Р Е Ш Е Н И Е
№. 571 / 22.12.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 489 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от В.И.К. ***, против решение № Ц 1040-11-5/26.10.2020 г. на директора на ТП НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № РВ-3-11-*********/13.04.2020 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, т.к. за посочения период се е осигурявал за всички осигурителни рискове. Иска се отмяната на оспорения акт.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Монтана, чрез юрк.К. намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са били налице основанията за изплащане на изплатеното обезщетение, тъй като през 2016 г. и 2017 г. жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност, като съдружник в еднолично търговско дружество, т.к. дружеството не е извършвало никаква дейност, т.е. не е налице основание за осигуряването. С оглед събраните доказателства, включително видно и от отговора от ТД на НАП, подписан от директора на офиса в Монтана, се установява безспорно, че дружеството не е извършало и декларирало дейност за 2016 и 2017 г., т.е. собственикът не е упражнявал реално трудова дейност, за същия не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност. Претендира разноски в производството.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Предмет на производството е решение № Ц 1040-11-5/26.10.2020 г. на директора на ТП НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалбата на В.И.К. срещу разпореждане № РВ-3-11-*********/13.04.2020 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана. С последното разпореждане, на основание чл. 114, ал.1 и 3 от КСО, на жалбоподателя е разпоредено да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 08.03.2016 г. до 03.11.2017 г., ведно с дължимата лихва. В хода на административното производство е установено, че В.И.К., ЕГН * е декларирал, че е самоосигуряващо се лице – едноличен собственик на“ Б*** Е*** ЕФ К*** “ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.О*** П*** № * . По представени през 2016 г. и 2017 г. 11 бр. приложения № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ от осигурителя „Б*** Е*** ЕФ К*** “ ЕООД, гр. Монтана с ЕИК * , във връзка с издадени болнични листове на В.И.К., като осигурено лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 4 от КСО е установена временна неработоспособност, както следва:
- по Е20153798081, за периода 08.03.2016 до 21.03.2016 г. вкл.;
- по Е20165141653, за периода 04.04.2016 до 13.04.2016 г. вкл.;
- по Е20165141685, за периода 14.04.2016 до 13.05.2016 г. вкл.;
- по Е20165141756, за периода 14.05.2016 до 12.06.2016 г. вкл.;
- по Е20165141829, за периода 13.06.2016 до 12.07.2016 г. вкл.;
- по Е20166231416, за периода 13.07.2016 до 22.07.2016 г. вкл.;
- по Е20166910147, за периода 20.02.2017 до 23.03.2017 г. вкл.;
- по Е20166910227, за периода 21.03.2017 до 19.04.2017 г. вкл.;
- по Е20166910323, за периода 27.03.2017 до 26.04.2017 г. вкл.;
- по Е20170183401, за периода03..07.2017 до 06.08.2017 г. вкл.;
- по Е20171168196, за периода05:Ш017 до 03.09.2017 г. вкл,;
- по Е20170511575, за периода23.10.2017 до 03.11.2017 г. вкл.
По така представените документи от ТП на НОИ - Монтана са изплатени полагащите се парични обезщетения за временна неработоспособност в нормативно определените срокове.
С което с оглед контрол по спазване на осигурителното законодателство от ТД на НОИ е изискана информация от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана за извършвана търговска дейност и регистрирани и отчетени от търговеца „Б*** Е*** Е*** К*** “ЕООД продажби през периодите на установената временна неработоспособност на самоосигуряващото се лице. С писмо изх. № 33-00-40 # 1 от 18.02.2020 г. е получена исканата информация, съгласно, която в информационната система на ТД на НАП е налична за периода 2016 г. и 2017 г. следната информация: „Дружеството не разполага с регистрирано фискално устройство в сървъра на НАП. Съгласно подадени данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО: за 2016 г. - съгласно подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от 3KПO е декларирано, че търговското дружество е без дейност; за 2017 г. - от данъчно задълженото лице не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за извършвана търговска дейност; за 2018 г. – нетни приходи от продажби 85 539.58 лева“/ л.39-40 от делото/.
Въз основа на тази информация и съгласно §1, т.3 от ДР на КСО“Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.“ е издадено разпореждане № РВ-3-11-*********/13.04.2020 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана, с което на основание чл. 114, ал.1 и 3 от КСО, на жалбоподателя е разпоредено да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 08.03.2016 г. до 03.11.2017 г., ведно с дължимата лихва, съгласно разпоредбата на чл.113 КСО. Като мотив и посочено, че в случая е установено, че К. не е извършвал трудова дейност за 2016 г. и 2017 г., поради което на същия неправомерно е изплатено парично обезщетение за временна нетрудоспособност по изрично посочените болнични листове, общо в размер на 3131.02 лева, което е в нарушение на чл.13а, т.1, б.“а“ КСО“ /л.11 от делото/.
Срещу разпореждането е подадена жалба от К., в която същият твърди само, че е с непрекъснати здравноосигурителни права/л.9-10 от делото/. Първоначално тази жалба не е разгледана, като подадена извън срока по чл.117, ал.1 от КСО, но след съдебен акт – определение № 448/30.09.2020 г., постановено по адм.д.№ 417/2020 по описа на АС Монтана, е постановено решение № Ц 1040-11-5/26.10.2020 г. от определения за изпълняващ функциите на административен орган в производствата по чл.117, ал.3 от КСО/ заповед на л.6 от делото и болничен лист на л.51 от делото/.
С издаденото и оспорено в настоящото производство решение № Ц 1040-11-5/26.10.2020 г., директорът на ТП на НОИ е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка и е изложил съображения, защо лицето не попада в обхвата на осигурените лица, съгласно §1, т.3 от ДР на КСО, поради което жалбата на В.И.К. е неоснователна и потвърдил разпореждане № РВ-3-11-********* от 13.04.2020 г./л.7-8 от делото/.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В случая между страните няма спор, че жалбоподателят е едноличен собственик на търговско дружество„БИ Е*** ЕФ К*** “ ЕООД, гр. Монтана, избрал да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, същият е внесъл и дължимите осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. Очевидно надлежно е декларирал тези обстоятелства, за да бъде прието първоначално, че лицето е осигурено лица на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО“.. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества..“
След извършената проверка от органите на НОИ, съгласно представените от ТД на НАП данни, безспорно е установено, че К. не е упражнявал трудова дейност, т.к. не е извършвана търговска дейност от „Б*** Е*** Е*** К*** “ ЕООД. Посочените обстоятелства определят, че самоосигуряващото се лице В.И.К. не упражнява трудова дейност като собственик на търговското дружество и не подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 4 от КСО, а именно и за общо заболяване и майчинство, съответно няма осигурителни права като собственик на „Б*** Е*** Е*** К*** “ ЕООД.
Спорният между страните факт е осъществявал ли е жалбоподателят в качеството му на едноличен собственик на „Б*** Е*** Е*** К*** “ ЕООД трудова дейност за 2016 и 2017 г. по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като основание за задължение за внасяне на задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице за същите тези периоди. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.“. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В случаите когато съдружниците в търговските дружества имат сключени трудови договори с дружествата, те подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, върху полученото трудово възнаграждение. Ако съдружниците упражняват трудова дейност в търговските дружества извън работата по трудово правоотношение, те следва да се осигуряват и за своя сметка, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, и дължат авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година/чл. 6, ал. 7 от КСО/. Във връзка с реално получените доходи през годината, те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /основание чл. 6, ал. 8 от КСО/. Лицата, които не упражняват трудова дейност в дружеството извън работата по трудово правоотношение, не подлежат и на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Следователно, за да възникне задължение за жалбоподателя за социално осигуряване, той трябва да осъществява трудова дейност през процесния период, заявен от него с декларация образец 1.
Характеристиките, които определят едно лице като упражняващо трудова дейност и съответно притежаващо качеството на самоосигуряващо се, са изчерпателно уредени с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно разпоредбата на чл.1 в приложимата редакция „ Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. С идентично съдържание е и чл. 10, ал. 1 от КСО“Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й..“, т. е. осигуряването се осъществява за периода на упражняване на трудова дейност. А съгласно § 2, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, „самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, с декларация образец 1, е регламентирано в чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., съгласно който работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. Конкретно в декларация образец 1 Приложение № 1 към наредбата се посочват вида осигуряване за конкретното лице, дните в осигуряване и осигурителния доход. Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба, декларацията се подава в ТД на НАП до 25-число на месеца следващ месеца, за който се отнасят декларираните данни. Видно от текста на нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г., задължено да подаде декларация образец 1 е лицето, за което възниква задължение за осигуряване, т. е. което е задължено да внася съответните осигурителни вноски. Смисълът на подаване на декларация образец 1 и на сходните й декларации по посочената наредба е ежемесечно да се отчитат дължимите и внесените осигуровки от осигурителите и самоосигуряващите се лица, а смисълът на декларациите по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е самоосигуряващото се лице да декларира за какви осигурени социални рискове ще внася осигуровки, доколкото законодателството му предоставя определено право на избор по отношение на вида на осигуряването.
В конкретната хипотеза посочените разпоредби изискват наред с регистрацията като самоосигуряващо се лице, да бъде доказано и фактическото извършване на трудова дейност, започнало към определен момент, което отговаря на основния принцип, че осигуряването се обвързва с полагането на труд. По делото няма спор, че „БИ Е*** ЕФ К*** “ ЕООД , е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016 и не подало за 2017 г., като е декларирало, че за 2016 дружеството е без дейност, а за 2017 г. не е подадена декларация за извършване на търговска дейност, което съгласно разпоредбата на чл.92, ал.4 ЗКПО в възможно, ако данъчно задълженото лице не осъществява дейност. В хода на съдебното производство са представени заверени копия от Годишен отчет за дейността на „Б*** Е*** Е*** К*** “ ЕООД, ЕИК * за 2016 г. и Годишен отчет за дейността на „Б*** Е*** Е*** К*** “ ЕООД, ЕИК * за 2017 г., но същите са само бланки, нито надлежно оформени, нито подписани, нито съдържат данни, няма данни да са представени пред НАП, т.е. не носят никаква информация за дейността на търговското дружество. Въз основа на което, жалбоподателят не би могъл да докаже, че е упражнявал трудова дейност.
За пълното следва да се посочи, че изложеното от К., че е с непрекъснати здравноосигурителни права е ирелевантно за осигурителните му права.
При изложените съображения съдът достига до извода, че при доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установява в условията на пълно доказване в процеса факта на осъществявана трудова дейност през процесните периоди.
В резултат, независимо от подадените декларации обр. 1 и 6 като самоосигуряващо се лице – едноличен собственик на „БИ Е*** ЕФ К*** “ ЕООД, след като същият не е упражнявал реално и фактически трудова дейност през процесните периоди, за претендираното време той не попада в кръга на задължените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и не е следвало да подава декларации за 2016 и 2017 г., както и да плаща осигурителни вноски, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл. 10, ал. 1, вр. с § 1, т. 3 от ДР КСО. Извършените плащания на осигурителни вноски, след като не е налице реално осъществяване на трудова дейност, се явяват платени без правно основание и подлежат на възстановяване след извършена корекция.
По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ Монтана е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и
и своевременно направеното
искане на ответната страна за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
По изложените мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от В.И.К. ***, против решение № Ц 1040-11-5/26.10.2020 г. на директора на ТП НОИ Монтана.
ОСЪЖДА В.И.К. ***,
да заплати на ТП на НОИ Монтана 100/сто/лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: