№ 462
гр. Пазарджик, 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Д.а
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско
дело № 20245200500359 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „М.Д“ ЕООД се явява адв. Л. Д. К., надлежно
упълномощен да го представлява в настоящата инстанция. Страната е редовно
призована за днешното съдебно заседание.
Ответникът по жалбата „Б.“ АД, редовно призован, не изпраща
представител. За него се явява адв. Р. Х. П., упълномощена да го представлява
в настоящата инстанция.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
С Решение № 203/19.02.2024г., постановено по гр.д. № 20225220103134
по описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик по предявените от ищеца „Б.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от
управителя М.Р.К. срещу ответника „М.Д“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: *********, представлявано от управителя Т.В.М.,
искови претенции по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с
чл. 232, ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е прието за
установено по отношение на ответника „М.Д“ ЕООД, че съществува вземане
1
на „Б.“ АД в размер на 13 442,48 лева с включен ДДС, която сума
представлява сбор от неплатени наеми за период месец юли 2020 г. - месец
септември 2021 г. включително, с изключение на месец март 2021 г., за обект
дневен бар в хотел **, находящ се в гр. ***** ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда – 10.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата в размер на 309,95 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.05.2022 г. до 10.08.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 2582/2022 г. по описа на РС-Пазарджик, като е
отхвърлена исковата претенция над размера от 13 442,48 лева до
претендирания размер от 13 845,48 лева, представляваща наем за м. октомври
2021 г. и исковата претенция по чл. 86 ЗЗД за сумата над 309,95 лева до
претендирания размер от 315,38 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2582/2022 г. по описа на РС - Пазарджик, като неоснователни и недоказани. С
решението дружеството „М.Д“ ЕООД е осъдено да заплати на „Б.“ АД сумата
в общ размер на 610,22 лева – разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция, а
дружеството „Б.“ АД е осъдено да заплати на ответника „М.Д“ ЕООД сумата
от 90,14 лева – сторени в производството разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба
от ответника „М.Д“ ЕООД, чрез адвокат Л. К., с която същото се обжалва в
частта, с която са уважени исковите претенции. Намира решението за
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Счита, че съдът не бил обсъдил всички приложени по делото доказателства и
всички доводи на ответника за неоснователност на исковата претенция. В
нарушение на процесуалните правила съдът отказал събиране на относимо
доказателство – договор за наем от 01.01.2017 г., към което ищецът е
представил допълнително споразумение от 21.04.2020 г., доколкото
ответникът твърди, че не е страна по договор за наем от 01.07.2011 г. Макар и
да е приел, че ответникът не е страна по последния договор за наем,
неправилно съдът е приел, че между страните е имало трайни търговски
отношения във връзка с отдадения под наем обект от 2011 г. Счита, че
валидният договор за наем е този от 01.11.2020г. Неправилно съдът приел, че е
налице извънсъдебно признание от страна на ответника, с оглед подписване
на допълнителното споразумение от 01.01.2017 г. към договора за наем от
01.04.2020 г., без да се даде възможност да се съберат доказателства, че такъв
договор липсвал. Съществено било да се прецени дали е налице валидно
облигационно отношение, наемно такова, по договор от 01.07.2011 г., като
ищецът не бил позовал претенцията си за заплащане на наемни вноски и
разходи на този договор. Сочи, че споразумението от 01.11.2020г. за
разсрочване на задължения от 2019г. до 10.2020г. касаят наемното
правоотношение от 01.07.2011г., като от него не е възникнала солидарна
отговорност на ответното дружеството за задълженията по този договор, тъй
2
като никъде в него не се споменавало встъпване, заместване, поемане на дълг
или поръчителство. Намира, че кредиторът „Б.“ АД не е договарял с
надлежния длъжник, поради което за ответното дружество не са възникнали
никакви задължения по това наемно правоотношение от 2011г., съответно
недължимост на сумата от 5782 лева с ДДС по част от претендираните
фактури по пункт 1 до 4 от исковата молба. Сочи, че фактурите не отразяват
валидно задължение в тежест на ответника, явяващ се трето лице, доколкото
са издадени въз основа на договора от 2011г. Неправилно съдът е приел, че е
налице валидна облигационна връзка за месеците 7, 8, 9, 10, 11 и 12 на 2020г.,
доколкото не се подкрепя от доказателствата по делото. Твърди, че съдът не се
е произнесъл по направеното с отговора изявление за прихващане, доколкото
касае претендираните наемни цени по фактурите, описани в останалите
пунктове 5-14 от исковата молба за сумата от 7 680,00 лева, с която ищецът се
бил обогатил за сметка на ответника на обща стойност от 4 608,67 лева.
Намира, че след извършеното прихващане е налице остатък от 3 071,33 лева,
който е обхванат от второто изявление за прихващане, касаещо донесеното в
обекта оборудване, останало в него след прекратяване на договора за наем.
Неправилно съдът не е уважил това второ възражение за прихващане, като не
подложил на анализ всички доказателства по делото. По изложените
съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено
ново такова, с което изцяло да се отхвърлят исковите претенции. Претендира
присъждане на направените по делото съдебни разноски. С въззивната жалба
не са направени доказателствени искания пред въззивния съд.
В срок е постъпил отговор на жалбата от процесуалния представител на
насрещната по спора страна – адвокат Р. П.. Оспорва жалбата изцяло като
неоснователна, като се излагат подробни съображения, във връзка с
изложените в жалбата аргументи. Намира, че обжалваното решение е
правилно, мотивирано и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така подадената
въззивна жалба. Нямам възражения по доклада. Нямам доказателствени
искания.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме отговора на въззивната
жалба. Нямам възражения по доклада. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, настоящият казус се отличава с една
фактическа и правна сложност, тъй като става въпрос за множество договори,
от които следва да се направи съответния извод, кой е страна по тях и кой
носи отговорност за плащане на основното задължение, а именно: дължимия
наем. Исковата молба се позовава на облигационни отношения от 2011 г.
3
Твърди се, че на 01.11.2020 г е подписано допълнително споразумение между
ответника по исковата молба и ищцовото дружество, с което валидно са
разсрочени задължения и той е станал длъжник по основното облигационно
правоотношение и тъй като не било изпълнено в срок се моли да признаят
задълженията по описаните фактури. Очевидно е, че за да се подпише това
споразумение на 01.11.2020 г., то е било поставено като условие на доверителя
ми, за да подпише договора за наем, който е от 01.11.2020 г. Те са в кориците
на делото. Към онзи момент управителката, за да подпише този договор, е
подписала и това споразумение, което е изготвено от ищцовото дружество. Аз
считам, че това допълнително споразумение от 01.11.2020 г. не е породило
задължението ответното дружество „М.Д“ да дължи неплатени наеми по
облигационната връзка от 2011 г. Внимателния прочит на клаузата по това
споразумение не формулира нито един от способите за възникване на наем,
солидарна отговорност впоследствие, тоест към датата на сключване на това
допълнително споразумение. Сега тук първоинстанционнният съд е направил
извод, че след като дружеството било признало с конклудентни действия
неизгодния за себе си факт, то било страна по облигационната връзка, поради
което за него съществувало задължението и то поело задължението. За да
говорим за юридически възникнала юридическа връзка трябва да са се
случили факти, свързани с приложението на закона. Очевидно е, че
облигационната връзка съществува от 2011 г. и в последствие, за да стане още
един длъжник по тази облигационна връзка, трябва да е по някой от начините
от ЗЗД. Никъде във внимателния прочит на клаузата на това споразумение не е
формулирана воля, че това дружество встъпва или поема задължението да
плати дълговете на другото дружество, което е било страна по първоначалните
правоотношения. То поема задължението да плати един дълг, разсрочено.
Отговорът на основния въпрос: Налице ли е валидна облигационна връзка по
наемното правоотношение - 2011 г., категорично считам за отрицателен,
поради което следват и други правни изводи, които са в противоречие с
изводите на първоинстанционния съд. По отношение на другите
обстоятелства с прихващането аз съм изложил подробни доводи, поддържам
ги и моля да се съобразите. Моля Ви да уважите жалбата така, както е
предявена, и да постановите нов съдебен акт по съществото на спора, като
отхвърлите предявените претенции. Представям списък на разноските пред
настоящата инстанция.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите изцяло
постановеното първоинстанционно решение на Районен съд – Пазарджик по
подробно изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Като бих
искала да акцентирам на няколко момента, които считам за много важни.
Първо - категорично не изразявам съгласие с твърдението на колегата за
фактическа и правна сложност на казуса, тъй като от самото начало в исковата
молба сме твърдели и продължаваме да твърдим, че задълженията за неплатен
наем са на база споразумение за разсрочване на задължението от 01.11.2020 г.
Цялата предходна фактология на предходни договори за наемно
4
правоотношение в случая са ирелевантни, тъй като насрещното дружество
„М.Д“ се е задължило именно по това споразумение и то е плащало по това
споразумение. Искам да обърна внимание, тъй като не знам тук в тази
инстанция има ли данни и засегнал ли се е въпроса, че имаме едно предходно
заповедно производство, което се е развило отново в Районен съд- Пазарджик.
То касае същото това споразумение, същите тези фактури, но само за
задължение - ток и вода. Това задължение е признато от насрещната страна и е
платено доброволно по него. Това сме го релевирали в първа инстанция, като
един от мотивите, че всъщност имаме извънсъдебно признание тези факти и
обстоятелства. Всичко останало сме изложили подробно, както в първа
инстанция, така и в отговора си. Ще помоля за кратък срок за писмени
бележки. Относно претендирания адвокатски хонорар, считам че същият за
прекомерен. Именно поради липса на фактическа и правна сложност ние няма
да претендираме разноски.
Адв. К. /реплика/: Използвах неправилния термин „поел
задължението“ по допълнителното споразумение от 01.11.2020 г. за заплащане
на дължимите вноски по издадени фактури цитирани в чл. 2 на това
споразумение. Не е поело такова споразумение. Видно от чл. 4 на това
споразумение е записано следното /цитира/, кой е наемател, кой е наемодател,
тъй като в това споразумение се коментират неплатени месечни вноски от
2019 г. до 2020 г. към договора за наем от 2011 г. С това допълнително
споразумение нито е встъпил в този договор, нито е заместил главния
длъжник, нито е поел задължението да плаща по този договор за наем. Просто
е записано наемателят, тоест ответникът ще погаси задълженията си. Има ли
такива задължения, за да ги погасява? Когато се цитира върху това заповедно
производство за признаване на факти, доверителката ми, която беше
управител на съответното дружество, е заплатила без да прави възражения за
недължимост, но в настоящото производство ние направихме възражение, че е
платено неоснователно и направихме възражение за прихващане на тези суми,
тъй като е платено не от когото трябва по наемното правоотношение. Просто
ищцовото дружество не е насочило претенциите към когото трябва. Двете
дружества са били собственост на съпруг и съпруга. Те смятат, че щом са
съпрузи, значи става въпрос за едно общо дружество и за това са завели по
този начин исковото производство, но юридически нещата не стоят така.
Съдът счете делото за изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представения списък за разноски от адв. К..
ПРЕДОСТАВЯ седемдневен срок на ответната по въззивната жалба
страна за представяне на писемни бележки.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00
5
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6