№ 944
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266572 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2922/2020
г. от Софийски градски съд, ответникът - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********
е осъден да заплати на Д. П. Л., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал.
1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
- сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
майка В. И. А., ЕГН **********, починала на *** г. при ПТП, настъпило на
*** г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019 г., като е отхвърлил
прекия иск, за разликата над уважения /80 000 лв./ до пълния предявен размер
от 200 000 лева;
- сумата от 1 288 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за погребение на неговата майка В. И. А., ЕГН
**********, починала на *** г. при ПТП, настъпило на *** г., ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за
сумата от 350 лева, посочена в исковата молба като заплатено адвокатско
възнаграждение за подаване на претенцията по чл. 380 от КЗ;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
1
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса и разноски, в размер на сумата от 3 471.52 лева;
- адвокатско възнаграждение на адвокат М. Н. - Т., на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 3 900.20 лева с начислен ДДС;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Д.
П. Л., ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 4
410 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Д. П. Л.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 80 000 лева до размер на сумата от 120 000 лева с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение за
неимуществените вреди е занижено по размер и не съответства на
действително претърпените от него неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да му заплати допълнително сумата от 40 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019 г.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски,
както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати адвокатско
възнаграждение на упълномощения процесуален представител.
Насрещната страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е подала
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение в атакуваната част.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащи на
обжалване по посочения процесуален ред.
2
При преценката за основателността на въззивната жалба, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Д. П. Л., ЕГН ********** е предявил против ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на *** г.
в гр. София, около 14:00 часа на кръстовището на бул. „Тодор Александров“
и ул. „Одрин“ е настъпило ПТП, при което автомобил „Рено Канго“ с рег. №
***, управляван от Й. Г. В., ЕГН ********** при движението си по булеварда
в посока от ул. „Опълченска“ към бул. „К. Величков“ е ударил пресичащата
булеварда пешеходка В. И. А., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен
протокол;
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобила, който е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП;
- вследствие на удара В. И. А., ЕГН ********** е получила тежки
увреждания и починала същия ден към 17:30 часа;
- починалата е негова майка и вследствие на внезапната смърт е
претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди;
- на 25.06.2019 г. е предявил претенция за обезщетяване, по която
ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетение;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати:
- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019 г.;
- обезщетение за претърпените имуществени вреди /разноски за погребение/, в размер
на сумата от 1 288 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019 г.;
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
3
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 45/, с който признал обстоятелството, че автомобилът,
участвал в ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, но оспорил основателността на предявените искове /главни
и акцесорни/ и поискал да се отхвърлят с доводи, че поведението на
застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, тъй
като ударът е бил непредотвратим.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото, установяващи, че пешеходеца е пресичал пътното платно на червен
сигнал на светофарната уредба, а ако същата не е била изправна е навлязъл
внезапно на пътното платно и не е съобразил разстоянието до приближаващия
се автомобил - чл.113 и чл. 32 от ЗДвП.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че на *** г. в гр.
София, около 14:00 часа на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и ул.
„Одрин“ е настъпило ПТП, при което автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***,
управляван от Й. Г. В., ЕГН ********** при движението си по булеварда в
посока от ул. „Опълченска“ към бул. „К. Величков“ е ударил пресичащата
булеварда пешеходка В. И. А., ЕГН **********.
4
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол
– л. 6 от първоинст. п-во.
Пострадалата пешеходка В. И. А., ЕГН ********** починала същия
ден, като ищецът е един от двамата нейни низходящи.
Образувано е досъдебно производство, но по делото няма приложен акт
на наказателния съд, който да има последиците на влязла в сила осъдителна
присъда по отношение на водача на автомобила.
Водачът е разпитан като свидетел в първата инстанция и поддържа, че е
навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на работещата светофарна
уредба, като се е движел в средната лента, но не е могъл да предотврати
удара с аварийно спиране.
Поддържа, че успоредно с него, в лявата лента се е движел друг лек
автомобил, водачът на който е успял със спиране и отклоняване на посоката
за движение наляво да избегне удара с пешеходката – л. 88 от първоинст. п-
во.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило автотехническа експертиза – л. 95.
Изготвената схема установява по несъмнен начин, че движението на
това кръстовище е регулирано със светофарна уредба и има напречна пътна
маркировка М 8.2, която се използва само на кръстовища.
Не е изследван цикъла на светофарната уредба и вещото лице е
посочило, че няма данни за това на какъв светлинен сигнал са преминавали
пешеходеца и водача на автомобила „Рено“, като необяснимо за настоящия
състав е игнорирал дадените по делото показания.
Посоченото от вещото лице място на съприкосновение на автомобила
5
„Рено“ и пешеходеца обосновава извода на настоящия състав, че водачът на
автомобила е навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на светофара.
Първоинстанционният съд е приел, че пострадалият с поведението
пряко и непосредствено не е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, а ответникът не подал въззивна жалба срещу решението в
осъдителната част, т.е. въпросът за наличието или отсъствието на
съпричиняване е отпаднал във въззивното производство.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лица,
извършило медицинска експертиза - л. 73 и заключението на вещото лице,
извършило психологическа експертиза – л. 125.
Автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 25.06.2019 г., по
образуваната щета, но не е изплатено обезщетение.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди, за разликата
над сумата от 80 000 лева до 120 000 лева.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
6
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая автомобилът „Рено Канго“ с рег. № ***, управляван от Й. Г.
В., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Образувано е наказателно производство против Й. Г. В., ЕГН
**********, но по делото няма приложен съдебен акт, постановен от
наказателния съд, имащ последиците на влязла в сила осъдителна присъда,
която по силата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който
разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено,
неговата противоправност и виновноста на дееца.
Така посочените и обсъдени доказателства, отсъствието на въззивна
жалба, подадена от ответника и частично влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд обосновават извод, че поведението на водача на
автомобила осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
7
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно:
- възрастта на пострадалия, който е роден през 1929 г. и неговото
обществено положение;
- възрастта на ищеца, който е роден през 1958 г. и е създал свое
семейство и низходящи, с които е нормално да има по – близки отношения
отколкото с възходящия, с който от дълги години не са живели в едно общо
домакинство;
- близките отношения между пострадалия и ищеца, както и болките и
страданията, които последният е претърпял;
- обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 80 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 200 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
8
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че
необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане
на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 25.06.2019 г.,
но представените към претенцията доказателства не установяват по несъмнен
начин деликтното поведение на застрахования водач, поради което следва да
се присъди законната лихва, така както е поискал ищеца - считано от
25.09.2019 г.
С оглед на изложеното подадената от ищеца въззивна жалба е
неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на
първоинстанционния съд в частта, в която предявеният пряк иск, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2019 г. е отхвърлен, за разликата над
сумата от 80 000 лева до размер на сумата от 120 000 лева.
9
Следва да се потвърди решението в частта за разноските.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019 г., до размер на
сумата от 80 000 лева, както и в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за
разликата над сумата от 120 000 лв. до размер на сумата от 200 000 лева не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на исковете, ищецът следва да заплати на ответника,
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от
1 976 лева с начислен ДДС.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266572 от 16.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 2922/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
предявения от Д. П. Л., ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, пряк иск с правно основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на
неговата майка В. И. А., ЕГН **********, починала на *** г. при ПТП,
настъпило на *** г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019 г. е
отхвърлен, за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до размер на
сумата от 120 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266572 от 16.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 2922/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 266572 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2922/2020 г.
10
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да заплати
на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2019 г., до размер на сумата от 80 000 лева,
както и в ЧАСТТА, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над сумата
от 120 000 лв. до размер на сумата от 200 000 лева не е обжалвано от страните
и е влязло в сила.
Решение № 266572 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2922/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да заплати
на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2019 г., до размер на сумата от 1 288 лева,
както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за присъждане на сумата от 350
лева не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца - Д. П. Л., ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 1976 лева с начислен ДДС.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11