер на 7.5% върху вече заплатеното
възнаграждение за периода, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 33 512.95 лв., с ДДС
– обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 15.03.2019г. –
12.10.2021 г. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения срок за
това, в който ответникът оспорва предявените искове по основание. В тази връзка
излага, че между страните е подписано Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021
г. в изпълнение на Решение № 657 на Столичен общински съвет от 17.12.2020 г., както
и Споразумение № СОА21-ДГ56-3734 от 05.10.2021г. в изпълнение на Решение № 542
на Столичен общински съвет от 09.09.2021г., въз основа на което е изплатена
индексация на възнаграждението на превозвача на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от
договора в общ размер на 1 872 739.99 лв. до 21.12.2020 г., вкл. Излага доводи, че
срокът за мониторинг на цената на ГСМ се брои от датата на подписване на договора,
която следва да се счита датата на завеждане на договора в деловодната система на
С.О., а не датата на действителното му подписване. Датата на влизане в сила на
договора следва да се счита за начална дата, от която се брои срокът на въвеждане в
2
експлоатация на автобусните линии, нарушението на който се счита за основание за
разваляне на договора – чл. 3, ал. 3 и ал. 4. Сочи, че при подписване на договора
страните са възприели датата на подписването му като дата на влизането му в сила. В
този смисъл сочи, че неправилно като базов период е взет м. 12.2016г., а не датата на
влизане в сила на договора. Излага доводи, че предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора възможност за изменение на цената с 2,5% е при непостигнато съгласие
между страните за това, като условие е предвидено задължителното иницииране на
промяната от някоя от страните, което да е обективирано в писмена форма и
мотивирано, което не е било изпълнено, като счита иска за неоснователен само на това
основание. Сочи, че подписването на споразумение между страните е абсолютна
предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Оспорва
иска по размер, като твърди, че според договореното между страните в чл.5, ал. 4, т. 2,
без значение е с колко над 20% се променя цената на ГСМ по данни на НСИ, като
възможността за промяна в този случай е в твърдо фиксиран размер от 2,5%, който не
се увеличава спрямо процента увеличение. Прави възражение за нищожност на
клаузата в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. В тази връзка твърди, че в отговор по изискана
справка от НСИ е заявено, че института не разполага с данни относно гориво-смазочни
материали, които са предпоставка за изменение цената по договора. Оспорва доводите
на ищеца, че при повишаването на гориво-смазочните материали с повече от 20% е
допустимо изваждането на смазочните материали от тази цена, като твърди, че същата
се формира от двата компонента кумулативно. В този смисъл при понижаване
стойността на единия компонент би се достигнало до различна цена, какъвто твърди да
е и настоящият случай при поевтиняване на смазочните материали. Ответникът
твърди, че най-ранната възможна дата, служеща за базов период за промяна на цената
би била 26.07.2017г., която е датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна
линия. Освен това оспорва иска по размер с доводи, че справката на НСИ обхваща 6-
месечен период, за част от който договорът още не е бил сключен, поради което счита,
че данните от нея са неправилно приложени при определяне на дължимото
възнаграждение. Оспорва акцесорния иск за лихва за забава върху частта от главницата
по начисления ДДС, като счита, че такава не се начислява. Претендира разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок,
в която поддържа първоначално изложеното от него в исковата молба, като оспорва
доводите на ответника в отговора на исковата молба. В тази връзка сочи, че договорът
между страните бил сключен 8 години след датата на провеждането на конкурса за
това, който бил спечелен за цена от 3.57 лв., която впоследствие била редуцирана на
цената от 3.00 лв., без ДДС, на километър пробег. В този смисъл исканото увеличение
предмет на иска със 7 стотинки към превозната цена формира цена, която е по-ниска с
50 стотинки от тази по конкурсната процедура. Оспорва споразуменията от
20.01.2021г. и от 05.10.2021г. да са относими към делото, доколкото са сключени по
3
повод инфлационните процеси в страната. Излага подробни съображения по
възраженията на ответника в отговора на исковата молба.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в
установения за това срок, в който ответникът поддържа изложеното вече от него по
оспорване на иска, като същевременно оспорва доводите на ищеца в допълнителната
искова молба.
Предявени са от „МТК Г.“ООД срещу С.О. при условията на обективно
кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-
во ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г.,
същият е бил сключен между С.О. – в качеството на възложител и от друга страна -
МТК Г. ООД – в качеството му на изпълнител, с предмет на договора – осъществяване
на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии /конкретно
изброени/ от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети
експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси. В чл. 3, ал. 1 от
договора е предвидено сключването му за срок от 8 години, считано от датата на
въвеждане в експлоатация на първата линия. В чл. 5 са договорени цената и начинът на
плащането й, като в ал. 1 е установена цена за извършвания обществен превоз в размер
на 3.00 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите километри
маршрутен пробег по разписание. Съгласно ал. 2 на чл. 5 от договора, възложителят
дължи заплащане авансово до 15-то число на текущия месец 30% от цената, като
останалата част е дължима до 14-то число на следващия месец, за които суми
изпълнителят издава фактури. В ал. 4 на чл. 5 от договора е предвидена възможност за
промяна на цената, определена към момента на сключването му, като в т. 2 е
предвидена такава при промяна на цената на ГСМ с повече от 20%, съгласно данните
на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. Предвидено е
провеждане на преговори между страните при настъпване на това условие за
уточняване на промяната в дължимото възнаграждение със стойност до 5% от
първоначалната цена, а при непостигането на съгласие в този смисъл, е установен
размер на възнаграждението от 2,5% на километър маршрутен пробег. В т. 3 на чл. 5,
ал. 4 от договора е предвидено правото на всяка от страните по него да отправи до
другата мотивирано писмено предложение за преговори, като е уреден и редът за
провеждането им.
По делото е представено Писмо изх. № УП-1210/02.04.2021г. на НСИ до МТК Г.
ООД, в което е даден отговор по отправено запитване за цената на природен газ за
крайния потребител, като се сочи, че в отдел „Сметки в околната среда и енергетиката“
на института не се провеждат специфични изследвания за цената на природния газ за
транспорт, като в тази връзка осъществява наблюдения относно европейската
статистика в изпълнение на Регламент /ЕС/ 2016/1952 на Европейския парламент и на
Съвета от 26.10.2016г. и съгласно който цените се отчитат два пъти годишно за всяко
първо и второ полугодие.
Представено е Предложение вх. № 8504/СОА17- КЦ01-23361/28.09.2017 г.,
изходящо от МТК Г. ООД до С.О., в което е отправено такова за водене на преговори и
актуализиране цената по договора между тях, с оглед реализиране на предпоставките
на чл. 5, ал. 4, т . 2 и т. 3 от същия. Представено е Второ предложение, което е във
връзка с постъпил отговор по първото предложение, в който е била поискана справка
от НСИ, която да удостоверява настъпилата промяна в цената на природния газ с над
29%. Видно от обективираното в това второ предложение, определени са място, дата и
час на провеждането на преговорите, като е предложено актуализиране на цената с 5%.
Посочено е, че при непровеждането на преговори, след изтичане на 30 дни от
4
посочената в предложението дата, изпълнителят ще издава фактури по актуалните
цени и съобразно отправеното от него предложение за увеличение с 5%.
Представено е и последващо Предложение с вх. № СОА22-ТД26-7061 за
индексация при увеличение възнаграждението с 5% за всеки 20% изменение в цените
за горивото, като за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. е предложената такава от 15%,
с оглед ръст в цените на горивото с над 60%.
По делото са представени Фактура № 207 от 15.01.2019 г. с доставчик МТК Г.
ООД с основание на плащането – аванс и стойност по фактурата 575 250.18 лв., с вкл.
ДДС, и Фактура № 208 от 13.02.2019 г. с доставчик МТК Г. ООД с основание на
плащането – пакет наети линии за пробег м. 01.2019 г., с приспаднат аванс по Фактура
№ 207, със стойност по фактурата 1 341 936.32 лв., с вкл. ДДС. Представени са и
Фактура № 209 от 14.02.2019 г. с доставчик МТК Г. ООД с основание на плащането –
аванс за пробег м. 02.2019г. и стойност по фактурата 520 366.36 лв., с вкл. ДДС, и
Фактура № 210 от 13.03.2019 г. с доставчик МТК Г. ООД с основание на плащането –
пакет наети линии за пробег м. 02.2019 г., с приспаднат аванс по Фактура № 209, със
стойност по фактурата 1 185 488.84 лв., с вкл. ДДС.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението
по която се установява, че според счетоводството и на двете страни, по процесния
договор потребеното и доставено количество на природен газ от ищеца за 2018 г. е 102
747,6252 гигаджаули и според количеството на годишно потребление по критериите на
НСИ, МТК Г. ООД попада в група И4 за потребление. Според изложеното в
заключението, в сайта на НСИ за годишно потребление на природен газ цените за
група И4 отразяват увеличение на цената, съобразно отразената такава за второто 6-
месечие на 2016г. спрямо първото 6-месечие на 2019 г., като по цени без данъци, такси
и ДДС е установена разлика от 76.29%, а при цени без ДДС и други възстановими
данъци и такси е установена разлика от 73.04%. В заключението се сочи, че за м.
януари 2019 г. ищецът е издал по договора фактура № 207 от 15.01.2019г. за авансово
плащане в размер на сумата от 479 375.15 лв., както и фактура № 208 от 13.02.2019 г. за
окончателно плащане в размер на сумата от 1 118 280.26 лв., като с оглед отразеното в
приложеното към фактурите Сведение, изминатите километри за периода 01-
31.01.2019 г. са 532 551.800 км., при което и предвид стойността по фактурите, цената
за 1 км е изчислена в размер на 3.00 лв., без ДДС. При тази цена е фактурирана
стойността за доставената услуга и през м. 02.2019 г., като са взети предвид
фактурираната сума и изминатите километри пробег. Според експертизата,
индексираната цена със 7,5% за 1 км пробег е в размер на 3,225 лв., без ДДС, съответно
3,87 лв., с ДДС. В заключение се сочи, че размерът на допълнителното потребление,
дължим на основа стойността на вече изплатеното възнаграждение за превоз през м.
януари 2019 г. възлиза на 143 788.99 лв. с ДДС, а за м. февруари 2019г. възлиза на 127
939.14 лв. с ДДС, в приложение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, на която сума възлиза
и разликата за доплащане по договора, като при проверка в счетоводството на ищеца е
установено, че плащане на тази сума не е отразено. Начислената мораторна лихва
върху главниците неизплатено възнаграждение възлиза, съответно на сумата от 38
783.09 лв., начислена за периода 15.02.2019г. – 12.10.2021 г. върху дължимото за м.
януари 2019г. и на сумата от 33 512.95 лв., начислена за периода 15.02.2019г. –
12.10.2021 г. върху дължимото за м. февруари 2019 г. Експертизата сочи, че при
проверка в счетоводството на ищеца не се установява извършено плащане на
допълнителното възнаграждение и на мораторната лихва в така начисления им
размер=
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От представените по делото писмени доказателства категорично се установи
възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен между тях
договор за извършване на обществен превоз. Договорът е сключен в приложение
5
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. В чл. 1 от
Наредбата е предвидено, че в същата се уреждат условията и редът за утвърждаване на
транспортни схеми за осъществяване на обществени превози с автобуси. Според чл. 4,
превозите по транспортни схеми изискват разпределяне на линиите по
осъществяваните маршрути между отделните изпълнители и сключването на договори
с тях.
По делото е безспорно, че въз основа на проведена съобразно Наредбата
конкурсна процедура за възлагането на поръчката за превоз и класиране на първо
място на участника МТК Г. ООД, е бил сключен между него и С.О. – като възложител,
процесният Договор от 02.12.2016г. В този смисъл, безспорно е договореното между
страните възлагане извършването на обществен превоз срещу определено
възнаграждение, платимо в полза на ищеца, в което са включени и разходите за това.
Безспорно е също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и се явява
изправна страна в правоотношението. Безспорно е, че договореното възнаграждение
възлиза на 3.00 лв., без ДДС, към момента на сключването на договора, както и че
съобразно клаузите в същия /чл. 5, ал. 4/ е предвидена възможност за промяна на
възнаграждението при настъпване на обективни факти, каквито са дефлационни или
инфлационни процеси; промяната на цената на природния газ с повече от 20%,
съгласно данните в Националния статистически институт /НСИ/ спрямо цената към
датата на сключване на договора.
В случая, спорни между страните са фактите относно провеждане на
регламентираната процедура по промяна на дължимото възнаграждение по договора и
възникването на предпоставките за това.
Неоснователни в тази насока се явяват доводите на ответника, че не е
осъществена процедурата по предоговаряне на първоначално установената цена след
отправено предложение от страна на изпълнителя, както и че това се явява условие за
промяна в цената, съобразно предвидената възможност за това.
По делото е безспорно, че към процесния период м. 01 и м. 02.2019г. между
страните е била налице облигационна връзка по процесния договор. В този смисъл,
безспорно е, че към този момент се е било сбъднало предвиденото отлагателно условие
за влизането му сила, а именно представяне от Общината на влязло в сила
прекратително определение по адм.д.№11168/2012г. на АССГ – 38 състав.
Видно от приложения договор, в клаузата, съдържаща се в чл. 5, ал. 4, т. 2 от
същия, страните са предвидили възможност за преуреждане отношенията между тях
във връзка с установяване на актуална цена при промяна на икономическата
обстановка, при която е бил сключен договорът. Така, страните са постигнали съгласие
при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% според данните в НСИ, че поемат
задължение да проведат добросъвестно преговори за уточняване промяна във
възнаграждението на километър пробег. Така договореното между тях в чл. 4, т. 2, изр.
второ, макар и формулирано с израза „задължават“ предвижда всякога коригиране на
първоначално договореното възнаграждение, като в единия случай – при постигане на
съгласие след преговаряне – увеличението да бъде в размер до 5%, а в другия случай –
при неосъществено преговаряне и наличието на предпоставките за промяна в
първоначалната цена, увеличението на възнаграждението се счита в размер на 2,5%.
Възможността за договаряне съдът приема, че касае случаите при необходимост от
индексиране на цената в размер различен от установения в договора от 2,5%, в
съответствие с настъпилите процеси на инфлация или дефлация. Така договорената
възможност е предвидена в полза и на двете страни, доколкото при инфлация се
допуска увеличение в цената, а при дефлация – нейното намаляване. По този начин
страните изначално са предвидили потенциалната възможност за промяна в разходите
при осъществяване на превоза чрез покачване/намаляване цената на ресурса за това,
като са обезпечили осигуряване равностойността на насрещните престации по
6
договора. Това е целта на предвидената актуализация в цената, като при надвишаване
20 % на цените за ГСМ е определен нов размер на възнаграждението за превоза с
увеличение от 2,5 %, в случай че не бъде договорено друго. Предвид така възприетото
относно волята в договаряне на възможността за индексацията и което е съответно на
добросъвестната търговска практика, съдебният състав възприема, че предвиденото
процентно съотношение, което следва да се прибави към първоначалната цена на
услугата, е приложимо при ръст на цените с 20 %, като при последващ ръст с още 20 %
цената на услугата ще подлежи отново на индексиране с още 2,5 % по силата на
договора.
Воденето на преговори, съдът приема, че не се явява задължителна предпоставка
за въвеждането на нова стойност за услугата по договора, като единствено
представлява въведена възможност за постигане на двустранно съгласие в този смисъл
по отправено от изпълнителя предложение. Такова е установеното в чл. 5, ал. 4, т. 3 от
договора „право“ на всяка от страните да отправи до другата мотивирано предложение
при наличието на условията за промяната в цената. Действително, в случая преговори
не са проведени, въпреки предприетата инициатива от ищцовото дружество, което се е
възползвало от правото си и е отправило писмено предложение за това, като са
приложени доказателства за възникване на условията за нейното актуализиране
/решенията на КЕВР и справка на НСИ/. По делото не се спори относно факта на
достигане на предложението до възложителя, като от същото се установява и
уведомяването му за начисляването на цената според предложената от изпълнителя
след изтичане на 30-дневен срок от обявената дата за преговори и което е съответно на
предвиденото в чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора. При това положение и доколкото не се
твърди, а и не се и установява страните да са постигнали съгласие въз основа при
проведени преговори между тях за актуалния размер на възнаграждението, съдът
приема, че същото следва да се счита като дължимо по договора в установения в чл. 5,
ал. 4, т. 2 размер – при увеличение от 2,5% за километър пробег от първоначално
договорения размер за всеки 20% от увеличение на цената на ГСМ. За да изведе
изложеното в мотивите си, съдебният състав е приложил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД,
съобразно която при тълкуването на договорите, следва да се търси действителната
обща воля на страните. Съобразно заложената в клаузата по чл. 5, ал. 4 от договора
цел за равностойност на престациите, която съдът възприе, с оглед формулираното в
нея и която е съответна на последиците при настъпилите икономически промени, при
увеличение на цената на ресурса от 60 %, следва да бъде възприета съществуваща нова
стойност на услугата с увеличение от 7,5% от първоначално договорената такава.
За установяване на потребеното количество природен газ от ищцовото
дружеството, което е необходимо за определяне на групата на потребителите според
критериите на НСИ, в която попада ищецът като превозвач, по делото е изслушана
ССЕ, заключението по която не е било оспорено от страните и съдът кредитира като
пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. Според групата, в която попада
/И4/, за потребителя се определя стойността на доставения му природен газ, която
според експертизата търпи увеличение за периода от второто 6-месечие на 2016г. до
първото 6-месечие на 2019 г., в което попада процесният период – м. януари и м.
февруари 2019 г., и което увеличение е над 70 %, при което следва да бъде прието, че е
изпълнено условието по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за ръст на цената по него /при
увеличение над 60 % от първоначално договорената/. При прилагане на договорно
установения процент от 7,5 %, размерът на възнаграждението, което е дължимо над
първоначално установения с договора такъв, възлиза за м. януари 2019 г. на 143 788.99
лв. с ДДС, а за м. февруари 2019г. на 127 939.14 лв. с ДДС /заключението по ССЕ/.
Неоснователно се явява възражението на ответника относно началния момент, спрямо
който следва да бъде преценено наличието на изменение на икономическите условия и
промяна в цените на природния газ. Страните в чл. 5 от договора ясно са заявили, че
изменението в този смисъл следва да бъде преценявано спрямо датата на подписването
на договора, който момент следва да бъде съобразен и спрямо който е определена
7
вписаната в него първоначално стойност на предоставената услуга.
По делото е безспорно изплащането на възнаграждението от изпълнителя в
размера, съобразно чл. 5, ал. 1 от договора, като неизплатена е останала частта,
съобразно увеличението, съответно в размер на 143 788.99 лв., с ДДС, за м. януари
2019 г. и в размер на 127 939.14 лв., с ДДС, за м. февруари 2019г. На тази стойност
възлиза разликата по дължимото по актуалната цена и действително заплатеното по
издадените от изпълнителя фактури за авансово и окончателно плащане, платими,
съответно до 15-то число на текущия месец и до 14-то число на следващия месец
/Фактура № 207 от 15.01.2019 г. и Фактура № 208 от 13.02.2019 г., както и Фактура №
209 от 14.02.2019 г. и Фактура № 210 от 13.03.2019 г. /.
С оглед гореизложеното, предявеният главен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
съдът намира за основателен и следва да бъде изцяло уважен. Като законова последица
от това, дължи се и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
завеждане на исковата молба /12.02.2021г./ до окончателното й изплащане.
Основателен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва, доколкото по
делото се установи настъпилата изискуемост на процесното вземане по главницата и
изпадането на ответника в забава да я плати, считано от началната дата на периода по
претенцията, съответно по отделните главници - 15.02.2019г. и 15.03.2019 г., доколкото
окончателното плащане по договора за м. януари 2019г. е до 14.02.2019 г., а за м.
февруари 2019г. е до 14.03.2019г. От заключението по експертизата се установи, че
размерът на мораторната лихва върху всяка от главниците, начислен за периода на
забавата, възлиза на претендирания такъв, поради което акцесорните искове съдът
намира за основателни и като такива следва да бъдат изцяло уважени.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ
размер на 22 860.97 лв., от които 8400 лв. – адвокатско възнаграждение, 700 лв. –
депозит за вещо лице и 13 760.97.73 лв. – държавна такса. Неоснователно се явява
заявеното от ответника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под
установения минимум, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждение от 8410.48 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес – гр. София, ул. „*******, да заплати на МТК Г. ООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „******* по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 143 788.99 лв. с
ДДС – незаплатено възнаграждение за м. януари 2019 г., както и сумата от 127 939.14
лв. с ДДС - незаплатено възнаграждение за м. февруари 2019 г. по Договор № СОА16-
ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от 12.10.2021г. до окончателното й изплащане, както и по предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 783.09 лв., с ДДС – законна лихва за забава,
начислена върху главницата 143 788.99 лв. за периода от 15.02.2019г. – 12.10.2021 г, и
сумата от 33 512.95 лв., с ДДС – законна лихва за забава, начислена върху главницата
127 939.14 лв. за периода от 15.03.2019г. – 12.10.2021 г.
ОСЪЖДА С.О., с адрес – гр. София, ул. „*******, да заплати на МТК Г. ООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „******* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 22 860.97 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9