РЕШЕНИЕ
№ 2242
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209997 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „С. и син 1976” ООД със
седалище и адрес на управление: с. Б, общ. М, ПК 2074, с ЕИК ,
представлявано от управителя В. С., против наказателно постановление № 22-
2200140 от 28.06.2022 г., издадено от директора на Д „ИТ” – София. С
атакувания акт на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. С
жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон. Твърди се,
че юридическото лице е санкционирано за допустителство, а по същество
оспорват фактите, че Р. В. е бил работник във фирмата, както и декларацията
от него. Жалбоподателят счита, че наложената му санкция е в завишен
размер, като посочените в НП обстоятелства като мотиви за това са
неотносими, тъй като за всяко нарушение се издава отделен акт и се ангажира
наказателната отговорност на нарушителя, като доколкото е санкционирано
юридическо лице не можел да бъде приложен института за „отегчаващо
вината обстоятелство“.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се
представлява от адв. К., която поддържа жалбата. В последното заседание по
делото, в което е даден ход по същество, адв. К. не участва, нито друг
1
представител на жалбоподателя, и не е изразено становище.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - юрк. Дардова,
оспорва жалбата, като моли постановеното наказателно постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 21.02.2022 г., 24.02.2022 г., 28.02.2022 г. и 30.03.2022 г. свид. Ш. Х. в
екип с други служители в Д „ИТ” - София, извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство в обект на контрол – строеж „Високоетажна
жилищна сграда с магазини, гаражи и подземни гаражи“, находяща се в гр. С,
район „П“, ул. И В“ № , изпълняван от „С. и син 1976” ООД с ЕИК .
Проверката била извършена в присъствие на представител на „С. и син 1976”
ООД – Силвия Мирославова Шерцел – упълномощено лице, както и Антоан
Светославов Георгиев – строителен техник. В хода на проверката били
констатирани множество обстоятелства, представляващи различни по вид
нарушения на трудовото законодателство, които били описани в протокол за
извършена проверка № ПР 2205876/30.03.2022 г. На 21.02.2022 г. около 14.00
ч. свид. Х. и останалите служители на контролния орган установили, че свид.
Р. А. В. полагал труд на гореописания строеж. Х. предоставила на В. за
попълване декларация по чл. 402, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ и чл. 44, ал. 1 от
АПК, която последният попълнил. В същата Р. В. посочил, че работи на
обекта като „кофражист” с определено работно време от 08.00 до 17.00 ч. и
месечно трудово възнаграждение от 1000 лв., което получавал на седмична
база по 250 лв., последното получено на 18.02.2022 г., изплатено му от К. К. -
бригадир. В декларацията В. отбелязал, че има сключен трудов договор.
Вписаните в декларацията обстоятелства В. удостоверил със собственоръчно
положения от него подпис. Въз основа на констатираното по време на
проверката и попълнената от В. декларация, свид. Х. изискала от
работодателя „С. и син 1976” ООД да представи трудов договор в писмена
форма между него и заварения на обекта Р. А. В.. До приключване на
проверката на 30.03.2022 г. такъв не бил представен.
Предвид резултатите от извършената проверка, на 30.03.2022 г., свид. Х.
в присъствието на М Р Т и С Д Л – служители на ДИТ – София, участвали при
осъществяване на проверката и установяване на нарушението, съставила на
жалбоподателя АУАН № 22-2200140 от 30.03.2022 г., за това, че: при
извършена на 21.02.2022 г. проверка на място - строеж „Високоетажна
жилищна сграда с магазини, гаражи и подземни гаражи“, находяща се в гр.
София, район „Подуяне“, ул. Ильо Войвода“ № 2, изпълняван от „С. и син
1976” ООД, е установено, че Р. А. В., полага труд, с работно време от 08.00 ч.
2
до 17.00 часа, без сключен в писмена форма трудов договор, видно от
собственоръчно попълнена декларация от посоченото лице. Такъв не бил
представен до приключване на проверката на 30.03.2022 г. Описаното в
АУАН било квалифицирано от Х. като нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ. Така съставения АУАН бил предявен и екземпляр от него бил
връчен на представител на жалбоподателя – Силвия Мирославова Шерцел –
пълномощник, на 30.03.2022 г., който подписал същия без възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не направил допълнителни
възражения, поради което въз основа на съставения АУАН от 30.03.2022 г.
директора на Д „ИТ” постановил оспореното НП № 22-2200140 от 28.06.2022
г., с което на „С. и син 1976” ООД за нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2
от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите Х. и В., както и
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият
договор между работника/служителя и работодателя се сключва преди
постъпването на работа. Законодателят вменява като задължение преди
осъществяване на всяко едно трудово правоотношение, между страните в
него да е налице сключен валиден трудов договор, съобразен с действащото
законодателство. Едва след сключването на договора работодателят има
право да допусне до работа в стопанисвания обект лицето, с което е сключен
трудовия договор. В тази насока съществуват и други задължения, които не са
предмет на настоящия казус, но касаят окончателното реализиране на
трудовото правоотношение, включващи в себе си връчване на копие от
трудовия договор, уведомлението и регистрация на същия в ТД на НАП. При
допуснато административно нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, а именно
допускане на едно лице до работно място да престира съответната работна
сила без да е налице сключен трудов договор, в разпоредбата на чл. 414, ал. 3
от КТ е предвидена съответната административна санкция за виновния за
това работодател.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се
установява, че на 21.02.2022 г. служители на Д „ИТ” – София са извършили
проверка на обект, стопанисван от жалбоподателя. При проверката
служителите, в съответствие с изискванията на чл. 402, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2
от КТ, са предоставили на Р. А. В., работещ в обекта, да попълни надлежната
за това декларация. Видно от попълнената декларация, свид. Р. А. В. е заявил,
че работи като „кофражист” при посочения по-горе работодател, с работно
време от 08.00 ч. до 17.00 ч. при пет дневна работна седмица, както и
договореното възнаграждение, начин на плащане и последното платено
такова, както и от кой му е било платено. Макар в декларацията свид. В. да е
3
посочил, че има сключен трудов договор, такъв не е бил представен нито от
него, нито от работодателя до приключване на проверката на 30.03.2022 г.
Съдът кредитира показанията на свид. Х. и В., като последователни, логични
и непротиворечиви, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че В. действително на 21.02.2022 г. е престирал труд за
дружеството-жалбоподател, без да има сключен трудов договор.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая е нарушена разпоредбата
на чл. 61, ал. 1 от КТ. Както бе посочено по-горе, съгласно тази разпоредба
трудовият договор винаги се сключва между работника и работодателя преди
постъпване на работа. От събраните по делото доказателства се установява,
че Р. А. В. е постъпил на работа при жалбоподателя без да е бил налице
валидно сключен писмен трудов договор. Съдът намира за безспорно
установено, че между него и работодателя – „С. и син 1976” ООД е било
налице трудово правоотношение, което не е било валидизирано с
работодателя по съответния предвиден в чл. 61, ал. 1 от КТ ред. Не се събраха
доказателства това да се е случило и в последствие. Следователно съдът
намира за безспорно установено, че в разглеждания случай е допуснато
административно нарушение от страна на „С. и син 1976” ООД, в качеството
му на работодател, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че
към момента на проверката Р. А. В. е престирал своята работна сила спрямо
работодателя, работейки в проверявания обект, без да има сключен трудов
договор.
Ето защо съдът намира, че в разглеждания случай от обективна страна е
осъществено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 61, ал. 1
от КТ, като правилно е издирен субекта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, която сочи, че отговорността се носи от
работодателя и в тази връзка се явяват неоснователни възраженията в
жалбата за неправилно определяне на субекта на нарушението. Доколкото в
конкретния случай това е юридическо лице, е налице обективна безвиновна
отговорност и не се изследва наличието на субективна страна. Правилно
административно наказващият орган е наложил наказание имуществена
санкция. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, сочеща, че в
предвидените от съответния закон случаи, на юридическото лице се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на неговата дейност.
За този вид административни нарушения законодателят е предвидил и
съответната административно-наказателна санкция в разпоредбата на чл. 414,
ал. 3 от КТ, а именно „имуществена санкция” в размер от 1 500 до 15 000
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на закона в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, а съгласно ал. 2 на
същия член, при определяне на наказанието се взема предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, както и наличието на
4
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В разглеждания случай
допуснатото административно нарушение е за първи път. В оспореното НП
директора на Д „ИТ” – София е изложил като мотиви защо е счел, че на
жалбоподателя следва да бъде наложено административно наказание
„имуществена санкция” над минималния установен размер в нормата на чл.
414, ал. 3 от КТ, единствено обстоятелството, че е възприел като отегчаващо
отговорността обстоятелство установените множество нарушения от страна
на жалбоподателя при извършената проверка. Действително в НП е посочено
„отегчаващо вината обстоятелство“, което е несъстоятелно, тъй като
юридическите лица не могат да формират вина, но същевременно
несъстоятелно е и твърдението в жалбата, че не може да се обсъждат
отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът прие обаче изложеното в
жалбата възражение, че посоченото в НП обстоятелство – установени
множество нарушения при извършената проверка не може да прието като
отегчаващо отговорността, тъй като тези нарушения не са установени с
влязъл в сила акт към момента на извършване на настоящото нарушение,
поради което няма как да се обсъждат. Отделно от изложеното за всяко от тях
е следвало да бъде ангажирана отговорността на извършителя, като понесе
съответната законова санкция, ето защо същите обстоятелства няма как
повторно да носят негативни последици за санкционирания. В НП не са
изложени други мотиви за по-висок размер на санкцията от минималния,
предвиден в закона, поради което и в съответствие със степента на
обществена опасност на конкретното деяние, следва наказанието да бъде
определено в минимално установения размер, а именно 1500 лева.
Предвид изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
изменено, като бъде намален размерът на наложеното на „С. и син 1976” ООД
административно наказание “имуществена санкция” от 5000 лева на 1500
лева.
С оглед изхода на делото претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна, поради което и на основание
чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДИТ –
София разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 4, ал. 7, т. 2 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200140 от 28.06.2022 г.,
издадено от директора на Д „ИТ” – София, с което на „С. и син 1976” ООД,
ЕИК , на основание 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 61,
ал. 1, вр. ал. 1, т. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание “имуществена санкция” от 5000 (пет хиляди)
5
лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „С. и син 1976” ООД с ЕИК ДА ЗАПЛАТИ на Д „ИТ” –
София сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6