Р Е Ш
Е Н И Е № …….
Град Свиленград, 10.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в
публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 224/ 2018 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по субективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищците К.Д.К., В.С.М. и К.С.Д. искат от съда да
осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да им заплати съответно сумите 4126,05
лв., 1375,35 лв. и 2 063,02 лв. (след допуснато в о. с. з. на 13.11.2018
г. увеличение на размера на исковите претенции, съответно от 300 лв. на 4126,05
лв., от 400 лв. на 1375,35 лв. и от 300 лв. на 2 063,02 лв.),
представляващи обезщетения за лишаването им без правно основание от ползването,
за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г., на част от около 4251 кв.м. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 36110.20.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, в
местността „Голям чифлик”, с обща площ 8851 кв.м., с
начин на трайно ползване – нива, ведно със законната лихва върху тези суми от
подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че са едни от съсобствениците на
поземления имот с идентификатор 36110.20.506 по кадастралната карта и
кадастралните регистри в землището на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, с начин на трайно ползване: нива, като К.Д.К. притежавал 1/3 ид. част, В.С.М. – 1/9 ид. част,
а К.С.Д. – 1/6 ид. част от правото на собственост (след
уточнение, направено в о. с. з. на 14.09.2018 г.). Имотът бил образуван от
нива, която ищците придобили въз основа на наследяване на К. М.Г., б.ж. на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, и реституция, извършена по реда на ЗСПЗЗ – с Решение № 02004 от
13.09.1999г. на ПК - Свиленград.
Твърдят,
че през 2011 г. било извършено отчуждаване на част от реституирания им имот за
изграждане на автомагистрала /АМ/ „Марица”. Съгласно чл.21, ал.3, т.4 от Закона
за пътищата, проектът се изпълнявал от ответника, който бил възложител на
строителните работи по изграждането на обекта, а последните се осъществявали от
изпълнител, по силата на сключен с ответника договор. Твърдят, че при
изграждането на автомагистралата наследствената им нива била разделена на две
части, като били образувани два поземлени имота – единият с площ 8851 кв.м., а другият – с площ 175 кв.м.
Поддържат, че от 2011 г. до момента са лишени от възможността да ползват част
от имота с обща площ 8851 кв.м., а именно част от
около 4251 кв.м., която не била отчуждена за
изграждането на магистралата. Твърдят също, че тази част от имота им представлявала
странични насипи и прилежащ терен към магистралата. Твърдят, че досега не са
получили обезщетение за завземането на посочената част от собствения им имот. Поради
това, претендират обезщетения за лишаване от ползване за периода 26.03.2013 г. –
26.03.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, който оспорва исковете като неоснователни. Счита, че те не са
конкретизирани, доколкото частта от имота на ищците, която била отчуждена и
върху която била изградена АМ „Марица”, била с площ от 7476 кв. м., а от
представената с исковата молба скица било видно, че собственият на ищците ПИ с
идентификатор 36110.20.506 се намирал извън трасето на магистралата, т.е. за
ответника не ставало ясно частта от 4251 кв.м.
включена ли е в отчуждената част или не. Ответникът възразява, че претенциите
са погасени по давност, тъй като исковете били предявени след изтичане на
петгодишния срок от започване строителството на автомагистралата – 04.11.2011
г. Освен това, счита, че претенцията следвало да се насочи към строителя на
обекта – Сдружение „ПОР-ПСТ”. Счита също, че в настоящия случай не бил
осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД, тъй като за ответника
не било настъпило обогатяване. По изложените съображения моли да бъдат
отхвърлени предявените искове. При условията на евентуалност оспорва исковете по
размер.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са съсобственици, въз основа на
наследяване и реституция по реда на ЗСПЗЗ, на поземлен имот с идентификатор
36110.20.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор на
АГКК, находящ се в местността „Голям чифлик”, с начин на трайно ползване: нива,
с площ 8851 кв.м. Безспорно е, а и също от събраните
писмени доказателства се установява, че този поземлен имот е бил част от нива с
площ 16,502 дка, представляваща имот № 020030 по
плана за земеразделяне в землището на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, възстановена с Решение № 02004/ 13.09.1999г. на ПК – общ.
Свиленград на наследниците на К. М.Г.. Ищците са част наследниците на
последния, като К.Д.К. притежава 1/3 ид. част, В.С.М.
– 1/9 ид. част, а К.С.Д. – 1/6 ид.
част от правото на собственост върху имота. С Решение № 536 от 15.07.2011г. на
Министерски съвет, обн. ДВ, бр.57/ 2011г., част от имот
№ 020030, а именно част с площ 7476 кв.м. се
отчуждава за изграждането на АМ „Марица”.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните,
действителната площ, която е завзета от земното платно на АМ „Марица” до
оградата й, е съответна на отчуждената площ от 7476 кв. м. от имот № 020030. От
заключението е видно също, че от останалата част от имота, незаета от земното
платно на магистралата, от едната й страна /в южната част на имота/ е обособен
поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 с площ 175 кв.м.,
а от другата страна – процесния имот идентификатор 36110.20.506 с площ 8851 кв.м. Видно от заключението, от този имот, една част от
общо 4093 кв.м. не се обработва, като следствие от
строителството на магистралата. В
заключението е посочено, че от тази обща площ от 4093 кв.м.,
площ от 2405 кв.м. представлява мера с храсти (площта
е необработваема, тъй като върху нея има разхвърляни остатъци от строителни
материали – едри камъни, ями от изгребване на строителни материали, бабуни от
изкопана пръст), площ от 696 кв.м. - полски път, който
е служил при строителството на магистралата, и площ от 992 кв.м.
– мера (площта е необработваема, тъй като върху нея има разхвърляни остатъци от
строителни материали и поради получилата се маломерност, следствие на
откъсването й от обработваемата площ с полския път от северния й край са
израснали високи треви и тръни, има остатъци от ями и изгребване на пръст).
Според вещото лице, преди строителството на магистралата, целият първоначален
имот № 020030 по КВС с площ 16,502 дка е бил
обработваема земеделска земя и се е използвала като такава. Вещото лице е
уточнило в съдебно заседание, че след направени измервания е установил, че „оградата
на магистралата е точно на мястото си, засегнати са само 7476 кв.м., т.е. колкото са отчуждени. Обаче, една част от имота
се е ползвала като депо на строителни материали, а след това не е зачистено и
не е оправено. През имота е минавал и полски път, който е служил за
строителството на магистралата и след това е останал да служи като връзка със
земеделските земи…“. Вещото лице е категоричен в заключението си, че посочените
мери и полски път са се получили вследствие на строителството на магистралата –
поради натрупване на земни маси, извадени от земното ниво на магистралата.
Вещото лице е посочило, че частта от 4093 кв.м. е
можело да се обработва, „ако строителят бе почистил добре терена – да го
заравни, за да няма едри камъни, тогава машините, които обработват земеделски
земи, биха могли да го изорат“.
По делото е назначена и съдебно-икономическата
експертиза, от заключението на която е видно, че при определяне на средната
наемна цена за исковия период вещото лице е съобразило средната наемна цена на
земеделска земя, на земя с лице към автомагистрала и при наличие на построен
обект на автомагистралата, съгласно чл.22 от Тарифата за таксите, които се
събират от АПИ. Според заключението, при използване на тези три компонента
средната наемна цена за процесния период от пет
години възлиза на 12378,15 лв. В съдебно заседание, в отговор на въпрос на
ответника, вещото лице е посочило, че като се изключи третия способ за оценка -
при наличие на построен обект на автомагистралата, съгласно чл.22 от Тарифата
за таксите, които се събират от АПИ, средната наемна цена за процесния период от пет години е 13067,23 лв., образувана
по останалите два способа (средна наемна цена на земеделска земя и на земя с
лице към автомагистрала).
От показанията на свидетеля И.Д.Г.се
установява, че имотът на ищците, който „в началото“ бил 16 дка,
при строежа на магистралата бил разделен, така че останала част от около 9 дка. Свидетелят посочва, че от тази част от 9 дка, една част от 4 дка,
„които могат да се ползват, ищците са дали на фирма „Агропионер”.
Другата част от около са 4 дка били засипани с 2 м.
насип и не можело да се обработва. Покрай магистралата, на самата нива имало
черен път, който бил точно по средата. Този път се използвал при строенето на
магистралата - като депо.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Претенциите на ищците
спрямо ответника намират правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от
ЗС, доколкото няма друг иск, с който да се защитят. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън
случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице основание за
уважаване на претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва
да се установят всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на
едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, липса на основание за
това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на
обеднелия. В случая, от събраните по делото
доказателства се установява наличието на посочените предпоставки за уважаване
на претенциите.
Безспорно се установи, че ищците са собственици
на поземлен имот с идентификатор 36110.20.506, находящ се в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, с площ 8851 кв.м. Въз основа на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитания
свидетел се установи също, че ответникът е ползвал част от 4093 кв.м. от този собствен на ищците имот при изграждането на
АМ „Марица”, което е продължило през целия процесен
период, съответно че ищците не са ползвали имота и не могат да го ползват
понастоящем според предназначението му на земеделска земя.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/
автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление, на
основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура”. Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление включва както
осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на
обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и
поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и
твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за
поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било
осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е
ирелевантно в настоящата хипотеза, доколкото ответникът е този, който е
възложил и контролирал осъществяването на дейността. Подобно възражение би
имало значение при предявяване на регресни права от
страна на ответника спрямо строителя.
От изложеното следва, че част от 4093 кв.м. от имот с идентификатор 36110.20.506 с обща площ 8851
кв.м., е ползвана от ответника през исковия период,
доколкото е служил като строително депо и като полски път при изграждането на
магистралата, като е загубила характера си на земеделска земя именно вследствие
изграждането на магистралата. Следователно, ответникът е препятствал
собствениците да си служат с частта от имота съгласно обичайното му
предназначение. По тези съображения съдът приема, че ответникът е използвал
през периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. част от собствения на ищците
поземлен имот, като по този начин е лишил последните от възможността да си
служат с него.
Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане на
наем, а обедняването на ищците – в пропуснатите от тях доходи, които те биха
получили при отдаване на имота под наем. Поради това, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетения за ползвания
без основание имот в процесния период, съответно на
квотите им в съсобствеността.
Относно размера на обезщетението, в случая
ищците могат да претендират само това, с което имуществото им е намаляло.
Поради това, размерът на обезщетението следва да се определи на база на наема
за процесния имот, като се вземе предвид неговото
предназначение на земеделска земя. Затова, като съобрази предназначението на
поземления имот и заключението на съдебно-икономическата
експертиза, съдът намира, че дължимото обезщетение за процесния
период за ползването на собствения на ищците поземлен имот възлиза на 13067,22
лв. Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за процесния период, той се е обогатил. Със същата сума
собствениците на имота са обеднели, тъй като не са могли да реализират приходи
в размер на наемната цена за него.
Направеното от ответника възражение за
погасяване на вземането по давност съдът намира за неоснователно. Съгласно
чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Според разясненията, дадени в т.7 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в случаите на чл.59, ал.1
от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията. Исковата молба е подадена на 26.03.2018 г., а
периодът, за който се претендира и доказа вземането на ищците, е от 26.03.2013
г. до 26.03.2018 г., т. е. в рамките на установения от закона давностен срок.
По тези съображения съдът счита, че предявените
искове следва да бъдат уважени, така че ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” да бъде осъден да заплати на ищеца К.Д.К. сумата 4126,05 лв.,
на ищеца В.С.М. – сумата 1375,35 лв., а на ищеца К.С.Д. – сумата 2 063,02 лв.,
които суми се претендират. Сумите ще се присъдят, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2018 г. до
окончателното им изплащане.
Относно
разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците ще се
присъдят направените разноски, които се установиха в размер на 1895 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на К.Д.К. с ЕГН: **********, с адрес *** – чрез адв. Е.М., ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата
4126,05 лв., представляваща обезщетение за лишаването му без правно основание
от ползване за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. на част от 4093 кв.м. от притежавания от него в съсобственост недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 36110.20.506 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на землището на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, в местността „Голям чифлик”, с площ 8851 кв.м.,
с начин на трайно ползване – нива, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 26.03.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на В.С.М. с ЕГН: **********, с адрес *** – чрез адв. Е.М., ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 1375,35
лв., представляваща обезщетение за лишаването й без правно основание от
ползване за периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. на част от 4093 кв.м. от притежавания от нея в съсобственост недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 36110.20.506 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на землището на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, в местността „Голям чифлик”, с площ 8851 кв.м.,
с начин на трайно ползване – нива, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 26.03.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на К.С.Д. с ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. Свиленград, бул. „България” № 55 – чрез адв.
Е.М., ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 2 063,02 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването му без правно основание от ползване за
периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. на част от 4093 кв.м.
от притежавания от него в съсобственост недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 36110.20.506 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на землището на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, в местността „Голям чифлик”, с площ 8851 кв.м.,
с начин на трайно ползване – нива, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 26.03.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на К.Д.К. с ЕГН: **********, В.С.М. с ЕГН: **********
и К.С.Д. с ЕГН: **********, тримата с адрес за призоваване: гр. Свиленград,
бул. „България” № 55 – чрез адв. Е.М., ХАК, сумата
1895 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: